Председателят на Съюза на съдиите: Този ВСС не защити веднъж независимостта на отделен съд или съдия!
Председателят на Съюза на съдиите: Този ВСС не защити веднъж независимостта на отделен съд или съдия! / снимка: sxc.hu
Независимостта на съдебната система е важна колкото националната сигурност
42938
Независимостта на съдебната система е важна колкото националната сигурност
  • Независимостта на съдебната система е важна колкото националната сигурност

Мирослава Тодорова, председател на Съюза на съдиите в България, събеседник в „Денят” на Дарик.

Изненада ли ви случилото се на днешното заседание на съвета, на което се чуха оценки по становището на оглавявания от вас съюз, макар да не бяхте поканени на заседанието?

Доколкото още не е готов стеногрфския протокол от заседанието, информацията, която ми е известна, е само тази, отразена в медиите, и в нея не видях да има отговор на поставените от нас проблеми в писмото от миналата седмица, което беше с много ясни адресати и много ясна проблематика.

Но става ясно, че оставки няма да има.

Значи, проблемът, който ние поставихме миналата седмица, е комплексен. Заявихме нещо, което според нас е видимо от всички граждани, защото общото недоволство се отразява не само на улицата, но и в медиите. Налице е продължителна криза в качественото, предсказуемото, демократичното администриране на съдебната власт. Тази криза имаше своя своеобразен пик с оставките на съдиите Захарова и Костова, които ние приемаме като знак на протест срещу безпринципното кадруване, кадруване казвам в кавички, на Висшия съдебен съвет. А то е безпринципно, защото е непонятно. Прави ни… такова, каквото е с тези мотиви, които се отразяват в протоколите на Висшия съдебен съвет, ни прави безпомощни да разберем какви са истинските мотиви за взетите решения. Този проблем ние сме констатирали отдавна, още през май 2009 г. за първи път сме писали на Висшия съдебен съвет по повод избора на председател на Софийски апелативен съд. Тогава казахме, че още преди него има няколко емблематични примера за дефектирала кадрова политика, а тя е такава, защото е непредсказуема. Не се гради на ясни правила. Когато един кандидат бъде предпочетен пред друг, и то за сериозната позиция на административен ръководител, трябва да бъде ясно и на обществото, и на самите магистрати по какви точно съображения той е бил предпочетен пред останалите. Затова и в миналото писмо... че европейски стандарти, които би следвало да бъдат известни на всички професионалисти, назначаването трябва да бъде изключително заради качествата на кандидата, но то трябва да бъде и видимо такова, и въз основа на неговата квалификация, способност и честност, чувство за независимост, непредубеденост и ефективност, така че всички да бъдат убедени, четози кандидат е предпочетен по легитимни мотиви, а не заради някакви задкулисниинтереси или заради връзки и познанства с членове на съвета, които нямат никакво отношение към професионалната му дейност. Още повече, че изискванията към избор на административен ръководител дори са завишени, и в тази връзка цитирахме становище номер 10 на Консултативния съвет на европейските съдии, в което се казва, че когато се избира административен ръководител, би следвало всеки съвет на съдебната власт на съответната държава да представи нещо като общ профил, който съдържа характерните особености на съответната длъжност и качествата, които кандидатът трябва да притежава. Всяко квалифицирано управление на съдебната власт знае какво означава това. Административният ръководител следва, преди да бъде избран, да даде ясен отговор на това как ще обезпечи независимостта на правораздаването, как ще се справи с евентуален натиск при решаването на дела, какви критерии ще прилага при отправяне на предложения за командироване на съдии, как ще обезпечи нормалната и равномерна натовареност на съдиите, за да има срочност на решаване на делата, как ще осигури повишаването на квалификацията на съдиите, как ще обезпечи случайния принцип за разпределение на делата. Това са едни много конкретни въпроси, които трябва да получат конкретен отговор, а след това Висшият съдебен съвет въз основа на отговорите трябва да мотивира защо предпочита един кандидат пред друг. Административните ръководители в съдебната власт, която е устроена така, имат голямо значение, защото традицията е такава на системата, че освен формалните възможности за управление на съда, те имат и неформални възможности за влияние.

