Директорът на Здравната каса д-р Румяна Тодорова в предаването „Седмицата" на Дарик:
Кога ще свършат парите за болниците през 2014 г.?
Както казах в едно предишно интервю, те могат да свършат и след три месеца, могат да свършат и след 12 месеца.
Да, но на тази база през първите месеци на тази година лечебните заведения отчели дейности за 150 млн. лева месечно. През миналата година за същия период били отчетени 110 млн. лева. На тримесечна база ли е този отчет? Даже на двумесечна сигурно.
Това е на месечна база, но това не е средният разход. Средният е около 135 милиона за първото тримесечие.
Вместо 110?
Да, вместо 110. Но трябва да отбележим, че има и много нови дейности и нека не забравяме, че онкопрепаратите от 90 стигнаха 175 млн. миналата година.
А държавата даде ли ги парите за тях?
Държавата даде около 150 млн. повече като цяло.
Това излиза на месец 10 милиона, т.е. не е покрила тази разлика.
И не ги дава държавата, а това е от здравноосигурителните вноски. Държавата качи своя дял с около 40 млн. - говоря за категориите, които държавата покрива. Другият добър момент е разделянето на единната сметка, така че вече по сметката, по която пристигат здравноосигурителните вноски, може ежедневно да се следи какъв е приходът.
Очаквате, че хората ще предпочитат винаги да си внесат осигуровките за здраве, ако не им стигат другите пари?
Определено. И съм убедена, че е така, защото миналата година си спомняте, че в края на годината, когато Националната агенция по приходите събра 61 млн. за два месеца, за да покрие преразхода в касата, точно тези хора, които не получават високи приходи, се организираха и си внесоха здравните осигуровки. Сумите бяха малко, въпреки че декларациите, които НАП трябваше да обработи, бяха много. Затова не се събраха и много средства. Но все пак 61 млн. не е малко за два месеца, за което агенцията трябва да бъде поздравена.
Надзорният съвет на касата се срещна в понеделник с премиера. Попита ли дали да затягат колана или ще се намерят допълнителни средства? И какво ви отговори премиерът - да затягате колана или ще се намерят допълнителни средства?
За допълнителни средства не сме говорили, мисля, че е още рано. Но за затягане - да, определено. Аз тук абсолютно подкрепям усилията на премиера и това, че регулярно той ни среща със здравния министър, защото контролът в касата е на изключително ниско ниво. Аз го говоря това от есента. И все пак трябваше доста време да мине, за да влезем дълбоко в проблема и проблемът наистина е сериозен.
И как изглежда проблемът?
Има една инерция. Аз ги наричам нашите експерти „една хвърковата чета", която обикаля държавата и проверява, прави проверки по един точно определен маниер. Проверява една документация, която - съгласете се - в рамките на 10 години е безупречна. Контролът трябва да бъде поставен на съвсем друга основа. Важен е предварителният контрол, а не последващият - тогава, когато пациентът вече го няма в отделението, когато е останала документацията.
На практика как изглежда това? Отивате и гледате дали болният, който в момента се води, че лежи, лежи наистина в болницата?
Вчера например имахме среща с екипите, които другата седмица ще тръгнат на проверки. Информационната система позволява 2/3 от проверката да бъде предварително подготвена още при нас, в Касата. Набелязват се лечебните заведения. Сега ще се проверява т.нар. „надлимитна дейност" за месец февруари. Какво значи „надлимитна"? Ще се провери цялата дейност, в която е отчетен преразход. Подготвя се проверката, вижда се по кои диагнози, по кои клинични пътеки има такъв преразход. След това се проследяват ЕГН-тата на пациентите в извънболничната помощ, как те са обгрижени в извънболничната помощ, какви лекарства са получавали оттам, какво касата е заплатила и защо пациентът е попаднал в болница. И пак ще кажа за пореден път, че масовите пътеки са хроничните заболявания. Масово пациентите попадат в болница по повод хроничните си заболявания.
Например от захарен диабет през 2008 г. болните са 294 000, а през 2013 г. - 394 000. Народът е почнал толкова много да боледува от захарен диабет?
