Парашутизмът е една от най-добрите антистрес терапии, това обяви в предаването „МеждУредие" по Дарик един от най-опитните парашутисти в България Христо Киликчиев. Констатация, направена в днешния Световен ден на психичното здраве и само часове след отложения многократно опит на австрийския пилот Феликс Баумгартнер да извърши скока си от ръба на космоса. За изкуството на свободното летене и за границите на разумното в парашутизма, ето какво разказа той:
Този скок май наистина граничи с разума и може би заради това привлече вниманието на световните медии. Как изглежда едно подобно намерение като начинание в очите на професионалист като теб?
Трудно е да се опише с думи. От една страна, се радваме, че парашутизмът ще стане по-популярен, ако всичко мини наред. От друга страна, чистата завист от това, че ще бъдат похарчени милиони долари за един скок, а с тези пари може да направим хиляди, хиляди парашутисти.
Очакваше се Феликс Баумгартнер да развие при скока си скорост над 1200 км/ч, наясно ли е науката какво става с тялото на човека при такава скорост и изобщо тези параметри, които бяха анонсирани, като една огромна реклама на този скок?
Това е целта на този скок, т.е. с научните проучвания точно това искат да видят - дали човешкото тяло, снабдено със специална екипировка, може само да преодолее скоростта на звука и да се движи с това ускорение - 1200 км/ч. Всъщност и учените не знаят какво точно ще стане. Затова Феликс ще бъде ограничен само от 6 секунди с тази скорост и иска, или не иска на 6-тата секунда скоростта му ще бъде забавена автоматично, след като достигне тези 1200 км/ч.
Какъв е рискът след тези 6 секунди?
Именно това е, че никой не знае какъв точно е рискът и затова те искат да се застраховат, за да не се случи най-лошото. Например, производството и технологията на костюми се пазят в дълбока тайна, тъй като Феликс има много конкуренти по света, които искат още по-високо да скачат, и те не знаят дали този костюм ще издържи тази скорост, както и всички натоварвания. Ако дори една мъничка дупчица се получи на костюма и той се разхерметизира, тялото му ще се увеличи със 120 пъти.
Кое е най-дългото падане, което ти си правил, като имам предвид като височина? Тук се говореше за 5 минути, нали така?
Точно така. Той ще пада 5 минути, защото идеята е да ускори максимално. Той може да пада много повече време, ако заеме т. нар. стабилна стойка за свободно падане, т.е. с лице към земята и тогава би падал доста повече време, но той ще пада в стойка „head down" - с главата надолу и това съкращава времето и увеличава скоростта. Моят най-висок скок е от 12 000 м и по-точно 11 800 м, в Испания преди доста време, когато тренирах испански инструктори и бях поканен от тяхната армия. Това са само военни скокове, цивилни няма как да стане, а също и със специална екипировка, но не скафандър като на Феликс, а със специален модел. Моето падане беше около 4,5 минути, но там се използват т. нар. стабилизации, каквито и Феликс има за забавяне на скоростта, тъй като военните скокове и въобще военните не скачат за удоволствие, а скачат с екипировка, с оръжие, с контейнери и т.н., което води до дестабилизиране на човек в свободно падане, затова се ползват тези стабилизации.
Повече реклама ли или повече познание ще донесе, според теб, това нещо?
И от двете, но се надяваме да научим и нещо ново. Може би след последните успехи на НАСА, не просто търсят втори вариант за спасяване на техните астронавти, ако се наложи. Така че всичко това вероятно ще доведе до нещо ново, което те ще открият.
Ти имаш повече от 7000 скока, а може и да са много повече...
Почти 10 000.
Кога и как реши да се занимаваш с парашутизъм?
Аз съм от последното поколение на Организация за съдействие на отбраната. На 29 март 1993 г. беше първият ми скок пред казармена подготовка, след това бях войник парашутист и 2000 г. реших, че в България за мен няма бъдеще като парашутист и напуснах страната.
Посоката?
Испания. 10 години съм скачал там. Впоследствие станах изпитващ на най-голямата парашутна международна организация и започнах да обикалям света, формирайки не само инструктори, но и изпитващи и стигнах чак до Нова Зеландия. От 2-3 години вече съм в България.
Какво те върна тук? Видя шанс за парашутизма, че тук може да има бъдеще или...?
За парашутизма има бъдеще навсякъде. Много често ми задават този въпрос. Върнах се, защото съм българин, първо, второ, защото ми писна да обикалям и трето, бизнес поглед. В България има много възможности за развиване на този спорт.
Това е опасен спорт. Коя е онази височина, над която скок с парашут е почти сигурно самоубийство?
Няма такава височина. Парашутът, който Феликс, например, използва е най-обикновен. Аз имам абсолютно същата марка парашут, който го давам на учениците, които си правят първия скок. С тази разлика, че моят не е бял, защото бялото се цапа. Парашутизмът отдавна е в 21 век и той ползва абсолютно същата система за сигурност за автоматично разтваряне на парашута, която и ние ползваме и която цял свят ползва. Така че ако има нещо опасно в парашутизма, то е желанието на хората да прескочат техните възможности. Когато си мислиш, че вече всичко е ясно, че морето е до колене и небето до раменете, тогава стават проблеми. В парашутизма ние имаме такава поговорка, че инциденти се случват с най-добрите, а не с тези, които не знаят.
Казваш „желанието на човек да надхвърли собствените си възможности" и това, че няма опасна височина. Как той да прецени границата?
