Интервю в „Седмицата” по Дарик с посланика на Норвегия в София Тове Скарстейн.
Колко пари даде Норвегия за проекти в България по тази програма за сътрудничество, чиито резултати представихте тази седмица?
Средствата, които бяха на разположение за България за периода 2007-2009 г. бяха 41 млн. евро, които бяха разпределени в различни сектори. И когато избираме към какви сектори да насочим средствата, винаги го правим в сътрудничество с българските власти, защото е важно те да са част от националната стратегия и да бъдат български приоритети. Така ще бъде и за новия програмен период, който на практика ще започне тази година и по който средствата са 127 млн. евро за пет години.
Т.е. общо сто... почти 180 млн.?
Точно така.
Защо Норвегия дава тези пари на България? Това са много пари.
Да, наистина това са доста средства. В сравнение със средствата от Европейския съюз не са чак толкова много, но за една двустранна програма наистина е така. Тези средства са част от едно политическо споразумение между Норвегия и Европейския съюз. Норвегия е част от единния вътрешен пазар, макар и да не е член на Европейския съюз, но има същите права, както членовете на Европейския съюз. И тъй като ние не даваме принос за финансирането по линия на структурните фондове, нормално е да подпомогнем България по друг начин да бъде напълно икономически и социално интегрирана в Европа. Разбира се, това е и акт на солидарност. Европа беше разделена. Време е всички европейски страни да бъдат на едно ниво. Норвегия е богата страна, но много разчитаме и на износа на нашите стоки, а Европейският съюз е нашият основен пазар. Така че тази програма за подпомагане е добра за България, но е добра и за Норвегия.
За какво точно даде Норвегия тези над 40 млн. евро?
Финансирахме различни сектори. Ще спомена един, който стана широко публично достояние. Това е културното наследство. Допринесохме за реконструирането на шуменската крепост, откриването на мощите на св. Йоан Кръстител също беше акт по проект, финансиран от Норвегия. Следващата седмица ще открием и Музея за съвременно изкуство в София, което не е важно само за изкуството в София, но и за България като цяло. Финансирали сме и други сектори като енергетиката, околната среда, социалния сектор, имаме и специален фонд за подкрепа на неправителствени организации, както и фонд за отпускане на стипендии, който позволява на българи да пътуват със стипендия до Норвегия, Исландия и Лихтенщайн. И както вече казах, тези приоритети се решават в тясно сътрудничество с българското правителство.
А как Норвегия избира на кого конкретно от многото кандидати да помага?
Българската страна е тази, която е ангажирана с подбора на проектите. Разбира се, ние консултираме, мониторираме, но българската страна е водеща.
В „24 часа” казахте, че сте помогнали и за Шенген със средства по тази програма. Норвегия, макар и нечлен на Европейския съюз, е част от шенгенското пространство, нали? Смятате ли, че България трябва да влезе в Шенген, че е била достатъчна и вашата помощ?
Като цяло Норвегия подкрепя присъединяването към Шенген на страните, които са технически подготвени. Това важи и за България.
И България подготвена ли е? Да ви питам същото, което питах австрийския посланик?
Комисията с Шенген реши, че България е технически подготвена. Норвегия няма право да гласува. Тя участва в дискусиите, но нямаме право на глас, така че не вземаме участие в решението. Когато финансираме проекти, свързани с Шенген, това отново е акт на солидарност, тъй като ние бихме искали тя да е част от Шенген. И един важен такъв проект, финансиран по нашата програма, е изграждането на електронна мониторингова система. А тази система беше много важна за това България да е технически подготвена за Шенген.
Добре, в тези дискусии, в които участвате, след като и с помощта на Норвегия България е технически готова за Шенген, какъв е проблемът? Да не би да е в това, което казахте в началото на годината - че не сте доволни от скоростта на съдебните разследвания, от работата на полицията, на прокуратурата? В тези дискусии застъпва ли такива позиции Норвегия?
Норвежкият министър на външните работи каза това, което и аз казах - че ние приветстваме България в Шенген. Комитетът реши, че тя е технически подготвена за това. Обаче ние не участваме в решението. Страните от ЕС са тези, които участват във вземането на решение. Но като принцип, като политика ние подкрепяме съществуването на Шенген, тъй като ние имахме подобен вид споразумение между северните страни още от 1952 г. Така че Шенген взе всъщност този модел на северните страни.
Понеже отворихме скобата с вашето изказване от началото на годината, в което критикувахте остро България, още ли смятате, че подслушването се използва срещу политически опоненти в България?
Никога не съм критикувала България. Това, за което споменавате, беше едно недоразумение, което не бих искала да коментирам по-нататък.
Трябва ли Европа да помогне отново на Гърция? Готова ли е Норвегия като партньор на ЕС да участва в плащането на цената за такава помощ?
