Президентът Георги Първанов приветства строителството на магистрали, на спортната зала, но разкритикува социалната политика на правителството. Той допълни, че никога не е искал и няма да иска оставката на правителството, както и да се намесва в кадровите промени, които са работа на министър-председателя. По-добре да има тройна коалиция, отколкото тайна, каквато е между ГЕРБ и Атака, защото това е една безпринципна коалиция, заяви в интервю за bTV президентът Георги Първанов:
Причината да сте тук и да отправим покана към вас е ето тази книга, която излиза на финала на вашия втори мандат. Още около 4 месеца ви остават в президентството.
Да, при това искам да отбележа, че става дума за поредица от издания, които подготвяме в президентската институция. Това е отчетът на президента, но заедно с това има издадени в рамките на първия и втория мандат всички мои слова, речи, позиции. Защо се наложи може би трябва да обясня на вашите зрители публикуването на един такъв доклад, на един такъв отчет, което е без прецедент според мен не само в българската политика. Мисля, че няма и европейски президент, който да е правил нещо подобно.
Написано е от първо лице, единствено число.
Да, държа да подчертая и това, т.е. аз поемам отговорността за всичко онова, което е записано вътре - и за фактите, и за тяхната трактовка. Тоест това не е административният отчет, в който са изредени факти, нормативни документи. Такъв, какъвто вчера и правителството публикува. Аз имам отделно в рамките на един електронен носител, на диск, около 900 страници хроника за дейността ми, моята и на вицепрезидента. Тя ще бъде успоредно разпространена за медии, за политици, за кандидатите, разбира се, за президент, защото целта на този отчет е не толкова да позволи да се оценят десетте години на моето пребиваване в президентството, колкото да бъде основа за дебат, за президентски дебат, който надявам се все някога да почне.
Бихте ли се обзаложили кой например ще е кандидатът на ГЕРБ, защото неговата роля и функция ще е важна в тази надпревара. Някои социолози казват, че и той ще е победителят в изборите, но затова след малко. Успяхте ли да прегледате отчета, който направи вчера правителството за двугодишното си управление?
Да, макар че времето е твърде кратко, за да мога да се произнеса и експертно по един такъв обемист материал. Отново искам да кажа в случая става дума по-скоро за административна хроника. Вътре има много неща, които са свързани с приемането на един или друг документ. Аз не виждам политиката, не виждам сентенцията на това, което е правило правителството и най-важното резултатите. Ще ви дам един пример. Вземете енергийната политика. Ако в този отчет много ясно и отчетливо аз съм изложил историята на т.нар. голям шлем на енергийните проекти с Русия. Към това добавям постигнатите договорености с Азербайджан, Туркменистан за 4 млрд. куб. м газ; междусистемните връзки, за които в правителствения отчет не се споменава нищо. От другата страна виждаме наистина само това, което е правила администрацията като конкретни, но стъпки, които не носят пряк политически ефект.
Но носят пък ефект директно за хората - 52 км магистрали са построени, с акт 16 пуснати през тези две години; успехи и в социалната политика с промяна в нормативни актове; антикризисна програма. Малко започнахме не по моя сценарий, исках по вашия отчет да се движим. Но докато сме на тази тема, все пак чували сме критиките ви към управлението на ГЕРБ, с какво може да ги похвалите към днешна дата?
Ето с това ще ги похваля. Фактът, че се строят магистрали, може само да бъде приветстван и няма да срещнете човек добронамерен, който ще отрече позитивите на една такава политика. В същото време веднага бих ви коригирал по отношение на социалната политика, защото вземете пенсиите - там две години няма никаква индексация при тази инфлация, която имахме, при това бурно развитие на цените. Излиза, че пенсионерите са тези, които плащат в крайна сметка социалната цена на борбата срещу кризата. Давам един съвсем конкретен пример. Когато става дума за магистрали обаче, има един друг поглед, той е перспективният. Да строиш летища е добре. Обаче къде са, образно казано, електронните магистрали? Не е ли нашето бъдеще в това да потърсим развитие на новите технологии така, както го направиха и някои от европейските нации, защото според мен тук ние бихме могли да пробием и това е, което може да изтегли българската икономика. Ето нещо, в което фундаментално се различаваме с правителството.
Още една похвала за кабинета ГЕРБ и преминаваме към вашия отчет.
Похвалих ги за залата. Това е нещо, което ме респектира.
Те се похвалиха и наистина присъства в отчета.
Да, аз не мога да отрека, че това ме радва и мен, че най-сетне не само софиянци, но и гражданите на България ще имат една такава хубава спортна зала. Слагам залата, но веднага до този факт бих поставил здравната политика, която е пълен провал. А все пак става дума за бъдещето на нацията. Тези дни излязоха резултатите от демографското проучване и ако там процесите са негативни, не само като конкретен факт на момента, като перспектива, то ключовото решение е в промяна, в радикална реформа в здравеопазването. Нещо, което не се случва. Не се е случвало и преди. Аз бях този, който 2003 г. каза, че здравеопазването е шок и ужас, но днес твърдя, че е шок и ужас на квадрат.
Това са критиките ви все по основни сектори, които засягат пряко живота, здравето на българите. Трябва ли да има предсрочни избори според вас? Опозицията няколко пъти поиска вот на недоверие.