Друга беше връзката, когато ги отчетохме тези цифри. Искахме да видим от диспансеризираните пациенти с това заболяване колко попадат в болница, за да търсим причината - дали тези пациенти не са достатъчно наблюдавани и добре обгрижени в извънболничната помощ и затова попадат в болница; дали лекарят, който ги наблюдава в извънболничната помощ, работи и в болницата и иска да употреби ресурса в болнична помощ; и да се направят анкети с пациентите. Като ежедневното отчитане на болниците ни позволява, ако днес екипът примерно е в болницата, да вземе информация, и то от информационната система, за пациентите, които са приети вчера. И там на място може да проведе анкета с тях. Аз като лекар например бих провела един разговор с пациента и бих го попитала: „Какви са ви оплакванията, вие защо попаднахте в болница? Лекарствата, които вземате, от вкъщи ли ги донесохте или ги изписаха от болницата? Я да видим какви лекарства пиете - ами вие същите ги получавате и в извънболничната помощ." Тогава защо пациентът е в болницата?
И към какъв отговор отиваме?
Ще видим.
Защото има клинична пътека и болницата трябва да се издържа. Колкото по-болни, толкова по-добре.
Да, абсолютно точно го казахте - болницата трябва да се издържа, което не е работа на касата. Касата не би трябвало да издържа болници, а да заплаща за лечение на пациенти.
Това предполага да имате, обаче, експертен потенциал, да го кажем. Вие имате ли толкова добри доктори, които да могат да се надцакват с докторите в практиката?
Не. Ние нямаме такива експерти. Касата няма и тази законова възможност да прави това,но пък работи много добре с Агенция „Медицински одит". И там, където се налага вече качество да се търси, се обръщаме към агенцията.
Да, но големите лекари са в болницата. Те винаги ще се съберат трима и ще казват „Хубаво дойдохте тука от одита с касата", казвате обаче „Ние смятаме, че този човек трябва да е в болницата, трябва да се лекува". Вие ще поемете ли да се разпишете, да го изпишем и да го изпуснем после?
Когато доказателствата са неоспорими, мисля, че колегите оценяват това. Колегите се дразнят, когато влизат, както ги наричат чиновниците на касата, и започват да ги санкционират за неща, които са незначителни. Чисто технически, знаете, подписи, печати, не добре попълнена документация. Не е това същността. Аз виждам контролът на касата в неговата аналитична същност. Анализът трябва да излезе от касата, за да подаде сигнал към законодателните институции. Какво трябва да се промени? Защото промени трябва да има и то основни промени. Това, което ми направи впечатление, аз смятам, че обществото се събужда, аз смятам, че е готовността на пациентските организации да участват в контрола. Чисто юридически как ще стане тепърва ще го мислим. Но това означава, че пациентът вече търси качество. Той не иска да бъде лекуван по този начин или нелекуван, защото имаме редица случаи, в които пациентът влиза с едни показатели и излиза със същите или дори влошени показатели. Което е недопустимо. Оттук вече и санкциите. Дали такива трябва да останат санкциите за лекарите, които не си гледат качествено работата?
Отнякъде ви приписват, че сте за идеята и лекарски права да се отнемат.
Касата не може да отнемем лекарски права. Защото не ги дава тези права.
Кой ще ги отнема е друг въпрос, но това да бъде санкция на лекар, който му се връщат болните пак болни.
Има и такива случаи в европейската практика.
Да му се вземат правата?
Права се вземат доста трудно. И се вземат за доста драстични нарушения в лекарската практика и етика, но има и такива санкция, да. По отношение на контрола, тъй като говорихме за превантивния контрол, това, което искахме да направим в момента с личната карта. Личната карта, която всеки един от нас притежава сега, в момента. След дълги разсъждения стигнахме до извода, че за сега това е най-лесният начин, най-евтиният начин.
Какво точно ще направите? Нали и сега, като идеш на лекар, ако не те познават лекарят или в болницата, ти искат лична карта?
Не, никой не иска личната карта, поне засега. Това, което се предвижда е да се въведат четци в болниците, на първо време в болниците, така че пациентът да бъде маркиран в болницата, така както се случва на границата. Пациентът носи своя документ за самоличност и ние знаем, че този пациент наистина е попаднал в болницата. При излизане това се повтаря.
Така ще изолирате случая, ще предотвратите случаи, при които просто ги пишат едни хора без да са им видели очите?
Да. В момента ние не знаем дали наистина физическото лице, живият човек е там. Той е приет наистина и че той постъпва.
Масов случай ли е това в болниците - да взимат данните на някои и да им ги пишат?
