Интервю със заместник-министъра на икономиката и енергетиката Явор Куюмджиев в „Седмицата” по Дарик радио
В световна криза за пет години България да планира да започне да изнася стоки, колкото внася, може би е звучало вероятно, когато писахте стратегията, това е в началото на миналата година, в средата вече бяхте готови, предложихте я на правителството. То докато я приеме, стана краят на годината, кризата започна, сега парламентът тепърва ще я обсъжда. Има ли въобще смисъл да се обсъжда такава цел, държава с такъв огромен дефицит да твърди, че за пет години ще накара света да пазарува толкова много неща от нея?
Първото, което е важно, че този дефицит наистина е проблем за макроикономиката на България и ако продължава да расте, както расте, ще стане още по-голям проблем. В този смисъл всяка стратегия е добра и по-добре да има някаква, отколкото никаква.
Я да уточним изходните параметри. Ние изнасяме, 2007-а имам статистика, 21 милиарда долара. От които четири е само високотехнологични изделия.
Четири и половина.
А внасяме за?
26 милиарда, ако не ме лъже паметта.
Тоест дефицитът е 5 милиарда.
Да, около 20 процента от брутния вътрешен продукт.
И той се покриваше досега с чуждите инвестиции.
Точно така. Същата картина ще бъде най-вероятно и в 2008 година, въпреки че дефицитът в абсолютни стойности ще нарасне, т.е. ще бъде по-голям от 2007-а, но като изражение от брутния вътрешен продукт вероятно ще остане на същото ниво, ако . . . и не намалее с няколко десети процента.
Тези големи цифри със сигурност не говорят много на слушателите ни. Какво смятаме да започнем да произвеждаме или да правим повече за следващите пет години, та да се покрие тази разлика между вноса и износа?
Основното, което ние сме измислили, и то няма разлика дали е преди кризата или сега, когато кризата вече идва или настъпва, защото основните моменти, които предложихме и бяха приети от правителството, са насочени главно в две сфери. Едната сфера е привличане на качествено нови инвеститори, такива, които да не използват вътрешния пазар, такива имаме много, не че са лоши, но по-малко са тези, които. . .
Които произвеждат, за да продават на българите.
. . . произвеждат да продават навън, тези са по-малко, които произвеждат за навън. Тези, които използват нашия пазар, са по-голямата част, което на първия етап от развитието на новата българска икономика, ако кажем така за пазарната, е съвсем нормално. За нас най-важното в този момент е да привлечем тези нови инвеститори, които да използват все пак уникалната бизнес среда в България, уникална в смисъл много благоприятна за правене на бизнес, за да развиват производства на стоки и услуги, които да се изнасят в чужбина.
И с какъв аргумент ще ги накараме да отидат тук, а да не отидат в Китай или Индия?
Аргументите са много и. . . например имаме най-благоприятната данъчна среда в целия Европейски съюз. Опростена данъчна система, 10 процента данък, който. .. честно казвам, така, като една може би една скоба, всички чужденци, които идват при нас, казват моля ви се, говорете с нашите правителства да направят подобна данъчна система. Второто, което е, все пак в България още съществуват качествени хора, които искат да работят и могат да работят, т.е. има подходяща работна ръка. Трето. . . може би не трябва да се класифицират на първо, на второ, на трето място, условията за правене на бизнес като цена на енергия и като достъпност на целия европейски пазар, който е от 500 милиона потребители, без мита и граници, и такси са достатъчно големи аргументи. В този смисъл ние наблюдаваме напоследък две много интересни тенденции - едното е, че големи западноевропейски производители, използвайки членството на България в ЕС, все пак правната система, която е същата като навсякъде, и в техните собствени държави, използват България като. . . искат да използват България, навлизат като плацдарм за развитие в съседните нам региони - Балканския полуостров, Русия, Кавказ, Близкия изток. Другата тенденция е държави, фирми от трети държави, сред тях са малайзийци, китайци, въпросните, за които говорите, индийски фирми, бразилски, аржентински. . .
Те използват, за да влизат в ЕС.
Те, обратното, за да влизат в ЕС. Така че интересът е много голям, и точно по тези причини. А ние какво се опитваме да направим? За да успеем тези наистина големи фирми, интересни за нас, да ги привлечем допълнително, предложихме и сме в много напреднал стадий на изпълнение на тази идея, а именно да създадем индустриални зони. За съжаление в този момент в българското законодателство понятието индустриална зона е описано само с едно изречение в Закона за насърчаване на инвестициите. Няколко неща направихме - предлагаме в момента цялостно описание на това що е то индустриална зона и по решение на съвета на коалицията в момента създаваме фирма, държавна, която ще се занимава точно с изграждането на тези индустриални зони. Въпросът е какво означава изграждане на индустриална зона. За нас това е достатъчно голям парцел земя, който е. . . извършени са всички процедури по неговото регулиране, така че да може да бъде използван за производствени цели. Съответно ще бъде собственост на някоя. . . на акционерно дружество или някакъв друг дружество, което . . .
