Сергей Хрушчов, синът на Никита Хрушчов, представи в България първия том от мемоарната трилогия на баща си "Хора. Години. Власт." Мемоарите, които са писани през 60-те години на миналия век, са изнесени тайно от сина на Хрушчов в Съединените щати и излизат за първи път на английски език през 70-те години.
От призмата на времето и паметта на баща Ви, запечатани в тези мемоари и този първи том, съществува ли опасност в днешна Русия от възраждане на сталинизма, защото казахте, че в родината Ви има носталгия по Сталин?
Разбира се, че съществува заплаха, но тя днес не е реална. Не мога да кажа, че Путин е вероятният Сталин, или че зад Путин стои възможен Сталин. Но за съжаление Русия няма противоотрова срещу една такава тирания, защото ако вземем примера на Германия, тази страна възпитава обществото си в антихитлеровско направление. Там има много филми за Хитлер, много повече, отколкото за Сталин в Русия, но Хитлер не е немски герой, а Сталин го правят на герой. Представят го такъв, че преди две години имаше гласуване по телевизията и повечето от зрителите гласуваха в полза на Сталин като лице на Русия. Това предизвика голям скандал, те подправиха резултатите, гласуването не беше пряко и на първо място изкараха княз Александър Невски. Това обаче нищо не променя. Ние можем да сменим местата на хората, но фактически те представят Сталин като спасител на Русия, който е направил от Русия велика страна, човек, който е победил във войната. Затова ако се появи такъв човек, обществото може да го приеме. Затова мога да кажа, че има такава заплаха.
Русия може да се каже, че ще стане истински демократична, когато Сталин слезе от този пиедестал, така ли?
Русия ще се превърне в истински демократична страна, когато промени манталитета си. Русия все още живее със стария си монархически и авторитарен манталитет. Страната очаква лидера, който в миналото беше император, след това първият секретар на Комунистическата партия, днес това е президентът, тъй че този човек ще създаде благосъстояние за народа. А когато започнат да говорят, че този лидер е само един избран слуга, както и че неговата воля се подчинява на волята на закона, тогава всичко ще се промени. Русия се променя полека-лека. Не искам никого да плаша и да говоря някакви лоши неща. Една такава огромна страна с толкова сложна история, разбира се променя постепенно. Това е едно много сложно общество.
Да Ви върна към миналото. Какво реално е означавало по онова време да се развенчае култът към Сталин, да реабилитираш 10 млн. репресирани живи и мъртви, каквото е направил баща Ви?
Когато говорим за баща ми, това за него беше един морален проблем и може би бихме могли дори да сравним това с покаяние, въпреки че той беше нерелигиозен човек. Той вярваше, че ние строим най-доброто общество на земята и беше извършен един голям грях - бяха убити хора, невинни хора бяха вкарани в затворите, измъчваха ги, изпращаха ги в концлагери и той смяташе, че с такъв грях не може да се върви към бъдещето и трябва не само мълчаливо да ги освободим, без да казваме нищо. Ръководството на страната, самият той, трябва да поискат прошка и тогава хората сами ще вземат решение за това какво ще се прави с нас, а след това и ние бихме могли да тръгнем да строим своето бъдещо общество. Той казваше, че ние строим „рай на земята" и не може да се живее в рай, който е обграден с бодлива тел.
Да, но има и такива гласове, които казват, че той е опитал да хвърли цялата вина върху Сталин, въпреки че е бил част от обкръжението му.
Той беше част от обкръжението на Сталин точно толкова, колкото и мнозина други. Той никога не е отричал това, не се е опитвал нищо да прехвърля на другите. В мемоарите, които представяте, той пише, че „всички бяхме замесени във всичко това и аз включително" в различна степен, но да прехвърлиш вината върху Сталин, това е днешното изопачаване на историята, което се извършва умишлено от представителите на спецслужбите и тайните служби, които казват: „не сме виновни". Сталин построи, създаде полицейска държава и се казваше, че на най-високото място стои Сталин. Той управляваше страната, чрез полицейските ръководители в регионите. Те взимаха решението кой да бъде арестуван, те докладваха на Сталин. Бяха необходими три подписа - на полицейския началник, на прокурора и губернатора. Хрушчов и другите се подписваха заедно с полицейския началник и губернатора, подписите им стояха под много решения, но ако не бяха подписали този документ, който им даваха с готово решение, те щяха да влязат в следващия списък. Затова основната отговорност пада върху онзи, който се намира начело на държавата - Сталин и после по полицейския вертикал на властта, който съществуваше тогава.
Казват, че баща Ви е бил човекът, подготвил краха на Съветската империя. Защо тогава слагате знак минус на реформите, извършени от Горбачов и знак плюс на тези, извършени от Хрушчов?
Баща ми не готвеше краха на Съветския съюз. Той реформира съветската икономика в една положителна посока и всички го признават. Хората започнаха да живеят много по-добре, отколкото преди и след Хрушчов. При Хрушчов Съветският съюз се превърна в Свръх държава и беше признат като равна страна с Америка от самите американци. Затова той имаше не само стремеж да направи страната по-добра, да я промени от тирания към демокрация, но имаше и основни постижения. Лично аз добре се отнасям към Горбачов, но като учен оценявам неговия принос, който се състои от добри намерения. Както знаем с добри намерения е покрит пътят към ада. Затова, когато се постара да направи нещо хубаво, Горбачов направи това, което става винаги, той докара Съветския съюз до крах. По времето на Хрушчов Съветският съюз разполагаше с всички възможности да се развива по-нататък и да се превърне в една от най-силните свръхдържави в света.
