Румен Овчаров заяви, че не приема опита на ръководството на левицата да обвини министрите и правителството за загубата на БСП на евроизборите. В интервю за Дарик дългогодишният зам.-председател на партията, който сега не е част от оперативното й ръководство, подчерта, че една от големите грешки на БСП в кампанията е била, че се е състезавала на терена на популизма с корифеи в тази област като Бойко Борисов, Волен Сидеров и Николай Бареков.
БСП няма време, защото е нужно да демонстрира промяна преди едни предсрочни парламентарни избори, коментира още Овчаров. Той подчерта, че ресурсът на Сергей Станишев като ръководител и авторитет ще намалява и сега лидерът на БСП трябва да поеме отговорността за обновяването на партията.
„Даже испанският крал абдикира, а Станишев още анализира" - така започва един коментар на вестник „Труд" за събитията в левицата. Очаквахте ли на „Позитано" да си измият ръцете за загубата на изборите с правителството и защо Станишев още анализира?
Честно казано, не очаквах! Това ми дойде малко така прекалено просто защото до преди 15-20 дни основният рефрен, който се повтаряше, беше, че БСП е изпълнила 80 процента от предизборната си платформа, защото правителството е решило една купчина социални проблеми. И сега изведнъж се оказа, че тези неща някои хора, които никой не ги е припознал така да се каже, аз така го разбирам.
По-интересен е въпросът дали ръководството на партията припознава тези министри, дали то поема отговорност за това кой как и по какъв начин определи дали една, втора или трета фигура да заеме съответния пост, когато казва, че видите ли партията не ги е припознала. Защото няма как да искаш от партията да ги припознае, при положение, че самото ръководство не ги е припознало. И аз бих искал, когато ръководството започва да прави такива констатации, да попитам кога и как това ръководство потвърди, с кои свои експертни органи потвърди експертността на един, втори или трети партиен експерт, който е в правителството.
Всъщност въпросът чии са министрите и чий е този кабинет виси още от времето на съставянето на това правителство.
Той въпросът е ясен, простият въпрос е достатъчно ясен - това е програмно правителство и министрите, така да се каже, не са партийни фигури. Само че не можеш хем да искаш да е програмно правителството, хем да искаш то да ти изпълнява програмата, хем накрая да кажеш - ами кои са те тия, никой не ги припознава тях.
Кои според вас са виновните „разглезени" министри, които са довели и до тази изборна загуба?
Не, няма да вляза аз в тази работа. Въобще не приемам тезата, че точно министрите са виновни за поражението. Тъй като попривършиха другите виновници - няма го Овчаров, няма го Петков и Първанов - всъщност те пак са виновни. Структурите са до известна степен пак виновни, само че пак не казваме кои структури са виновни. А така имагинерно - структурите на партията били виновни.
Има един американски икономист Филип Котлър, който е бащата на съвременния маркетинг, който казва така: „Когато идва силен вятър, едни търсят ограда, други правят вятърни мелници". В БСП очевидно така вече утвърждаваща се практика е да търсим оградата. Това е съвсем нормално, това е и българска реакция - да се снишим, да отмине бурята. Но ми си струва, че този път правим една много сериозна грешка. Извинението с това, че тези избори са европейски, че избирателите не отиват да гласуват, този път не е вярна.
Защото самата БСП направи всичко възможно тези избори да не са нормални европейски избори. Основната дискусия в България се водеше не за Европа, а си беше вътрешнопартийния политически дебат и то директно въпроса за властта. При това и Сергей Станишев и нашите кандидати за евродепутати и голяма част от депутатите направиха всички възможно. Аз съм съгласен, че те и Сергей даже изровиха земята. И въпреки това резултатът е този. Това налага малко по-сериозно замисляне, а не оправдаване с ланския сняг.
Защото има симптоми, които мен поне ме карат да мисля, че не става вече въпрос за симптоми, а вече става дума за диагноза. Вижте резултатите в смесените райони, вижте резултатите с младежите, резултатите в чужбина. Сред активната част в райони, в които БСП е била винаги основната алтернатива на ДПС, ние започваме да губим сериозно почва. И изводът, който направиха някои от социолозите, че БСП губи твърдото си ядро е въпрос, който не може да бъде отминат така.
И не знам дали Сергей разбира, че не му правят добра услуга тези, които сега в момента отново са на барикадата да го защитават.
„Позитано" като пази лидера, какво ще остане за спасяване в партията?
Не зная какво ще остане за спасяване, но ако Сергей не стане самият той инициатор на обновлението на партията, не промяна просто - не смяна на една фигура с друга. Обновление, което трябва да започне от ръководството на партията и в един по-късен етап да премине през структурите на партията чрез вътрешнопартийния избор, чрез вкарване на млади хора във всички нива на партията, чрез отварянето й, чрез привличане на свежа кръв, то ще продължим така да си обясняваме „абе то, на тези избори ние сме си така, както беше миналият път". Само че другият път ще бъде по-зле.
Фактът, че не се подаде веднага оставка след изборите, грешка ли беше?
Не, не мисля, че оставката трябва да бъде продукт на някаква емоция. Тя трябва да бъде внимателно обмислена, да се види какви са целите й. Затова и 2009 г., след това винаги съм казвал, че трябваше да се види и да се направи анализ защо въпреки изключителните икономически резултати, БСП загуби катастрофално изборите. Тогава онзи анализ така и не беше направен. Някои хора се скриха, защото трябваше да понесат отговорност за това.
