Мястото на Първанов не е на последния ред, смята Румен Овчаров

Разговор с заместник-председателя на бюджетната комисия в Народното събрание и лидер на столичната организация на левицата Румен Овчаров за бюджет 2012 и за бъдещето на левицата:

Финансовият министър днес заложи министерската си кариера на бюджет 2012. Има ли основание да се притеснява министърът за своя пост, при положение че стана ясно едно - в крачка вероятно ще се предложи доста по-консервативен вариант на бюджета от първоначалния.

Всъщност, да си призная, аз не знам какво точно прави финансовият министър. Трудно следя полета на неговите изявление, още повече че те доста рязко и много бързо се променят. Преди изборите щяхме да увеличаваме пенсиите на хората с доходи до 200 лв. Сега май ще ги увеличим, ама май няма да ги увеличим. Щяхме да даваме допълнителните доплащания на земеделските потребители, на земеделските производители. Сега и те са май, така че и сега ми се струва, че неговата кариера е заложена, ама май, защото Дянков не държи на думата си и не носи досега никаква отговорност както за безкрайните прогнози, така и за провалените бюджети, които ни предлага досега. Нямаме нито един бюджет, нито една прогноза на този министър, а и на това правителство, която да се е сбъднала. А що се отнася до поредния и единствено възможен бюджет, този... така го нарекоха вчера в Народното събрание на съвместното заседание на трите комисии, които на бърза ръка отупаха трите бюджета, то само по себе си абсурдно занимание, не знам дали присъствахте вчера на него, което не даде възможност нито да се обсъди нито един от тези бюджети сериозно. Как да ви кажа? Аз така и все още не мога да схвана кой е този единствен бюджет, който ние... единствено възможен бюджет, който ние ще разглеждаме следващата седмица на пленарно заседание. Дали това е бюджетът, който е внесен в Народното събрание, дали това е бюджетът, който Дянков първо твърдеше, че е планирал с ръст на брутния вътрешен продукт от 1,5%, който вчера 1,5% стана 1%. Дали все пак това е този, който е правен при заложената във внесения бюджет макрорамка, както твърди г-жа Менда Стоянова, дали това ще бъде някакъв по-консервативен бюджет, който... вчера неизвестно от какво толкова изплашен, Дянков реши, че трябва да направи, или това ще бъде някакъв пети или шести вариант на бюджета, който на практика реализира разчетите, защото тези разчети не са нито за 1, нито за 1,5, нито за 3% растеж. Те са изкуствено създадени цифри, които очевидно е трябвало да отговорят на някаква предварително зададена задача. Така че, честно да си призная, не виждам никакъв смисъл въобще да коментираме бюджета, защото на практика в момента България няма предложен бюджет, макар че по Закона за устройство на държавния бюджет той може да бъде внасян, това е единственият законопроект, който може да бъде внасян само от правителството. Като как ние сега ще произведем нов бюджет във времето между двете четения с предложение на отделни народни представители и каква точно консистентна икономическа политика ще реализира този бюджет просто не ми е ясно. То всъщност каква ли политика да реализира, при положение че никаква политика не е реализирана за последните три години.

Казахте от какво ли толкова е уплашен финансовият министър. Вероятно от вчерашната есенна прогноза на еврокомисията и от знаците за рецесия в Европа. А единственото, което, тъй като не разполагаме наистина с детайли и вие сам казахте няма какво да му коментираме на този неясен вариант на бюджета, трябва ли да се притесняваме от заложената все пак в проекта възможност за нов дълг на страната, като знаем, че Европа се друса тъкмо от дълговите кризи на някои от страните членки?

