Дарийн: 18 декември 2005 година. Това беше последният път, точно един ден преди цялото семейство да заминем за Холандия, преди да напуснем Либия. А кога го видяхте за последен път преди да влезе в затвора? Бяхте ли заедно, какво му казахте на този ден?
Дарийн: Беше 29 януари 1999 година. Тогава той беше отвлечен. За десет месеца, за пълни десет месеца. В продължение на десет месеца ние нямахме никаква представа какво се случва с него, просто го изгубихме. Аз и моето семейство започнахме да обикаляме по всички болници, всички полицейски участъци, за да търсим някаква информация за него. Обърнахме се към абсолютно всички институции и правителствени организации, но от никъде не получихме абсолютно никаква информация какво се случва с Ашраф, никои не ни отговори. Но това в Либия е абсолютно нормално. Няма закон, няма конституция, няма права, всеки един гражданин на тази страна може да бъде изправен пред какъвто и да е произвол от страна на либийската страна. Всъщност, либийската страна си позволява този произвол, защото наистина официалните власти го позволяват. Тя на това разчита. Тя се опира на официалните власти. А кой го видя за последно на този 29 декември? Кой го видя, майката, бащата, вие? Какво си казахте?
Дарийн: Той е бил вкъщи, с всички нас. Просто ни каза „довиждане”, сбогува се с нас и тръгна за Бенгази. За какво? Какво да прави там?
Ахмед ал Хаджудж: Просто той искаше да завърши образованието си там. Искам да добавя нещо много важно тук. Той е студент все още, Ашраф все още е студент, не е завършил образованието си. И Либия не се срамува пред света да го представа като доктор, той всъщност не е, не е завършил висшето си образование. Ако Ашраф наистина беше доктор, то тогава Либия би трябвало да представи неговата диплома пред света, диплома издадена от либийския университет. Той все още е студент, обучава се в момента, в последната фаза преди завършването. Дарийн: Той е живял в тамошния студентски град. А не както либийските власти са казали, че той живее в изключително богато жилище в Бенгази. Не, той живеел по това време в студентския град, не е имал никакво скъпо жилище.
Ахмед ал Хаджудж: След десет месеца прокуратурата в Либия поиска от нас, от мен, всъщност, и от майката на Ашраф, да се явим пред прокуратурата. Ние не знаехме защо. И изключително много се изненадахме. Стъписахме се, когато Ашраф влезе, ние просто не можахме да го познаем. Просто това, което му се беше случило, от мъченията, които беше преживял, от мъченията, които му бяха причинили тези касапи, мъчителите в затвора. Той носеше скъсана риза по средата на зимата, беше отслабнал изключително много, искаше да си скрие ръцете от нас, за да не ги видим. Защото той е преживял мъчения, измъчвали са го с електричество и всякакви други уреди за мъчения. Заключвали са го в кафези, в малки кутии, в клетки.
Просто той е преживял такива мъчения, над него за били извършвани такива извращения, каквито човек просто не може да си представи. А той не е направил нищо грешно. Тези мъчения са целели единствено да го накарат той да подпише, да се попише под нещо, и да признае нещо,което той, всъщност, не е направил. И е изключително странно, че чрез мъченията той се е подписвал и на бели листи, на които после офицерите от затвора са пишели каквото си поискат. По същия начин, чрез мъчения, медицинските сестри са подписвали някакви признания, така наречени, които са били на арабски език и те не са ги разбирали. Това е просто една полицейска история, която извиква ужас с жестокостта си. Аз подновявам пред България и пред света своето убеждение, потвърждавам това и пред арабския свят и пред всички мюсюлмани, че българските медицински сестри са невинни, те не са извършили това престъпление. Те не са виновни, както не е виновен и все още студентът Ашраф ал Хаджудж. Както либийският адвокат каза в съда - държавата трябва да понесе отговорността за това престъпление!
