Полша се надява да се присъединим към Шенген по време на тяхното председателство

Интервю с посланика на Полша Лешек Хенсел в „Седмицата" на Дарик. Полша председателства Европейския съюз до края на годината.

Кое е най-важното, което искате да свърши Полша, докато е начело на Европейския съюз?

Мисля, че по време на нашето председателство най-важният въпрос е да възвърнем доверието в Европейския съюз, затова от особено значение са икономическите въпроси. Чрез своите инициативи Полша иска да поведе Европа по пътя на бързото икономическо развитие. Трябва да признаем, че в момента икономическата ситуация в Европа не е особено добра и икономическият растеж тази година ще е около 2% от брутния вътрешен продукт. Според нас, ако европейската икономика е консолидирана, нашето председателство ще бъде един добър момент да създадем основите на един икономически растеж. Европейският съюз е огромен пазар, това са 500 млн.  потенциални потребители. Често забравяме за това колко голяма роля играят малките и средните предприятия, а те са тези, които създават 60% от брутния вътрешен продукт на държавите членки, и те са тези, които създават 70% от работните места в държавите членки. Ето защо ние искаме да предприемем мерки, които ще популяризират по по-добър начин тези фирми извън европейския пазар.

Трябва ли да се помага на Гърция? Трябва ли след Гърция да се помогне на Италия, която е звездата, в лошия смисъл на думата, от тази седмица? Какво мислите в Полша?

Ситуацията в Гърция, както и последната информация за ситуацията в Италия са действително едно много голямо предизвикателство за европространството. Но нашият цялостен подход към европейските въпроси е, че ние очакваме солидарност и искаме да въведем тази солидарност в Европа. В момента ние трябва да действаме смело и не само смело, а с въображение, тъй като по-късно може да се окаже, че е твърде късно. Мисля, че полският премиер Туск по много точен начин определи ситуацията, като каза, че Европа, помагайки на Гърция, всъщност помага на самата себе си. Светът, икономическият свят е един свят от скачени съдове, който след кризата в Европа възвръща своя баланс и нарушаването на този баланс не е в ничий интерес.

А виждате ли рискове за самата Полша? Защото вашата страна е на второ място по дългове след Унгария от новите страни членки според една статистика от миналата година, 55 на сто от брутния вътрешен продукт е дългът на Полша, 80 на Унгария, България само 16 впрочем за сравнение. Има ли риск за Полша?

70% от търговските обороти на Полша извън граница, това е пазарът на Европейския съюз. Затова за нас е толкова важна стабилността на този пазар. Ето защо се надяваме, че гръцкото правителство, след като приеме парите, ще се държи по един отговорен начин, и се радваме, че първите реформи вече бяха приети от гръцкия парламент.

Ще влезе ли България в Шенген, докато Полша е председател на ЕС?

Полша много би искала България да се присъедини към пространството Шенген по време на нейното председателство, тъй като тя би могла да счете това за един от най-големите си успехи. Многократно сме повтаряли, и това също беше казано от полския премиер Туск, че след изпълняването на техническите критерии България трябва да влезе в пространството Шенген. През юни беше взето решение, че окончателното решение за присъединяването на България в Шенген ще бъде взето през септември по време на срещата на вътрешните министри на държавите членки. И се надявам това да бъде решение, което ще бъде позитивно за България.

Какъв е проблемът за българите в Шенген?

За съжаление, проблемът беше малко политизиран. Полската позиция по този въпрос е, че влизането в Шенген е един технически въпрос и изпълняването на техническите критерии трябва да бъде предпоставка България да влезе в Шенген. Преди няколко дни в полския вестник „Газета виборча” беше публикувано интервюто на министъра на външните работи на Нидерландия, в което той представя тезата, че Нидерландия всъщност защитава ЕС от корупцията, която е в България. Това е интересен пример за това по какъв начин правилата на Шенген могат да бъдат политизирани. Факт е, че корупцията присъства навсякъде по света, но задача на една отговорна власт е борбата срещу корупцията. Основен това това не е само задача на властите. Това е задача също на неправителствените организации, които чрез антикорупционни програми могат да помогнат. Това е също е задача на медиите, които трябва да показват това, което не е правилно, и да го представят на публиката.

Позитивен или негативен ще е докладът, европейският доклад за България, за борбата с престъпността, който се очаква следващата седмица.

Този документ ще можем да го коментираме чак след като бъде публикуван.

Ако зависеше от Полша, какъв доклад би написала, за да оцени България в борбата с престъпността.

