Унижение за институцията, позор и гротеска - така определи втората окупация на Алма Матер проф. Валери Стефанов, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски" и бивш декан на факултета по Славянски филологии. По пътя на логиката той очаква следващата окупация на университета да бъде от футболни агитки. Питам се и доколко грамотни и образовани са хората, които правят това - защото ако бяха учили, щяха да имат елементарен респект към институцията, каза още проф. Стефанов.
В интервю за Дарик проф. Стефанов коментира, че вижда зад събитията сценарий за ескалация на сблъсъка, от който част от политиците може би ще бъдат доволни. Задача на ректора и на Академическия съвет е да се справят с тази ситуация, защото не става въпрос само за съдбата на сесията, а за съдбата и достойнството на университета като независима и надпартийна институция, подчерта още пред Дарик преподавателят.
„Университетът е институция, която не може да чака ние да бъдем удовлетворени от политиците, от парламента или съдебната си система - кога ще се случи това?!? Кога ще кажем, че вече всичко е наред и можем да започнем да учим", допълни Валери Стефанов. По време на първите протести на студентите през октомври миналата година друг преподавател в СУ - културологът Александър Кьосев коментира възможното проваляне на академичната година, като цитира думите на литературния герой Боримечката: "Като пропадне Клисура, няма да пропадне България".
Какви мисли ви дойдоха като видяхте новините в петък вечер и събота сутрин - втора поред окупация, коментари около това, що за хора, какви студенти влязоха, защо отново се случва това?
Дойдоха ми много тъжни мисли, защото университетът не е място, което заслужава подобна участ. Сградата на Ректората и университетът като институция са много важни за националното ни самочувствие, за националната ни култура, за образованието. И подобно унизително положение, в което той изпада в продължение на последните 2,3 месеца, наистина ми идва в повече. И като преподавател, и като човек, който работи 30 години в него.
Прави ли се опит най-старото ни висше училище да стане част от политическия спектакъл?
Да, непрекъснато. Това е и с предишната окупация, това е и със сегашната. Не знам защо избраха точно СУ за заложник на цялата немощ на държавата и на живота ни. Университетът с нищо не е виновен нито на народа, нито на държавата. Напротив, университетът винаги е правил това, което се очаква от него - да дава някакъв хоризонт, мисловен и интелектуален, на младото поколение на България.
Да не би заради стратегическото му място - близо е до парламента, близо е до "Орлов мост".
Да, разбира се. Университетът се намира на ключовото, стратегическо кръстовище на държавата и е известно, че който владее това кръстовище, по някакъв начин доминира и в политическата ситуация. От друга страна, вероятно хората, които правят тези неща спекулират със закона за академичната автономия и с толерантността на ръководството на университета, защото наистина университетът е специално пространство, и така е с университетите от времената на тяхното създаване. Но това не означава, че всеки, който пожелае може да прави там каквото си иска.
Казахте прословутата автономност, която от началото на недоволството се споменава, където са забъркани студенти, разбира се. Не стига ли тя до абсурд? Аз не вярвам в западен университет това да бъде допуснато?
В момента случващото е гротеска, можем да го наречем и абсурд, защото това са хора, които не могат да артикулират ясно позициите си, тезите си. Аз следя развитието на тяхната реч, претендират да бъдат арбитри на нацията и да се саморазправят с университета. Самият факт, че те се обявяват за единствените гаранти на демокрацията в България, едва ли не, а всичко останало е отвъд чертата на демокрацията. За мен звучи като нонсенс, като безсмислица. Това са хора, които не знаят какво искат и как да го направят.
Искаше ми се да чуем от първо лице един от окупаторите - Тони Господинов.
Липсата на фокус на желанието е синдром за много неща, включително и за характеристика на самата личност, която иска тези неща, и на самите хора, които искат тези неща. Наистина ако в СУ има събрани всякакви хора, очевидно става дума за откровена провокация, от която да се извлекат политически дивиденти. Това, че някакви хора могат да бъдат заблудени, подведени или дори купени, не е най-голямата беда. Беда е, че това, което се случва в университета се представя едва ли не като глас на народа и на младото демократично поколение на България, и всички трябва да се равняват по него. За мен удивително е поведението на част от преподавателите, които би трябвало да са зрели хора и да знаят, поне в историческа перспектива, до какво водят подобни жестове и подобни компромиси.
Казвате, младите. Въпросът е, че вече мнозина от българите виждат, че това не са първо, всички млади, второ, очевидно опитът да се събере критична маса за промяна не се случи нито на протестите през лятото, нито след това на малко позакъснялата окупация в СУ. Не казвам, че не смятам за тяхно право и основателни много от исканията им, но за да се случат промените трябва широка подкрепа. Видях призив партиите да ударят рамо, та дори и футболни агитки. Не мога да си представя футболни агитки да подкрепят протестиращите.