Тук е и майката на Кристияна, здравей лельо Зорка! Зорка: Здравей! От едната страна леля Зорка плаче, от другата ал Хаджудж плачат. Това нещастие, което се случва на двете семейства, от два края на света, ги обединява. Трябваше да видите сцената, в която леля Зорка говори с майката на Ашраф, без да знае грам арабски, но с помощта на преводачи, те стоят и плачат над мобилните телефони. Трябва наистина да видите тези хора, за да разберете… колкото повече говорим, толкова повече абсурдни неща изкачат. Студент по медицина, не е доктор… и какъв достъп има този студент по медицина до това престъпление. Потвърждават се мъченията, подписването на бели листа, и ако досега мюсюлманите са имали някакви съмнения по отношения на някакъв християнски заговор, присъствието на Ашраф в този „заговор” показва, че това е една изключително зле скалъпена история, на която много късно реагираме. Лелъо Зорка, поканих те заедно с тях, защото закъсването е общо. Трябва да влезеш в болница? Зорка: Да. Ще влезна, отдавна се каня. Кажи ми какво ти е и кой се грижи за тебе?Зорка: Грижи се за мен сега госпожа директорката на италианския лицей. Досега, отначало, прегледите... Трябваше в петък да те оперират. Защо не те оперираха?
Зорка: Защото не е дошъл гръцкият лекар, който е в екип с нашия. Планова е операцията, в смисъл, не е нещо спешно. Не е нещо страшно?
Зорка: Не е спешно, колко е страшно не знам, ще видим после, но трябва да се направи, Просто е належащо. Коремна е операцията?
Зорка: Коремна операция. Свързахте се вече със семейство Ашраф, като най-близки хората в нещастието?
Зорка: Ние ходихме веднъж на гости в тях. Те са сърдечни, мили хора. Чувствам ги като най- близките ни роднини. Защото и тяхната мъка е като нашата мъка. Виждала съм колко са задружни като семейство и сега се радвам, че ги виждам. Но най-голямата ни радост ще бъде когато децата ни са свободни. Ще бъдем най-щастливи когато децата ни си дойдат. Един провокативен въпрос към теб. Българите ги освобождават - Ашраф остава в ареста?
Зорка: Не може така. Без Ашраф - не. Всички са невинни. Всички заедно трябва да си дойдат. Ахмед ал Хаджудж: Искам да направя едно важно уточнение. Ашраф ми каза, че не е познавал сестрите преди да се срещнат по време на разследването и мъченията. А не както твърдят либийските власти, че Ашраф и сестрите са се познавали и са имали отношения пред това преди това. Това е лъжа на либийските власти, които казват, че е имало заговор между тях. Категорично казвам - това не е вярно. Ние се запознахме със сестрите по време на процеса и делото. Видяхме ги и се запознахме в полицията със тях. После се запознахме и със семействата им, но преди това връзка нямахме. И понеже болката е обща станахме близки. Връзката между нас стана силна. Ние всички полагаме усилия Ашраф и медицинските сестри да бъдат освободени, за да не останат заложниците на либийска територия. Точно тази Либия, която твърди, че е родина на всички араби. Тя ги държи като заложници. Дарийн: Животът на Ашраф в момента е в реална опасност… Защо?
Ахмед ал Хаджудж: Либия третира Ашраф като палестински бежанец. Той няма арабски паспорт, няма палестински, нито дори европейски паспорт. Няма документ или правителство, което да го пази. Той не притежава и египетски паспорт, въпреки че майка му е от Египет. Въпреки че живее в Либия 33 години Ашраф няма либийски паспорт. Той е един обикновен палестински бежанец. Либия използва тази слабост. Тя е чисто политическа, че зад Ашраф няма правителство, което да застане зад него. Либия много добре познава слабата позиция на Палестина в момента. На арабската сцена и въобще на политическа световната сцена. Затова отправям призив към българския народ. Много ви моля, погледнете с милостиво око на Ашраф. Политици, обикновени хора, много ви моля бъдете милостиви към Ашраф, Спасете го като палестинец, чийто живот е застрашен. Дарете на Ашраф нова надежда в живота. Той се нуждае от вас толкова колко и българските медицински сестри! Какво конкретно да направим? Как да не го оставим?
