Изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие” Румен Порожанов в „Седмицата” на Дарик:
Да започнем с програмата за развитие на селските райони. Ще загуби ли България, поне от това, което чета в пресата, 180 млн. евро от тази програма заради закъсняло усвояване? Ставало дума за… в момента закъснението било за 290 млн. евро, периодът е 2007-2009 и трябвало до тази година всъщност България да ги усвои, така ли е?
Няколко са факторите. Анализираме възможността да усвоим максимално ресурса, който трябва да се усвои на база 2007, 2008, 2009 на правилото N+2, като към момента…
До 2011…
Да, като към момента имаме да усвояваме до края на тази година вече под 290 млн. евро. Това е частта, която се полага от Европейския фонд за развитие на селските райони. Във фонда, както и с колегите от министерството на земеделието и с министър Томислав Дончев сме разработили свой екшън план за всички мерки, които можем да предприемем, както организационни, така и в рамките на преструктуриране на програмата, така че да минимизираме ефекта от неусвояване на средствата. Във фонда ежедневно разработваме сценарии, от оптимистичен до реалистичен, песимистичен въобще не разглеждаме…
За цялата програма бюджетът й е 2,7 млрд. евро, нали?
Цялата програма, полагаща се от европейския фонд за развитие, е 2,642 млрд. евро, със съфинансирането на българската страна е 3,278 млрд.
Тази сума трябва да бъде усвоена от България, цялата, до края на общия програмен период, не до края на тази година?
Това е сумата, която е в рамките на програмния период до 2015 г. Разбира се, при нейното одобрение, тя е бюджетирана по години, и в рамките на това бюджетиране има изисквания…
Не може всичко 2015 г.
…които трябва да се следват в рамките на усвояването в отделните години. Кои са двата основни фактора, които бих искал да отбележа и които създават проблем в усвояването на тазгодишния ресурс? Първият, аз го маркирах, това е самото забавяне на стартирането на програмата. През 2007 и 2008 г. реално са бюджетирани за усвояване един общ размер от 581 млн. евро, който е трябвало да се контрактува, реално са контрактувани до края на 2008 г. 52 или 56 млн. евро.
Практически…
Т.е. десетина процента.
…имаме около 525 млн. евро по-малко контрактувани. Разбира се, причините са, бих казал, дори и обективни. Самата оторизация на агенцията, самото отваряне на мерките, което се е извършвало в 2008 г., реално може би в самото бюджетиране не е отразено това, че програмата не може да се изпълнява така активно в първите две години. Това се наблюдава и в останалите агенции, които са на новоприсъединилите се страни членки.
Друго обяснение, което четох, е, че България не е много правилно разпределила парите по тази програма, като е предвиждала много пари за неща, към които няма интерес. Например за подпомагане на екологичното земеделие.
Така, тук има един нюанс и той е развит в регламент 1698 от 2005 г. - задължително по втора ос трябва…
Трябва да е екологично земеделието.
…трябва да имаме усвоени не по-малко от 25 на сто от програмата. Това са агроекология, необлагодетелствани райони, мерки, които са в горския сектор, или всички те дават една рамка на агроекологични дейности и мероприятия.
А българските земеделци не искат да правят това. 2% била усвояемостта, ако вярно съм пак прочел по…
Ще дам още две числа, които си ги сметнах тази сутрин. Тези 25% от цялостната програма аз ще ги прехвърля в лева, е милиард и 600 млн. лева, които ние трябва да усвоим по тази втора ос. Към момента са усвоени 163 милиона, или 10% от нея. По-добре вървят мерките за необлагодетелстваните райони, където има нелошо финансиране. Трябва да се поработи съвместно с колегите от управляващия орган по повишаване на активността в агроекологията, но тя насила няма да стане. Изискванията, които са по регламент, са доста сериозни от гледна точка на изисквания за агроекологични дейности. Разбира се, ние с колегите трябва да погледнем още веднъж дали можем в рамките на наредбите, които се кандидатства по тях, да облекчим в рамките на изискванията и критериите, условията за кандидатстване и, разбира се, това, което сме комуникирали с министерството на земеделието, в рамките на горските мерки, които също са елемент на тази втора ос, да повишим тяхната атрактивност и да се завишат нивата на проектите като стойност, до които може да се кандидатства.