Следващата окупация на университета вероятно трябва да бъде от футболна агитка. Такава е логиката, която е тръгнала. Аз също не съм защитник нито на сегашния парламент, нито на сегашното правителство. Единственото, което защитавам са все пак някакви принципи на гражданско поведение и някакви норми на човешко поведение. Не може подобна агресия, с омраза и с вериги да се градят и без това крехките основи на демокрацията в България. И аз не виждам какво ще се случи ако продължаваме да държим университета заложник. Не говорим за голямата тема, че университетът е много сложна и многофакторна институция и нейната работа в момента е блокирана, разстроена. Да се гавриш с подобна институция е прекалено своеволие. Това са хора, които наистина не си дават сметка какво правят, каква тежка щета нанасят на своите колеги, на преподавателите и на университета като институция. Да не говоря за авторитета му, начинът, по който те го сриват.
Кой има интерес от това да вкара СУ в практическа война, защото в момента ще се воюва, двата лагера, макар и на политически терен?
Това е ужасно. След като си декларирал, че университетът е пространство отвъд политиката, политиките, партийните сблъсъците очевидно се опитват непрекъснато да правят подобно нещо. И съм сигурен, че целта е наистина да се ескалира сблъсък, да се доведе до някаква форма на насилствено освобождаване от тези хора, от тези узурпатори. И тогава да се тръгне на емоционалната струна, че виждате ли насилието, държавата, правителството и всичко останало. Това е сценарият, който виждам, че е замислен, и от който част от политиците вероятно ще бъдат доволни.
Да не сме на мястото на ръководството на университета, така ли?
Много е трудно. Професор Илчев дълго време тактически, позиционно воюваше, позиционно отстояваше каузата на университета, да го кажа по-внимателно. Това доведе до някакъв успех, но всъщност с цената на огромна загуба - почти месец учебно време, тежко блокиране на учебния процес и на университетската работа. Сега ако това продължи повече от 2,3 дни става още по-тежко.
Грешка ли беше поведението му до тук и на част от преподавателите, не казвам грубо, но го укоряват заради по-мекия подход ,който е имал към предишната окупация. Тук пък протестиращите казаха: Той не успя да ни защити, допусна полиция, автономията на университета беше погазена.
Погазени са много права в актовете на насилие. И позицията на ректора, според мен, беше балансирана, деликатна. Той изчакваше развитието на ситуацията, но като са делегирани правомощия, и тази институция е оставена в правомощията на ректора и на академическия съвет да работи, по начин, по който е разписано и предвидено да работи, тя трябва да отстоява правата си. Нека да го кажем простичко. СУ има правото да работи. Никой не може да отнема това право. И на мен не може да ми отнемат правото утре да имам лекция в 10 часа.
А имате ли?
Имам, и то лекция, която е именно като компенсация от пропуснатото учебно време.
Ако не греша нито ранобудните, нито сегашните протестиращи окупатори имат някакви различни искания, освен чисто политически?
Да, да се смени системата, политиката, съда, живота ако можем да сменим. Питам се може ли с една окупация да сменим самите себе си като общност. Аз обикновено така казвам: Да компенсираме собствената си колективна посредственост. Нека да покажем с дела и с разумни действия, какво можем да направим, а не какво можем да разрушим. Искам да видя съзидателни жестове в тези млади хора, другите, заключванията, ги видяхме. Те, според мен, не водят до нищо.
Но никой не заговори за образование, за качество на образованието през всичките тези години.
Аз се питам и колко грамотни и образовани са тези хора, които правят това, защото ако бяха учили, те щяха да имат едно елементарно чувство, респект към институцията, която твърдят, че принадлежи на тях.
Двамата братя отпред едва ли са си представяли, че може да се случи нещо подобно в сградата.
Много аналогии в тази посока, но нашата действителност не е печеливша в тези аналогии.
В смисъл?
В смисъл, че през 1968 година Сорбоната е била такова огнище на социално недоволство и 68 година е знакова за европейската история, но това, което се случва в България е по-скоро, както казах, гротеска, отколкото аналог.
Усетих обаче, че политиката нагази не само сред студентите. Разминаванията при първата окупация, а и сред преподавателите, едно много сериозно разделение се усети. Защо беше допуснато това в храм на науката и на духа? Вярно е, че не можем да се оперираме от политическите си пристрастия.