Дарийн: Българското общество може да направи много. Общественото мнение е изключително важно. Написали сме писмо, което искаме да представим на президента на България. В това писмо ние молим и него за милост и съдействие. Ние го молим да се съгласи да даде на Ашраф българско гражданство. Когато Соломон Паси посети българските сестри и Ашраф в Либия, ние помолихме и него да направи всичко възможно да получи Ашраф българско гражданство. Това беше през 2003 година. Направихме всичко, попълнихме всички необходими документи и ги предадохме в посолството на България в Либия. Затова много ви молим съгласете се да дадете на Ашраф българско гражданство! Защото в деня, в който това се случи, на него ще му бъде даден втори шанс да живее. Ще бъде пренебрегнато поставянето на Ашраф във втора категория, ще бъде преодоляна трудността. Ахмед ал Хаджудж: Семейството на Ашраф ал Хаджудж отправя молба към България, народа на България, политиците на България! Спасете Ашраф /разплаква се/. Той в момента е изправен сам срещу либийското подтисничество и терор. Много ви моля, вас българското общество и международната общност Ашраф да бъде преместен там където са и сестрите. Той сега е отделен от тях. На друго място, в отделна килия, той е лишен от най- елементарни човешки потребности. Имаме информация, че е тормозен от затворниците…
Дарийн: Да това е точно така. Ахмед ал Хаджудж: Аз искам да кажа нещо по отношение на затворниците и за офицерите, които са го измъчвали. Джума Мишри е влязъл в затвора и е искал да убие Ашраф! Това е станало през 2004 г. Аз съм предоставил много писма и петиции, да бъде защитен Ашраф, но сега продължаваме да се страхуваме за живота му. Той е в килия метър и половина на метър и половина. Колкото клетка. Офицерите, които са го измъчвали насъскват останалите затворници, срещу Ашраф. Те насъскват затворниците и цялото общество срещу него. Основната ми задача тук е да поискам българско гражданство за Ашраф, колкото е възможно по- скоро. В момента се надявам, че сестрите слушат. Те могат да предадат на Ашраф това, което си говорим в момента. Направете вашето послание към сестрите и към Ашраф.
Дарийн: Аз искам да кажа: Обичам те Кристияна! Обичам те Нася! Обичам те, Валя! Обичам те, Валентина! Обичам те, Снежана! Обичам те, Здравко! Вие сте ни братя. Обичам те, Ашраф! Свободата е за вас! Ще победите, защото правото е на ваша страна! Това не е война между Запада и арабския свят. Това е война между правото и терора. Това е война между истината и справедливостта и лъжата. Но ние ще победим в тази битка, защото ние сме силни!
Ахмед ал Хаджудж: Аз искам още веднъж да потвърдя това, което в продължение на 33 години съм казвал на либийска земя. Когато беше издадена смъртната присъда, казах и продължавам да твърдя, че тези процеси, които са просто театрални постановки, не са справедливи, не са безпристрастни. Това е политически процес. Това, за което Либия претендира, че посланици присъстват на процесите, че процесът е открит… Либия - държавата е решила какво ще се случи на процеса, независимо дали се случва пред очите на всички. Аз предизвиквам Либия да каже истината! Ако този процес бъде отнесен до безпристрастен съд и той докаже, че Ашраф и сестрите са участвали в това престъпление, аз ще дам в жертва себе си, съпругата си, всичките си четири дъщери!
Нека бъдем разстреляни в Либия, ако това се докаже! Нека бъдем ние курбан за Либия, ако това се окаже! Но това е подтисничество. Престъпници са мъчителите, които са подложили Ашраф и сестрите на нечовешки мъчение. Те манипулират и съда в Триполи. Искат милиони долари, след като бяха обвинени в терор, а те са ги измъчвали по нечовешки начин. Бяха осъдени на смърт. А театралната пиеса продължава. Либия не се срамува пред света и не иска да прекъсне този театър. Нека Аллах отсъди!