Това е проблем, но това е проблем на част от страните от Европейския съюз, но това не е проблем на България. За съжаление Симеон Дянков, така, се вживя в ролята си на спасител на цяла Европа или на човек, който едва ли не ръководи икономическите процеси в цяла Европа. България е малка държава. Ние имаме скромни възможности. Ние имаме и в съответствие с това скромни рискове. Българската икономика показа, че може да поеме тези рискове достатъчно устойчиво. Искам да припомня на слушателите, че България влезе в кризата... една от последните страни, които влязоха в кризата в края на 2008 г. и първото, и второто тримесечие на 2009 г., като второто тримесечие на 2009 г. ние вече бяхме стабилизирали спадането си. Ако погледнете данните за брутния вътрешен продукт на второто спрямо първото, щяхте да видите, че там вече няма пропадане. За съжаление аз си позволявам един малко по-политически изказ, но за съжаление с идването на ГЕРБ на власт кризата си стана вече постоянно явление в България, защото мерките на Дянков от края на втората половина на 2009 г. с рязко ограничаване на плащанията и към бизнеса - и към общините, и към здравеопазването, на практика върна България обратно в кризата. И до момента няма нито един знак, че това правителство прави нещо, за да излезе от кризата. Аз знам, че на някои хора им е, как да кажа, им става лошо като чуят кейнсианство, стимулиране на икономика, но всички т.нар. либерални правителства в Западна Европа и Съединените щати направиха точно това, когато излизаха от кризата. Те инвестиционно подкрепиха икономиките си, подкрепиха ги от гледна точка на потреблението. Само да ви припомня примерите със стимулирането на автомобилната промишленост и в Германия, и във Франция.

Далечно...

Сега само си представете какво прави Барак Обама, президентът на уж най-либералната държава. 450 млрд. програма за насърчаване на заетостта, а... Но вашият въпрос беше за дълга. България в края на 2008 г. имаше дълг около 9 млрд., 9,4 млрд. лв. В началото... в края на 2010 г. той вече е 11 млрд. Тази година сигурно ще се увеличи с още 1 млрд. До догодина, до края на другата година са ни предвидени повече от 3, но нека да кажем с още 3, т.е. за четири години мандат на това правителство ние ще имаме увеличение на дълга на държавата с около 6 млрд. Паралелно с това фискалният резерв беше 8,3 млрд., когато дойде правителството на ГЕРБ на власт. Сега той е вече около 4,5 млрд., хайде нека така да го приемем, т.е. 4 млрд., почти 4 млрд. по-ниско. Та да приемем, че го запазим така. Но и тук са 8 млрд. лв. изхарчени. Осем и шест прави 14 млрд. 14 млрд. ще ни струват упражненията във финансова стабилност на Симеон Дянков. Тези пари можеха да бъдат дадени за стимулиране на икономиката. Той пак прави дефицити. Той пак прави дефицити, но никой не разбира защо ги прави и какъв е ефектът от тези дефицити.

Разбрах ви тезата, ама така или иначе цифрите и между двете четения ще ни дадат по-детайлна основа за по-съществени коментари по темата. Да преминем към полето на политиката. След изборите бяхте казал, че в местния вот БСП е направила по-скоро стъпки назад. И днес президентът Георги Първанов посочи, че резултатите на БСП във вота за общински съветници изобщо не могат да бъдат удовлетворителни, даже разказа един стар виц, съветски, където руснаците останали втори, пък обяснявали, че те са се класирали втори, ама американците станали предпоследни.

Е, помним ги тези вицове. Нали си разказвахме заедно. Не, вижте, аз не съм казал, че резултатите... не съм ги оценявал като удовлетворителни, неудовлетворителни, победи, загуби. Аз казах, че на тези местни избори БСП успя да удържи позиции в местната власт. В условията на едни изключително нечестни, некоректно проведени, под тежък административен натиск и финансов натиск върху хората избори. БСП успя да запази позициите си в местната власт. Да, много ми се искаше да бъдат малко... да бъдат по-добри резултатите, но така или иначе фактът е факт. Няма някой, който да оспори, че БСП е незаобиколима сила с местните органи на власт и тя е втората такава. Но за мен по-интересен е резултатът в президентските избори. Защото там голямата, съкрушителна и предсказана отдавна от социолозите победа на кандидата на Бойко Борисов в крайна сметка се сведе до 5% и до 100 и колко... 50-60 000 гласа. И съвсем наблизо беше и голямата изненада. Ако не беше отново Ахмед Доган, който с непрекъснатите си изявления в най-подходящите моменти в последните две години гарантира победите на Бойко Борисов и на парламентарните, и сега на президентските избори. Защото 1,5 милиарда гласоподаватели...