Затова са курсовете. Парашутизмът е много подобен на шофьорските курсове. След като един парашутист завърши своето обучение, той трябва да се яви на изпит за „А" лиценз, после има „В" лиценз, „С" лиценз, „D" лиценз и чак тогава може да стане инструктор, тоест има стълбица, която трябва да се изкачи, за да докаже възможностите си, да научи нещо ново, да бъде обучен за работа на една техника към друга и чак тогава вече да се почувства „сейвти", както ние казваме.
Като каза „автоматична система за отваряне на парашут", явно наистина е в миналото онази история от детските филми, че „не ти се отваря парашутът"?
Това „ако не ми се отвори парашутът", като термин, отдавна вече е изчезнало от нашия речник, защото парашутите така са направени и производителите така ги правят, че имаше един начин да го скатаеш и да ги прибереш преди скок и ако ти го следваш, няма начин да не се отвори. Вероятността да ви блъсне кола, идвайки до летището, е в хиляди пъти по-голяма, отколкото да скочите с парашут и да ви се случи нещо.
Страх и адреналин - това доминира в съзнанието, когато се заговори за този спорт. Има ли страх, когато си скачал толкова много пъти?
Винаги има страх и който ми каже, че няма, значи лъже. Ако нямаше страх, никой нямаше да скача, но именно в това се състои парашутизмът и повечето екстремни спортове - да преодолееш страха. Винаги заставаш на вратата и неизбежният въпрос е: Защо трябваше да стигам до тук, кой ме накара да скоча? По-малко от половин секунда, след като си скочил, вече го забравяш този въпрос. Но винаги си го задавам. Инструкторите си го задаваме по различен начин: Всичко ли му казах на този ученик, ще се справи ли? А тези, които скачат за първи път, се наслаждават. Удоволствието идва малко след напускането на самолета, така че бързо се забравя, но страх винаги има.
На какво учи парашутизмът? Какво може да даде?
Парашутизмът, първо, е най-добрата антистрес терапия. Колкото и странно да звучи, дори и аз съм работил с американската армия, войници, които са се връщали в Афганистан и Ирак, и са минавали такива антистрес терапии, скачайки с парашут. Говоря за тези, които не са парашутисти, естествено. Много хора казват, че парашутът им е помогнал да открият себе си. Той те учи на някаква самодисциплина, която няма от къде да я вземеш в живота и в същото време те прави по-голям приятел на приятелите си, защото в самолета, по един или друг начин, доверяваш живота си на другия, който е срещу теб и той своя. Така че помагаме си с всичко, каквото можем.
Трябва да си на ръба, за да осъзнаеш някакви неща, които те карат да се обърнеш към себе си?
По-скоро този момент, в който ти споделяш тръпката от адреналина, възможността да я споделиш с приятеля си и той да я види, защото ти знаеш, че той чувства същото, което ти чувстваш. Парашутизмът вече не е това, което е бил навремето.
Понеже каза, че парашутизмът е някакъв вид стретерапия, а днес е ден, посветен на психичното здраве и се вадят доста проучвания, че Световната криза разрушава не само икономиките, но най-вече психиката на хората, та не е ли прекалено скъпо да се лекуваме точно с парашутизъм? Скъп спорт ли е това?
По-скъпо от здравето ни няма, така че всеки един има правото да реши за себе си. Аз не знам дали съм излекувал някой в България, но се сещам за един много добър мой приятел, с който се започнахме на летището, той е в инвалидна количка и вече два пъти скача с нас. Той постоянно ми се обажда и казва: „Хайде, кога пак ще скачаме?" Така че малко или много, надявам се да съм му помогнал, за да преодолее тези трудни моменти. Имам и друг познат, норвежец, който в автомобилна катастрофа остана парализиран, а преди това беше парашутист и има хиляди скокове, та скоро видях снимките му във фейсбук, че пак си скача. С инвалидната количка стига до самолета, скача и се приземява близо до нея, а после се прибира, даже сам прибира парашута.
Става ли мания този спорт? Говорихме за това доколко е достъпен все още в сравнение с другите спортове.
Да, като всичко останало е. Това не е евтин спорт, но „като ти засмучат въздух ушите", както се изразяват старите парашутисти в България, няма отърване. Затова и нашето лого е: „Не се притеснявай за страха, а се притеснявай за пристрастяването!"
Вид наркотик, така ли?
Да, адреналинът е вид наркотик.
Но от легалните, нали?
Да, разбира се и самонабавящ се.
Казваш, че има бъдеще в България този спорт, но как? Само на ниво частни клубове ли се развива всичко това?
За момента да. Държавата се опитва да помага, но ние знаем, че й е трудно и затова учредихме такава асоциация и в момента имаме предложение от военните да им помогнем. Планираме и български рекорд по парашутизъм - за най-много хванали се хора във въздуха.
Кога?
Беше предвиден за 18 октомври, за Деня на парашутиста. Между другото ние сме единствените хора в света, които имат празник на парашутиста, да не обидя руснаците, не знам дали и те нямат. На 18 октомври 1845 г. е обявен като Деня на парашутиста.
Не е сигурно дали ще се състои, така ли?
Не, просто не можахме да намерим толкова голям самолет, който да събере над 15 човека, за да скочим. Има такъв в Румъния, но идеята е да го направим в българско небе, а не да ходим в Румъния, за да го правим.
Има ли шанс до края на годината или по-скоро не?
По скоро на пролет ще остане. С помощта на Министерство на отбраната се надяваме да осъществим това нещо и работим по въпроса. Надяваме се да стане.
Да стане българският рекорд?
Да, помогнахме на румънския, помогнахме на сръбския, ще бъде срамно, ако ние, центърът на Балканите, нямаме собствен рекорд.