Т.е. от всичко, което обяснявате, излиза, че до 2015 г. е абсолютно реалистично да се получи така, че България да не използва и една трета от парите, които Европейският съюз е готов да даде за земеделие, защото той голяма част от тази сума дава за екологично земеделие, а България няма интерес към него.
Не бих казал, че няма интерес.
Или българските земеделци.
Критериите са доста сериозни от гледна точка за финансиране на екологично земеделие. Сега, разбира се, не е една трета и, разбира се, аз говоря за проблеми именно само във втора ос. В първа и в трета ос нещата са в съвсем друг…
Само с оси не е много ясно, да кажете какво е първа, какво е трета.
Трета ос основно са общинските проекти, общинските фирми, които… подобряване на бизнес климата в общините. А по първа ос са мерките, които са насочени към българските земеделци, в подобряването на тяхната конкурентоспособност като земеделски производители. В тези две мерки усвояването върви и аз смятам, че там ще може да се постигне до сто процента, като, разбира се, разчитаме и в рамките на мерки, които има по-слаба активност, да бъдат прехвърлени, вече говоря в рамките на тези две оси, да бъдат прехвърлени средства там, където има интерес…
И къде е най-големият интерес?
Най-голям е интересът в 121 мярка, в…
Вие с цифрите продължавате, какво има в това…
Съжалявам. Това са земеделските стопанства, разпределени в пет направления, за младите фермери и за общинските мерки по 321 мярка. Това, което, предполагам, е известно на хората, които се интересуват от този бизнес, министерството на земеделието вече е внесло… (не се разбира - бел.ред.)… нотификация, в която преразпределяме близо 240 млн. евро от европейския фонд, или като общ пакет около 300 млн. евро, така че да бъдат подпомогнати тези две мерки предвид по-голям интерес за сметка на други седем мерки, които са с по-малък интерес.
Кои са тези с по-малкия, за какво?
Част от горските мерки, техническа помощ, също ще бъде намален ресурсът по нея…
Това за какво е, за консултации?
За техническа помощ е заделен един доста голям ресурс, който е за изграждане на административен капацитет, информираност, консултации и т.н.
Т.е. това е самата…
Разбира се, това, което е направено в рамките на тази нотификация, е на база на анализ, който извършен, както от министерството, така и от нас, и средствата, които остават по тези мерки въпреки намалението, ще бъдат достатъчни, така че да бъдат покрити целите и това, което трябва да се финансира.
Но ще се прехвърлят пари за млади фермери, за земеделски стопанства, където има интерес.
За да обобщя темата, всъщност голямата тема наистина е втора ос, където трябва да поработим доста сериозно, за да…
Там какво трябва да се направи в България, така че… Изглежда глупаво да върнеш 1 млрд. евро, които можеш да вземеш…
Числата са ви доста смели, не говорим за 1 милиард.
Нали казахте, че са три… нали говорим за…
Казах за 1,6 млрд. лева.
Аха, лева говорим…
Лева. В момента върви усвояването. Около над 10% е усвояването. До края на програмния период има още пет години, така че това е голямата тема, която трябва да се…
Какво трябва да се направи според вас?
Аз го споменах и преди малко. Още веднъж с колегите от земеделието…
Вие ще оправите в наредби някакви неща…
Да се погледнат наредбите.
А по-глобален проблем виждате ли да не искат земеделците да се занимават с тази работа?
Разбира се, трябва да си кажем, че трябва да се отворим доста повече и като информираност към тях, дори, бих казал, и като административно обслужване, така че да повишим техния интерес да кандидатстват и по тези мерки. Определено…
Т.е. според вас един от проблемите е, че не се знае, че има толкова много пари за екологично земеделие.
Знае се, има ги. Това е една от моите цели във фонда - да отстраня проблеми, които са свързани с обслужването на фонда като администрация на всички земеделски производители. Не бих казал, че то е лошо, но трябва да бъде подобрено, да бъде много по-активно. Разбира се, ако премина леко и към гаранционния фонд, който ние финансираме, бенефициентите на фонда са стотици хиляди - 91 500 са по директните плащания, 74 000 са по националните доплащания. Както знаете, вече ние обслужваме и тютюнопроизводителите, около 30 000.