В което акционери ще са тези чужди инвеститори.
В началото, докато се прави, ще бъде държавата, може да бъде и в някои варианти с общинско участие или с частно участие. Не се пазим от никакви форми на. . .
Така, и каква е ползата да си в индустриална зона, а не в обикновен двор?
Огромна, и това е един от проблемите, които идентифицирахме, че инвеститорите, когато идват в България и когато им се покаже една. . . така наречената индустриална зона, тъй като не се знае какво е индустриална зона, се оказва, че това е парцел земя с 14-15 собственици, който трябва тепърва да минава през промяна на предназначението, комасация, подробен устройствен план. И когато разберат, че цялата тази процедура трае около две и три години, съответно те се отказват.
Тоест искате да им подготвите място на зелено, на което да дойдат и да произвеждат.
Идеята е абсолютно всичко. . . в което те да имат абсолютно всички възможни услуги - път, железница, газ, ток, вода, канализация, където това е възможно.
А имате ли практически интерес към някои. Значи, аз си спомням миналата година през есента президентът канеше, или министър Петър Димитров канеше аржентинци, в това имаше смисъл, да започнат тук да разфасоват и разпръскват из многобройните аржентински ресторанти из цяла Европа тяхното знаменито говеждо, защото се оказа, че те го карат в момента с кораби.
Това е една прекрасна идея, която може би ще се реализира. . .
Само че не усетих дали поддадоха, така, вие имате ли някой нещо да е поддал, че ще го направи?
Аз смятам, че това е просто един отделен вид бизнес, ние имаме такива много, да не изпадам в много подробности, защото някои от нещата още са в процес на договорки, но знаменателен е случаят с австрийската компания "Фьост Алпине", която идентифицира България, водихме девет месеца преговори. . .
Пак тези, в металите. . .
Да, голямата. . .
Като "Кремиковци". . .
Не, не искаха "Кремиковци"да купуват, искаха да направят нов завод, който. . .
Да, имаше включително някакви идеи за "Кремиковци", ама те се отказаха.
Да. "Кремиковци" никога не е стоял на масата в разговорите с тях, но с тях извървяхме един дълъг път, в който всъщност установихме всички тези проблеми и подписахме в крайна сметка меморандум за разбирателство между правителството, т.е. в лицето на Министерство на икономиката и енергетиката, и "Фьост Алпине". За съжаление и тях ги удари финансовата криза и те отложиха решението си. . .
Това е големият проблем обаче. . .
. . . за по-нататък през тази година. Въпросът е финансовата криза, дори и да продължи още една година, две години. . . различни анализатори казват, че тя ще приключи към 2009 година, към края на тази година, 2010 ще започне отново растежът. Ние трябва да бъдем готови за това, когато тази криза приключи. Така или иначе тези идеи, които ние в момента реализираме, бяха одобрени от правителството, те имат някакъв период за изпълнение и още следващ период, в който ще имат ефект. Аз само едно нещо може би искам да кажа като пример в този смисъл, че няколко държави са били в нашето положение, когато са започнали възприемането на подобни мерки за борба с търговския дефицит - Словакия, Чехия, Ирландия, говорим за държавите, които са по някакъв начин подобни на нас. Има и други примери в света, но те са доста по-екзотични. Но за мен най-интересният пример е този на Чехия, която 1998 година, ако не се лъжа, е с подобен дефицит като нашия, приема подобен план на нашия, ние не сме го копирали изцяло, разбира се, но сме и взаимствали, не сме измислили нищо революционно, но тяхният план след приемането му пет години или шест . . . 2003 година те бяха на нула, търговският им дефицит, в момента са с огромен търговски. . .
Положително салдо.
. . . положително салдо, което създава други проблеми макроикономически, но дай боже и ние да ги имаме тези проблеми.
Нашият план е до 2013-а около 100 индустриални зони. Къде ще бъдат първите, има ли.. .
Сто беше условно на този етап, когато говорехме за по-малки като обем зони. А в момента конкретната ни цел е за тази година да успеем да изградим поне шест, да започнем изграждането на поне шест индустриални зони.
Къде?