Сега ми се струва, че подхождаме по същия начин, но вече ситуацията не е същата. Ресурсът, свежият ресурс, който Сергей Станишев като президент на ПЕС внесе в БСП, от който БСП и държавата имаше нужда, за да се освободим от Бойко Борисов. Нямаше друг вариант освен със Сергей Станишев да се освободим от Бойко Борисов - неговият така да се каже допълнителен потенциал, който идваше от Европа. Сега вече не мисля, че този потенциал е толкова голям и Сергей трябва да го използва, за да го насочи към истинско обновление на партията, а не да се крием. Защото това разгърдване на ризите на тези, които защитават в момента Станишев - нали разбираме всички, че е до голяма степен спасяване на собствените столчета и позиции.
Има едно протакане във времето - какво чакаме, да се реши евросъдбата на Станишев ли?
Може би и това, но не бива да се губи времето, защото не е известно кога ще бъдат следващите избори. БСП, за да демонстрира тази промяна, има нужда поне от три или четири месеца, за да се започне един процес, да се завърши.
А при избори наесен време няма?
За това говоря. А ако се наложи да имаме избори наесен?!? Нали разбираме, че изборите вече не са функция само от желанието на БСП да ги има или не. Някои неща се движат паралелно от БСП и не можем да си затваряме очите за тях - ако не се случат днес, те ще се случат утре.
ДПС ли ще реши кога ще са изборите?
Не искам да влизам в политическо интригантство, но да чакаме и да мислим, че всичко е решено отведнъж завинаги, че ДПС са се прегърнали с БСП и во веки веков ще вървим така, то не зная дали това е положително и за нас.
В момента нито един от подкрепящите правителството субекти няма интерес от избори. Казвам в момента, не зная каква ще бъде обаче ситуацията наесен. Според мен тя ще бъде различна наесен, а пък в началото на зимата ще бъде съвсем различна.
Има ли терен за „втори шанс" на левицата и кой изобщо ще се навие да стане министър в едно ремонтирано правителство с неясно дълъг живот?
Не, не виждам такива възможности. Още повече, че виждам, че левицата отново продължава да залита по линията на т.нар. псевдоляв радикализъм, или най-елементарен популизъм, който на практика беше основният концептуален момент през цялата минала година. Ще намаляваме цените на тока - веднъж, втори път, защото хората искат това, ще гоним ЕРП-тата, ще увеличим пенсиите, ще увеличим детските....
Е, това не помага, както се вижда?
Оказа се обаче, че това вече не върши работа. Грешката основната на БСП в тази кампания беше, че тръгна да се състезава на пистата на популизма и на негативизма с корифеи в тази посока като Бойко Борисов, Волен Сидеров, новия герой Бареков. От нас хората очакваха разумната позиция, здравият разум, визията за това какво ще се прави в държавата, логиката, аргументите. Ние тръгнахме и ние да обещаваме на всекиго по нещо, всъщност на никого нищо.
Сега какво - оставки на „Позитано" няма да има, Орешарски ли трябва да го отнесе с тази негативна оценка за кабинета, макар че Лютви Местан каза, че нов кабинет в рамките на това НС без Пламен Орешарски няма да има?
Не, няма да бъде коректно да си измива някой ръцете с Орешарски, още повече че на него не му беше дадена възможност да работи като хората. Непрекъснато някой нещо му показваше какво и как трабва да направи. Така че по-скоро моят съвет е точно обратния - ако трябва да се правят корекции, да се направят, те да бъдат разумни, да се подберат сериозни експерти в дадената област, а не да се разчита отново на симпатиите на тоя или оня.
Но партийните централи се намесват сега в отчета му и нагласата сега за промени в правителството.
Нормално е партийните централи да дадат своята оценка. Така или иначе те подкрепят този кабинет и носят отговорност за това, което се случва в държавата. Но грешката беше, че Орешарски не беше оставен да работи, така че ако нещо трябва да бъде направено, то е точно в обратната посока. Не да сложим сега някой да ходи да му виси пак на главата, а да го оставим. Той е достатъчно разумен и е показал достатъчно ясно, че може да взема разумни и правилни решения, а не подвластни на емоцията движения в една или друга посока.
Колко още партньорства и изборни загуби ще дадат основание на БСП да оцени характера на партньорството си с ДПС? Те доказаха, че виреят добре във властта и дори да не са мандатоносител изсмукват проценти и като че ли стопяват партньорите си.
Те си вършат тяхната работа. Ние на тях не можем да им се сърдим. Въпросът е защо ние не вършим нашата работа и защо позволяваме така да се каже те да трупат проценти за наша сметка. Защо техните увеличения на процентите водят до намаление на нашите проценти?!? Това са въпросите, за които трябва да се говори. Говорим за министрите, ами защо не видим кадровата политика. Какво става с назначенията, които ДПС предлага и какво става с назначенията, които ние предлагаме?!? Ами това е един от основните проблеми, които вълнува цялата партия. Партия на власт, която на практика не управлява.
И все пак кога е времето, в рамките на което Сергей Станишев трябва да обозначи какво прави? Защото заговорихме за хоризонта...
Не искам да му давам съвет кога е времето, но е добре, ако разбира се ме чуе. Добре е да вземе предвид този факт, че оттук нататък неговият ресурс като ръководител и като авторитет в България ще намалява все повече и повече. Някога, преди година мисля, му казах за „Шагреновата кожа" на Балзак, за свиването. Така че няма много време и сега според мен трябва да поеме отговорността си наистина на лидер, който мисли за партията, за държавата и за себе си, разбира се.
В интервюто си в ефира на Дарик бившият икономически и енергиен министър Румен Овчаров разкритикува действията на властта по „Южен поток" с аргумента, че управляващите не са осъзнали „политическия" характер на този проект. Вместо да направим в Брюксел коалиция от държави, които подкрепят проекта, сега стигаме дотам една Европейска комисия на края на мандата си да наказва България по политически причини, обясни Овчаров.
Какво каза още той за „Южен поток", слушайте в цялото интервю за Дарик
