В седмицата, в която Еврокомисията забрани вноса на египетски семена от сминдух, заради потвърждението на контролните власти, че тъкмо те са в основата на заразата с опасния щам на бактерията Ешерихия коли, ви разказваме как Европейската агенция за безопасността на храните в Парма следи за подобни опасни зарази и какви са механизмите за реакция в рамките на общността.
Агенцията е независима структура в системата на Европейския съюз, която отговаря за всички въпроси, свързани с безопасността на храните и фуражите. Към независимия орган работят над 1000 учени, които изготвят научни доклади и ги предоставят на европейските политически институции - Европейската комисия и Европейския парламент. Те от своя страна взимат своите решения тъкмо на базата на тези научни изследвания. Пример за дейността на Европейската агенция за безопасност на храните е докладът й от тази седмица, въз основа на който Европейският съюз обяви решението си да изтегли и да забрани вноса на египетски сминдух. Илиана Найденова разговаря с Лучия де Луча от информационната служба на агенцията за дейността, задачите и функциите на този важен за храната ни европейски орган:
Нека опишем възможно най-разбираемо за потребителя функциите на Европейската агенция за безопасност на храните.
Европейският орган за безопасност на храните е структурата в Европа, която отговаря за оценката на риска. Това означава, че ние наблюдаваме хранителната верига и следим налице ли са разминавания в съдържанието на храните - по показатели ГМО, пестициди, които са рискови за човешкото здраве. Също така следим здравето и състоянието на растенията и животните, които са неизменна част от хранителната верига. Ние изготвяме тези оценки, след което изпращаме резултатите от нашите проучвания до европейските институции с необходимата политическа отговорност - тоест Европейската комисия, Европейския парламент и Съвета. Те от своя страна взимат решения, базирани на нашите научни препоръки и съвети.
С други думи, ако видите, че нещо е разрешено или пък не е позволено, обяснението е това, което ние наричаме "оценка на риска". Научните изследвания на Европейската агенция за безопасност на храните могат да казват "Тук няма риск" или "Тук вероятно има риск". Това е просто пример.
С кого си сътрудничите като независим орган в системата на ЕС.
Европейският орган за безопасност на храните работи с над 1000 научни работници. Агенцията има 10 научни групи, всяка от които е специализирана в дадена област - например хранене, фуражи, ГМО, здравеопазване на животните, биологични рискове, свързани с бактерии като салмонела например.
Наред с това има други експерти, които се присъединяват към нашите 10 групи от специалисти. Работим с най-квалифицираните експерти в Европа. Разбира се, не правим това сами, а в сътрудничество с всички страни-членки, включително и България. Това става на ниво администрация, с министрите, с научно-изследователските институти в различните европейски държави, защото ние трябва да съберем на едно място цялото научно знание в Европа.
Кой може да възлага задачи на вашата агенция?
Обикновено това става от институциите с политическа отговорност - като Европейската комисия и Европейския парламент. Те възлагат на Европейската агенция за безопасност на храните да изготви анализ, въз основа на който да бъдат написани съответните регулации. В повечето случаи това е Европейската комисия, защото именно там се пишат тези регулации. Европейският парламент и Съветът също могат да ни възлагат задачи, но това се случва значително по-рядко.
Но тъй като ние сме основната структура на Европейския съюз по оценка на риска за безопасността на храните, ние също така можем и да се самосезираме. Ако например нашите учени преценят, че по даден казус нещо трябва да се установи със сигурност, а все още никой не ни е възложил тази задача, можем сами да се заемем със случая. Защото нашата крайна цел е защитаваме интереса на потребителите.
С други думи - Европейската агенция за безопасност на храните свързва науката и потребителите, създава необходимия информационен мост между тях.
Да. И това беше голямата новина при създаването на нашата агенция преди почти десет години. Това се случи през 2003 година, след няколко големи кризи в края на 90-те. Така на нас ни беше възложена отговорността за оценка на риска, но разделена от мениджмънта. Тоест - политиката беше разграничена от науката, за да може Европейската агенция за безопасност на храните да бъде още по-независима. На нашата агенция също така беше възложена отговорност, непозната преди това - да комуникира оценките на риска с общността в широк спектър. Думите, които учените и научните работници използваха, не бяха думите, които потребителите използват. Ние говорехме на различни езици. Така че тази комуникация трябва да обясни работата на Европейската агенция за безопасност на храните по по-прост и разбираем начин, но винаги да отразява на 100 процента това, което учените казват. Това е голямото предизвикателство - да се говори за риска, където не се знае какво всъщност се случва. Пример за това е епидемията в Германия и Франция; трябва да се говори за риска, дори когато все още не е ясно какво точно се случва и не разполагаме с пълната картина. Това е комуникацията на риска - да дава точна информация на разбираем език, когато е необходимо.
Да се върнем към казуса с опасния щам на бактерията Ешерихия коли - какъв е вашият личен съвет към потребителите.
Европейската агенция за безопасност на храните излезе с препоръки миналата седмица. Най-важното е да не се засаждат семена от сминдух, които се използват за производство за зеле. Още по-важно е тези семена да преминават през сериозна термична обработка в кухнята. Това е особено важно, тъй като към момента както в Европейската агенция за безопасност на храните, така и в другите институти все още не знаем с точност откъде идва епидемията. Ние даваме тези препоръки в доклада си, а в същото време проучванията продължават.
Нашата задача е да представяме информацията, с която разполагаме. Разбира се, всички искаме да знаем на какво се дължи тази епидемия. Но някои случаи са много комплексни, науката също е комплексна, необходими са й не просто час и или една нощ. Важно е да казваме на обществеността каквото знаем, когато го знаем и да даваме препоръки как да се постъпи, за да предпазим здравето си.
