Норвежецът Торе Синдинг Бекедал е един от младежите, които имаха лошата участ да се намират на норвежкия остров Ютьоя, когато убиецът Андерш Брайвик реши да извърши масовото убийство, с което отне живота на 69 души и отврати света. Бекедал е сред оцелелите, но той не търси отмъщение. В специално интервю за Дарик Бекедал казва за убиеца: "Брайвик извърши всичко с цел да бъде забелязан. Но аз не искам да го "възнаграждавам" като му отдам каквото и да било значение като човек. Аз просто не го зачитам". Разговорът се провежда малко повече от година след ужасното събитие и по повод дългоочакваното осъждане на убиеца. Свързахме се с Торе Бекедал и го попитахме как гледа на бъдещето след този ден, в който толкова много от неговите приятели и познати нямаха същия късмет като самия него. Ето какво разказа Синдинг Бекедал за това как се живее отвъд ада:
Как приемате решението на съда да обяви Андерш Брайвик за вменяем и да го осъди на максималните 21 години затвор?
Аз точно на тази присъда се надявах и се успокоих, когато я чух. Но за мен по-важен беше самият съдебен процес, който беше свободен и справедлив. Говорил съм и с другите, които оцеляха като мен на Ютьоя и всичките сме на едно мнение за основните неща покрай това дело. Доволни сме от начина, по който протече и, по който завърши. Знам, че много хора се надяваха на различна присъда, но за нас най-важното е самият факт, че има резултат и, че нещата са приключили.
Веднага щом беше произнесена присъдата на Брайвик от "10-21 години затвор" вече имаше коментари в интернет, че е твърде лека..
Вижте, не разбирайте погрешно тази присъда! Този човек няма да бъде пуснат на свобода след 21 години. Да, това е най-дългата възможна присъда, но има механизми за удължаването й. Мога да ви гарантирам, че дори след 21 години няма да има нито един човек в Норвегия, особено сред юристите, който да се съгласи той да бъде освободен. Никой няма да сметне, че този човек вече не е опасност за обществото. Той е там до живот и е губене на време да обсъждаме други възможности. Освен това, съдебната ни система никак не е наивна. Тя е базирана на други принципи, на друга философия, която е различна от системите в повечето други държави. Нашата система е базирана на превъзпитанието, а не на отмъщението. Тя съвсем сполучливо функционира. Тук имаме едно от най-ниските нива на престъпност в целия свят, както и едно от най-ниските нива на рецидив. Това се дължи именно на факта, че тук към хората се отнасят като към хора, дори и след като са извършили престъпление. Ако вземеш един престъпник и се отнасяш към него като към животно, ти произвеждаш един криминален звяр. Така че не мислете, че системата ни е милостива - тя е хуманна и сполучлива. Разбира се, в този случай няма как да се говори за превъзпитание, но единични случаи винаги ще има. Аз не бих желал да се променят фундаменталните принципи на цялата норвежка съдебна система заради този екстремен случай, който по никакъв начин не е представителен за престъпността в страната като цяло. Същността на този човек за мен не е от значение. Това, което ме интересува, е, че той ще бъде отделен от обществото. Аз нямам никакво желание да се отмъщава на Брайвик и вярвам, че ако го екзекутираме или изтезаваме, това няма по никакъв начин да оправи нещата. Всъщност аз това дори не бих го считал за наказание, просто защото този човек не ме интересува, той за мен не съществува. Но едно такова измъчване би променило нас като общество. То ще ни превърне в един по-малко цивилизован народ. Аз нямам никакво намерение да позволя на един варварин да ни превърне самите нас във варвари.
Прокуратурата, както и голяма част от обществото, се надяваха Брайвик да бъде обявен за луд. Защо?
Не знам дали "много" хора са искали да е луд. Но е важно да сме на едно мнение за това как да тълкуваме понятието "луд". Аз нямам никакво съмнение, че той е луд във всекидневното значение на тази дума. Но не смятам, че е клинично луд, а именно за това ставаше въпрос в делото. Аз бих определил неговото състояние като "политическа лудост", а не като "психическа". Подобна политическа лудост изобщо не е нещо ново, срещат се много примери в човешката история. Екстремистките политически виждания, особено тези, които дехуманизират цели групи от обществото, винаги съдържат в себе си потенциала за действия като тези на Брайвик. В човечеството като цяло има вродено предразположение към екстремизъм. Ние не ползваме психологията, за да обясним зверствата на исторически личности. Защо тогава искаме да я ползваме в този случай? Много съм против аргументите, с които се подкрепяше диагнозата, че бил "невменяем". Те ползваха грешни критерии, защото не разбират естеството на политиката. Като психолози и психиатри, те си нямат никаква представа колко са повсеместни вижданията на Брайвик сред хора с крайнодесни виждания. Например, те не взеха под внимание истинските подбуди на Брайвик. Диагнозата им беше частично базирана на това, че когато си е загубил работата, той е скъсал връзки с приятели и се е оттеглил от обществото. Но той не се е оттеглил, защото се е депресирал. Той съвсем съзнателно е решил да се оттегли и не е имал никакво желание да живее нормален живот. Норвежците живеем в един сравнително "лесен свят", нашата модерна история винаги е била много спокойна. Може би това ни е разглезило до такава степен, че не можем да си представим как действията на Брайвик биха могли да се извършат от един вменяем човек. Може би трябва да сме благодарни като общество, че имаме такова мислене.
