На фона на тревожните събития, свързани с кризата в еврозоната, в Страсбург се развихри мини политически скандал. Сто петдесет и един евродепутати изпратиха подписка до председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, в която искат оставката на еврокомисаря по енергетика Гюнтер Йотингер. Писмото предлага Йотингер да се извини или да напусне поста си в Брюксел, заради предложението му националните флагове на държавите членки на общността, които са прекалено задлъжнели, да бъдат свалени наполовина. Коментарите на Йотингер са публикувани в германския вестник "Билд", където той определя задлъжнелите страни като "дефицитни грешници". Официалното становище на Йотингер до момента е, че не той е предложил тази идея, ами че просто е споменал вече съществуващо предложение. Изказването обаче предизвика особено бурни реакции сред евродепутати от Гърция, Португалия и Ирландия, и председателят Барозу е поел ангажимент да отговори възможно най-скоро на писмото на гневните евродепутати. Сред подписалите се има и един български член на ЕП - Илияна Йотова от групата на социалистите и демократите. В разговор с Дарик, един от инициаторите на подписката срещу Йотингер - португалският евродепутат от групата на "Зелените/Европейски свободен алианс" Руи Тавареш изрази своите виждания по отношение на Йотингер, който не за първи път предизвиква критики със свои изказвания.
Каква е Вашата цел с това писмо? Отстраняване на комисар Йотингер, извинение, признание за грешка...?
В това писмо пише, че макар и европейската идея на моменти да бива забравяна от членове на Европейската комисия, има депутати в европейския парламент които са готови да я защитят. Европейската идея ни обединява и тя е много важна. В тази международна организация има един свят принцип, който е равенството и достойнството на държавите членки. Затова например българското знаме или ще се намира сред тези на евространите, или няма да бъде сред тях. Обаче определено не трябва да е там неравностойно, наполовина свалено, с останалите над него. На пръв поглед това звучи като хумористична идея на комисаря, но всъщност е по-сериозно. Той го предлага като символ, целящ да възпре подобни изяви от страна на други държави, но според мен всеки проевропеец трябва да каже на комисаря, че няма място за такива символи. Това би било символ на унижението на нации. Комисарят каза, че правителствата са допуснали "грехове" с техните бюджети. Но тези "грехове" са допуснати от правителствата и не бива това да се обърква с унижението на цял един народ.
(Гюнтер Йотингер за пореден път предизвиква полемика в Европарламента)
Колко евродепутати са се подписали до момента? Според Вас какви ще са последиците на това писмо?
Аз вече съм изпратил писмото до председателя на комисията. Знам, че това вече се е обсъждало в Комисията и, че председателя е говорил с комисаря. Не знам какво ще се реши, но имайте предвид, че за по-малко от два работни дни имаме 151 подписа в Европейския парламент подкрепящи това писмо. При това от всички политически групи и, важно е да се подчертае, от всички държави членки. Затова нека изчакаме да видим какво ще каже. Но няма да приемем ако каже, че "не е имал предвид точно това". Ние искаме да знаем дали наистина смята, че такова нещо е допустимо. Кризата в еврозоната не може да бъде използвана като оправдание за всичко, и от 2 години насам европейския проект бива разнищен - а всъщност ние трябва да проектираме нещата така, че Евросъюза да има все по-голяма значимост в бъдеще. В днешния свят, Евросъюза е една мечта за всички европейци, за да имат нашите граждани важна роля на световната сцена и да могат да си решават собственото бъдеще. Вместо това, ние се изправяме пред един вид "парализа" от страна на евролидерите. И си нямаме европейски премиер чиято легитимност да се основава на волята на 500-те милиона европейски граждани. Не само по отношение на този въпрос със знамената ами и в много други сфери европейската идея не се спазва. Вие като българин сте запознат с многото пречки които се поставят на България и Румъния по отношение на присъединението им към Шенгенското пространство. Днес сме изправени пред избор - или имаме една европейска демокрация, или имаме една съвкупност от отделни демокрации - и засега сме второто. И в тази съвкупност някои членове имат повече власт от останалите. Докато това неравенство би могло да се приеме в парламента, където нашите правителства се борят за различни предимства, определено не е приемливо в Еврокомисията. В такива случаи като настоящия аз вярвам, че европарламента е една от надеждите за спазването на демокрацията в Европа, и ние трябва да защитаваме тази идея.