Вижте, в тази книга, която, надявам се, гражданите и читателите ще могат да прочетат, условно е описан един кодекс на отношенията между президента и правителството. Първото нещо, което аз съм следвал винаги последователно, е да не се намесвам в този политически дебат. Никога от мен не сте чули и няма да чуете искане за оставка на правителството или за кадрови промени, които са работа на министър-председателя. Аз мисля, че е добре, позитивен е фактът, че за това десетилетие, в което аз имах честта да бъда президент, имаше политическа стабилност. Най-малкото за това, че двете правителства изкараха предишните своя мандат, вярвам, че и при сегашното ще бъде същото.
Кой е най-трудният въпрос, който са ви задавали някога?
Аз съм песимист. Все ми се струва, опасявам се, че най-трудният въпрос предстои, това в кръга на шегата. Иначе, разбира се, неудобни въпроси винаги е имало, както от гледна точка на конкретната ситуация, така и от гледна точка на стратегията. Сега най-често задаваният въпрос е свързан с това какво ще правя след 4 месеца. Задавани са ми въпроси, на които аз съм отговарял хиляди пъти, например за прословутия архар. И тук съм отговарял, и в други медии, и въпреки всичко продължават медиите да търкалят тази тема.
Жълтите вестници се занимават активно с вас. За финал ще оставим всички тези въпроси, защото знам, че имаше една ваша идея, произнесохте я тук миналата година, да съберете всички измислици от жълтите медии в една книжка. Очевидно не сте го направили. Сега обаче сериозно към отчета. Коя беше най-трудната среща и най-трудният момент през тези 10 години като президент?
Вижте, по начало е трудно да се категоризират отделните срещи. Всяка среща, всеки контакт, всеки разговор си има своите предизвикателства. Трудно беше да убеждавам европейските лидери на етапа на усилията ни за членство в Европейския съюз, защото имаше доста скептицизъм по отношение на България. Най-трудно е обаче, когато трябва в рамките на половин час, на една протоколна среща, да постигнеш ефект, резултат, който се чака от години и който е ключов, който е болезнен за нацията.
Например?
Давам за пример разговорите ми с полковник Кадафи, либийския лидер, когато ставаше дума за освобождаването на медицинските ни сестри, несправедливо осъдени в Либия. Както и известната среща с папа Йоан-Павел Втори, от която не българският народ само, мисля че цялата европейска общественост, очакваше да чуе новината за невинността на българите, и това наистина прозвуча. Уверявам ви, че не беше никак леко.
Сега, за папата говорите, искате ли да се върнем към срещата ви с Муамар Кадафи?
Не възразявам, да.
Колко време ви трябваше да се подготвите за една такава среща? Колко време е необходимо? Имате половин час, предполагам живеете с мисълта, че по някакъв начин животът на шестима българи е във вашите ръце. И?
Вижте, аз първо трябва да припомня факта на подготовката и реализацията на това посещение. То се случи в един момент, в който правителството в лицето на външния министър декларира, че те са направили всичко, дали са всичко от себе си, повече не могат да постигнат и затова президентът е на ход, и че трябва да отида в Триполи. Нещо, на което моят екип реагира много негативно предвид на очаквания отрицателен резултат и класификацията на това посещение като своеобразна авантюра. Аз наистина се бях готвил в продължение на години, бях изчел всичко от и за Кадафи - "Зелената книга", коментарите към нея, разказите, които са много странни, много специфични, за да мога да си представя образа, много психологически портрети от хора, които го познават, в това число и от топ разузнавачи. И бях подготвен за всякакви изненади. Знаех, че преди това имаше високи европейски гости, лидери на Европа, които той държеше по 2 часа във въздуха, не им даваше да кацнат, или по 2 дни в хотела. При нас разговорът стана буквално на минутата - от летището направо в палатката на полковника. Беше много противоречиво, много сложно като диалог, като динамика.
Изненада ли ви с нещо той, на фона на хилядите страници, които сте прочели?
Имаше доста странни, трудни, деликатни въпроси.
Например?
Питаше ме често за съдбата на Тодор Живков, при това с изразен негативизъм за това как ние, българите, сме се отнесли към него. За това, че сме изоставили социализма и други такива идеологически неща, които. . .
Питаше ви защо го направихте, така ли?
Да.
И вие какво му отговорихте?
Отговорих му с цитати от "Зелената книга", защото там има една постановка за разширяването на фронта на демокрацията и други такива постановки, за да мога да му вляза под кожата, образно казано, за да се стигне до онзи миг, в който след четиричасов разговор полковникът попита какво може да направи за мен и моята молба беше да отида и да видя децата в Бенгази, заразените със СПИН деца. И твърдя, че това посещение, в което аз говорих с родителите, контактувах, общувах с дечицата имаше повратен психологически ефект. Оттам нататък много бързо се стигна до изработването на един механизъм, по силата на който ние постигнахме връщането на медицинските сестри и постигнахме една много по-голяма международна солидарност. Беше създаден един своеобразен фонд за подкрепа на децата в Либия, включиха се други европейски страни. Трябва да посоча много важната роля на един британски разузнавач, на когото сигурно все още не мога да спомена името, но той беше човекът, който проправи пътя към Триполи с многобройни срещи и контакти, със създаването на един климат, който не бих нарекъл доверие, но във всеки случай на възможност да говорим и да обсъждаме перспективата.
