Почетният генерален секретар на Интерпол Реймънд Кендал, който ръководи организацията три мандата в продължение на 15 години, от 1985 до 2001 година, в студиото на "Седмицата" по Дарик. Преводът е с помощта на Румен Бояджиев, той е изпълнителен директор на Международната асоциация за борба с наркоманиите и наркобизнеса, чийто почетен председател пък е Реймънд Кендал. Тази организация имаше вчера годишна среща в София и това е поводът г-н Кендал да е в България. Той е англичанин, от Кентърбъри, роден е 1933 година.Вече повече от 15 години ръководи Интерпол.
Защо според Европа България има по-голям проблем с престъпността, отколкото останалите европейски държави и затова е обект на специално наблюдение?
- България винаги е била на една екстремална източна граница на Европа и тя е като една панта на една врата, която винаги се е отваряла и затваряла, и е на много стратегическо място в Европа. Винаги е била на кръстопътя на един път, по който се придвижват наркотиците от Изтока към Западна Европа. И всъщност сега целият Европейски съюз, той трябва да се облегне на България, за да се сложи контрол върху тези процеси и да се намали организираната престъпност. Ето защо още преди влизането на България в Европейския съюз тук бяха изпратени много офицери, митничари, и професионалисти, за да могат да докажат професионализма и възможностите на българските си колеги. Но все още има да се върши много работа. В 80-те години, когато вие ръководихте за първи мандат Интерпол са корените на съвременната българска организирана престъпност. Покровителстваше ли организираната престъпност комунистическата държава? Наркотици, контрабанда? Какво знаехте в Интерпол? - Преди смяната на режима в Съветския съюз ние нямахме много информация за това, което се случва в източния блок, целия източен блок. Ако си спомняте, по това време България дори не беше и член на Интерпол. Но въпреки това аз имах специални контакти с това, което тогава се наричаше Съветски съюз и България съответно. И трябва да ви кажа, че е адски странно и звучи като парадокс, но в онези години, при онзи режим граничният контрол беше много по-стриктен, отколкото е сега, и строг. Но вътрешно ние знаехме, че има голяма опасност от организираната престъпност. Но тогава от наша гледна точка това не беше международен проблем. Когато режимите се смениха, изведнъж границите се отвориха и всичко това, което беше една вътрешна организирана престъпност, много бързо стана международна организирана престъпност. И една от характеристиките на източноевропейската организирана престъпност е това, че тя използваше много повече насилие, отколкото тази, която ние познавахме, традиционно организираната престъпност в Западна Европа. Работихте ли по конкретни случаи на износ от България на големи пари в следствие на престъпления? - Ние знаехме, че такива престъпления има, но ние нямахме точната информация за точни такива. . . данните за точно такива престъпления, защото българските власти не са се обръщали към нас. Трябва да запомните, че със смяната на режима, и това важи не само за България, а и за целия източен блок, имаше, не бих казал корупция, но едно участие и движение на много, много високи нива с големи придвижвания на пари. Колко високи? - Всеки се опитваше да направи пари от промяната, защото никой не знаеше какво ще е бъдещето. И всъщност това беше една реакция на драстичната смяна на режимите. Колко високи нива. . . - Жизнена реакция. . . . знаехте вие? За колко високи нива? - Не можехме да фиксираме точно ниво да ви кажа всъщност, но какво става. . . примерно, ако вземем един случай, един пример в Германия по време на войната и след края на войната. Всичко, което имаше цена - не само парите, изкуство, култура, картини, бижута, това представлява една финансова стойност. И в една нестабилна ситуация, в която хората не знаеха как ще бъде бъдещето нататък, те се опитаха да скрият всичките тези неща на специални, безопасни места. И за тях безопасните места бяха не вътре в страната, а извън страната. Тогава започна. . . нали, проблемите дойдоха, когато се получиха затрудненията. Защото когато ситуацията стана стабилна, те искаха да си върнат финансовите възможности обратно в страната и те трябваше да намерят начин, за да, в кавички, легализират тези пари, за да могат да ги използват, да ги вкарат в обръщение. И тогава това доведе до един обратен трафик на ценности, които влизаха в Германия. Но това за мен е специфично, не е точно проблем на организираната престъпност. Това е по-скоро един икономически проблем. Кои са най-тежките