Със сигурност България направи много в борбата с корупцията. Въпросът е обаче отворен дали тези действия са достатъчни. И тъй като аз съм отскоро в България, ми е трудно да намеря правилния отговор на този въпрос. Става въпрос за атмосферата около борбата с корупцията. В Полша също присъстваше този проблем, но благодарение на много решителни действия в рейтинга на държавите за борба с корупцията тя прескочи на 18-то място. Този резултат все още не е достатъчен за поляците, но той показва една тенденция, че ние искаме да се справим с този проблем. От това, което ми е известно, България е малко по-ниско в тази класация. И това безпокои някои от моите колеги, посланици от европейските държави членки.

Защо Полша се справя по-добре с усвояването на европейските пари от България? Имате ли отговор какво не прави България, а Полша прави и може да бъде пример.

Действително Полша много пъти е давана като добър пример в сферата на усвояването на европейски фондове. През периода 2004-2007 г. нивото на усвояване беше чак 106%. Като тази разлика от 6 процента не идваше от там, че ни дадоха повече пари, а от разликите във валутните курсове. Но така или иначе това беше много добър успех. Неотдавна комисар Йоханес Хан, който отговаря за усвояването на европейските фондове в Европейската комисия, каза, че ние харчим европейските пари внимателно, с мисъл и с уважение към европейските стандарти. И също така той посъветва другите държави в Европейския съюз да се поучат от нас. В Полша системата за усвояване на европейските фондове е частично децентрализирана. Оказва се, че общините се справят много добре с усвояването на европейски фондове. Така че ние създадохме и едно средство за мотивиране на местните власти за по-добро усвояване на европейските фондове и миналата година най-добрата община в това отношение получи допълнителни 100 млн. евро.

Трябва ли, говори се тая седмица за това, че Европа трябва да заложи на шистовия газ. Не се ли притесняват, не се ли страхуват поляците от рисковете, за които се говори при добиването на такъв газ? Кое е по-важно, сигурността или по-ниската цена, или изборът - да имаш избор от различни източници?

Мисля, че всичко е важно, както въпросът за сигурността на гражданите, така и за сигурността на околната среда, но също така и сигурността на енергийните доставки. Трябва да кажа, че предварителните изследвания за залежи на шистов газ в Полша казват, че ние разполагаме с около 8 блн. кубика шистов газ. Това са много сериозни залежи. В една ситуация, в която полската икономика главно се базира на черните въглища, вносният земен газ е около 12% от общото потребление на Полша. Така че самото съзнание, че имаме толкова големи залежи на шистов газ, ще ни позволи по по-лесен начин да диверсифицираме източниците на енергия.

Ще се гради ли противоракетен щит над Европа докато Полша е начело на Европейския съюз?

Съмнявам се, тъй като изграждането на система за противоракетна защита е доста дълъг… Това се вижда от примера на Турция, която до днешен ден не може да се реши дали на нейната територия ще бъде създадена такава система.

Ще бъдат ли взети решения за разширявания на съюза докато Полша е начело? Вие сте бил впрочем посланик в Босна и Херцеговина.

Много се радваме, че привърши процесът на преговори за присъединяването на Хърватска в Европейския съюз и се надяваме, че по време на нашето председателство ще можем да подпишем документите, които трябва да бъдат подписани, за членството на Хърватска в Европейския съюз. Искаме също така да отворим една нова глава на преговорите с Турция. Според нас диалогът с Турция трябва да бъде по-обширен. Според нас в добра посока върви Черна гора. Също така добър знак за проевропейска ориентация беше задържането на Ратко Младич от Сърбия. Така че се надяваме след Хърватска и нейния пример да започнат преговори с останалите държави от Западните Балкани.

Накрая, какво пишете в докладите за България от началото на тази година? Чухме от американския посланик, че той всъщност изпращал позитивни доклади за България, а вие какво пишете на външно министерство в Полша, когато разказвате за България?

Трябва да призная, че от есента миналата година ние започнахме един нов раздел в полско-българските отношения. В сравнение с предишните години ние наблюдаваме едно голямо покачване на срещите, на взаимните срещи. Много рядко се случват двустранни срещи в продължение само на половин година между премиерите на дадени държави. Нашите министри на отбраната се срещнаха дори три пъти по време на този период от време. Проведоха се два пъти консултации на ниво вицеминистри на външните работи и очакваме съвсем скоро още един вицеминистър на външните работи, който ще дойде в България.

Томислав Дончев, Симеон е Дянков, ние за Томислав говорим сега.

През март т.г. министър Томислав Дончев посети Полша и това беше моята първа инициатива, когато дойдох в България, да инициирам контакти между ресорите на органите, които се занимават с усвояване на европейските фондове. Между другото и за това, за да можем ние да споделим добрия си опит с България, тъй като се смята, че доброто усвояване на европейските фондове в Полша предотврати това тя да бъде засегната от кризата, която засегна цяла Европа.