На този етап изследваме няколко параметри. Първо, къде има достатъчно големи парцели държавна или общинска земя, която да може да бъде използвана, защото при тази наша идея не можем да стимулираме развитието на частни индустриални зони, защото от Европейската комисия това се тълкува като неправомерна държавна помощ. Т.е. за нас един от основните елементи е да намерим достатъчно големи парцели държавна земя. Вторият елемент е да разберем в кои градове, общини в България каква е структурата на населението. Защото е абсурдно примерно да се опитваме да построим индустриална зона, където да привличаме примерно производител на авточасти, ако това е селскостопански регион, където няма нито един инженер или има инженери по ремонт на трактори.
Добре, тази информация събрана ли е вече?
Събрана е в голямата си част още преди една година.
Къде се очертават тогава такива зони?
Анализираме ги в момента. Цялата работа започна преди 2 седмици, ние сме в момента пред финалната права за регистриране на тази фирма, която ще започне да функционира, надявам се, в средата на февруари и тогава ще бъдат по-ясни нещата.
Друга мярка в експортната политика на България е създаването на структура бултрейд. Тя първоначално ще е дирекция към Изпълнителната агенция за насърчаване на малки и средни предприятия, после евентуално ще стане самостоятелна агенция с цел презентация на българската продукция в чужбина и ще има, поне според стратегията, за начало 30 представители в чужбина. Какъв е обаче смисълът да пращаш бултрейд-представители, като си имаш търговски аташета?
Няколко отговора има този въпрос. Първият е, че всяка уважаваща себе си икономически развита държава има подобна агенция за стимулиране на експорта. От Япония като се мине и се свърши със САЩ всички имат подобни агенции.
Това е различно от дипломати, различно от търговските аташета.
Абсолютно различно от дипломатите, защото има една много проста логика в това разделение на функциите. Дипломатът, търговският представител е представител на държавата. Той по всички международни договорености, включително Виенската конвенция, няма абсолютно никакво право да се занимава с директен бизнес. Т.е. неговото пряко участие в помощта на фирми или сключване на договори е някаква степен на нарушение. И когато нашата икономика е над 90 процента частна, се получава едно разминаване между функциите, които са били вменени от търговските преди, когато всички фирми са били държавни, и днес, когато те са частни. Неговите функции, на търговския представител, са преди всичко да поддържа икономическия диалог между министерствата, на държавно ниво, да представлява икономическите политики на държавата в съответната страна, където е командирован.
Тия представители на бултрейд, което ще е държавна структура, ще ходят и ще работят за конкретни фирми да стават сделки.
Точно така, но на систематичен подход. Това може да си го представим като една консултантска фирма, която. . .
Ще плащат ли тия фирми, които продават чрез тях?
Не, не. На първия етап всички. . .
Е как ще се урежда, той сам човек няма да оправи всички, ще има изборност.
Нека да тръгне, пък ще видим как ще работи. А според мен, както сме наблюдавали как работят подобните агенции, чужди, в България примерно има такива представителства на чешката агенция, финландската агенция откри преди 2 месеца огромно представителство с трима човека на тяхната агенция за подкрепа на експорта, и обикновено статистиката е, че в отделните държави, зависи къде се намират, запитванията годишно са около няколко стотин. Т.е. . .
Сам човек може да се оправи.
По принцип да, това. .. зависи. Ако някъде работата е много, могат да станат и повече. Ние трябва първо да тръгнем, за да видим как ще работи.
Всъщност какво си представя България да презентират тези представители на бултрейд, кои стоки, кой е приоритетът на България в производството, което ще искаме като продукция да продаваме .. .
Обратното ще се направи, което е в някаква степен първата стъпка според мен и според нашите анализи, че трябва да се направят първо секторни анализи на съответните пазари, които сме идентифицирали като най, да кажем, полезни за България. В смисъл такъв, че . ..в около 50 страни в света реализираме 90 процента от износа си. Логично това са страните, които са най-интересни за нас като пазари.
Какво изнасяме най-много в момента?