Откъде се е появил този британски разузнавач в този сложен преговорен процес?
Е, това все още вероятно не мога да ви кажа, партньорска служба, която съвсем естествено е в такъв един момент да ни предложи услугите си.
Вие казвате, че той е човекът, който много ви е помогнал на вас в качеството ви на президент, изобщо на президентската администрация, която е работила за този случай.
И на българското разузнаване. Аз самият съм се срещал с него неколкократно.
А това, струва ми се, за пръв път се чува и за пръв път се споменава, че името на британски разузнавач. . .
Някъде в чужд вестник излязоха два реда, в които се намекна, че има нещо подобно. Но мисля, че досега в ефир публично в България не е казано.
Кажете ми той успя ли да влезе под кожата, за да използвам вашата формулировка, на Кадафи?
Успя, успя да влезе под кожата и на Кадафи, и на неговото обкръжение и наистина оттам тръгнаха нещата. Сега сигурно ще срещнете много хора, които ще си припишат заслугата за позитивния изход, макар и драматичен, след дълги години, но ако трябва да посоча двама-трима души с основно значение, той е един от тях.
На първо място. Защото бившата съпруга на Саркози беше сочена като човека, който е успял да изводи тежката чат от преговорите и финала.
Аз не бих отрекъл, напротив, оценявам много позитивно, не се отмятам от думите си, това, което направи президентът Саркози, Сесилия. Впрочем да припомня ролята на Тони Блеър, с него сме говорили, с британския премиер, многократно по тази тема. Той също беше много ангажиран. И въпреки всичко длъжен съм да кажа и това, че по това време, а то сякаш все още не е изживяно, европейските и световни лидери продължават да имат двойствено отношение към диктаторите. Такова отношение имаше към полковник Кадафи, защото много от тези наши приятели, съюзници разчитаха на това да направят своята добра сделка и ги правеха с полковника. А това притъпяваше остротата на тяхната реакция, позиция към българския проблем.
Смятате ли, че днес ще има кой да му даде убежище от европейските лидери? Знаем за отношенията му с италианския премиер Силвио Берлускони. Те не крият включително и приятелството си на фона на реакцията, острата, както споменавате, на други европейски лидери, дори в разцвета на властта на Кадафи.
В Европа единственото убежище, което може да има, казано в кавички, е Хага, говоря за полковника. Но аз знам каква би била неговата окончателна реакция, как той би излязъл от тази драматична ситуация. Нека не забравяме, че той наистина има особен характер.
И в какво ще се изрази този особен характер като ваша прогноза?
Допускам, че той няма да се предаде жив на силите.
Обмисля да бъде герой в смъртта си?
Не го изключвам, но нека да не разсъждаваме върху една такава личностно-психологическа тема. Важна е политиката.
Нататък към следващите теми, колкото и да ми е интересно и да съм пристрастна към темата за Либия, изобщо за случилото се с българите там. Спомням си, че по време на срещата ви с Джордж Буш се наричахте с малки имена. Приятели станахте ли или просто защото има закачка в общите ви имена?
Да, това е описано, в книгата има една подобна закачка. Да, 2005 година наистина имаше една много приятелска атмосфера в Белия дом. Тя се изрази в това, че президентът Буш отговори на всички наши очаквания, подкрепи ни категорично и по темата за Либия, и по членството ни в Европейския съюз. И нещо повече - изрече оценката, че ние сме лидер на Балканите, което, произнесено във Вашингтон, наистина звучи доста тежко и аз го оценявам. 2007 година той вече гостуваше в България и тогава си говорехме на малки имена. Но аз съм отбелязала в своята книга, че най-вероятно това е, защото Първанов се помни малко по-трудно, отколкото Джордж. Джордж е собственото му име, това в кръга на самоиронията. Благодаря ви, че го припомнихте, защото аз смятам, че един държавник, политик винаги трябва да има чувство за самоирония. Трябва да е способен да оцени значимото и в същото време да не се надува. Фукането, позволявам си този израз, откраднал съм го от една книга за лидерството, не е най-добрият съветник на държавника и на политика.
В кои други моменти, не толкова тежки, сте се самоиронизирали? Защото публичният ви образ е на сериозен човек, който рядко пуска шеги. Но по време на работата ви, по време на процеса на президентстване в кои моменти самоиронизирате, дори и критични моменти, имало ли е такъв момент?
Имало е, разбира се, и там, в книгата, са описани. Като се започне от предизборната кампания от 2001 година до ден днешен. И все пак аз съм относително предпазлив в използването на чувството за хумор, защото вашите колеги, медиите, невинаги са в състояние да оценят докъде е хуморът и къде е истината. Понякога нещо, което съм казал в хумористичен план, се произвежда като новина и след това трябва да се обяснява.
Дайте един такъв пример и да преминем нататък.
Аз съм говорил в книгата, понеже най-близко до паметта в началото на изданието е начинът, по който станах президент. Всички твърдят, че това е станало, защото аз съм отсъствал от прословутия дебат в Би Ти Ви.