Ще видим дали е масов случай, но аз лично имам такава информация, че масово пациентите се записват в болниците, а те всъщност се преглеждат в извънболничната помощ. Най-често това се случва в спешните кабинети, след обяд, когато общопрактикуващият лекар вече не отговаря на телефона си, или в събота и неделя.
Човек отива - заболяло го ухо, отива в ИСУЛ, „Царица Йоанна" и те го пишат, че лежи. Примерно.
Да, има лесен достъп той да бъде вкаран в болницата, а пък той изобщо да не фигурира в болницата. Ние сме с абсолютното съзнание, че тази мярка е временна и че тя няма да реши 100% въпросът, но е все пак мярка. Ще ви дам един пример - оказва се, че тъй като информационната система технически е била абсолютно изоставена в тези години, сега се опитваме, успешно, смея да твърдя, да я съживим. Оказва се, че т.нар. контроли, както ние ги наричаме, тези засичания не са били вкарани в системата. И сега какво откриваме? Хиляди пациенти, които са лежали в болница в същото време са отчитани в извънболничната помощ. Ето тук ще ни помогне този механизъм на личната карта.
Защо прогнозните бюджети на болниците вече стават месечни вместо тримесечни? Всъщност има ли ресурс от хора, които да се занимават с това прогнозиране и отчитане още по-често?
Има нещо неправилно във формулировката. Винаги месечно са се отчитали болниците. Винаги ежемесечно болниците се отчитат. То няма как по друг начин. Сега разликата е, че тази, както я нарекохме надлимитна дейност, въпреки че лимити няма - това са едни ориентировъчни стойности, които се дават на болниците на база бюджета, който ни е гласуван от парламента. Та тази надлимитна дейност се отчита с дейността за следващия месец , т.е. през март болниците си получават лимита за февруари и надлимитната за януари. Защо е така? Защото тя трябва да бъде проверена тази дейност. А в рамките на 10 дни не може да се извърши проверка. Поне месец трябва на контролните органи, за да се извърши задълбочена проверка на тази дейност.
Аз, доколкото разбрах от всичко, което прочетох, е че всъщност се удължава срокът, а не се съкращава. Това ли казвате?
Не, ние си плащаме регулярно - месец за месец. Само че, пак ви казвам, тази надлимитна дейност, която болниците си я знаят много добре, се отчита след проверка.
Д-р Дечо Дечов директор на УМБАЛ „Св. Иван Рилски", казва, че това противоречи на закона, защото според него Здравноосигурителна каса има годишен отчет, а защо болниците да имат месечен? Получава се политика ден за ден, казва той.
В Закона за бюджета на касата така пише. В чл.4, нека да прочете д-р Дечев. Там пише, че касата определя годишни и тримесечни стойности на районните каси, респективно районната каса подава информация за лечебните заведения в своя регион, за да се формират такива бюджети на лечебните заведения.
И това става на равнище болница всеки месец?
Всеки месец.
И те срещу това протестират, те искат и те на три да дават? Даже от това, което разбирам от д-р Дечев, годишно да бъде, за да може като мениджър, казва той, аз да си планирам годината, а не месеца.
Много интересна е човешката психика. Аз си спомням 2008 г., когато се въведоха тези ориентировъчни бюджети какво викане беше. „Как ще има бюджети? Вие ни връщате към бюджет" и т.н., а сега - „Дайте си ни бюджетите". Което означава за мен, че системата се е нагодила и тя много добре ползва този начин на разпределение на ресурс, което означава, че вече трябва да се вземат други мерки. И аз мисля, че Министерството на здравеопазването работи вече върху друг начин на финансиране, а и Европа го налага, ще го наложи при диагностично свързаните групи.
Проф. Генчо Начев - директор на кардиологическа болница „Св. Екатерина", той е национален консултант по кардиология. Предлага болниците, които работят с публични средства, да не могат да разпределят печалба за акционерите си. По завишен стандарт в Европа, казва той, България трябва да има 200 болници, а има 360...367 щели да станат с лиценз за още 11, които се готвят. Това добра идея ли е?
