Макроикономическата стабилност в страната е особено важна, но в трудно време трябва да се търсят нови решения, които да стимулират растежа на българската икономика. Това каза в интервю за Дарик българският еврокомисар Кристалина Георгиева.
Според нея правителството трябва да ускори административната реформа и да подпомогне малкия и среден бизнес, който в условията на криза е най-гъвкав. Кристалина Георгиева приема годишния доклад на Европейската комисия като полезен за страната ни. Убедена е, че сме технически готови за Шенген, като за българите не е толкова важно дали ще се присъединим към зоната без граничен контрол след два, три или пет месеца. Важното според нея е България да определи правилно своите приоритети, а по думите й приоритет номер едно за страната е тъкмо запазването на стабилността в условията на тежка икономическа криза в Европа и света.
Кристалина Георгиева обаче подчертава, че за българите и бизнеса е важно да усетят днес грижата за тях. Часове преди официалното огласяване на доклад на ЕК за България Йовка Йовчева разговаря с българския еврокомисар, отговарящ за международното сътрудничество, хуманитарната помощ и реакцията при кризи:
За жалост няма с вас да успеем да коментираме детайли от него, но така или иначе той няма да бъде нещо ново, което не сме чували. Не се ли взираме много в този доклад, като мантра гледаме в заключенията му, та дори привличаме и вниманието на европейските си партньори май повече, отколкото трябва върху тези констатации.
Към днешна дата, когато има много по-сериозна тема и това е темата за икономическата и финансовата стабилност но Европа, за бъдещето на световната икономика вероятно ние му отделяме повече внимание, отколкото в този контекст той заслужава. Но за българския гражданин той е важен. Защо е важен? Защото успехът или неуспехът в реформата на съдебната система в крайна сметка засяга всеки българин по някакъв начин. Ние всички искаме да живеем в страна, където законът се уважава от всички, където той се спазва, където гражданинът е сигурен, че неговите права са добре защитени. И според мен това оправдава интереса в България към реформите, които докладът отразява, към стъпките, които той очертава, които по него се предприемат.
Вие сама казахте, че очаквате обективен доклад. Защо доста държави обвързват казуса „Шенген" с този доклад. И Холандия си остави вратичка да изчака този юлски доклад, и куп други държави, които са с резерви към нашето реално присъединяване.
Ние трябва да си помислим отново какво става в Европа, какъв е контекстът. Контекстът е трудни времена за Европа, към това се добавят много сериозни промени в съседите ни в арабския свят. Тези промени да се надяваме, че ще доведат до повече демокрация, по-свободни общества и че те ще бъдат добре за Европа. Но докато вървят, особено в контекста на това, което става в Либия, не трябва да се учудваме, че на разширяването на Шенген се гледа с малко по-внимателно око. Нека си припомним, че Дания предприе мерки към това да охранява вътрешните си граници, каквито тя няма тъй като е в Шенген. Тоест ако страните членки на Шенген в този момент имат опасения най-вече, пак да си го кажем в прав текст, опасения, които се подхранват от популистки настроения, от малко повече евроскептицизъм в резултат на трудните времена в Европа.
Има избори в някои европейски държави.
Поради това, че има избори, поради това, че има партии, които се стремят да спечелят гласове по този път. В Дания те вече минаха, но такъв беше резултатът. То не трябва да се учудват българите, че темата за разширяването на Шенген става малко по-сложна. А защо се обвързват Шенген и докладът? Разбира се, между тях няма нищо общо. Докладът си е докладът, той си има съвсем конкретен фокус, Шенген е Шенген. Не само това, но нека ние като българи да си кажем с достойнство, че ние технически сме готови за Шенген, оценката ни е дадена, тя е положителна. Но е логично в някои от тези страни, където най-вече под давлението на вътрешни политически процеси, не именно заради това какво става в България и Румъния, че там се казва Шенген е важен, но разширяването му не е изцяло независимо от това какво става в съдебната система в тези страни. Там се гледа съдебната система, тук се гледа Шенген, това е политическо решение, то не е чисто техническо решение и политически ние искаме да сме по-консервативни в тези условия, в които се намираме сега. Аз съм го казвала много пъти, ще го кажа пак: за българина датата на влизането в Шенген няма особено голямо значение. Даже смятам, че сега, когато действително в Северна Африка има сложни процеси, може би ние трябва да бързаме бавно за Шенген. Може би дори е в наш интерес да се поотложи малко, да не ни приемат толкова скоро. Но най-вече да си кажем: каквото се очакваше от нас, ние сме го направили. За българския гражданин това не е голяма тема. Има много малко сектори в икономиката на страната, за които това е наистина важно. Повечето хора си пътуваме свободно, спокойно, това не е проблем и нека да не превръщаме тази тема в гореща тема, защото тя не е.