Да, това е вече другата голяма тема.
Така че сложна е темата, да бъдем близко до всеки и той да бъде информиран. Разбира се, в рамките на нашите 28 областни и, разбира се, на всички общински служби на министерството на земеделието се създава тази възможност максимално добре да бъдат информирани и обслужени земеделските производители.
От картината, която вие виждате, кой е приоритетът за българското земеделие в момента, ако съдим по тази програма? Може ли да се каже, че българското земеделие е решило, че произвежда еди-какво си? Защото, ако слушаме политиците при дебатите, които водят, те всички започват с това, че България има голям шанс с производството именно на биохрани, на естествени продукти, които са по тази втора ос, нали, екологично земеделие, а се оказва, че всъщност като пари, които се търсят от българските земеделци, това не е така.
Приоритетите аз не бих искал да ги формулирам. За мен всички направления на селското стопанство са важни - както в растениевъдството, така в животновъдството, така и в агроекологията, в нейните направления, растениевъдни, животновъдни и всякакви. Разбира се, не трябва да подценяваме преработвателната промишленост, която е неразделна част и която също се финансира по програмата за развитие на селските райони. Това, което е важно и трябва да се знае, и то се знае, че в момента има страшно много пари, които отиват в земеделието. Те ще се увеличават непрекъснато, най-вече разглеждайки политиката по плащанията на площ. Знаете, с 10% сега ще се увеличат, на следващата година, стъпката за увеличение е с 10%. Не съм се запознал с последните дебати в Брюксел, за които получих индикации снощи от телевизията, може би ще има някаква промяна в схемата от 2014 г. Така че всички направления на земеделието трябва да бъдат приоритетни. Искам…
Не, то това е нонсенс, всичко да е приоритет не е възможно. Вие можете ли да влияете например или българската държава да влияе с разпределянето на парите за това какво искаме да развием? Ще ви дам един пример. В началото на миналия век България е имала 90 000 декара насаждения рози в Розовата долина. В момента са 30. Грам розово масло струва колкото грам злато. Доста логично е при славата, която има България като страна на розите, да се инвестира в това например, а не да правим картофи. Нали, картофи, с картофена водка са известни поляците примерно и те изнасят, по всички летища я има тяхната такава картофена водка. Виждате ли вие от гледна точка на парите, които управлявате, глобална идея за това къде искат да отидат българите в земеделието?
Разбира се, че трябва да има приоритети и това е в рамките на политиката, която трябва да се води в министерството на земеделието и която провежда министерството на земеделието. Аз бих искал все пак да кажа, че фонд „Земеделие” е един прилагащ орган. Да, ние даваме становища. Даваме становища от гледна точка на това как е по-добре, как биха се усвоили, но не бих искал да влизам в същността на министерството да определя политиките в една или друга област. Аз смятам, че те са достатъчно добре балансирани в момента, така че да дават възможност на почти всички земеделски производители да се бенефицират както от европейските, така и от националните плащания. Все пак искам да дам един акцент, че откакто станах директор на фонда, лично дадох един приоритет в контактите си с животновъдството. Заедно с министерството направихме и две срещи при премиера, така че този отрасъл, който може да приемем, че е на малко по-ниско технологично ниво, и който може би се нуждае от малко повече помощ, така че да оцелеят тези, които са жизнеспособни в рамките на животновъдството, да му бъде помогнато. Направихме доста важни срещи и примерно няколко резултата има от тях. Първият вече е факт. Това е една програма „Де минимис”, която ние ще пуснем, до 20 млн. лева…
Вие мисля, че тази седмица имате решение…
Да, управителният съвет взе решението. Заявките на всички животновъди ще бъдат направени в рамките на двуседмичен срок в месец юли и нашата идея е да се разплатим с животновъдите. На база на заявките ще изчислим ставката за изхранване на глава животно и в рамките на… края на юли, началото на август да можем да се разплатим. Идеята е, тъй като националните схеми за подпомагане, и не само националните, има и схеми, които са през европейски гаранционен фонд, те се изплащат на фермерите животновъди в месец декември. Именно в този период да им се помогне, тъй като те имат доста проблеми, включително дори и за закупуване на фураж.