Ако говорим като общи цифри и като общо, най-много изнасяме ниско обработваеми стоки - метали, стомани, дървени плоскости и подобни стоки. Но за нас е по-интересно да развием, да се опитаме да развием износа в т.нар. високо технологични стоки или стоки с висока добавена стойност. Те всички искат това да направят, от добрите играчи.. . Така е, въпросът. . . . . как ще ги бием тях. Въпросът е сложен как ще ги бием, а трябва ли да ги бием? Защото аз мисля, че в една конкуренция, когато обаче имаш инструментите за конкуриране, то става. . . То малко, г-н Куюмджиев, е като с туризма. Като ти излезе славата, както на България, че това е евтина дестинация, може да е по-хубаво в България от на Сейшелите, обаче там пък е излязло, че е много скъпа. И вече веднъж като ти е излязло това име, че ти, ако ти трябва необработено дърво и метални профили най-прости, търсиш българите, ако ти трябват компютри, търсиш японците и южнокорейците, това трудно се обръща. Ами, може и да сте прав, но не е невъзможно. В крайна сметка, ако. . . като се каже днес компютри, започва. .. първото нещо, което на мен ми идва на акъла, е Китай и Леново, които купиха персоналните компютри на IBM. Може ли да правим такива цени обаче като китайците. Така че. .. защо трябва да правим точно компютри. Ние имаме много големи специалисти в най-различни области. Ние имаме доста добра фармацевтика, имаме много други области като оптикоелектроника, имаме специалисти в съобщите. ... IT комуникации и т.н. Дори самият факт, че околно 5 милиарда, 4,5 тази година - 2008, ще бъдат повече, милиарда долара годишно, България изнася точно в тези т.нар. високотехнологични стоки и стоки с висока добавена стойност. Смятате ли, че идва моментът, в който български производители ще имат свои заводи за традиционни даже за България стоки някъде надалеч? Даже пример ще ви дам, защо в Южна Корея най-масово яденото мляко е произвеждано с лиценз за нищожна сума, плащан на българска фирма, но от корейски концерн, а после, като ходят нашите политици там, молят корейците да дойдат да направят завод за "Хюндай" в България. Значи, ако те ще правят "Хюндай" тук, ние трябва да си правим киселото мляко там. Това е логиката. Е, логиката малко според мен не е правилна, защото обемът на търговия с кисело мляко и обемът на търговия на "Хюндай" не са съизмерими величини. Огромен вътрешен пазар казват и правят огромни печалби от това мляко. Дефинирано огромни. Все пак съм убеден, че. . . Петдесет - шестдесет милиона е Корея. В смисъл това огромен пазар ли е. Да, ами всеки да изяде по едно кисело мляко, не е малко. Ще имаш няколко завода. Е да, но ама едно кисело мляко струва 1 лев примерно, условно, а един автомобил струва 10 хиляди лева, условно. Така че. . . Да, ама защо България няма такава стратегия да изгражда производства и в чужбина. Не е вярно, че няма. . . България не може да има такава стратегия като държава. Пак повтарям, ние сме. . . 90 процента от икономиката ни е частна. В този смисъл ние можем само да стимулираме частните инициативи, да подпомагаме частния бизнес да се развива, и той го прави. Има много български фирми, които изнасят производства в съседни нам държави на този етап - в Грузия, в Украйна, в Русия, в Сърбия, в Албания, ако щете, има и такива. Въпросът е в това, че българският бизнес е. .. като се гледа животния цикъл на бизнесите и на компаниите, нашите компании в момента излизат от детско-юношеската си възраст. Те са на по 15, 16, в най-добрия случай 19 години. Тези, които са успели да се развят до такава степен вече са достатъчно големи, за да имат самочувствието със средно големи за европейски мащаб и все пак още малък световен мащаб. Но това самочувствие им дава правото вече да навлизат в съседните нам пазари. За пръв път миналата година ние отчетохме износ на инвестиции - 400 милиона бяха данните за първото полугодие, изнесени български инвестиции в чужбина. Това се случва, само че Корея е пазарна икономика от 50 години, докато ние сме пазарна икономика от 19 години, нормално е. Трябва да си извървим пътя. Коя, четох в стратегията, че ще разделим държавите, към които имаме интерес, тия 50, за които говорите, в две групи - първа, по-бърза писта, там ще са 15, и втора - 35. Кои са първите 5, може ли да ги изброите? Или хайде, даже да не ги степенуваме, може ли да кажете 5 от тия 15, които са стратегически интерес на България като експорт? Тук е много важно да се каже, че ние ги избрахме тези 50 държави на базата точно на дела им в нашия износ и потенциал за развитие на тези стоки, които преди малко казах - високо технологични и с висока степен на обработка, и трудно е да се каже кои точно 5. За нас са най-важни всичките 15, които са класирани в първата група. Ако може да ги изброите, ги избройте. Наизуст не ги помня всички, нямам пред мен списъка, но сред тях някои страни от ЕС като Германия и Италия, влизат балканските страни, Русия, Украйна, САЩ и т.н. Това са държавите, които. . . реализираме 65 процента от износа си в тези целевите групи и представляват най-голям потенциал за допълнително развитие на тези целеви групи стоки. Добре, значи българската експортна стратегия не се променя заради кризата, по-скоро тя чака да мине кризата, за да се реализира в пълен обем. Много индустриални зони и много търговски представители на нова структура бултрейд. Може и така да се каже.