Горещата тема в Европа е икономическата стабилност. Осем европейски банки не издържаха стрес-тестовете, две от които гръцки. Въпреки уверенията на нашите власти и на БНБ, че банковата ни система е стабилна, имаме всички гаранции, все пак българинът се притеснява.
Това действително е сериозната тема на днешния ден - стабилността на икономиката на Европа, на финансовата система на Европа, на перспективите на Европа. Нека да започнем с обективната база за това защо ние, европейците нямаме причини да се тревожим, че ще рухне Европа. Ние сме 20 процента от световната икономика. Имаме много стабилни институции, много подготвени хора, много конкурентоспособни производства и ние като цяло можем да носим дълга, бремето, което е на раменете ни като цяло, като единна Европа. Що се касае до банковата система, България се опари в миналото и в резултат на това предприе много сериозни, много консервативни мерки и е правилно да се каже на българския гражданин да не се тревожи за това, че нашата система може да се окаже попарена от това, което се случва в съседите ни, защото това няма да стане. Нашият гражданин е защитен в резултат на многогодишна консервативна политика, водена от централната банка. Разбира се, ние не живеем на друга планета, ние сме част от Европа. Това, което става в съседите ни, разбира се, че ни засяга. Ако се забави, а видяхме, че много отговорни организации ревизираха надолу прогнозите за растежа, ако се забави растежът в съседите ни и не само при тях, ако се забави растежът в Европа, то, естествено, ще се отрази и тук в България и затова е важно в това време правителството ни да погледне към политиката си така, че да окаже въздействие за развитието на малкия и средния бизнес, да отвори повече врати за реформите, които всички българи знаят, че трябва да се извършат - административната, здравната, образователната реформи, така че България да продължи да строи себе си като конкурентоспособна страна. Вярно е, че ние имаме най-ниските данъци, вярно е, че ние имаме един от най-ниските дългови товари. Като казвам на хората, че в България дългът е 15 процента към БВП, те не ми вярват, казват „50 процента ли искахте да кажете?". Казвам 15 процента. Това са много важни неща за стабилността на България, но в трудно време, трябва да се търсят нови решения, просто трябва да се гледа. Ние очакваме растежът да бъде по-висок, имаме положителен растеж, но трябва да мислим какво можем да направим ние в условия, когато повече зависим от другите, отколкото ние им влияем, за да си помогнем на реалната икономика.
За юни беше отчетена дефлация. Не влизаме ли в някакъв порочен кръг, който ни показва, че фирмите се пазят, държат парите си, гражданите също са притеснени. Това движение го няма.
Това, което се вижда в България е същото, което се вижда навсякъде по света - че в тази криза донякъде заради това, че тя беше толкова дълбока и продължителна, реалните фактори и психологическите фактори не обезателно се покриват. Пазарите са много нервни, бизнесът е притеснен, гражданите са притеснени. Това води до един омагьосан кръг: хората харчат по-малко, защото се тревожат за бъдещето си, като харчат по-малко, бизнесът има по-малко работа, по-малко работни места се създават, хората имат по-малко пари и нещата отиват надолу, вместо нагоре. Психологията на потребителите, психологията на бизнеса, тя е точно толкова важна към днешна дата, колкото е реалната икономика. И затова една от задачите на всяко правителство, не само на българското, е простичко да обяснява на хората къде се намираме, какъв е пътят пред нас и да работи върху психологията, не само върху бюджета, така наречените макроикономическите фундаментални показатели. Защото е сложно време. Виждаме, че в Италия имаше спор между премиера и финансовия министър и пазарите реагираха истерично. В тези времена и вие, медиите имате също много голяма роля - да помагате да се обясни на хората, че нашата икономика е стабилна, че България във времето направи неща, които бяха болезнени за хората, но се оказаха правилни, помагат и днес да се намираме в много по-спокойно и сенчесто място, отколкото другите икономики и че времето е трудно, че могат да се направят неща, които... И се правят между другото. Аз видях във вестниците едно малко квадратче, което каза една много голяма новина: че програмата за саниране в България значително се разширява. И тя е прекрасна програма, защото създава работни места тук, не можем да го внесем от Китай санирането, защото е за местните строителни фирми, които са засегнати от кризата, прекрасна глътка въздух, защото за хората значи да им падне разходът за електричество или с каквото се топлят, а в тези условия това означава да се помогне на всички, които имат достъп до тази програма. Това са нещата, които трябва да се правят днес, за да побутнем растежа, да коригираме тези прогнози, които отидоха надолу, да ги коригираме в посока нагоре.