Разбира се, експертите и самата Гърция могат да решат дали тя има нужда от повече подкрепа. Тъй като Норвегия не е част от ЕС, ние не сме част и от еврозоната. Така че ние няма да бъдем включени в тези дискусии, в които участват страните от еврозоната. По принцип труден момент за европейската икономика е, ако някоя страна е в трудно състояние, тъй като ние зависим помежду си по отношение на търговията. Но ние помагаме и на Гърция също чрез двустранно финансиране и тази подкрепа е по отношение на подобряване на капацитета им да приемат бежанци. Всички знаят, че Гърция има такъв проблем. Те нямат достатъчен капацитет да обработват всички заявки, да настаняват бежанци, ние им помагаме с това. И това е част от отношението, сътрудничеството, което има Норвегия с ЕС по отношение на миграцията, бежанците, Дъблинската конвенция.
Съдейки по тази програма, с която помагате на България, Норвегия активно участва в плащането на общите сметки в Европа. А защо продължавате да не искате да сте член на съюза?
Често ми задават този въпрос в България, защо не сме част от ЕС.
Да ви кажа, даже много българи сигурно и не знаят, че не сте член.
Да прав сте, много българи наистина не знаят, че ние не сме член на ЕС и често са изненадани. Ние имахме два референдума - през 1972 г. и 1994 г. И в двата референдума хората казаха, че не желаят Норвегия да става член на ЕС и, разбира се, политиците трябваше да уважат това тяхно решение. Но ние имаме много близко сътрудничество с Европейския съюз. Напълно участваме във вътрешния пазар и в Шенген. Участваме и в някои европейски програми като „Еразъм” и „Леонардо да Винчи”. Много често ние следваме външната политика на Европейския съюз, защото споделяме едни и същи ценности и цели.
Като казахте общия пазар, в който участвате, та и вас да попитам за краставиците, които станаха толкова актуални. Имате ли в Норвегия проблем с тях? Ядат ли норвежците краставици през последните седмици?
Разбира се, всеки следи в момента новините, свързани с това заболяване. Аз, разбира се, не съм експерт, но това, което следя от медии, е, че източникът на тази бактерия и коли, все още не е намерен. Така че може би много хора са предпазливи, когато ядат краставици. До момента ние нямаме случай на такова заболяване в Норвегия и ние отглеждаме краставици. Но, разбира се, органите, които са отговорни за безопасността на храните, следят този въпрос много отблизо, тъй като ние изнасяме храни.
Да, обаче испанците много се разсърдиха на германците за това, че набедиха техните краставици. Вие в Норвегия какво мислите, трябва ли Германия да плати, след като несправедливо набеди този продукт, а и цяла Европа губи, включително и България, от това, че сега всички се притесняват да ядат краставици.
Не бих могла да коментирам, тъй като не съм експерт, и, разбира се, не бих могла да коментирам политиката на Германия към Испания или на Испания към Германия, но като цяло бих могла да кажа, че се надявам скоро да бъде намерен източникът на това заболяване.
Вие сте в НАТО, не сте в Европейския съюз, но сте в НАТО. Ще участвате ли в общ противоракетен щит в Европа? Понеже тази седмица беше и парламентарната среща на НАТО във Варна.
Ние сме членове на НАТО и всъщност бяхме и една от страните, основателки на НАТО. НАТО е, така, важен момент в нашата политика, особено по време на студената война. По това време имахме граница със Съветския съюз, сега имаме граница с Русия. Имаме отлично сътрудничество с Русия. Но, разбира се, подкрепяме европейската политика по отношение на отбранителна система, противоракетна и отбранителна система. Но винаги сме настоявали, че това трябва да е система на НАТО и че тази политика трябва да бъде развита с много ясни мерки за разоръжаване. Много е важно страните да успеят да си сътрудничат по отношение на разоръжаването. Надявам се, да могат да изградят достатъчно доверие, така че да не е необходимо да се защитава с много скъпи системи.
Добре, трябва да свършваме. Кога отваряте приемането на проекти за следващия, още по-голям транш от норвежка помощ за България?
Първо, би трябвало да подпишем меморандум за разбирателство, което се надяваме да се случи на 17 юни. След това ще е необходимо време за малко техническа работа. И в това отношение работим много близко с министър Дончев и с неговия екип. И се надяваме, че поканите за набиране на проектни предложения могат да бъдат обявени в края на тази или началото на следващата година. Трудно ми е да бъда по-конкретна, тъй като се опитваме да работим колкото е възможно по-бързо, но има много техническа работа, която трябва да бъде свършена. Всички ние искаме да има, така, ясен конкурс, състезание между проектните предложения и най-добрите проекти да бъдат успешни и избрани. Необходима ни е и система за правилен мониторинг на проектите.