Милион.

...за една двойка на една партия, която само преди две години беше с повече от два  пъти по-малко гласове, е очевидно резултат, който трябва по същество и в много голяма дълбочина да бъде анализиран. Той показва един потенциал, един резерв за левицата, за демократично мислещите хора в България, който трябва да бъде използван и разширен оттук нататък.

И въпреки това днес президентът каза: ГЕРБ победи независимо от икономическата криза, хората просто не видяха алтернатива в опозицията.

Не съм съгласен с тази оценка. Не съм съгласен, защото точно тази алтернатива беше видяна в нашата кандидатпрезидентска двойка. И то не само социалната алтернатива. Хората, особено на вторият тур, видяха в тази алтернатива както по-високите качества на нашия кандидат, така и единствената демократична алтернатива в България. Извинявайте, вижте колко е абсурдно, 22 години след промените в България се оказа, че има три партии и от тези три партии само една е истински демократична партия. И пълният абсурд е в това, че тази партия е Българската социалистическа, защото, предполагам, няма да ме убеждавате сега, че ГЕРБ или ДПС са демократични партии, в които има демократични механизми за обсъждания, за вземане на решения. Те са партии, които просто изпълняват едноличните решения на лидерите си.

Важни демократични решения предстоят в левицата и във връзка с нейното бъдеще, вътрешнопартийните теми. Очаквано днес, Георги Първанов остави за края на януари въпросите за лидерския пост в БСП. Вие къде го виждате - на последния ред на конгреса ли, където каза, че той ще седне, или на лидерското място?

Не мисля, че Първанов ще стои на последния ред, и не мисля, че който и да било и в България, и в БСП ще има полза от това Първанов да бъде изолиран по някакъв начин от политическия живот на страната, а и на партията. Но и не мисля, че също така има нещо и неясно в неговите позиции. Това, което той сега като президент все още не може да си позволи да каже ясно, то достатъчно добре се чете зад завоалираните му отговори. Така че той очевидно ще се включи в политиката. Очевидно ще се включи и в лидерската надпревара. Но аз не мисля, че в момента проблемът на БСП, най-важният проблем и на левицата, и въобще на демократично мислещите хора в България е каква е позицията на Първанов или пък каква е позицията на Сергей Станишев. Проблемът на БСП е да излезе от... и тя вече направи крачката към излизането си от тази изолация, в която беше вкарана след парламентарните избори, и да разшири този плацдарм, който така или иначе получихме с президентските избори. Ако отново се вторачим в това кой е лидерът и кой ще го смени след известно време, както се казва, всички ще станем вкупом непотребни.

Е, да, де, но този въпрос ще стои с пълна сила, защото, ето, и днес Първанов каза „ако БСП иска да печели избори, нужна е промяна”. От думите ви разбирам, че не стои на дневен ред въпросът за оставката на настоящия лидер Сергей Станишев.

Аз се радвам, че президентът две години след като аз говорих за тази промяна през 2009-а, на онзи конгрес, също стигна до нея. Но така или иначе, тогава тази промяна не се случи. Сега, в момента да си говорим за промяна е хубаво, важно и вярно, но за мен по-същностният въпрос е, как БСП излиза от изолацията; кои са хората и по какъв начин правим крачката към тези хора, които гласуваха за нашите кандидати; каква е политиката, която предлагаме на България, защото необходимостта от алтернатива на това управление вече е не очевидна, тя е очевадна, от всички. И оттам нататък лидерският въпрос ще намери решението си сам по себе си. Никой не е заменим, казвал съм го вече.