Да припомним, че по време на този дебат присъстваха останалите кандидати Петър Стоянов, Богомил Бонев. Петър Стоянов тогава изненадващо за всички, включително, твърди се, и за неговото обкръжение, извади една папка срещу Богомил Бонев и вашето отсъствие в един момент се превърна буквално в часовете на дебата по Би Ти Ви във ваш огромен плюс.
Да, помня после на записа как вашата колежка драматично заяви - ама, моля ви се, вие спрете, защото така избирате Първанов за президент.
Това беше формулировката на Светла Петрова.
Да, но истината е друга. Моето отсъствие не е случайно, аз просто си имах програма - посещение в русенския регион. Далеч преди това аз участвах в няколко дебата. Имаше един общ дебат, в който самият Петър Стоянов отсъстваше. След това с него имахме два дебата, единия от които аз загубих, защото признавам, че ме хвана натясно с темата за бюджета на армията. Тогава все още не бях посветен в детайли по тези въпроси. Следващия дебат аз го хванах натясно с цената на хляба и така станаха нещата.
Но папки не са вадени. Помните този дебат.
Папки не. Всъщност аз спечелих, позволете ми тази нескромност, защото отказах да участвам в компроматната война, която се развихри между двамата кандидати, които социолозите тогава смятаха за основни, за фаворити.
Вие бяхте извън борда според социолозите.
Да.
Вие бяхте на трето място. Така, единодушно почти, с много малки изключения.
Да.
Но водач в тази ранглиста според социолозите не бяхте в никакъв случай. За да приключим с темата за дебата, вие знаехте ли, че се готви нещо такова от Петър Стоянов и екипа на Петър Стоянов, за да си спестите участието, или нещо друго ви е отклонило от този ефир.
По никакъв начин не бих могъл да зная. Ако някой можеше да се досети дали има информация, то би трябвало вероятно да бъде Богомил Бонев, защото той разполагаше с механизми, чрез които да знае някои по-конкретни, по-скрити неща. Аз бях един опозиционен лидер, който по това време обикаляше страната, който имаше за концепция за спечелването на изборите конкретния диалог с избирателите, тъй като по това време медийната изолация беше тотална.
В книгата ви е спомената и една история, прословутата синя риза, с която се явявате на предизборните плакати. Припомняте в книгата, че има и заигравка от страна на коментатори, че подменяте едва ли не идеята, червената идея, слагайки тази синя риза, за да излъжете вашите избиратели буквално.
Е, това вече е случайното. Аз съм разказал по време на тези фотосесии, на които сме длъжни, макар че това е една много тягостна история, да направим по някой портрет за плакатите. Аз взех няколко костюма, вратовръзки, облякох се с дънкова риза, която, между нас казано, даже беше дънковата риза на сина ми и след безброй снимки с костюмите, от които нищо не излезе, аз не харесах нищо, реших, че трябва да опитаме с дънковата риза.
Тази, с която сте дошли на фотосесията.
Получи се. Получи се, да, и това стана хит, една много симпатична снимка. Вероятно не само заради синия цвят. После ме подозряха и вероятно в това, че така заигравам с младото поколение, защото... Впрочем си спомням, че тогава много млади хора гласуваха за мен. Не съветвам някой да се предоверява на една такава теза, че, видите ли, елемент, щрих в облеклото може да обърне вота на избирателите.
След малко ще се върнем отново към онези години, първата и втората от вашето управление, но ми се иска, преди да отидем и към взаимоотношенията ви с Българската социалистическа партия и това, което предстои, да се върнем към едни ваши срещи, понеже прочетох вашата книга и вашия отчет, едни ваши срещи и много интересната и важна среща с папа Йоан Павел Втори и неговото гостуване в България. Може ли накратко да ни разкажете за онази прословута реплика, която всички години наред очаквахме да чуем от папата, от жертвата на атентата?
Като историк аз съм много предпазлив, когато давам оценки за нещо исторически значимо, но тук става дума наистина за едно събитие, което остава в историята, тъй като ние десетилетия чакахме една подобна новина, едно подобно признание за невинността на българите. Това беше една блестяща визита като излъчване, като впечатление, като отзвук и въпреки всичко на площада там, където се очакваше Негово светейшество папата да произнесе тази фраза, тази оценка, това не се получи.
Българите сте невинни. България е невинна.
Прозвуча по-късно в президентството на разговора в гербовата зала и след това залегна в общото прессъобщение, оценката, че българите са невинни. Значи, папата вярва в невинността на българите. Обръщам внимание, че това беше елемент, даже заглавието на едно мое интервю два дни по-рано в "Кориере дела сера", това е водещо италианско издание, и съвпадението не е случайно. Просто това беше елемент на преговорите за позицията, до която можем да достигнем в резултат на визитата.
И вие си позволихте да го кажете 2 дни по-рано?
Аз го казах предпазливо като пожелание, като очакване. И то наистина се случи. Нещо повече - от разговора излезе още по-силна оценка, папа Йоан Павел Втори заяви буквално, че това е една инсинуация, думата е много тежка, и аз, разчупвайки, даже нарушавайки протокола, защото тези от разговори не е редно да се вадят нещата в публичен план, си позволих да кажа и това пред медиите. Защото това е наистина, което остава в историята.
Както да ни кажете, често сте обвиняван, че сте едва ли не троянският кон на Русия в България. Какви са отношенията ви с Владимир Путин, президент и премиер понастоящем, но така или иначе силният човек в Русия?