Имате предвид не да се чака декември, а още сега да дадете…
Това е отделна схема, тя не е авансово плащане за нещо друго. Разбира се…
То част от тази схема, ако вярно пак съм разбрал от тази седмица, е да се помогне и на всички пострадали от шапа.
Това е едно допълнение към схемата.
И то независимо… при по-облекчени условия, независимо дали са и регистрирани…
Това е едно допълнение към схемата, тъй като тези, които фермери бяха пострадали от шапа, малко от тях са регистрирани като земеделски производители. Оказа се, че има много по-възрастни хора, които наистина техните животни пострадаха, бяха унищожени. Те са пенсионери и нямат интерес да се регистрират като земеделски производители по определени причини.
Защото трябва да почнат и да се осигуряват.
И да се осигуряват, и т.н. Разбира се, законът за държавните помощи позволява да се направи подобно плащане в "Де минимис" и на тях. Взехме, всички нормативни основания разгледахме с колегите от министерството на земеделието, така че да можем да изплатим и на тези хора. Друг е въпросът, че те като брой са малко повече, но иначе като стойност на плащането е съвсем минимално.
Т.е. вие формулирахте една посока, в която България в момента натиска повече като инвестиции, и това е животновъдството?
Не бих искал да кажа, че натиска повече, колкото - търсим един баланс с растениевъдството. Знаете, в растениевъдството…
А за всички видове животни ли, гледани, или България също ще търси нещо специфично…
Подпомаганията, които се правят в животновъдството, те са в рамките на отглеждането на крави, биволи, овце, кочове и т.н. Плащания за кокошки и пилета няма, за свине няма. Разбира се, има експортни субсидии, които са свързани с износа на пилешко месо, но това си е политика на европейския гаранционен фонд за определени продукти, които трябва да се субсидират. Така че в рамките на животновъдството, разбира се, и много други неща правим. Бих искал все пак да акцентираме и във вашето предаване за това, което направихме от гледна точка на комуникацията, която извършихме с Асоциацията на търговските банки. В момента сме в рамките на предоговаряне на условията за кредитиране от фонда, тъй като намаляваме процента, който беше изостанал много отдавна на 9%, от 2002 г. не беше предоговарян.
Вие имате с пет банки…
В момента са пет, но текат преговори. В момента анексираме отношенията си с тях…
Това са всъщност договори за рефинансиране.
За рефинансиране, от друга страна…
По програмата за развитие на селските райони.
…от друга страна вкарваме… точно така, вкарваме и рефинансирането с програмата за развитие на селски райони, но и рефинансирането, което правим за инвестиционни кредити, финансирани от фонда. В момента уреждаме тези две отношения. Като рефинансирането по програмата за развитие на селски райони, тя е на база на правителствено постановление и в рамките на възможностите на фонда ние финансираме, рефинансираме 50 на сто от проекта, но до 500 000 лева. Оттук нататък тежестта остава в рамките на банките.
Четох, че са ви задали вече въпроса - а вие виждате ли реален ефект в българските села от инвестициите, които се правят от програмата за развитие на селските райони. Преди две седмици ни гостуваха едни американци, които 20 години живеят в България и тук подпомагат, имат фондация. И на въпроса какво не се промени според тях в България тези 20 години, бяха единодушни, че селата остават да изглеждат бедни в България.
Разбира се, има го този момент. Трябва да се има предвид, че и програмата е в, така да го кажа, своите първи години. В момента се финализират проектите, които са спечелени в рамките на 2009-2010 г., които се изпълняват оттогава. Разбира се, много е важно и самата инициативност на общинските власти. Има кметства и общини, които са доста по-активни, има и такива, които са пасивни. Това, което за съжаление констатирам, че все още няма, как да кажа, културата на усвояване на инвестиции от много от кметствата, поради което се налага ние да ги санкционираме за една или друга нередност, която те са направили както в договарянето на ЗОП, а впоследствие при изпълнението и т.н. Но резултатът и ефектът от инвестициите по програмата за развитие на селските райони не могат да се усетят още сега. Ние сме в момента в първи финализирани проекти по тези общини.