Защото преподавателите също са част от обществото, също са граждани. Лошото е, че университетът се превърна в място на сблъсък, на политически позиции, и това е различното в случая. Но аз с една теза не мога да се съглася, категорично. Тя е , че университетът може да почака докато се справим с политиката. Университетът е институция, която не може да чака ние да бъдем удовлетворени от политиците си, от парламента си, от съдебната система. Кога ще се случи това? И кога ще кажем: Да, вече всичко е наред, дайте да започнем да учим. Има поколения, които чакат да бъдат изучени и това чакане аз го сравних с чакането на победата на световната революция, едва ли ще бъде за кратко.
Много хора тогава направиха и тази аналогия - с Ботев, шепата четници, великият подвиг. Едва ли обаче можем да си затворим очите и да кажем, че с днешна дата в това има нещо героично?
Най-малко днешният СУ е корабът "Радецки" и още по-малко хората, които са го окупирали са Ботеви четници. Това е комично.
Неотдавна имах възможност да говоря с депутати с опит и винаги сме коментирали, за жалост, падащото качество на материала, които влезе в Народното събрание, оттам и на законите, които се правят. Това, което се случва днес ме накара да се замисля. Младостта не е порок, но това да бъдеш наивен, да те употребяваш веднъж, че и втори път, не дай боже и по-дълго време политиците. Да, удобна мишена са младите, но това не говори ли за качеството на поколението, уви.
За съжаление, една част от съвременните студенти блестят с посредствеността на днешния ден. Днешният ден става все по-посредствен, все по-вулгарен, все по-агресивен. И ако това е модела, който трябва да се следва като тип гражданско поведение, това за мен не е модел, а е антимодел. Това е антигражданско поведение. Така че хора, които сами себе си превъзнасят и прогласят, че са някакви. Всъщност трябва да изчакат все пак тази оценка да им бъде дадена от друг.
Исторически успех беше обявен вчера.
Исторически успех - това е глупава грандомания или юношеска наивност, нищо друго. Защото самохвалството е човешки импулс, но нека да почакат да се произнесат други обстоятелства и други времена за това, което те правят днес.
Вие как очаквате да се развие всичко това? Ректорът Илчев използва закона, сезира прокуратурата, но в действителност ако влезе вътре полиция, изобщо органите на реда, тези хора могат да бъдат героизирани, поне част от тях.
Да, вероятно това е част от целите. Аз си мисля, че има правни процедури и ръководството на университета проучва тези процедури или най-малкото ги е проучило, за да могат тези хора наистина да освободят максимално скоро университета, за да си върши той своята работа. Ако те имат политически искания, политически убеждения, които искат да декларират по убедителен начин, нека да бъдат така добри да го направят на друго място, в други форми. В края на краищата дори улиците са пространство, в което се иска разрешение, за да протестираш, от съответните градски власти. Така е. А се оказва, че СУ е място, където можеш без всякакво разрешение да правиш каквото си искаш. Това наистина е позор.
Колко дни ефективна окупация ще означава провал за тази сесия?
Всеки следващ ден под натиск застрашава работата на университета и сесията. Не стига, че семестърът беше орязан и импрегниран, сега остава и със сесията да са случи това. Годината наистина е нещо, което ще бъде загубено. И не става дума само за изпити и за брой часове. Става дума за знания, става дума за един алгоритъм, по който учебната година е построена и той трябва да бъде следван. Когато той се наруши, нещата не соят добре.
Със сигурност едно от първите решения, които административното ръководство на университета ще трябва да вземе е да се смени охраната.
Не може тези хора непрекъснато да пускат разни хора да се крият по подземията и не знам къде, и да правят каквото си искат. Нека да си представим, че това наистина са терористи, нека да допуснем тази идея. Каква е тази охрана, която е пуснала да се скрият някакви хора вътре, доколкото това е информацията, аз не знам точно как се е случило.
Двама от охраната се предадоха, един вид си тръгнаха.
Точно така. Нека да си представим, че това са терористи. Какво се случва с университета, с държавата и така нататък. Това е комична охрана, очевидно. Комична защита на университета. И след като всяка институция по някакъв начин защитава себе си, защо университетът да не намери подходящ начин да се защити от подобни посегателства.
Единни ли ще бъдат хората в академичния съвет, изобщо преподавателския състав в тази ситуация, когато става дума за съдбата на сесията и за работа по същество?
Става дума не само за съдбата на сесията, става дума за съдбата на университета. Дали той ще съумее да отстои своето достойнство на независима надпартийна, надполитизирана институция. Сигурно преподавателите няма да бъдат единни, винаги ще има хора, които покрай протеста ще искат да заявят някакви други позиции. Но каузата на университета е над политическите партизанства.
Това всичко ще постави ли под въпрос и ректорското място на проф. Илчев?
Не, не виждам никакви основания, поне на този етап, а и някакви легитимни желания това място да бъде поставено под натиск. Да, но все пак задача на ректора и на академичния съвет е да се справят със ситуацията в университета.