Първо искам да кажа, че във времето на моето президенстване ние възстановихме отношенията с Русия, взаимноизгодни, равноправни. А що се отнася до моите отношения с г-н Путин като президент, сега като премиер, те са делови, бих казал, с необходимото доверие. Ключовата дума е доверие. Аз на него пръв може би преди всички български политици съм му казал, че ние ще имаме бази американски в България, преди това, че предстои членството в НАТО, и той не е възразявал. Но това доверие, за което говорим, беше предпоставка да решим много от залежалите с години въпроси в нашите отношения, например въпросът за руския дълг към България. Нека да припомня, че ние го върнахме в резултат на тежки преговори, тези 34-35 милиона до цент, до копейка дори, образно казано. Казвам го, защото през тези 2 години се случи така, че сегашното правителство върна сирийския дълг, но от 54 милиона бяха върнати 17. Сами можете да направите сравнението, да видите каква е ефективността на дипломацията в единия и в другия случай. Изобщо, независимо дали с президента Путин, с президента Буш или който и да е, аз винаги съм се стремял да правя политика, която решава проблем, не паркетна, не да изляза от тази представа, която мнозина имат и в България, и може би и по света за президента като своеобразен церемониалмайстор. Не, президентът е една ефективна, действена фигура. И аз, ако настоявам сега да има реален, сериозен дебат за президентската институция, кога, ако не сега, то е действително да си изясним, какъв президент трябва да бъде българският? Дали да бъде ефективен, действен, активен, силен - не с правомощия, силен с влиянието, с въздействието, което може да изразява. Или пък да бъде просто един елемент от политическия пейзаж.
Сигурна съм, че следите предизборната кампания, все още незапочнала по същество, защото не сме влезли в месеца преди изборите, а все още и управляващата партия не е номинирала своя кандидат за президент и вицепрезидент. Ивайло Калфин вашата кандидатура ли е, кандидатурата на БСП? Вие ли сте човекът, който посочи Ивайло Калфин за кандидат-президент?
Ивайло Калфин е посочен по мои спомени от около 110 общински организации на БСП. Много повече, отколкото останалите номинации при цялото ми уважение към тях, всички те са достойни фигури. Всеки един от тях можеше да представлява левицата. Така че той е избор на левицата във всяко отношение. Но тъй като се чуха много коментари за г-н Калфин, нека да кажа моето впечатление. Даже имаше в началото ръмжене в определени среди в БСП. Ивайло Калфин е модерният ляв в българската политика. Знаете, имаше такава характеристика за известен наш спортист. Ивайло винаги е бил носител на модерната визия за лявото и не случайно той стои така добре в Европа. Понеже преди малко говорихме на международна тема, аз ще припомня начина, по който ние се преборихме за това еврото да се изписва и на кирилица, третата азбука, на която ще се изписва общоевропейската валута, е нашата азбука. Аз имам скромен принос, участвал съм в тези преговори, но видях с очите си как Ивайло се пребори с външните министри, как се налагаше да контактува с премиерите, със самия президент Барозу и постигна един резултат, който има много сериозен морален ефект.
Вие очевидно сте приятели и не криете приятелството си с Ивайло Калфин. Останалите кандидати, които вече са на терена, и очакването, например Росен Плевнелиев да бъде кандидатът на ГЕРБ. Какви шансове това дава на Ивайло Калфин? Успешен министър на регионалното развитие, преди малко вие признахте заслугите в неговия ресор, за разлика от заслугите в другите ресори на другите министри.
Ако има истински реален президентски дебат, шансовете са на страната на Калфин, но не подценявам и останалите участници в дебата, защото и г-жа Кунева, и г-н Христов са подготвени политици, доказали себе си в различни сфери. Така че очаква ни една интересна кампания. Искам, надявам се, всички искаме да стане интересна не с компроматите, не със задкулисните действия, а с това какво ще сложи всеки на масата, т.е. в студиото, в медиите, като своя позиция, като свои идеи за надграждане, за развитие на правомощията, или просто на политиката на президентската институция.
Ако днес трябваше да правите кампания, вие, ако имахте възможност да участвате и бяхте решили да участвате и в трети мандат в президентството, какъв щеше да бъде, мъча се да намеря българската дума на слоган, мотото ви? ГЕРБ ще градят, това отново ни навява на мисълта, че в неделя ще чуем името на Росен Плевнелиев. Вие какво бихте казали накратко с мотото и посланието си на българите, ако днес участвате, или пък ако трябва да дадете съвет на Ивайло Калфин например?
Не бих искал да давам съвети на Ивайло Калфин, а аз самият не бих искал да участвам и да имах право на трети мандат, защото два мандата са предостатъчно. Много изморява, много изхабява една такава институция. Трябва да има промяна в ролята, в качествата. Но при всички положения аз мисля, че сегашните кандидати са изправени пред един избор. Те трябва да декларират пред българския избирател дали надграждат, т.е. каква е степента на приемственост и развитие, или зачеркват всичко и започват отново. Ще ви дам един пример, има го впрочем и в книгата. Моето първо слово в нощта на изборите може би беше, или вероятно програмната реч, ключовата тема, ключовото послание беше за приемственост. И сигурен съм, че ще се затрудните да посочите един случай, в който аз съм се изказал критично, негативно към президента Стоянов, или към президента Желев, впрочем с когото работим много добре. Той беше посланик на България по моя инициатива и препоръка в редица ключови международни форуми.