Кажете какво смятате да предприемете оттук насетне, след като очевидно и от емоциите от днешното заседание на ВСС стана ясно, че няма да има оставки. Какви за вашите следващи ходове, след като писахте на институциите?

Всъщност нямаме тук механизъм на въздействие върху членовете на Висшия съдебен съвет, освен да апелираме към тяхната съвест, защото това, което заявихме и което все още поддържаме, е, че в този му персонален състав Висшият съдебен съвет действително е дискредитиран. Той сам по себе си, продължавайки да функционира, продължава да дискредитира и цялата съдебна власт и ако продължи да упражнява тези си правомощия, липсата на обществено доверие ще рефлектира, ще въздейства върху всеки следващ избор, дори той да бъде удачен. И затова припомнихме, че тази отговорност е особено висока в момента, когато трябва да бъдат конституирани специализираните институции, защото самата Венецианска комисия, до която Министерство на правосъдието се допита, когато беше изготвен законопроектът, каза, че това е решаващият въпрос дали тези специализирани съдилища ще бъдат определени като извънредни, начинът, по който бъдат номинирани и избрани съдиите в тях, което пък несъмнено означава, че кадровият орган, който извършва този подбор, трябва да бъде безукорен. Това, което ние оттук нататък ще продължим да правим, е, че ще участваме в дискусията, започната от министъра на правосъдието, за промяна на конституцията и законодателния модел на Висшия съдебен съвет, защото той е дефектирал още от повече две или три години. Обясняваме къде са тези пороци, като се позоваваме и на външни експертни наблюдатели. Но нашите механизми на въздействие върху персоналния състав на Висшия съдебен съвет не биха могли да бъдат по-различни от тези, които упражняваме до момента. Всеки път ще изразяваме обективна критика, когато се налага, и нетърпимост. Ние все така смятаме, че те би следвало да се оттеглят.

Доколко обаче има смисъл в тази ситуация, така, на компрометираност, да се води дебат за промени в конституцията в частта й за съдебната власт, свързана и с начина на избиране, мандатността на членовете на ВСС, двуинстанционно или триинстанционно производство?

Първостепенен въпрос от дневния ред на обществото, свързан със съдебната власт, е, какъв ще бъде моделът на Висшия съдебен съвет, защото това е кадровият орган на системата, той определя конкретния, персонален облик на системата, тоест кои ще бъдат съдиите, които ще гледат делата на хората. Затова апелираме към отговорността на останалите две власти - законодателната и изпълнителната - тъй като оттук насетне тези промени ще бъдат в техни ръце. Ние сме заявили в каква посока трябва да бъдат тези промени и това не е въпрос на на лично усмотрение. Изследвали сме европейските модели, проучили сме препоръките на европейските институции, които са били отправяни многократно, в продължение на много години към българската държава. Смятаме, че Висшият съдебен съвет на първо място трябва да бъде само за съдиите или поне да има, ако прокуратурата остане в съдебната власт, трябва да има два обособени висши съдебни съвета, за съдии и за прокурори отделно, трябва да бъде намален самият членски състав на Висшия съдебен съвет, защото така институцията представлява прекомерно завишена и тромава институция. За да бъде обновена системата, би следвало да бъде намален и изискуемият минимум на стажа за членовете на Висшия съдебен съвет, защото е повече от препоръчително в този орган да влизат хора, които имат пред себе си професионално бъдеще, т.е. да не са в ситуация на предпенсионна възраст. В този смисъл да имат интерес от поддържане на връзки с общността и да са чувствителни към нейните здравословни интереси. И още…

Знаем вашите предложения…

…препоръки във връзка, т.е. трябва непременно да се обсъдят препоръките на Венецианската комисия за това как трябва да бъде избирана парламентарната квота, така че да не се политизира съветът, трябва всъщност да бъдат променени изцяло и процедурите по номиниране на кандидатите и в самата съдебна система, и в Народното събрание, за да могат да бъдат избирани хора, които не са анонимни, които са професионални авторитети и са почтени.

