След като в края на март властта обяви, че спира проекта „Белене" - шест месеца по-късно икономическият министър Делян Добрев доведе в парламента потенциален инвеститор, който иска да купи активите и пасивите на недостроената атомна централа. Изненадващо за публиката, очаквано за онези, които са част от енергийната кухня.
Частният интерес към „Белене" роди политически спор в икономическата парламентарна комисия доколко и как Народното събрание трябва да променя вече гласуваното си решение, а именно проектът да бъде спрян, и да дава мандат на правителството да води преговори практически за продажбата на централата.
Според бившия икономически и енергиен министър Румен Овчаров това действие на властта доказвало, че проектът „Белене" е икономически изгоден. В интервю за Денят на Дарик обаче той попита „защо правителството не продава проекта „Белене" на търг и защо продава 100 процента от собствеността върху централата".
Зад Ваши последни публични изказвания прозира като че ли знаехте за тази новина, с която всички бяхме изненадани - заседанието на парламентарната икономическа комисия?
Тези напъни на министър Добрев да покаже, че това е някаква супер прозрачност е просто хвърляне отново на прах в очите на хората. Преговорите се водят от минимум шест месеца и неслучайно и аз съм казвал неколкократно при това тези преговори. Това, че решиха да спретнат тази сценка, тази седянка, си е просто доказателство, че темата „Белене" и особено референдумът, искането за референдум ги уплаши страшно много и те решиха да направят един изпреварващ ход.
Референдумът или арбитражът по-скоро и сумата, която набъбна като иск?
И двете неща, тъй като те се свързаха в едно цяло, срещу което те нямаха никакви отговори. Затова и направиха този предварителен ход. Защото компанията още не е готова да обяви своите крайни и окончателни, така да се каже, предложения. Дю дилиджънсът на проекта „Белене" не е готов, той ще отнеме пет или шест месеца. Така че нещата тук продължават да вървят. Но е изключително важно това, което се случи. Първо, защото то показа, че проектът „Белене" е икономически изгоден - една легенда, която и Делян Добрев, и Бойко Борисов размахваха от доста време. Второ, то показа, че пазар за електроенергията от „Белене" има и няма никакъв проблем за решаването на този въпрос. Трето, то показа, че проектът може да бъде финансиран като проект, след като идват група инвеститори и казват, че ще го финансират. Тоест всички тези легенди и балони, които ни ги надуваха в публичното пространство през последните шест-седем-осем месеца, а някои от министрите и доста по-рано, сега вече са опровергани от самите тях. Само че възникват няколко въпроса. Ако правителството е в такава паника, че търси някой, който да купи проекта, коя е процедурата, по която продава проекта?
Не трябваше ли да бъде обявен търг примерно?
Да, примерно да кажем: продаваме проект в такова и такова състояние,моля ви, който иска да дойде. Второ, ако продаваме, защо продаваме 100-те процента, защо продаваме пълната собственост? Ние ставаме територия, на която ще работи чужда атомна централа. Атомната енергетика освен всички плюсове, има и няколко въпросителни. Защо ние ще поемаме рисковете за печалбата на чужди компании?
Сигурността е за наша сметка.
Да, сигурността, така да се отговорността за безопасността, радиационна защита, ядрена безопасност си остава за наша сметка. Ние носим риска от всичко това, а някой друг прибира печалбите. На този въпрос според мен няма отговор. А вие чухте инвеститорите. Те казват: ако иска българското правителство, после ние, като вземем проекта, може да си купи дял, как го казаха те - на пазарно-жизнени условия. Очевидно няма да бъдат тези, на които те сега ще купят проекта, а ще бъдат някакви други. Някак си трудно схващам тази логика, при която когато проектът е български, е лош и когато стане американски, изведнъж става много добър.
Някой би казал обаче, че това трябва да ви устройва и вас, и ГЕРБ. ГЕРБ са доволни, че намират американски инвеститор, БСП трябва да са доволни, че „Атомстройекспорт" ще довърши с оборудване и всичко там на ядрените мощности и така темата заменя тази за пенсиите и заплатите.
Въобще няма такъв случай. БСП е била за проекта не защото е с „Атомстройекспорт". Ние сме за проекта, защото той е икономически изгоден за България и чрез него България в продължение на още 60 години щеше да може да въздейства върху цените на електроенергията така, както чрез АЕЦ Козлодуй в момента поддържаме едни сравнително ниски цени на електроенергията. И чрез „Марица-изток 2", разбира се.
Ако се водят от месеци тези разговори, кому беше нужно да се играе този сценарий с проекторешението за спиране, с нагърбване на НС...
Започнаха след това, преди това нямаше как да бъдат водени такива преговори. Преди това имаше желание от същата тази компания и аз съм го казвал да бъде инвеститор. Правителството някак си не се съобрази с това.
Сега се оказа, че с лекота се намери един такъв инвеститор. Тогава обаче с лекота сложихме кръстче и предизвикахме този иск.
Само че става една преобръщане, за което вече говорих - собствеността става чужда и печелившият от проекта „Белене" става друг, а не България и не българските граждани. Българските граждани се превръщат от печеливши в плащащи.