Ако обаче Бойко Борисов влезе в тази надпревара, макар категорично да го е отрекъл и ние му вярваме, щеше ли да бъде по-различна картинката, Бойко Борисов - кандидат-президент?
И в двата случая ще има избори, които вероятно в голяма степен ще се превърнат в референдум за или против правителствената политика. В по-малка степен може би при г-н Плевнелиев, но ако е премиерът Борисов, то тогава наистина битката ще бъде за оценката на правителствената политика, без значение дали става дума за позиция отляво или отдясно.
Като сме на тема Бойко Борисов, поне за пред публиката вашите отношения преминаваха през много моменти - от точка на кипене до точка на замръзване. Какво стана във времето, откогато преди повече от година казахте, че с Бойко Борисов сте приятели, до момента, в който казахте в едно телевизионно интервю, мисля, последното ви такова преди да дойдете в нашето студио, че България има слаб премиер. Ако сте приятели, без шега ви казвам, приятелите не правят така, публично да се обиждат и да се наричат непрофесионалисти и слаби. Какви са отношенията ви с него? Станахме свидетели на изключително много епизоди.
Вижте, приятелството не снема необходимостта да се казва истината, да се изразява политическа оценка. Аз нееднократно съм си позволявал да критикувам правителството, в т.ч и министър-председателя. Припомнете си, точно преди 2 години стартира нашият енергиен дебат, при това доста остро. Той премина през много перипетии. Стигна се до там, правителството да възприеме голяма част от моята позиция, след това отново да се отрече от нея. Тези колебания няма как да не бъдат критикувани. Разбира се, за да не сме избирателни, трябва да кажете, че има немалко случаи, в които аз съм оценявал позитивно личните качества на министър-председателя, на г-н Борисов, неговата воля, неговата способност да взима бързо и енергично едно или друго решение, нещо, което го отличава от предишните премиери. И все пак аз мисля, че ключовата характеристика за един управленец на това възможно най-високо ниво е компетентността, знанието, способността, изчитайки всичко, да вземеш правилното информирано решение. Мисля, че. . и го приемете това не само като оценка на настоящото, по-скоро като някакво послание за бъдещето. Казвам го, защото виждам, контактувайки с европейските лидери, че това е доминиращата характеристика. Мисля, че тази фраза я има вътре в книгата. Дрехата, връхната дреха на харизмата се съблича в момента, в който печелиш изборите и прекрачваш прага на "Дондуков". Оттам нататък идва времето да докажеш реалните управленски качества и възможности.
Кой е по-компетентен, Борисов или Станишев например, ако говорим за компетентност?
Не се наемам да давам такава оценка. Изобщо персоналните сравнения, особено от страна на държавния глава ще се приемат доста критично и негативно. Във всеки случай Станишев четеше много, той израсна в рамките на мандата, но това, което пък има Борисов, го нямаше Станишев - способността да се вземе мигновеното решение - и понякога се губеше темпо, губеше се динамика, затова част от нещата не бяха решени в рамките на тройната коалиция.
Тройната коалиция продължава да се споменава след вашето време. Знам, че не обичате словосъчетанието баща на тройната коалиция, но включително и във вчерашно, мисля изявление на Бойко Борисов, или от онзи ден, се споменава отново тройната коалиция до вашето име. Докато сме на тема тройна коалиция, да ви задам въпрос кое беше най-голямата ви грешка като президент?
Не правете връзка между двете неща.
Да не ви питам натам.
Нека да изчерпим темата за тройната коалиция. Тройната коалиция е продукт не на един или друг политик. Това е резултат от вота 2005 г. Друга конфигурация не беше възможна. Правителство на малцинството БСП-ДПС щеше да означава невъзможност да се проведат непопулярните мерки, които трябваше да се реализират с оглед членството в Европейския съюз. Двойна коалиция само с НДСВ, както видяхме впоследствие в отношенията между двете партии, също криеше много подводни камъни. Аз работех дори за четворна коалиция. Имаше такъв вариант.
Спомняме си, че имаше и такъв вариант. Чу се.
Но така или иначе не се реализира. Тройната коалиция постигна своята историческа цел. Тя вкара България в Европейския съюз, довърши процеса, процес, който беше започнал от предишните правителства, успешно го направи и има нещо, в което Борисов е прав в това негово интервю, което вие цитирате, последното. Той казва, че тройната коалиция е трябвало след като влезем в Европейския съюз да потърси нов вот, да прекрати своето съществуване. Това е нещо, което аз съм предлагал на ръководството на тройната коалиция, обсъждали сме го.
На тройното ръководство на тройната коалиция.
Може би персонално на някои от тях.
На кого предложихте, на Станишев предполагам.
Няма значение, да не персонифицираме.
С Ахмед Доган говорихте ли тогава?
Коментирал съм го обаче на достатъчно високо ниво и аз мисля, че това щеше да бъде силният, печеливш ход за самата тройна коалиция. Тогава когато сте на гребена на вълната, когато сте постигнали целта, отивате на нов вот и тогава ГЕРБ, погледнато и тактически от тяхна гледна точка, ГЕРБ щеше да има резултат далеч под този, с който разполага сега.