Единното плащане на площ. Защо тази година има 3500 по-малко заявления от 2010 г.? Защото едното обяснение, като кажем тази цифра - е, ами, хората се отказват от земеделие в България, по-малко са…
Две са обясненията. Значи, от 91 760 са 88 000, 3500 по-малко бенефициенти, или това са около 4%. Нищо драматично в по-малкия, може да има отказали се…
А по-малко ли са площите?
Има и окрупняване. Площите не са по-малко. Площите, земеделските, са същите. Това, което е хубаво да се каже, е, че в рамките на единното плащане на площ, вече много по-ясно идентифицира допустимото плащане, допустимите площи, които се финансират и се плащат, за сметка на първите 2007-2008 г., когато едва ли не са претендирани за плащания целите физически блокове на земеделската земя с, разбира се, недостатъци, че много от тях не са били обработвани, затова имаме и санкция от Брюксел за 10% на едната и на другата година.
Искате да кажете част от този спад на заявления, че просто са разбрали земеделски производители, че номерът им няма да минава с някакви площи, които не могат да получат такава субсидия.
Това, от една страна. Но от друга, добрите, така, бизнес възможности, които се откриват в рамките на, бих казал, на културите със слята повърхност - пшеница, царевица, репкото в момента, създават възможности за окрупняване и комасиране на площите. Знаете, вече има оформени доста големи земеделски производители именно в този сектор, който, дай боже, да продължава да бъде печеливш и в следващите години на база на пазарна конюнктура. Така че, от една страна, комасация и окрупняване… Да, сигурно има и земеделски производители, които се отказват или преминават на наемен принцип. Но, разбира се, тези 3-4% въобще не е някакъв драматичен процент. Това, което бих искал да кажа просто като информация, в края на по-миналата седмица приключи разглеждането на жалбите по плащанията за 2010 г. министерството на земеделието. В края на миналата те ни изпратиха вече окончателните данни и при нас се обработват. И всички жалби, които бяха разгледани в министерството на земеделието, мисля, че бяха около 3800, те са разгледани. Тези, които са били удовлетворени, вече са ни подадени за корекция за плащанията, в момента се обработват. И смятам, че до 30-и най-късно ние ще направим плащанията, окончателните, по плащанията на площ.
30 юни…
Да.
…ще приключи плащането на площ за 2010 г. на земеделските производители.
Точно така, като все пак бих искал да адмирирам и добрата работа с министерството на земеделието, тъй като и те, и ние създадохме много добри условия, всеки един земеделски производител, който не е получил плащанията си, да види за кой парцел е бил отразен като недопустима площ. Всеки един парцел ние качихме и на нашата страница да може да провери всеки по определени данни, дори и да има хиляда парцела, да види кой е бил недопустим и да може да се жали за него в министерството на земеделието и тези жалби са били разгледани конкретно, не като цяло. Така че създадохме с колегите от „Земеделието” една много добра организация и мисля, че това е оценено от… Говоря, казвам го всичко това от гледна точка на нашия стремеж да
подобрим обслужването в сектора, който, както виждате, е много голям, както като…
А за тази година какъв е планът?
Тази година приключи регистрацията…
Събрахте тези заявления…
В момента Министерство на земеделието има договор, започва заснеманията, разбира се, не в ден като днешния, в слънчеви и, така, обедни часове, така че снимките да бъдат максимално ясни и коректни…
А всяка година ли ще се снима? Нали, не е ли, като веднъж си ги снимал вече, и…
Заснемат се всяка година, за да се видят площите дали се обработват, или не се обработват.
А то личи от снимките.
Именно от снимките личи и когато…
100% ли се снима всичко или на някакъв избирателен принцип?
По-скоро не е на сто процента, но не искам да ви подвеждам. Министерството на земеделието отговаря за този процес. Това, което се заснема, там, където има недостатъчна яснота в снимките, се прави контролна проверка…
…ходи на място.
…проверява се. И колкото по-бързо ние получим… (не се разбира - бел.ред.)… от Министерство на земеделието, толкова по-бързо бихме го обработили, така че да не се бавят плащанията в април и в март, а те да стартират в януари, февруари, така че по-бързо да влязат парите в земеделския сектор.