Сега в Закона за изменение и допълнение на здравното осигуряване, който Министерството на здравеопазването изготвя, има такива моменти в тази посока. Първо, националната здравна карта, за която говорим от години и която все още не е факт трябва да определи необходимостите в определен регион. Така че да не се струпват болници само в София и в Пловдив, а наистина в дадения район да бъдат описани дейностите, които липсват на база население, заболеваемост, възраст на населението и т.н. Това е единият момент. Втория е критерии, по които касата да сключва договори. Засега има два критерия. Единият е разрешителното за дейност, лиценза, който дава Министерството на здравеопазването, който веднъж казва,че болницата отговаря на тези изисквания, има тези структури, тези мощности и персонал. И втория е заложен в алгоритъма на клиничната пътека. И точно тук има много работа. Първо стандартите трябва да се преработят основно и на база на стандартите да се преработят и клиничните пътеки. Защото повече от 10 години клиничните пътеки не са актуализирани, технологиите доста са напреднали и вече една голяма част от тези процедури в клиничните пътеки могат да излязат в извънболничната помощ. Която е значително по-евтина помощ от болничната.
Трябва ли да се забранят договорите между лекари и клиники за препращане на пациенти? Имало тарифи. Срещнах различни числа - между 40 и 80 лв., ако препратиш... много вървяло в кардиологията това.
Това са неща, които ние никога не можем да ги хванем.
То въпросът е дали да се отива до още по-голяма крайност - лекарите да бъдат закрепостени? Тия идеи ги има между впрочем и за университетите, университетските преподаватели, да не могат да са като пчелички и да обикалят, да се водят в няколко университета, легитимирайки ги. Същото да стане и в болницата. Ако работи един лекар в една болница - да не може да ходи да работи в друга.
То това е искане и на Лекарския съюз, между другото, и тази година на техния събор с много малко бройки това не можа да мине. Един лекар да има един договор, говорим договор с Националната каса, той може да работи в частната сфера с n на брой договори. Става въпрос за ползване на публичния ресурс. Има такава идея. От друга страна, това, срещу което лекарите негодуват, е че когато един лекар работи само в извънболничната помощ, той си губи част от квалификацията, което е истина. Така че той трябва да има възможност да работи и в болница - тези които желаят. И аз смятам, че няма нищо лошо.
До обед - джипи, след обед - специалист по някакви болести?
Чак джипи - не, но специалист, който работи в извънболничната помощ, не пречи, особено в терапевтичните пътеки има възможност и да се работи в болница. И така е редно. Нека да не забравяме, че навремето задължително ни изпращаха месец, два, три на курс, както се казваше тогава, на курс в болницата.
Сега здравният министър говори дали не трябва да се върне разпределението. С логика, в която има логика. Казва - държавата инвестира в един човек, плащайки му да стане лекар, то е изцяло финансирано от държавата образование в медицинския университет, след това се оказва, че има цели райони в държавата, в които има проблем с лекари. Трябва да ги задължим значи, който е получил държавно финансирано образование, държавата в определен период да му казва да работи някъде. Това добре ли е?
Аз също смятам, че има логика, само че да не употребяваме думата задължим. Защото аз съм разговаряла с млади хора, които завършват медицина, които искат да бъдат разпределени някъде, искат да работя медицина, а не да стават представители на фармацевтични фирми.
Като в романите на Арчибалд Кронин - да те пратят някъде в английската провинция и там от живия живот да станеш лекар.
Така се започва. Защото сега системата е толкова затворена, че един новозавършил лекар няма как да влезе в системата. Като джипи не може да влезе, защото пациентите са разпределени вече. От друга страна, общопрактикуващите лекари, знаете, че вече ревниво пазят своята специалност и държат лекарите, които ще влизат, трябва да имат специалност, това изисква време.
Така както представяте нещата излиза, че то има желаещи за тези свободни места. Но май няма. Явно има някакви села, цели райони, в които не е интересно никому да отиде.
Ние не сме попитали дали на някой му е интересно да отиде. Ние просто казваме - не можете да влезете в системата, законът така е направен, че те не могат да влязат.
Без да имат стаж, за това ли говорите?
Да. Нали затова се искаше да има акредитация на тези кабинети на общопрактикуващите лекари. Така нареченият втори лекар на Запад какво е? Това е обучаващ се лекар. Той помага.
Това означава не да пратиш един, който да е за целия район...
Разбира се. Само че този човек трябва да има и възнаграждение, той трябва да живее с нещо. И тук е празнотата в системата.
Какво да се промени в психиатричната помощ според Вас? На фона на случая в Лясковец, понеже страшно се изписа. Там пак имало проблем, че липсвал единен регистър на психично болните, липсвали системни грижи след излизането им от лечебните заведения. Това твърди националният консултант по психиатрия проф. Вихра Миланова. До 40% от българите са имали или имат психичен проблем. А всеки пети бил с тежка диагноза.