Защото има много козове в ръцете на ГЕРБ именно посока критика към тройната коалиция. Като историк как бихте написали в историята факта за това, че мандатоносителят, един от ръководителите на тройната коалиция, за Ахмед Доган говоря, взе хонорар от близо 2 млн. лв. като консултант, бидейки депутат? Съдът каза - в това няма нищо укоримо, това не е конфликт на интереси. Историята обаче какво ще каже, като историк ви питам.
Не само. Историята не знам какво ще каже, но във всеки случай ние нямаме право да спорим с решението на съда. Не сте чули от мен някога да коментирам решенията на съда и няма да го чуете.
От морална гледна точка как ви изглежда този акт, не съдебният, а човешкият?
Не познавам казуса, за да мога да се произнеса по него.
Достатъчно коментиран беше.
В медиите се коментират много неща, за да очаквате от мен да взема отношение по всяко едно от тях.
Защо избягвате да го коментирате Доган, с всичките му плюсове и минуси.
Избягвам да коментирам, за да персонифицирам изобщо разговора ни.
Особено за Ахмед Доган прави впечатление.
Ахмед Доган има своето важно място в историята на българския преход. Той има своите противоречия, сигурно има и своите негативни страни, но не може да се отрече, че ДПС с Ахмед Доган беше един от стабилизиращите фактори в развитието на целия ни преход. Представете си един друг вариант, представете си едно радикално ръководство на "Движението за права и свободи", имаме радикали, които и до днес се обаждат от страна на българските мюсюлмани, какво би се получило. Така че една оценка може би историята ще даде най-добре на "Движението за права и свободи", мисля, че трябва да бъде балансирана.
Кой тогава, да се върнем към новото, което чухме преди малко в ефира ни, че сте предлагали след влизането на България в Европейския съюз тройната коалиция да се разпадне, да се проведат нови избори и да започнем наново, без всички тези компромиси, за които говорехте в началото при сформирането на този кабинет, кой от лидерите на тройната коалиция даде най-сериозен отпор на това ваше предложение?
Първо, не казвам да се разпадне, да поиска нов вот, тоест друго. Няма значение. Това предложение беше отминато тихомълком, то така и не беше предмет на сериозен дебат, на оценка на всички позитиви и негативи.
Един такъв въпрос, който се задава често, включително много анализатори вече предричат вашето политическо бъдеще. Вие заявихте, че оставате в политиката, връщате се в БСП. Сергей Станишев обаче даде едно интервю, с което даде да се разбере, че нямате място на поста лидер на БСП, именно заради историческите факти и обременености на други президенти, които са го правили. Какво ще правите в БСП? Каква ще бъде ролята ви в БСП, ако не е като лидер?
Аз първо бих искал да обърна внимание, че на своя последен конгрес социалистическата партия даде висока оценка на двата мандата, оцени ги като успешни, на моето представяне. И твърдя, че това е актив на социалистическата партия, ако щете и в рамките на сегашната кампания. Кой ще бъде лидерът на БСП в перспектива, това не го решава нито Първанов, нито Станишев, това се решава от конгреса, от партията. Това е една демократична партия, за добро или за лошо това е най-демократичната партия. Понякога тези тежки демократични процедури спъват, намаляват динамиката и мобилността на партията. Ето например кампанията на БСП закъсня много по мое мнение, точно защото беше възприета една ужасна тежка процедура по номинацията. На края се стигна до това, което всички очаквахме. Но аз самият бих се върнал не заради постовете, постове в политиката аз съм имал много. Като лидер на БСП аз съм постигнал възможно най-доброто. Аз поех партията отЕ не от нула, от минус, ако си спомняте 1997 година, и партията беше укрепена организационно. Партията създаде една коалиция, не тип ПАСОК, каквито ехидни намеци има сега, но нова левица проправи пътя на БСП към социнтерна. "Коалиция за България" донесе убедителния ни успех, мой, на президентските избори 2001 г. и след това макар и неочаквания грандиозен успех на БСП 2005 г. Така, че този актив вероятно се оценява в БСП. Аз мога да помагам и от последния ред. Мога да помагам там, където е необходимо, при това не само и не с оглед на тяснопартийните цели на БСП. Искам да помогна в консолидацията на политическото пространство в България. Струва ми се, че 300 партии са прекалено много. Искам да работя за една друга коалиционна култура. Аз оставам привърженик на идеята за коалицията. И по-добре тройна коалиция, отколкото тайна коалиция, каквато има сега между ГЕРБ и "Атака", защото това е една безпринципна коалиция. Ние не знаем какво се крие зад тази последователна подкрепа на "Атака" на всеки един етап. По-добре е коалицията да е ясна далеч преди това, дори когато има и формации и от дясно, и от ляво, да сближат позициите си, но преди това, а не когато влязат в управлението да кажат, ами това не можем да го реализираме, защото коалиционният партньор не е съгласен.
Това, което чувам в последните минути, е визия на човек, който се готви да участва в парламентарни избори и гледа към премиерския стол. Греша ли?
Няма да участвам в парламентарни листи. Депутат няма да ставам, това съм го заявявал.
То и един друг премиер не беше депутат.