случаи от България, по които работеше Интерпол, докато вие го ръководихте? - Вижте, за нас повечето от нещата в Интерпол, които правим, са си рутина. Много от тези престъпления - дали са наркотрафик, дали са организирана престъпност, те вече удрят по много страни. И не можеш да прецениш коя държава е пострадала най-много от едно такова престъпление. Но това, което все още имате тук, и това не е толкова стар случай, например убийството на Илия Павлов. Това никога не беше разкрито. Все още има мистерии - поради какви причини, ама защо така се е случило и как може това да се случи в държава като България. Това не беше чак толкова отдавна. Интерпол до нищо ли не стигна по Илия Павлов? - Не, разбира се, защото тогава ген. Василев беше шеф на полицията, Бойко Борисов трябва да беше генерален секретар, имаше много разследвания тук, в България, но не се стигна до някакъв резултат. За нас принципно това не беше международно събитие. Това си беше типично българско престъпление. А има ли случай българските власти да са ви ангажирали с някое от по-големите убийства? Например беше убит министър-председател - Андрей Луканов. Интерпол работеше ли по този случай? - Аз си спомням, когато се връщам в годините и си спомням, когато беше опитът за убийството на папата от Али Агджа. Тогава, тогава имаше, нали, една връзка, че той е прекарал много време в България преди да отиде в Рим. Да, имаше по това време едно такова разследване. Но ние получихме коректната информация, точната информация от България какво е правил в България. Но там нямаше никаква, абсолютно никаква индикация за българска следа в опита за покушение. Работили ли сте по случая с Георги Марков, убития във Великобритания български писател? - По това време точно бях напуснал Скотланд Ярд, за да започна работа в офиса на Интерпол във Франция. Това беше един случай, който доби изключително голяма популярност в Англия. Може би защото, нали, фактът, че с чадъра. Но сега разбирам, че британските власти са се върнали обратно на този случай и правят едно ново разследване. И знам, че наскоро са били тук някои британски офицери, за да разговарят по този случай, за да се запознаят с някои от старите полицейски доклади по това време. Но нямам повече информация за този случай. Точно тази седмица в България научихме, че Скотланд Ярд се връща 30 години по-късно към случая "Георги Марков". В България три дни след убийство не можем да разчитаме, че ще бъде хванат убиеца. На какво разчитат английските полицаи? - Знаете ли, в Англия си има традиция, че ако случаят не е решен, той не може да бъде приключен. Така че ние не затваряме дело. Да, истина е, че когато ген. Борисов беше главен секретар на Министерството на вътрешните работи в съседния му офис бяха офицери от Скотланд Ярд, които го съветваха и му даваха ценни съвети, информации, за да бъде ефективен. Какво мислите за Борисов? За втори път го споменавате. - Харесвам го. Да, бях в България в телевизионно предаване. Той е много сериозна фигура. Може би на пръв поглед се струва, че няма бекграунд, но за един професионален политик, много неща е научил. И използвайки различните си позиции е добил много знания. Истина е, че това е човек, който се появява в обществото, в публиката. . . откроява се от обществото. А това за един човек е много важно, когато стане политическа фигура. Работи ли Интерпол по случаи на злоупотреби с европейски пари от еврофондовете и какъв съвет ще дадете на България, за да. . . - За около шест години аз бях президент на комитета, който надзираваше измамите в Европейския съюз в Брюксел. Почти всички случаи, които разследвахме, това бяха по изчезването на средства, които бяха давани точно по европейски фондове, а това все още беше преди България да влезе в евросъюза. И като видим, като прегледаме този тип измами в съществуващите членки, съществуването на това престъпление беше много, много голямо. И ако вземем земеделието специално, спомням си случай в една държава, където искаха помощ и бяха взели толкова еврофондове за крави, които е невъзможно толкова крави да има в държавата. Ако изчислиш парите за кравите, които трябва те да отглеждат, нямат толкова земя в държавата за кравите, които са усвоили фондовете. Друга една измама, която преобладаваше, това е ДДС, измамите с ДДС. Специално за стоките, които се експортираха от евросъюза и после се връщаха в евросъюза. Страшно много фалшиви проявявания на ДДС. . . предявявания на ДДС. По този начин не плащаха законните такси и тези случаи все още продължават. Естествено предполагам, че с входа на