Има ли някаква последователност в това кои депутати са се разписали на това писмо? Например разделения по национални или партийни линии?
Не, няма такива. Дори вторият евродепутат който се разписа беше германец - Юрген Клуте от Обединената европейска левица. Това много ме зарадва защото все пак за мен, като инициатор на писмото и като португалец, беше много важно това писмо да не бъде възприето като спор между централните държави и периферните, или северните срещу южните. Това е въпрос за всички европейци, да знаем какво правим. Дали ще защитаваме идеята на демокрацията, равенството и върховенството на закона, или ще се стремим към невежеството и популизма от страна на политици които би трябвало да бъдат отговорни. Като отговор на вашия въпрос - имаме подписи от Германия, Франция, Холандия...от всичките 27 държави членки. Имаме подписи от седемте политически групи в европарламента, както и от независими евродепутати. Имаме либерали от Великобритания, консерватори от Гърция, зелени от Дания и социалисти от Франция. Така че е много широк обхвата на подписалите се.
(Руи Тавареш - Инициаторът на подписката срещу Еврокомисар Йотингер)
Като изключим емоцията, какъв е според вас изходът от тази криза в Евросъюза и Еврозоната?
Това писмо може би изглежда емоционално но всъщност е много важен принципен въпрос. Аз лично исках да взема трезво отношение към това предложение на г-н Йотингер. Не забравям, че съм португалец - но като европеец ме засегна идеята, че 27-те ни знамена няма да се веят наравно, както е редно в една международна организация. Не трябва да има първа и втора степен на членство. Не трябва да има гласуване на половина. И затова изобщо не е емоционално писмото. Според мен имаме все по-малко "оръжия" с които да си помагаме за да се преборим с тази криза. Времето изтича. И дали госпожа Меркел и господин Саркози са прави или не, със сигурност твърде много се бавим в нещата. Ясно е, че се нуждаем от една обща европейска визия, която пък се нуждае от демократична легитимност. В краткия срок ще трябва Европейската централна банка пряко да издава евро-облигации. В среден срок се нуждаем от един устойчив "план Маршал" за Евросъюза. А в дългия срок ще трябва по време на следващите европейски избори, през 2014 г, да се избере следващият президент на Еврокомисията чрез изборите за Европарламент, за да изберем действително един истински европейски министър-председател. Относно комисарите - разбира се, че те идват от страните-членки, но по-важното е, че като членове на Европарламента, те са длъжни да мислят не за интересите на своите държави, ами за интересите на 500-те милиона.
Какво значение има това писмо за единството в Европарламента? Да, много хора са подписали, но много повече не са. Има ли някакви спорове?
Не, никакви. Всички смятат, че това изказване е безобразно. Някои го смятат за безобразно незряло, други - за безобразно обидно. Ние не целим парламентарна резолюция - а ние ще я постигнем ако съберем над 50% подписи. Но няма смисъл от подобно нещо. Целта е да покажем възмущението на депутатите, и за два дни 20% от тях се подписаха. Можехме да изчакаме и да съберем повече подписи. Има инструмент в европараламента който гласи, че подписка с над 50% съгласие автоматично се превръща в резолюция. Но не искахме това - чувствахме, че нашият аргумент е достатъчно силен. На всеки му е ясно, че коментарите са неприемливи. Смятам, че от сега нататък, поне за известно време, комисарите ще се замислят преди да правят подобни коментари, които са очевидно незрели и националистични. Комисарите имат задължението да стоят над националните си съображения. Но господин Йотингер, разговаряйки с германски таблоид, много добре е осъзнавал каква е неговата аудитория, и е целял да се изкаже точно с жълт коментар за да повлияе на емоциите на германците. Сега той вижда какъв е резултата на това. Когато творителите на европейската идея като Шуман, Моне и Спинели са визуализирали Европа, те никога не са си представяли, че един Еврокомисар може да направи толкова грозно изказване.