Кажете оставката на Владимира Янева като шеф на Софийския градски съд може ли да тушира напрежението в съдебната система въобще, което се натрупа последните дни?

Оставката на Владимира Янева не може да тушира никакво напрежение, защото, както ние казахме, изборът на председател на Софийски градски съд не е самостоятелен проблем, то е една своеобразна, бих могла да го нарека една междинна инфекция. Проблемът с неясните кадрови назначения започна още много назад във времето, казвам ви първото ни възражение е от май 2009 г. Така че, тя не е самостоятелен проблем.

Но доколко изобщо е възможно при тази криза…

…защото по нашему противопоставянето на нейната кандидатура на другата кандидатура показа колко изборът е необясним. Защото  изложените факти за квалификацията, професионалния стаж и управленски умения на кандидата, който не спечели, не бяха опровергани с аргументи от мнозинството защо предпочетеният от тях кандидат превъзхожда победения.

Доколко обаче при тази криза е възможно Владимира Янева да остане на поста, който заема?

Това също дотолкова, доколкото Висшият съдебен съвет… Сега, първо, трябва да направим уточнение, че нейният избор все още не е стабилен. Има жалба срещу назначението й, така че Върховният административен съд ще реши окончателно проблема. Дотогава е въпрос единствено и само на неин личен избор дали ще продължи да упражнява тези си правомощия.

Към критиките, които чухме днес от членовете на Висшия съдебен съвет по повод писмото на съюза, Георги Шопов, който миналата седмица се усъмни в легитимността на исканията ви, разкритикува Съюза на съдиите заради твърденията от писмото ви, че във ВСС се води непрозрачна кадрова политика и се назначават компрометирани магистрати, както говорихме и с вас досега. По думите му всички магистрати, избрани от ВСС, били добри професионалисти. Такъв ли е съдия Янева?

Значи, добър професионалист е квалификация. И тази квалификация трябва да бъде защитена, точно към това апелираме. Изисква се управленска компетентност да кажеш какво се крие под това. Когато твърдим, че някой кандидат е по-добър от друг, казваме - той е по-добър, защото е изгледал толкова дела, тези дела са изгледани толкова качествено, защото такава му е статистиката, той има принос към общността, защото участва в еди-какви си инициативи, има отношение към управлението на съда, защото е спомогнал с някакви конкретни действия за това. В този смисъл безспорни професионалисти или спорни професионалисти, това са само квалификации, които носят информация.

Петър Стоянов, друг член на Висшия съдебен съвет, пък директно обвини вас и Нели Куцкова, че сте организирали сценарий за натиск над Висшия съдебен съвет, защото членовете му не са избрали поддържания от вас кандидат Величка Цанова. Какво предвижда сценарият занапред, ако изобщо има такъв и влезем в тази...

Искам само да кажа, че проявите на съсловната организация, които се изразяват по този начин, защото очевидно има нарушена комуникация, виждате, че днес ние не бяхме поканени да бъдем изслушани. И в този смисъл аз не знам какво те са казали за нас, затова и не мога така да им отговарям, проявите на съсловната организация са резултат на постигната демокрация. В този смисъл това е добрата новина. Хубаво е, че системата се съпротивлява, това означава, че тя има здравословни сили и би могла да се справи. Със сигурност…

Т.е. не е натиск, а проява на демокрация.

…че той е кадрови орган на  съдебната власт и би следвало да слуша съдиите, които трябва да администрира, защото такова е естеството на съдебната власт, тя няма началник.

