Над 2 млн. души страдат от сърдечно-съдови заболявания в България. Това обясни д-р Борислав Георгиев от Националната кардиологична болница в предаването „Ники Кънчев Шоу" по Драик. Той допълни, че сред основните рискови фактори са стресът, тютюнопушенето и наднорменото тегло.
От сутринта досега какво направи? Какво ти се случи? Прегледи?
Без прегледи не може, без диагнози не може. Отново няколко пъти ми се скъсаха нервите и те са свързани със здравната култура на населението. Много често говорим например за това, че всеки човек трябва да знае какво е нормално кръвно, нормален холестерол, какви са нормалните стойности на телесното тегло, индекс на телесна маса и т. н. Това, което го пише в интернет и мисля, че младите го знаят, по-възрастните невинаги го знаят. И съвсем случайно днес един от поредните случаи, когато се ядосах много, беше свързан с това, че пациент си спрял лекарствата, защото сметнал, че неговият холестерол бил нормален. В действителност холестеролът му бил шест, той не знае, че това не е нормален холестерол, особено за човек, който има атеросклероза или коронарна болест на сърцето, където холестеролът трябва да е под четири. И понеже решил, че шест е нормално, си спрял лекарствата, в резултат на което холестеролът му беше осем, т. е. опасно висок и всичко това влиза в кръвоносните съдове във вид на атеросклеротична плака.
Твоите думи потвърждават и моето впечатление, че е ниска здравната култура на българина.
Тя е ниска още от ученическите години. За съжаление, в училищата ние трябва да се борим за хранителната култура, за спортната култура. Миналата година се направи една много интересна кампания с водещите специалисти в храненето и обиколихме България - там, където са най-добрите специалисти - и проф. Байкова, и доц. Даниела Попова, и проф. Попов. И какъв беше парадоксът в Бургас например? Организаторите ангажирали салон за 600 души. В салона бяха дошли четирима, проявили интерес от населението. Големият парадокс, когато много се ядосах на това посещение, видях, че в отсрещното заведение за бързо хранене майките с децата бяха го препълнили, купуваха се менюта с играчки, в тези менюта калориите на едно детско меню бяха много по-големи отколкото калориите, необходими на детето за целия ден. И после искаме да имаме здравна култура, тези деца да не са с наднормено тегло и затлъстяване, а знаме в момента, че в цял свят над 50% са с наднормено тегло и около 30% - затлъстели. Това е един от най-големите бичове на съвременното общество в Европа и Северна Америка.
Каква част от българското население страда от сърдечно-съдови заболявания?
Отговорът е - голяма. Много са, над 2 млн. страдат от сърдечно-съдови заболявания. Но понеже всяка специалност казва „от моите заболявания страда половин милион", друг казва 1 млн., друг - 3 млн., трябва да сме наясно, че успоредно с едно сърдечно заболяване има и няколко други - и белодробни, и метаболитни нарушения. Т. е. един човек като е болен от сърдечно заболяване, не трябва да мисли, че само това му е болестта, а трябва активно да търси например преддиабет и диабет, някои метаболитни нарушения. Напоследък еректилната дисфункция се явява при мъжете няколко години преди да се появи например изява на атеросклероза. За всичко това трябва да се мисли. Така че мога да кажа със сигурност, че в България над 2 млн. страдат от сърдечно-съдови заболявания, но много по-малки са групите, които имат исхемична болест на сърцето, които са преживели инфаркт, инсулт. Те вече са върха на пирамидата на усложненията.
Кои са най-честите заболявания от тази група?
Безспорно най-честото от тях е артериалната хипертония. Едно от много честите състояния, не бих казал, че е болест, защото тук има граница между болест, рисков фактор и състояние. Това са дислипидемиите или състоянията, при които са променени липидните параметри. А липидни параметри означава общ холестерол, триглицериди, добрият - HDL холестерол, или лошият - LDL холестерол. Но в някои случаи ние имаме промени в липидите, без обаче да има болест. Т. е. те могат да бъдат коригирани и само с диета. В някои случаи липидите са по-високи след нахранване или приемане на специални храни - много маслени сирена например, но след корекция на диетата те могат да се нормализират. А има и хора, които спазват много тежка диета, а са с много висок холестерол, това вече е свързано с метаболизма. Тук вече влизаме в метаболитните заболявания.