Аз мисля, че това което направи наредбата и пусна толкова свободно тези пациенти с тези заболявания, т.е. изнесе ги извън диспансерите, беше рано. Нямаме организирана психиатрична помощ и психиатричните диспансери вършеха една добра работа. В смисъл такъв, че пациентите и техните близки знаеха къде да отидат.
Сега къде отива един психично болен?
Да, той може пак в диспансера да отиде, но той може да отиде във всяко едно ДКЦ, където има психиатър. Т.е. да отиде с направление. Което за мен звучи несериозно.
Като свършат направленията примерно, пестят си ги джипитата.
Те са диспансеризирани, някой ги наблюдава, но прекалено много разчитаме на самия пациент да се грижи за себе си.
Да разбере, че е зле, а пък специално при българите не е точно като по американските филми - психичният проблем не се приема да си го признаеш, да идеш да седнеш в кръг с други, да го дискутираш, като по филмите. Не че го няма и в България, но българинът не е така устроен.
Аз смятам, че проф. Вихра Миланова и други водещи психиатри знаят как да го организират това нещо. И там се прибързаха нещата с промяна в наредбите.
При зъболечението също периодично стои въпросът дават ли се смислени пари и добре ли е организирано. Сдружението на българските зъболекари твърдят, че 500 милиона лева били по-малко от необходимите предвидени в бюджета. От заложените 116 били предвидени 600 милиона и това стигало за вадене на зъби и некачествени методи на лечение. Цитирам Георги Цалов от сдружението.
Тук водещото е профилактиката. Цялата организация на денталната помощ е такава, че за профилактика не е отделено нищо. Тук няма акцент върху профилактиката и затова децата са с множествени кариеси, става все по-скъпо и парите, които се заделят, наистина са недостатъчни. Не говорим за това, че касата се грижи за милион и половина пенсионери, където има друг тип проблем.
Защо, нали вие ръководите организацията, която трябва да каже щом трябват 500 милиона за профилактика - даваме ги. Това се очаква вие да кажете, а не да констатирате проблема.
Това няма как да стане, защото толкова отделяме за здраве. Значи българинът е отделил толкова пари за здраве и те трябва да бъдат разпределени. Това разпределение става със съсловните организации.
И възникват въпросите например дали държавата си плаща редовно вноските за тези, които осигурява, те били над 4 милиона души? Плащат ли редовно намалената такса за пенсионери от 1.00 лв.? Там четох за недоволства през март?
Не. Смятам, че всичко е точно. Имаше малко забавяне, все пак това беше първият месец, в който се обработваха отчетите. Нека да припомня и на колегите, че предишния път, когато касата покриваше част от потребителската такса, това ставаше на три месеца. Докато сега е ежемесечно.
Добре. Явно въпросът не е само технологичен. Трябва ли да се вдигне вноската на държавата за децата? То даже едно дете може би излиза по-скъпо на системата, за да бъде лекувано, пък държавата, за да й е по-лесно е определила, че или няма да дава за децата, или че се дава наполовина, пък другата половина да плащат родителите. Но да го броиш за половин човек детето по отношение на лечението, няма никаква логика.
Да. Това е една от темите, която дискутира и Лекарският съюз, че вноската трябва да бъде изравнена с тази на възрастните. След това базата, от която се изплащат осигурителните вноски на пенсионерите е много ниска, а това е категорията, която харчи също много средства. Това са хроничните заболявания, това са хората, които ги намираме навсякъде - и в извънболничната, и в диспансерното наблюдение, и в болничната помощ, и в лекарствата. А там ресурсът е недостатъчен. И вече моето лично мнение е, че държавата трябва да преразгледа категориите, които осигурява. Трябва ли например държавата да осигурява държавните служители - въпрос, който го задаваме, отговор нямаме. Да, държавата осигурява държавните служители.
Всъщност, ако не ги осигурява тях и те се самоосигуряват, ще останат пари, които примерно да покрият пълната вноска на децата. Защото Лаборатория Управление на рисковете към Нов български университет в анализ от миналия месец твърди, че това всъщност никаква солидарна система не е. Аз и вие ще сме солидарни, ще внасяме пълните вноски, а пък държавата ще внася наполовина и ще казват, нали сме солидарни?
Така излиза. Още повече един служител, който получава, да речем, 400 лв. или 500 лв. заплата се осигурява, а пък един държавен служител с 2000 лв. заплата го осигурява държавата.