Т.е. да уточним, не е натиск над ВСС, а проява на демокрация.

Общественият натиск, който непрекъснато преживяваме, също е проява на демокрация. В този смисъл никой от нас не може да се сърди когато обществото има някакви изисквания към нас. Важно е дали тези изисквания са разумни и основателни.

Разбрах. И накрая ми се ще да чуем вашето обяснение как съветът се докара до безпрецедентната криза на обществено доверие, за която говорите в писмото си? Как се случи тази метаморфоза от онзи съвет, който проявяваше елементи на независимост по отношение на изпълнителната власт и в частност на шефа на МВР, до сегашния ВСС, който, по думите ви, кадрува безпринципно?

Този висш съдебен съвет нито веднъж не защити независимостта на отделен съд или на отделен съдия, нито веднъж не реагира на нападките на министъра на вътрешните работи, само да уточня. А всъщност как се стигне дотук, е проблем на самия модел на Висшия съдебен съвет. Той е грешно конструиран, в този смисъл, допуска попадане в него на хора, които не са за там. Но откъде почнахме. В рамките на този мандат председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев каза, че в съдебната система от около 15 години кадрува някакъв кръг, които съвсем не е този, който е във Висшия съдебен съвет, или поне не само той. Това би следвало, това са пределно силни думи, разбирате, това би следвало да предизвика грандиозен скандал в рамките на самия съвет, но такъв скандал не последва. През май 2009 г. беше избран председател на Софийски апелативен съд със спорна репутация, който също по качества, по обективни показатели с нищо видимо не превъзхождаше останалите две кандидатури, които бяха с административен опит в същия този съд и с много по-добри показатели за срочност и качество на разглеждането на делата. Този същият председател на Софийския апелативен съд впоследствие по висящо дело се произнесе, че специалните разузнавателни средства, които са използвани в досъдебното производство, са негодни. Това също не предизвика скандал, въпреки че такава проява е пределно недопустима. Висшият съдебен съвет остави тази проява с безразличие. По-късно същият този председател на Софийския апелативен съд беше дисциплинарно наказан от Висшия съдебен съвет, така че Върховният административен съд след това отмени решението, като каза, че то е негодно да ангажира тази отговорност, защото е лошо формулирано. Това са всъщност видимите прояви на дейността на този Висш съдебен съвет. И това са факти, както забелязвате, не казвам оценки.

След избора на госпожа Янева, която, стана ясно, е близък семеен приятел на министър Цветанов, имате ли ясен отговор на въпроса кой всъщност кадрува във Висшия съдебен съвет при назначенията му?

Аз няма как да знам кой наистина кадрува, защото аз както вас съм един независим наблюдател. Виждам и нямам обяснения мога да имам догадки, но не ми отива да ги правя аз. Можете да ги правите вие, защото сте независими наблюдатели отвън. Моята работа е да се съпротивлявам отвътре.

Понеже в писмото си от миналата седмица чакате катарзис, кога и как го виждате. Изобщо ще има ли такъв след случките…

Катарзисът е въпрос на съвест и чувствителност.

Каквато, как ще се появят съвестта и чувствителността, за които говорите, че ги няма.

Като прочета стенографския протокол, би следвало да разбера дали, дали са разбрали изобщо членовете на Висшия съдебен съвет, дали са разбрали изобщо проблема, който сме им поставили. Защото от публикациите в медиите, които днес видях, такова нещо не се разбира.

Проблемът е натискът, есемесите, имейлите, анонимни. Това разбрахме ние.

Мейлите са проява на обществен натиск, за да се отговори дали той е легитимен или е в рамките на допустимост, трябва да се каже дали има защитим обществен интерес. Съдебната власт, независимостта на съдебната власт, независимостта от нелегитимни и задкулисни сили е въпрос приоритетен, точно толкова важен колкото националната сигурност. В този смисъл обществен интерес има.