Кои трябва според вас да бъдат хората, които ще превърнат БСП в алтернатива на това управление?

Сега, искате от мен да кажа нещо, което, което не би трябвало да правя и аз няма да го направя. Но във всички случаи е доста несериозно да затваряме кадровия потенциал на БСП само до две имена.

Аз говоря хората, не казвам кой трябва да застане начело.

И аз също говоря за хората.

Кои вътре в БСП - стари, нови лица?

Има достатъчно хора в БСП. Вижте и в София кои са хората, които заемат ключови позиции, и в общинския съвет. Вижте и в страната. Има достатъчно и млади, и интелигентни, а и не толкова млади, и също не по-малко интелигентни хора, които имат какво да направят и за партията, и за държавата.

Нещо друго ни заинтригува нас, медиите, по време на днешния брифинг, неизбежно коментираме и казаното от президента Първанов, разбирате. Той каза, че ще даде възможност на хората да гласуват за него, като в същото време каза, че няма да е кандидат за депутат на следващите парламентарни избори. Една фраза, която, така, ни напомни дори и за Симеон Сакскобургготски от преди десетина години. Но пък как може да се даде шанс да се гласува за него, освен ако не бъде лидер на партията или кандидат за премиер? Вашето тълкувание?

Е, не, не, не ме вкарвайте в тази роля. Аз не съм тълкувател и Първанов не е Желю Желев. Той тогава имаше един говорител, който тълкуваше после какво точно е имал предвид бившият президент. Нямам намерение да влизам в тази роля, така че тук ще трябва да изчакате неговото компетентно обяснение по въпроса.

Използвам случая, понеже говорим и за избори, и за политика, разделена ли е левицата по темата за касирането на президентските избори?

В смисъл?

Ами има ли гласове, които смятат, че подобна стъпка е излишна и би върнала дебата на терена кой спечели изборите?

Ами той, този дебат, не е приключил според мен. Аз имам своите основания за искане за касирането на изборите в София и ги представих, и на вас, в това число, и на медиите, мисля, че те са достатъчно сериозни. Още повече че и цяла България видя безобразията с първия тур, особено на местните избори в град София. Не съм човекът, който се е запознал в детайли с мотивите за искането за касиране, но си мисля, че, от това, което чета по вестниците, има достатъчно основания за подобно искане. Сега, разбира се, ефектът от подобно искане е доста сложен и доста, така да се каже, многопосочен. Но в крайна сметка отговорностите трябва да се носят от тези, които реализираха тези избори по един изключително безобразен начин.

Добре, не искате да влизаме в детайли по казуса лидерското място в БСП. Очевидно и вие изчаквате края на...

Не, не, нито му е времето, нито му е мястото.

Ако се върна обаче на финала на нашия разговор към началото му - за парите, за бюджета, за бъдещите месеци пред страната ни, смятате ли и виждате ли основания и в това, което днес, хайде пак ще цитирам президента, каза - че има дефицит на национално съгласие по ключови въпроси в страната и че управляващите трябва да си дадат ясна сметка, че може да се стигне дотам, както в други европейски държави се случва, хора от различни политически партии, с различни цветове, да седнат на една маса и да правят кабинет на националното единство например.

Не, аз не мисля, че Бойко Борисов е склонен към подобни действия, той си е въобразил, че знае всичко и може всичко, и с едно, така, доста безотговорно говорене може да решава проблеми, които изискват много внимателна и задълбочена работа. Така че не виждам у него усещането за подобни действия. Що се отнася до обединяване на останалата част от българското общество, аз си мисля, че крачките в тази посока се правят, и то доста бързо. И самият вот за нашата кандидатпрезидентска двойка е достатъчен знак за това.

Работи се в търсене на алтернатива, ако правилно ви разбирам?

Да, работим, защото тази алтернатива е необходима на България. И е ясно също така, че тя не може да бъде без водещата роля и на левицата.