Това означава ли, че не бихте подкрепили подобна промяна в собствеността и изобщо трансформация на проекта в този му вид, в който те го задават?
Моето разбиране е, че проектът е изгоден и той трябва да бъде изгоден за България, българските граждани и българският бизнес. Иначе влизаме в сценария на двете американски топлоцентрали в комплекса „Марица-изток" в сравнение с държавната. Така че според мен българската държава, ако иска да защити интересите на българските граждани трябва да работи в тази посока - проектът да си остане български.
За първи път ли чувате Вие за тази компания? Българите със сигурност за първи път чуват. Много неизвестни има.
То затова беше абсурдна сценката днес. Идва министър и казва аз за първи път ги виждам и искам да си поговоря с тях в парламентарната комисия. Това е абсурд. Аз не съм министър. Нито един народен представител не може да води търговски преговори, нито да търси чужди инвеститори. Да, има решение на НС, съвсем нормално е този, който взе първоначалното решение за прекратяване на проекта...
Правителството.
Правителството, след като е стигнало до известно разбирателство с един от инвеститорите, да дойде да ни каже: искаме да отмените решението, искаме да търсим чуждестранни инвеститори за проекта, дайте ни вашата воля. И ние да кажем: да, при следните параметри, при следните условия. А те идват да си поприказваме, не е ясно какво искат. В хода на самото заседание госпожа Цачева формулира някакви решения, че утре ще внесе решение. Имаше една време едни руски вълшебни приказки: "иди не знам си къде, намери не знам си какво, доведи не знам си кой". Тук горе-долу същата работа.
Доколко и как е възможно държавата да отстоява в такива преговори и да имаме собственост в един такъв проект? Какъв процент е оптималният, който България може да задържи?
За мен оптималният процент е 51 на сто. Мажоритарното участие е това, с което българската държава би трябвало да участва в този проект. Другото означава участие, може би даже печалби за държавата, но не и възможност атомната централа да бъде използвана така, както се използва в момента АЕЦ „Козлодуй" - половина от електроенергията се продава на пазарна цена, а другата половина продава на регулирания пазар, с който поддържа ниска цената на електроенергията за гражданите. Така е ситуацията с ТЕЦ „Марица-изток 2", но не е такава ситуацията с ТЕЦ „Марица-изток 1" и ТЕЦ „Марица-изток 3". Тоест проектът „Белене" от ситуация, в която помага за ниски цени на електроенергията, сега вече се прехвърля в другата част, в чисто печеливша, търговска компания, която не се интересува от цените на електроенергията в България, тя си продава на свободния пазар. Такъв пазар, те очевидно са проучили, че има и HSBC (британската банка, която бе наета като консултант по проекта „Белене" и представи анализ на правителството - бел. ред.) макар че г-н Добрев, биейки в гърдите за прозрачност, така и не показа тези изследвания, както не показаха и договора за „Козлодуй", разбира се.
Опитва ли се ГЕРБ да прехвърли „горещия картоф" „Белене", който особено вдигна температурата си с този руски иск и в тази ситуация инвеститорът да му оправи и арбитража?
Правителството се опитва просто да избяга от темата „Белене". Те разбраха, че тази тема за тях е фатална с оглед на предстоящите избори. Те нямат нито разумни обяснения, нито достатъчно компетентни хора, които да измислят някакви тези, а още по-малко лица, които да могат да я наложат публично. И тези 15-20 дни от началото на политическия сезон го доказаха. Битката на аргументите по темата „Белене" и въобще за енергетиката ГЕРБ я загуби тотално. Затова те тръгнаха по линията на заплахите и „дайте, ще правим едни комисии, за да накараме тези да млъкнат. После, като видяха, че няма да ни уплашат, тръгнаха по линията на омаскаряването: дайте сега тук Овчаров ке го изкараме не знам си какъв, пък онзи не знам си какъв си и така нататък. И това няма да сработи. Разбраха и това. Затова сега изключително прибързано правят и това мероприятие.
Вие казвате, че по-честно щеше да бъде, ако е някакъв публичен търг, за да разберем реалната цена? Нали пасиви и активи продаваме?
Разбира се! Казваме пасивите са толкова, активите са толкова, състоянието на проекта е еди колко си,и търсим купувач. Публикуваме във „Файненшъл таймс" обява и т.н. Така щеше да бъде много по-честно, щеше да има някаква конкуренция. Между другото първият търг през 2002 г. за АЕЦ „Белене" е публикуван във „Файненшъл таймс". Той не е така да се каже събрали се тук двама и си избрали. Разбира се има едно голямо „но". Госпожа Цачева я гледам, че е много весела вече, защото си мисли, че цяло Белене и целият плевенски регион ще й ръкопляскат, но когато американците строиха AES, те наеха турска фирма да строи централата и тогава българите на практика не участваха в изграждането. Така че тази радост може да се окаже малко прибързана. Не съм против турските фирми, няма лошо. Въпросът е, че тази радост от това, че проектът тръгва, може да се окаже прибързана, защото ако беше българска собственост, то беше очевидно, че тези, които щяха да бъдат привличани, ще бъдат български компании.