Тази година остава ли изискването пак за платени осигуровки, което разбуни духовете през…
Това, което е нов момент, може би ви е убягнало, то дойде и от срещите, които животновъдите имаха при премиера. Значи, на нас ни предстои да плащаме този „Де минимис” от 20 млн. лева и втория транш за тютюнопроизводителите. От друга страна, в наредбите на министерството на земеделието, предполагам по предложение на Министерството на финансите беше заложен текст, че не могат да бъдат правени плащания, свързани с националния бюджет към бенефициенти, които имат задължения към бюджета. В един момент се оказа, че в много случаи, от едната страна, ние имаме да даваме, от друга страна, имат задължения, но не могат да си ги покрият, и се получаваше параграф 22. При тютюнопроизводителите, където са около 3000 бенефициента, на срещите, които имахме и с министъра на земеделието, и с премиера на три места в райони, които са активни тютюнопроизводители, беше поставен този въпрос. Постави се и от животновъдите. И в комуникация с Министерството на финансите променихме малко реда за, така да кажа, контрол върху тези плащания. Променихме текстовете в… министърът на земеделието промени текстовете в наредбата си, чл.8, в който това изрично изискване отпадна, но се пое ангажиментът фонд „Земеделие” да осъществи контакт с НАП от гледна точка на… когато предстоят плащания с национален ресурс.
Да удържате парите…
Не, няма да удържаме, защото се превръщаме като орган на НАП. А това, което сме разговаряли и със заместник-министър Горанов, а и трябва да го направим като една стиковка с НАП, е в момента, в който ние оторизираме или демек обработим плащания примерно за 10 000 бенефициента по тази програма „Де минимис” за животновъдството и кажем - да, ние имаме плащания за 19,5 млн. на 10 000 бенефициента, информацията, която я имаме, ние ще я предоставим на НАП и ще кажем: ние плащаме след пет дни. Те да си направят съответните проверки и да преценят, ако желаят, да направят запорни свидетелства там, където има задължения към бюджета и те не са обезпечени. Но иначе другият вариант беше още по-, така да кажа, хард - нито ние плащаме, нито от другата страна се издължават. Така че този параграф 22…
А той е само при животновъдите и…
Не, той вече се отнася за цялото… Това бяха наредбите, свързани с плащания, именно ограниченията при плащания с национални средства. Те ще отнасят и за тютюнопроизводителите и се отнасят и за всички плащания занапред, но тъй като ние не удържаме по… европейски пари нямаме прави да правим… Това се отнасяше само за парите, които са национални доплащания…
А при единното плащане на площ?
Единното плащане на площ, то си върви, без да имаме право да ограничаваме.
Там няма национална част никаква.
Не, в никакъв случай. Значи, в единното плащане на площ, вие знаете, там бяха 18 лева плюс 10. Догодина, дай боже, ще ги изчислим, ще станат може би 22.
Там си има български пари също.
Да, но те са отделни плащания. Едните са национални доплащания, това е допустимо по правилата…
Там не правите ли същата сметка със задълженията към НАП.
Значи, правим сметката за задълженията само с националните доплащания и с държавните помощи.
Това важи и при единните плащания на площ…
Единните плащания на площ са парите…
Националната им част.
Добре, разделяме ги на две. Единните плащания на площ, които са с източник Европейски гаранционен фонд, ние ги плащаме, без да имаме права да ги задържаме.
Така.
Ако приемем, че това е доплащане към единното плащане, за което вие казвате, ние за тях легализирахме…
Т.е. сега за абсолютно всички ще важи правилото, че данъчните ще научават…
Ще дадем възможност…
…кога ще получи пари земеделският производител, каквото имат да си взимат…
Да, ще дадем възможност и НАП да реагира.
Ще има ли връзка подпомагането с касовите апарати. Понеже тази седмица се отваря темата със… заглавието в „Стандарт” е забавно - „Кравите с касов апарат”. Разглеждат ли се някакви такива връзки да бъдат направени освен…
Сигурно е много интересна темата, но не я знам да ви кажа честно. Кравите…
Да не се превърне… обсъждано ли е да се превърне като условие за получаване на подпомагане наличието на касов апарат на земеделците.
