Приватизацията на електроразпределителните дружества е сочена за пример, но в далечната 2004 г. никой не е мислил за присъединяването на „зелени" мощности към мрежата. Десет години по-късно тогавашният главен секретар на енергийното министерство Славчо Нейков заяви пред Дарик, че за присъединяването на слънчеви и вятърни централи не е мислено, защото тогава нито е имало европейска директива, нито сме били длъжни да спазваме европейски норми.
Нейков предпочете да не коментира подробности от приватизационната процедура, както и евентуалните последици за страната ни при евентуалното разваляне на договори или отнемане на лицензи, защото отговорите могат да бъдат дадени най-точно от Агенцията за приватизация.
Експертът посъветва управляващите да не се вторачват в това кой е виновен, а да помислят как ще решат проблема с дефицитите в енергетиката.
По отношение на приватизацията на електроразпределителните дружества основни компетенции, като процес на приватизация, бяха концентрирани в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. От такава гледна точка тогавашното министерство на енергетиката и енергийните ресурси по-скоро подпомагаше този процес, отколкото да го осъществява. Приватизацията на електроразпределителните дружества не беше резултат на някакво случайно хрумване. На първо място беше разработена специалната приватизационна стратегия. Тази стратегия като процес на подготовка и след това като процес на осъществяване беше обект не само на много детайлно наблюдение във вътрешен план, но беше обект на наблюдение от страна на европейската комисия. Самата приватизационна стратегия също така беше разглеждана в парламента на България. Така че чисто институционално въпросът за приватизацията не беше сведен до някакво самостоятелно взето решение от един или друг орган, а трябва да се разглежда в контекста на цялостната държавна политика. На второ място, приватизиращите компании не са някакви случайно намерени на пътя офшорки. Става дума за известни в цяла Европа инвеститори в областта на енергетиката, с много голям опит. На трето място, искам да подчертая, че резултатите от приватизацията бяха също така обект на много детайлен анализ. И приватизацията в България, в това отношение, беше давана за пример в два аспекта. Първо, като финансов резултат и второ като процес, който мина, без каквито и да е скандали, съдебни процедури и така нататък.
Мястото на възобновяемите източници беше ли обект на обсъждане, когато се пишеше тази стратегия? Питам ви, защото в момента дружествата притежават възобновяеми централи. Мястото на този сектор беше ли мислено тогава?
Нека да направим едно уточнение, че ВЕЦ-вете също са част от възобновяемите енергийни източници, но в контекста на конкретните проблеми, които съществуват към момента от гледна точка специално на соларните, също и на вятърните електроцентрали, естествено този проблем тогава не беше обсъждан и не стоеше така, както стои сега. Директивата, която регламентира стимулирането на производство на електроенергия от ВЕИ все още не съществуваше в правния мир. Както казах, дори и да съществуваше, тъй като България не беше член на ЕС, не би била задължителна за страната.
Така ли си го представяхте - да има 3 дружества, които по някакъв начин, сегментирано, управляват доставките на ток в България? Това ли беше целта и защо се натрупа толкова много напрежение срещу тези дружества?
Трябва да разграничим процеса на приватизация от процеса на следприватизационен контрол и реално съществуващите към днешна дата проблеми. За мен, като цяло, проблемът се дължи на три основни грешки. На първо място, лоши анализи. На второ място, имаме едно лошо регулиране, което особено избуя през миналата година. И на трето място, имаме лошо планиране. По отношение на лошото планиране искам да спомена един факт, че бяха предвидени около 300 мегавата мощности, които са на тази база, а в момента те са около 1300. Всичко това е свързано с натрупване на разходи. Защо фактически се е получило такова натрупване на мощности, независимо от планираните, трябва да попитате тези, които са го позволили. И на трето място, въпросът с регулирането. За мен конкретната ситуация, на която сега сме свидетели се дължи на факта, че Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, не визирам конкретен състав, визирам институцията, явно не си е свършила работата при приемането и защитаването на съответните методики, на база, на които трябва да се компенсират тези разходи.
Може ли това обаче да означава, че тези грешки след това ще рефлектират върху крайния потребител с увеличение на цената на тока?
Тези грешки, за съжаление, рефлектират върху държавата като цяло, в това число и върху крайния потребител. Извършени са разходи и някой трябва да ги плати. Това е просто една неизбежна икономическа логика, ако искаме да развиваме енергиен пазар, а не искаме да се връщаме към планираното стопанство. За съжаление, проблемите рефлектират не само върху електроснабдителните дружества и върху Държавната комисия за енергийно и водно регулирана и върху НЕК. Те рефлектират върху държавата като цяло, защото за мен специално имиджът на страната ни беше много силно нарушен. Може би знаете, че на вчерашното заседание на ДКЕВР са присъствали представители на 7-8 посолства. Може би си спомнете също така реакцията на европейската комисия от 4 април и доколкото разбрахме министър Стойнев е поканен от комисаря Йотингер за разговор по цялостното състояние на енергийния сектор. Защото ние някак си се вторачихме върху едни спорни 350 милиона лева, но не виждаме по-големите проблеми. На политическо ниво акцентът е повече кой е виновен, а не какво ще се направи, за да се излезе от ситуацията и да се оздрави сектора. И от такава гледна точка се създава едно усещане за липса на краткосрочна и дългосрочна визия. А това е много опасно за енергийния сектор. Както каза госпожа Евгения Харитонова, бившият председател на ДКЕВР "като кихне енергетиката се разболява държавата".
В това дългосрочно планиране трябва ли да си поговорим за "Белене"?
Аз лично бях с премиера Симеон Сакскобургготски в "Белене", когато той, заедно с тогавашния комисар по енергийните въпроси г-жа Лойола де Паласио обяви възстановяване на работата по проекта. Оттогава минаха повече от 11 години. Към онази дата цената на този проект, обявената цена, беше под 4 милиарда евро и се планираше той да заработи към 2011 година. Сега сме 2014 година, а цената, за която сега говорим е над 10 милиарда евро, имаме арбитражно дело и отгоре на това, съвсем основателно питате, ще го има ли този проект или няма да го има. Спомнете си, че в последните години отношението към него варира от "гьол" до "ура, ще строим". Въпросът за "Белене" е съотносим към принципния въпрос за отношението на България към ядрената енергетика въобще.
Има ли пазар за произведената ядрена енергия, защото дори в момента се ограничават възобновяемите производители, защото няма къде да бъде реализирана произведената от тях енергия?
За мен изключително важно е да има икономически анализ и обосновки. Те включват безспорно това, наличен ли е съответният пазар и на каква цена. При ядрената енергетика обаче има още едно водещо условие и това е ядрената безопасност.
Говорейки за "Белене" няма как да не преминем към другите проекти, които са свързани сериозно с Русия, за газовите коридори?
Днес видях в медиите, че ЕС обмисля замразяване на проекта "Южен поток". Като цяло позицията на България в този контекст е до много голяма степен функция на позицията на ЕС. Аз лично се надявам на положително развитие във всяко едно отношение, защото смятам, че "Южен поток" е един проект, който, ако се реализира, безусловно може да подобри не толкова диверсификацията на източника, а по-скоро диверсификацията на пътищата. А това е важно.