Трябва ли по-тежък режим за възстановяване на здравните права? Сега те се губят при три месеца неплатени осигуровки за последните три години, не е нужно да са последователни, нали? Обаче, като закъсаш и за три години излизало, някъде ги бяха смятали 604,80 лв., по 16,80 лв. на месец, възстановяваш си правата и срещу 600 лв. примерно получаваш лечение за 60 000, или за 30 000, нека и за 15 000.
За 60 000 - не, но за 10 000 една операция сърдечна примерно. Точно това говори още веднъж, че като че ли солидарната система не е солидарна. Уж Законът за здравното осигуряване е задължителен, а пък се оказва, че не е задължителен. И защо трябва да се чака лицето да не се осигурява три години, или пет години, или шест години? Трябва да се търси отговорност още същата година, защо той не си внася вноските. Излиза от системата и оттам нататък той става като частно лице. В противен случай няма как да пълним системата регулярно със средства. Няма как да стане. Към момента мисля, по последни данни са към 1,5 милиона неосигурени.
Единственият начин е или вие, както казвате, да ги гонят веднага тези невнеслите, а не когато се появят с проблем, или връщането в системата да стане несъразмерно скъпо. Ако опиташ да се върнеш в системата, след като не си плащал дълго, като дадеш 600 лв. за операция от 10 000, не. Трябва да можеш да се върнеш срещу 15 000, да ти е неизгодно.
Само че той не може да ги внесе тези 15 000. А лекарят трябва да свърши своята работа. Той трябва да му помогне, в противен случай пациентът умира. Затова казвам, че не трябва да чакаме те да се съберат 15 000. Трябва да се търси отговорност за всеки, който не се осигурява или другият вариант е, ако влязат доброволни фондове вече начинът на осигуряване да е друг. Пациентът да избира къде да се осигурява.
Трябва ли допълнителните осигуровки за здраве да останат доброволни, както казва в „Сега" министърът на здравеопазването Таня Андреева?
На този етап, аз смятам, за да няма сътресения в системата, защото това е вид сътресение, е добре в системата да бъдат вкарани фондовете, застрахователите. Но те да знаят какво точно ще покриват. Защото в момента те покриват същия пакет на касата, само че на далеч по-високи цени. Което няма никакъв смисъл. Доста сме разговаряли с колеги от застрахователните институции, че като че ли най-удачно на този етап е фондовете да влязат в медицинските изделия. Скъпи изделия, касата не може да осигури всичко, знаете че ние заплащаме твърде ограничен брой. Който не желае да се осигурява допълнително ще си доплаща тези изделия, когато се наложи. Но когато се осигурява, той ще ползва средствата на солидарен принцип и тогава ще излезе доста по-евтино за него.
Накрая, оставката на д-р Ива Станкова като директор на Фонда за лечение на деца в чужбина, няма да ви карам да коментирате ситуацията в самия фонд, по-скоро на мен не ми стана много ясно защо трябва да има такъв фонд? Ако всички ние събираме заедно с държавата, която осигурява децата, пари при вас, не трябва ли лечението, независимо къде ще се наложи да се прави - в страната или в чужбина, защото примерно България не може да предложи този вид лечение, да има механизъм, по който да се използват събраните средства във вашия фонд, а не в друг фонд?
Тъй като това са средства, събрани по други механизми, а не от осигурителната система, предполагам, че затова е бил създаден този фонд, той да подпомогне тези деца, които се нуждаят от лечение, които не могат да получат лечение в страната. Сега, вие знаете, че ние изпращаме граждани достатъчно в чужбина по силата на европейските регламенти и договорености.
Не е ли по-разумно такъв фонд, ако има, да инвестира не в конкретни лечения, а ако се вижда, че системно България не може да определени заболявания, да осигури лечение на деца и това не е един случай, да се инвестира в нужната техника, в нужното обучение на лекаря?
Да, има различни варианти.
И това най-накрая ще излезе по-евтино на всички, а вероятно - и по-полезно за болните деца.
Да. Дори сме обсъждали варианти, ако примерно няма такъв специалист в България, но операцията може да се извърши в България, да се покани...
По-добре самолет да му изпратиш, да го докараш, отколкото да лежи детето и семейството му в една болница за луди пари някъде по света.
Определено. Значи, моето мнение е, че е добре да има такъв фонд. А дали той трябва да работи по тази схема - е въпрос на коментар.