Към момента във фонда не сме имали…
Такива работи…
…да обсъждаме подобен инструментариум в техниката.
Какво стана с броя на измамите и мащаба на измамите, за които толкова се говори през последните години, когато се споменеше името на фонда, който вие ръководите.
Измамите или нередностите са от най-различно естество - има и по-сериозни, има и, така, много по-незначителни. Ако ги диференцираме по програми, фондът се прочу покрай САПАРД. Прочу се покрай САПАРД за многото сигнали за нарушения за измами, за многото сигнали изпратени в ОЛАФ. Разбира се, тези сигнали и измами респективно бяха проверени и се проверяват все още от компетентните български органи. Знаете, ВКП има специално звено за евроизмамите, което…
Върховната касационна прокуратура.
…да, което комуникира с всички, така, и МВР структури, ДАНС и т.н., следствие, когато се възлагат конкретни проверки. За добро може би в много от случаите фиксираните измами, които са регистрирани, не са констатирани в рамките на проверките и непрекъснато се получават, така, определения и решения на прокуратурата, в които казват, че подобна измама няма, или, ако има измама, която е свързана с определена част от един проект, тя е с този проект, но не е в рамките на пълния обем на самата инвестиция. Там се появи един проблем, защото фактически, като изискване, което е било наложено в комуникацията с европейските структури, в книгата на длъжниците са качвани пълният размер на обема на инвестицията на проектите…
А се оказва, че измамата е за някакви малки пари или нередността.
Да. Значи, аз по определени причини не бих искал да навлизам в дълбочина точно на тази тема. Бих искал да премина към две други нарушения или измами. Значи, установяват се и в рамките на директните плащания, за заграждане на територии, нарушения в документи, бих казал, фалшиви данъчни…
Въпросът е каква е тенденцията - дали българите започват по-малко да правят нередности с пари за земеделие, които идват от Европа…
Това определено е така. Дори бих ви казал, че… имало е в началото, както по директните плащания, така, опцията да се опитат да заградят площи, които не обработват, и да получат пари. Това вече не може да се случи. Ние си претърпяхме санкцията, не ни възстановиха 10% за 2007 и 2008 г., които ще плащаме на три равни вноски. Това, което констатираме в момента, включително и при проверките, когато се внасят проекти по програмата за развитие на селски райони, да, понякога може да има съмнения за някои оферти, за свързаност на офертите. Всичко се проверява. Но именно този стриктен контрол, който се извършва от фонда, от неговите служители, респективно и от други органи, когато това се налага, мисля, че все повече дисциплинира и се надявам все по-малко измами да има. Това, което искам все пак да маркирам, че в книгата на длъжниците по програмата за развитие на селски райони, да, има маркирани измами, но те са… по-точно нарушения, но те са много под 1 млн. лева. В смисъл, че в самата програма на този етап смятам, че нещата вървят сравнително добре.
Това, сравнено с други държави? България къде е? Топ измамниците ли, в кавички, сме или…
Нямам този, но бих искал да кажа нещо друго. България е в топ наблюдаваните и в топ най-трудните правила, изисквания и като изисквания за кандидатстване. Например в една Франция кандидатстването на площ или за директни плащания по-точно, там е по-смесен, се извършва само на база на декларации, там отново няма тези снимки, тези площи, които ние така стриктно наблюдаваме, дебнем се, обжалваме се и се гледаме. Просто при тях е много по-либерален режимът…
В Гърция как е? Понеже много коментирахме гърците в това предаване.
Гърция, четейки последно…
Те снимат ли се така като нас?
Там плащането е на ферма, но, гледайки последното решение от март месец, средата на март, когато ние бяхме санкционирани с 24,5 млн. евро по директните плащания от 2008 г., Гърция беше санкционирана за около над 200 млн. евро по две мерки.
Едната беше свързана с отглеждането на маслините, другата в момента не я помня. Но явно и гърците, така, имат опит в тази част.
Те ни бият по… тези цифри, където казахте, те ни водят с 10 на 1.
Те ни водят с 10 на 1, друг е въпросът колко пари са усвоили. Техните средства, които те усвояват в рамките на програмите, са доста повече от българските, както знаете.
