Да плащаме такса само през първата година на ипотечния кредит, ако решим да го платим предсрочно. Тази законодателна промяна записаха депутатите на първо четене в Закона за кредитните институции. Пред Дарик депутатът от Коалиция за България Румен Гечев обясни, че ако потребителят реши да плати предсрочно ипотеката си преди да е изминала година от изтеглянето й, тогава ще трябва да изплати на банката оставащите вноски до 12-тата. Ако обаче кредитополучателят намери по-добра оферта дори и един ден след изтичането на тази година и реши да плати предсрочно ипотеката си, няма да дължи и стотинка допълнително на банката.
Към момента търговските банки образуват лихвата по два компонента. Първият компонент е проблем, тъй като двата компонента са: първо пазарен индекс и втория компонент е фиксирана надбавка, която всяка банка определя, в зависимост от разходите, които прави по ресурси, в зависимост от пазарната си политика. Но първият компонент би следвало да бъде пазарен индекс, но в досегашния закон и за потребителския кредит, и в определена степен със закона, който днес гледахме за кредитните институции, имаха възможност да избират между пазарен индекс и индекс, който образува самата банка. И точно това е проблемът, защото в сегашната практика търговските банки много често, да не кажа почти всички, прехвърлят понякога и управленски проблеми, понякога и увеличение на разходите си поради неефективно управление в някои случаи, върху потребителите. Тоест те нямаха достатъчно стимул да търсят евтин кредит, да се опитат да оптимизират своите операции така, че тежестта да се разпределя справедливо най-вече в полза на добросъвестните платци. И какво правим ние. Ние довеждаме европейската практика, поради което ние искаме да направим този индекс напълно пазарен, тоест той да е независим от субективните решения на отделните банки. С други думи този компонент на лихвата да се определя от пазарните условия и да бъде еднакъв за всички търговски банки. Предлагаме това да бъде въпрос на избор на банката и нейните клиенти. Те ще имат възможност да си изберат примерно дали това да бъде пазарен индекс Либор на лондонския кредитен пазар, дали да бъде Юрибор от еврозоната, макар че те са свързани и без това, и много силно са свързани и се движат в една и съща посока, макар да има малки разлики. Дали да бъде индексът Софибор, тоест на българския пазар или пък най-вероятно ще има една отворена вратичка, или друг пазарен индекс, обаче определен от БНБ. Тоест той да важи за всички търговски банки, без да има разлика. По този начин напълно хармонизирано условията на формирането на лихвите, механизмите на Европа. И второ, засилваме конкуренцията като изключваме субективния елемент, и този компонент на лихвата ще се определя от конкурентните условия - от търсенето и предлагането. Втората промяна е свързана с това, че банките ще бъдат задължени в по-голяма степен да информират кредитополучателите за условията на кредита, в това число и акциите, тъй като ние считаме, че към момента таксите, които плащат клиентите - граждани и фирми, твърде много от информацията за тях в някои случаи е подвеждаща. Ние ще искаме, каквито са европейските директиви, тези такси да се редуцират. Да, банките имат право да имат такива такси, те имат разходи, но ако наистина предоставят реални услуги. Третото, което е особено важно, е свързано с предсрочното изплащане на ипотечните кредити. Да припомня, че с промяна в закона за потребителските кредити, преди няколко години, беше отменена таксата за предсрочно изплащане, но тя остана за ипотечните кредити. И за повечето банки тази такса в момента е 4-5% или даже повече от 5% Тази такса е толкова висока, че на практика не е възможно клиентът да намери по-добра оферта в друга банка, тъй като при тези равнища на лихвите няма как конкуренцията да доведе до разлики, които достигат до 5% и повече процента. Това е една своеобразна форма на закрепостяване на кредитополучателите към дадена банка. Ние предлагаме следното решение: кредитите да могат да се изплащат предсрочно и банката да има възможност да налага такава такса само през първата година от изплащането на кредита. Ако вие сте теглили кредит за 20 години примерно и сте намерили по-добра оферта, и ако сте решили да смените банката още в първата година, само тогава, ако например на шестия месец сте решили да си платите ипотеката, ще плащате тази допълнителна такса. Но след първата година, след 12 месеца редовно обслужване на кредита, кредитополучателят не би следвало да дължи такава допълнителна такса, каквато е европейската практика. И последното, което е важно, свързано с ипотечните кредити, както знаете, за съжаление, определени български физически лица, семейства не са в състояние да си обслужват кредитите и те губят ипотекираното жилище. Това е нежелано, но то е нормално от гледна точка на това, че този, който е теглил заем, той трябва да върне парите. Считаме, че връщането на пари трябва да бъде свързано с продажбата на ипотекирания имот на реалната пазарна цена, а не както е сега - съдия - изпълнителят да може да определя цена, която в редица случаи е доста под пазарната.
Някои анализатори, ако започнем от първата промяна, за която говорихте, с обвързването на фиксиран процент, коментираха, че да се върже да речем с Либор и Юрибор, това ще доведе до увеличение на лихвите, защото те са на исторически минимуми. Вие споделяте ли това убеждение?
Не, с тези законови промени това са абсолютно неоснователни аргументи. Ние по никакъв начин не определяме лихва. Обратното, използвайки европейската практика, ние правим лихвата по - пазарна. Моят контрааргумент ще бъде: А през последните години, след като лихвата е стигнала рекордно ниски равнища, защо нашите търговски банки не намалиха лихвите, следващи тази тенденция. Второ, това, че лихвите в момента са рекордно ниски, в бъдеще те могат да се покачват. Добре, тогава остава вторият компонент на лихвата - банките могат да намаляват фиксираната добавка към лихвата, за да запазят равнищата. И те ще предприемат такива стъпки, ако има конкуренция, защото все пак българският пазар, не сме членове на еврозоната, но след няколко години, както знаете изявихме желание, и България има всички основания да очаква това да стане. Изпълняваме към момента всички икономически изисквания. България има всички шансове да бъде приета в еврозоната след няколко години. Тогава този въпрос автоматично отпада, тъй като включването в еврозоната означава абсолютно хармонизиране на движението в лихвите. Но дотогава движението следва промените в еврозоната по две причини. Първо, ние сме фиксирани към еврото, както знаете. И второ, не е ли вярно, че огромната част от чуждите банки в България, които оперират тук дъщерни дружества, са свързани с банките - майки и те свободно могат да прехвърлят ресурси от запада на изток, от изток на запад.
Каква е вашата прогноза за развитието на лихвите и по кредитите, и по депозитите, защото не може да ги разглеждаме отделно за тази година?
Разбира се, те са свързани. Прогнозата в цяла Европа, както виждате лихвите падат. За съжаление, през последните години в България това не е така изразено, както в европейските страни. И веднага ще кажа като аргумент в подкрепа на това, което правим. Трябва да се съгласим, че лихвените равнища в България са високи, поради което това е само една, но не единствената причина. Но това е една от причините за по-ниската конкурентноспособност на българските производители. Така че всичко, което правим по отношение на производството, а и по отношение на потребителския кредит, защото ефективността на производството зависи от ефективното търсене и оптимизацията на лихвите по потребителските кредити, ще стимулира търсенето на стоки и услуги, което ще рече индиректно ще се стимулира и производството. Така че нашите очаквания определено са за подобряване на конкурентната среда и за по-силни стимули за развитие на българската икономика.