В същото студио съм го заявявал. След като си бил президент, да кандидатстваш за депутат - не. Но аз мога да участвам в организацията, в една кампания за парламентарни избори, с идеята те да бъдат спечелени. А кой ще бъде премиерът, зависи от много обстоятелства. Зависи от това кой печели, зависи от коалиционната формула. И най-сетне, все ми се струва, че ние, българите, като една талантлива нация, за каквото имаме претенции да сме, би трябвало да имаме повече от един или двама възможни кандидати за премиер. Нека се огледаме около себе си. Има много качествени хора, в които да видим бъдещите министри.
Нека да започнат да се създават кабинети в сянка. Това не е лошо. Не знам защо ние, българите, гледаме скептично на тази британска практика. Ами нека кандидатът за министър на икономиката и енергетиката да се докаже в пряк сблъсък с действащия министър, с алтернативна политика, не само реактивно, но и налагащ нови инициативи и идеи. И тогава хората ще могат да направят по-верния избор.
Знаете ли, че времето ни изтече, и аз ще помоля за двеминутна отсрочка, за да мога блиц да ви задам... невъзможно е останалите въпроси, които съм си подготвила, вижте колко листчета са. За съжаление не можах да ви задам всички. Мисля, че ще се изморим, а може би ще отегчим публиката. Но нататък към важните въпроси, които съм ви подготвила, за личния ви живот. В момента сте президент, само че след 4 месеца няма да бъдете такъв. Къде ще се върнете да живеете? Знам, че имате панелен апартамент, в който сте живели с вашата съпруга. Замислих се как от мястото, където живее един президент, се отива на място, на което си живял, преди да станеш президент.
Да ви коригирам, апартаментът не е панелен, пълзящ кофраж е.
Това по-добро ли е?
....което не променя много нещата. Да, ще се върна там. Разбира се, лед това ще имам достатъчно време, за да се огледам да потърся жилище, може би на първо време да живея и под наем. Но това не е проблем, който мен ме притеснява. За разлика от онези, които налагат своите си стандарти, материалното за мен не е било водещо. За мен е важно наистина да имам едно семейство, каквото е сегашното ми семейство, силно, единно.
Според много медии вашето семейство е пред разпад от много години заради твърдения и слухове, които са тиражирани от първите страници на някои жълти вестници за, буквално, ваши забежки.
То това е точно, буквално вчера прочетох една статия, в която се казва, че семейството на президента се разпада и се шегувахме с моята жена, че вече 20 години се разпада нашето семейство. И това означава, че нашето семейство е най-бавно разпадащият се елемент във вселената, в кръга на шегата. Днес ние имаме празник, 34 години сме заедно.
На днешния ден е била сватбата ви? Живи и здрави да сте.
Да, 32 от които сме в здрав успешен брак. Имаме много свестни, почтени млади българи синове, единият работи, другият продължава да учи, които бяха също предмет на безброй гнусни публикации. Но това у нас се приема с чувство за насмешка, с нещо, което дълбоко не ни засяга, но засяга българите. Защото ние сме свидетели как в последните, особено 2 години, ъндърграундът влезе в политиката и направи симбиоза, направи един невероятен синтез с жълтия печат, което е сивият сектор на медиите в България. Ако това не плаши някого, мисля, че не си даваме сметка къде отиваме.
Вие мислили ли сте, щом казвате, че всички тези твърдения за една жена, за друга жена, разпад в семейството... съпругата ви прочетох, че е получавала пари от президентството.
Да, да има такива басни, които се разпространяват.
Смятате ли да си потърсите правата по съдебен път например.
Вижте, няма нищо по-лесно от това да се докаже. На тезата, че съпругата ми получавала заплата от 2500 лева. Могат да дойдат и да видят щатното разписание, таблиците, документите, те се пазят. Ако сега не искат, ще дойде друг президент и ще го провери това. Това е едно безумие. Това е част от кампанията на безкрайно смешни, те биха били...
Как реагира съпругата ви, казвайки, че 34 години сте заедно, на днешния ден е била вашата сватба преди 34 години, на всички тези писания за други жени, г-н президент? С вашия личен живот жълтите медии се занимават изключително пунктуално.
По същия начин би трябвало да ме питате как реагирам аз на писанията за моята съпруга или пък на писанията за децата ни, които също бяха вкарани в подобна история. Това са нелепости, които по никакъв начин не могат да повлияят на нашите отношения. Дай боже всекиму да има семейния живот, който имаме ние.
Докато сме на тема жълта преса, в жълтата преса често ви наричат с едно име с четири букви. Какво чувствате, когато чуете Гоце? И политици ви наричат така. Какво е усещането, когато по този начин се обръщат към вас, с псевдонима ви, с който се сътрудничили на Държавна сигурност?
Мен са ме наричали с бащиното ми име, което сте забравили дълго време, смятайки, че по този начин могат да ме уязвят. Когато няма какво да кажат моите опоненти, използват подобни средства. Моля, всеки е в правото си да използва тези средства, които могат да му донесат успех. Аз не съм забравил, г-жо Цолова, че влязох в президентството освиркан. Припомнете си, че на 22 януари 2002 година имаше една агитка, която ме освирка за добре дошъл. И това беше линията, която определени среди възприемаха през цялото това време. Но както се казва, всичко, което не ме убива, ме прави по-силен.