Кои са основните рискови фактори за развитието на тези болести?
Първо - стресът. Дълго време го игнорирахме, но в действителност, специално при хипертонията. Има много интересен материал, публикуван през 1976 година, за причините за хипертонията - заседналият начин на живот, наднорменото тегло и затлъстяването, стресът, разбира се, генетиката. Всеки хипертоник ако се замисли кога майка му, баща му или баба му са били с високо кръвно, ако се окаже, че те са били с високо кръвно на 30-40 години, това се предава. Т. е. има и наследственост. Разбира се много неприятен момент в хипертонията, това е и начинът на хранене. Българинът яде, та се пука, сол. Изследване на Института за опазване на общественото здраве преди време установи, че българинът консумира повече от 12 грама готварска сол на ден, а препоръките на световните организации са до шест грама. Т. е. ние ядем много солено. И като се включат и много други фактори, например заседнал начин на живот, стрес, висок холестерол, ето ги големите рискови фактори, а и тютюнопушенето, неоптималната профилактика. Ето състояния, които довеждат до бързо развитие на атеросклероза и при мен идват пациенти вече с инфаркт и инсулт.
Каква е честотата на инфарктите и инсултите в България?
Нека да не казваме цифри, защото много се спекулира, но бих казал, че тя не се различава много от тази на почти всички европейски държави. Принципно не можем да кажем, че сме с много повече инсулти отколкото Гърция или Румъния например, с които ние имаме общи статистики.
В Гърция обаче им е по-висока пенсията.
Да, по-висока е. Но гърците имат много по-добра система на изписване например на лекарства за холестерол, но и те са също толкова дебели, колкото и българите. Германците се оказва по една наша епидемиологична студия, че са почти толкова дебели, колкото българите. В тази част, където трябва да се ангажира държавата, а именно в пропаганда на здравословното хранене, физическата активност, намаляване на килограмите, там много малко се говори и това го виждаме и в най-развитите страни.
Съществува ли средство, което да профилактира появата на инфаркти и инсулти?
Да. Съществуват не само средства, а и подходи. Първият подход, който мога да очертая, това е семейният подход - още в ранна възраст детето така да се стимулира да живее, че да не стане нито с наднормено тегло, нито затлъстяло, защото след време като възрастен човек може да стане диабетик, хипертоник, с метаболитни нарушения, да повиши холестерол и триглицериди. Още от рано трябва да започнем с движение и с диета. Обаче на следващия етап вече има вероятност човек да направи коронарна болест на сърцето, ако има двата големи рискови фактора, бих казал, че те са 4-5, но първият е хипертонията, вторият е дислипидемията. Третият много важен фактор е тютюнопушенето. Ако ги има тези три фактора, опасността от атеросклероза е много голяма. Затова се казва, трябва да имаме контрол над тези рискови фактори. Ако човек знае, че има високо кръвно, нека да го лекува, за да стане около 120 на 80. Ако има висок холестерол, нека да го поддържа, ако може, под 4. Друг голям проблем са тромбоцитите, за които непрекъснато се говори колко е важно да се направи профилактика с тромбоцитен антиагрегант, за които принципно всички знаят, има и реклами по телевизията, това ацетилсалицилова киселина.
Как действа тя?
Историята е много интересна. Първите данни за нея са от няколко века пр. Хр. След това обаче големите доказателства са през последните повече от 120 години. В действителност тя навлиза в кардиологията през 50-те години на миналия век. Все по-масово влиза след инфаркт, при стенокардии, при мозъчно-съдова болест и т. н. Ние имаме много модерна кардиология. Тази модерна кардиология налага приложението на два и повече тромбоцитни антиагреганта. т. е. ацетилсалицилова киселина, клопидогрел и нещо друго, особено когато слагаме стентове. И тогава се замисляме за по-ниските дози ацетилсалицилова киселина, т. е. това са лекарствата, които ние даваме като профилактични. Бяхме 150, после 100 милиграма, вече напоследък и Америка, където има 81 милиграма, Европа - 75 милиграма. Вече това са най-ниските възможни профилактични дози, които ще намалят опасността от кървене. Това е опасността. Ние ще подтиснем тромбоцитната активност, но може да увеличим кървенето.
Цялото интервю с д-р Борислав Георгиев от „Ники Кънчев Шоу" по Дарик можете да чуете в аудио файла.