Подходът на Европа обаче ясен ли е за излизане от тази криза, защото българинът казва: да, ето макроикономическа стабилност, ние се хвалим, ама балами ли сме, отсреща пият узо, получават 13-та заплата, недоволни са и живеят по-добре.
Във всички случаи това, което направи България за своите граждани, като съхрани макроикономическата стабилност, е добре. Нека да не забравяме, че ние в същото това време предприехме и още една важна крачка, която аз по силата на моята работа виждам много добре и това е ускореното усвояване на еврофондовете, което е също глътка въздух за българската икономика. Разбира се, хората очакват да живеят добре днес. Разбира се, че правителството затова е избрано да търси начин да стимулира икономиката. Това, което то може да направи... Защо казвам, че административната реформа е много важна, защото у нас бизнесът няма какво да се оплаче да кажем от гледна точка на данъчно бреме, но много хора ми казват на мен: има административни пречки, има все още пречки за това ние да можем да си вършим работата, понякога се сблъскваме на равнище община с парализа, понякога на равнище на някои от административните структури с пречки. Във всички случаи в такива условия най-големият приоритет трябва да бъде малкият и средният бизнес. Защо? Защото е доказано, това е учебникарска истина, че те създават най-бързо работни места, те са най-гъвкави и сега е времето да погледне внимателно правителството има ли нещо, което може да направи да им облекчи живота, да облекчи достъпа до финансиране, да създаде попътен вятър, така че хората да почувстват грижа за тях днес, а не само обещанието, че ние като пазим макроикономическата стабилност, ще живеем по-добре в някакво по-далечно бъдеще.
Тоест шанс е малкият и средният бизнес да изтегли...
Да дръпне напред. Това е най-добрият шанс за България. Ние, разбира се, виждаме, че експортно ориентираните отрасли добре се представят, но ако има забавяне на растежа, трябва да се търсят начини, да има възглавничка в България то да не се почувства от хората. Защото стандартът на живот в България все още не е там, където хората искат да бъде. Що се касае до контраста с Гърция, не е лесно там. Не е лесно да сте граждани на страна, която е на ръба на фалита. Рискът за това, че този фалит може да се случи, още не е изчезнал. Така че поне аз лично не им завиждам.
Не съветвате и българите да казват ето там си живеят.
Не съветвам. Не съветвам българите също, защото това, което се случи в Гърция, в Ирландия, в Испания още не е станало, но в Португалия се случи, това, че трябва тях да ги вадят, не е лесен процес. Хвърли голяма сянка върху тези икономики. Вземете ирландската икономика, тя е много конкурентоспособна и въпреки това сега в момента страната е поставена едва ли не на колене, трябва да се измъква от много трудно положение. Ние не искаме да сме там. Още повече, че не трябва да забравяме в България, че ние сме между най-новите страни членки на ЕС, ние имаме интереса да се позиционираме като надеждни членове на европейското семейство, защото ние все още и виждаме това със самия факт, че имаме доклада, ние все още доказваме, че сме в Европа. Според мен ние винаги, когато говорим за България, трябва да казваме: България е достоен член на европейското семейство, тя е дисциплинирана страна, в която хората разбират, че бъдещето ни на всички зависи от това всички да проявяваме такава дисциплина. И можете да сте сигурни, че и в Гърция, и навсякъде другаде този урок няма как да се размине, той ще се научи.