Ако говорим обаче за времето преди Горбачов, имаше ли наистина предложение към баща Ви от тогавашната комунистическа власт в България да станем 16-тата република в СССР и да бъдем част от Съюза?
Да, имаше. Българското ръководство официално поставяше този въпрос и Хрушчов ги посъветва да не правят това. Каза, че имаме Съвета за икономическа взаимопомощ, създаваме едно общо икономическо пространство, а ако бъде последван този пример, това ще представи Съветския съюз като империалистическа държава, като завоевател и нищо добро няма да произтече от това. Затова този въпрос не беше обсъждан.
Успяха ли бившите държави от Съветския съюз, пък и бивши страни, които са били в кръга на СССР като България, Украйна, да се отърсят в днешна дата от зависимостта си от Русия? Това е коментиран въпрос и в България.
Това са две различни групи страни. Тъй като страни като България, Полша, Чехия, Словакия влизаха в Съветския блок, но те бяха независими страни. По същия начин, както западните страни влизаха в НАТО, но те бяха независими от САЩ. Ние имаме една такава представа, че тези държави бяха като кукли, които се ръководеха от Москва. Това не е истина. Ръководителите на малките държави, както и на България, много често манипулираха именно Москва в свой интерес и това бяха едни много сложни отношения. Когато говорим за Украйна или за прибалтийските страни, за Грузия, това бяха части от държавата, както в Америка са отделните щати. Днес те едва започват да се опитват да придобият своята независима идентичност. На някого това му се отдава по-добре, на други е по-зле и както винаги се случва при тийнейджърите този стремеж към самоутвърждаване се извършва през отрицанието, а със страните от Източния блок това не съществува. Всички тези страни минаха през този период, прекрасно разбираха, че те са независими страни и имаше различно отношение. Между България и Русия имаше добри отношения, имаше периоди и на лоши отношения и смятам, че това зависи от вътрешната ситуация в страната. Например с Полша нещата бяха много по-сложни, но трябва да правим тази история такава, каквато е била.
Да Ви върна към мемоарите. Как успяхте да ги измъкнете тайно под носа на КГБ?
Технически как беше направено това, не мога да кажа, не го знам, но се обърнах към един свой познат, който се смяташе са авантюрист. Той каза, че ще го направи това, но ако тези мемоари бъдат публикувани на Запад и той трябва да получи хонорар. Ние се съгласихме, защото моят баща не искаше да получава хонорар на Запад. Още тогава започна разлагането в Държавния апарат, включително и в тайната полиция и мисля, че едно от управленията на КГБ помогна да се изнесат мемоарите, сигурно срещу заплащане. А друго управление се опитваше да ги хване тези. Аз написах книга за това и книгата се казва „Пенсионер със съюзно значение" и може би някога ще бъде преведена на български.
Следите ли какво става в арабските страни - Сирия, Либия? Как прогнозирате, че ще се прекрои тази част от света?
Разбира се, че следя. Смятам, че рано или късно всички страни ще станат демократични. Но първо, във всички наши страни и в техните страни тази демокрация се вижда по различен начин., както да речем демокрацията във Великобритания и Америка - страни с близка култура, са различни. Но затова ще е необходимо много време и този път всяка една страна трябва да измине сама. Днес за съжаление Америка твърде много се меси в този процес и кара Европа също да се намесва. Както знаете винаги когато се опитвате да родите дете преди да е дошло времето то да се появи на бял свят, това води единствено към лоши последици. Смятам, че американците искрено вярват, че демокрацията може да бъде установена за една година в Русия, Ирак, Афганистан, където и да е, само ако бъде показан добър пример. Затова новата власт в тези страни ще бъде не по-малко авторитарна, отколкото властта, която те свалят. Спомняте си ръководителите на Йемен и на Либия, всички дойдоха на власт след революции, след като свалиха лошите режими и установиха собствена диктатура. По всяка вероятност новите добри хора ще въведат своя нова диктатура. След това ще дойдат още по-добри хора и след това по някое време може би ще дойде и демокрацията.
За първи път сте тук от 25 години, колко често обаче посещавате Русия?
Аз съм гражданин на Русия, няма нужда там да си показвам американския паспорт, както тук нямам нужда от виза. Там имам жилище, деца, внуци, приятели. Не много често ходя в Русия, да речем веднъж на година. От тук тръгвам за Австрия, където предстои конференция, посветена на 50-тата годишнина от срещата между Хрушчов и Кенеди и от Австрия ще замина за Русия, за да се срещна с приятели. След това ще придружавам абсолвентите на нашия университет, нашите професори имат такова задължение в пътуването из Балтийско море и ще изнасям лекция на кораба. На едно пристанище към нас ще се присъедини и Горбачов и ние заедно ще излизаме пред студентите с него.