Може ли именно това спокойствие по някакъв начин да е допринесло за това Брайвик да се превърне в такъв жесток убиец?
Да, спокойно е, но в политиката има и големи разногласия. Хубавото е, че при нас има силно уважение към всички, когато се изразяват различни мнения. Тук си имаме и крайнодясната Партия на прогреса, която почти винаги се нарежда на 3-то или 4-то място на избори, но дори тяхната политика няма нищо общо с реториката на Брайвик. Той е членувал в нея и дори е бил лидер на местен клон, но я напуска през 2007 г. Така че в никакъв случай не е чувствал, че няма възможност да изразява вижданията си. Но вероятно е бил разочарован, че никой не споделя тези виждания. Проблемът с Брайвик не е, че не обича мюсюлманите. Проблемът е, че е взел пушка и е убил 77 души.
Афектира ли Ви по някакъв начин спокойствието и даже непукизма, които излъчваше Брайвик по време на делото?
Така е, не му пука. Всъщност, може би му е пукало, но той сам каза, че счита действията си за "необходимо зло". Аз разбирам, че той така е гледал на нещата. Личното ми отношение е, че съм решил да не обръщам внимание на този човек. Просто не го зачитам. Той извърши всичко с цел да бъде забелязан и следователно не искам да го "възнаграждавам" като му отдам каквото и да било значение като човек. Разбира се, за мен са много важни политическите идеи, които той е сътворил, защото има хора, които му се възхищават. Не трябва да се позволи някой да последва примера му.
Чисто фактологически реални ли бяха твърденията му за имиграцията в Норвегия?
Не. Говори пълни глупости. Тезата му е математически-доказуемо грешна. Разбира се, имиграция има, но ние изпълняваме минималните изисквания на конвенцията на ООН за приемане на бежанци. 2% от населението на Норвегия са мюсюлмани, така че всичките му аргументи са абсурдни, глупави и смехотворни. Това не е рационално становище, защото расизма няма рационална основа. Той се позовава на низши племенни инстинкти като разделя обществото на групи - това е принципа "разделяй и владей". Това създава лъжливата представа, че дадена група хора са ти врагове. Това не са някакви нови теории, но за съжаление, Брайвик вярва именно в тях.
Защо според Вас расизма и национализма отново добиват популярност през 21-ви век?
Причините са много. Едната е, че повечето хора, които помнят Втората световна война и които се заклеха, че няма да допуснат подобно нещо да се повтори, вече не играят роля в обществото. Съвременните европейски политици имат много различно разбиране за Втората световна война, а според техните разбирания поуката от тази войната е: "Не дискриминирайте евреите!". Но не това е поуката. Поуката е: "Не дехуманизирай хората, като ги разделяш на групи".
Доволни ли са хората в Норвегия от политическата реакция след атентата?
Министър-председателят Йенс Столтенберг много добре се справи, дори и Партията на прогреса ще се съгласи с това. Любопитното е, че не се получи политическа промяна - през миналия септември имаше избори и хората не промениха вота си като реакция на случилото се. А тази рационалност на гласоподавателите е едно от най-хубавите неща в политиката в скандинавските държави. Хората тук никога не гласуват от симпатия, а от логичното разбиране, че човек трябва да подкрепи правилната за него политическа идеология. Голям лукс е за норвежките политици, че гласоподавателите тук са толкова рационални. Подобно нещо се случи в Швеция през 2003 г. - тогава три дни преди шведския референдум за приемането на еврото беше брутално убит в Стокхолм основният поддръжник на единната валута - външният министър Анна Линд. Много политици се опасяваха, че хората ще гласуват за еврото от симпатия към нея. Но те не гласуваха емоционално и еврото беше отхвърлено.
Смятате ли, че тази рационалност на норвежците може да стане пример за хората по света?
Интересното е, че младите хора вече не гледат на географските граници по същия начин, както миналите поколения. Това се дължи на интернет, където няма география. Интересно е да се види как хора от целия свят се смеят на едни и същи вицове. Чувството за хумор е едно, независимо откъде си. Това води до едно общо разбиране, което до преди десетина години беше невъзможно. Това ме кара да гледам на бъдещето с оптимизъм.
По какъв начин сте променил погледа си върху живота през последната година?
Все още не мога да отговоря на този въпрос. Може би когато се пенсионирам, тогава бих могъл. Когато преживееш 90 минути, през които си абсолютно убеден, че ще умреш, и когато през цялото това време се подготвяш за момента на смъртта... и после той не дойде - това ти влияе по начин, който не можеш веднага да оцениш. Много се замисляш за живота си. Започваш да го гледаш като дар, а не като даденост. Не знам как това чувство ще се развие и как ще ме промени с годините, но за момента в главата си имам повече въпроси, отколкото отговори.