България в евросъюза неминуемо тези престъпления ще се прехвърлят и насам. Какво да направи България в борбата с корупцията от най-високите нива до полицая на улицата? Има предложение полицаите да са със зашити джобове. - Трябва да кажа, че първото нещо, което искам да кажа, е, че корупцията е нещо изключително трудно да се пребориш с нея. Тук голяма роля могат да изиграят медиите. Ако корупцията бъде показана, изложена, ако на случите за корупция се дава максимална известност, публичност и ако същевременно се вземат превантивни мерки, стриктен контрол върху финансовите дейности и възможно най-много от тези случаи станат достояние на обществена известност, обществото няма да го приеме, няма да приеме тези неща и ще започнат да натискат, ще почнат да натискат политиците. Вчера имах няколко специални дискусии с членове на банковото общество. Държави извън България настояват, да има точен контрол и специални одити върху финансовите институции в България, защото нормално по света никой не би работил с някой, който е корумпиран. Ако работите с това направление, ще се получи една автопревантивна система. Още в старите дни, едно време това си е факт от живота. Ако сте искали да имате договор в някои държави, абсолютно нормално е било да отидеш и да платиш на някой министър, за да получиш договора. Сега в държави като Съединените американски щати, Великобритания има закон, който ти забранява такива плащания, защото когато ти предложиш такива пари, ти вече извършваш престъпление, обида, и постепенно корупцията става по-малка и по-малка там. А най-добрата надежда за държава като България, ако има корупция, е точно в момента сега с международните дейности, които се извършват в България, хората отвън да натискат хората вътре да бъдат по-малко корумпирани. Мнението ви по друг голям дебат в България. Бившият вътрешен министър си отиде, защото се беше срещал със, това ще е трудно за превод, оперативно интересни лица, хора, които разследва. Вие имал ли сте такива срещи? Било за да получите информация, или пък да ги предупредите да не вършат престъпления? - Значи, за моята кариера има два аспекта. Когато бях оперативен работник, полицай, в Лондон - да, тогава имах много контакти с престъпността. Аз трябваше да получавам информация оттам. Но в Интерпол, понеже тя не е оперативната агенция, ние тогава нямахме контакти с криминалните структури. И никога не сте се срещал като шеф на Интерпол със съмнителни лица, че са бандити? - Поне аз не съм знаел, че са такива. Във вестник "Монд" твърдите, че светът трябва да се откаже от американския модел на борба с наркотиците чрез тоталното им преследване. - Значи, тук случаят не е американски. Значи, аз съм бил свързан с наркодейностите от 40 години. Още в самото начало всички казваха така - о, наркоманията, дейностите, всичките ги вкарвайте в затвора. Нали, използването на наркотици, разпространението, всичките да влизат в затвора. Тогава единственият начин да спреш това нещо, трябваше да вкараш всички наркозависими в затвора. През годините много други хора освен мен видяха, че това не е правилната тактика, това не е ефективният път. Дори стигнахме до изводите, че зависимостта от наркотиците, това всъщност не е точно, зависимостта, наркоманията, не е точно полицейски проблем. О`кей, да се занимаваш с трафикантите, да. Обаче с хората, които взимат наркотици, не. Какво се случва в държави, където смятат, че агресивният метод е най-добрият? Защото за политиците това е най-лесното решение. Можеш да арестуваш много хора, да ги вкараш в затвора, да има следствие срещу тях, но това не значи, че ти ще решиш проблема. Днес има все повече и повече организации, асоциации, както тази организация тук с Румен, които се опитват да търсят други методи, за да се помогне на проблема с хората, които използват наркотици. И това вече касае образование, рехабилитация, други дейности. И сега вече се използват много, много по-ефективни тактики, ще бъдат вече признати, отколкото агресивният метод. Добре, трябва да свършваме. Колко време сте в България? - Не знам още, но аз много харесвам България. Колко пъти идвахте като шеф на Интерпол тук? - О, много пъти съм идвал. Имате един много известен цигулар, Минчо Минчев. Аз мислех, че сте идвал да хващате бандити, а вие сте идвал да слушате Минчо Минчев. - Той ми е приятел. Хубава страна с хубави хора. Специален гост на "Седмицата" почетният генерален секретар на Интерпол Реймънд Кендал. Той ръководи Интерпол три мандата в продължение на 15 години - от 1985 до 2001 г.Разговорът чуйте в прикачения звуков файл
