Медиите не отразяват дневния ред на обществото - това тежко обвинение отправи проф. Милко Петров, преподавател по международна журналистика в Софийския университет. Според него предстоящото намерение да се пуснат „Труд" и „24 часа" на фондовата борса може да доведе до още по-голяма монополизация на медийния пазар, а този процес трябва да бъде спрян. Това може да се направи чрез законови мерки.
Кога за първи път в световен мащаб се е появила медийна компания на фондовата борса?
Първите издания, които се появяват на фондовите борси, това е изданието на Емил дьо Жирарден (Émile de Girardin) „Ла Прес" (La Presse), което е създадено през 1836 г. През 1840 г. той го превръща в акционерно дружество. Това е вестник, който мнозина определят като първия булеварден вестник в света, защото той се е продавал по големите булеварди в Париж. Имал е съответната тематика, която интересува посетителите на големите кафенета по Шанз-Елизе (Champs-Élysées) и по другите големи току-що създадени булеварди. Разбира се, в този вестник е имало много сензация, полицейски новини, криминални истории и романи с продължение. За този издател е работил и Александър Дюма (Alexandre Dumas).
Следващият, това е Джоузеф Пулицър (Joseph Pulitzer) в САЩ, в края на века - след 1887 г. и много други след това по един или друг начин започват да разчитат на участието на акционери в издаването на техните вестници. Това е времето, в което вестникът, а по-късно и журналистиката, се е превърнала в комерсиално предприятие.
По какъв начин това се е отразило върху работата на тези вестници?
В известен смисъл, първоначално това подпомага качеството на журналистиката, защото дава добри финансови възможности. Това важи и при сензационната, и при качествената преса, защото тези вестници придобиват възможността да използват най-добрите технически възможности. Те притежават по-голям ресурс и могат да се занимават с журналистически разследвания.
Едновременно с това, желанието на акционерите за печалби води и до доста кризисни ситуации. Вече в 21 век наблюдаваме такава ситуация. В Америка, където кризата на един вестник, качествен вестник - „Лос Анжелис Таймс" (The Los Angeles Times) беше предизвикана от това, че акционерите, и то не само в този вестник, очакват твърде големи печалби. И трябваше да се появи един по-умерен инвеститор Ели Броуд (Eli Broad), който поиска печалба около 5%, докато останалите акционери искат печалби между 15 и 20%. Това води до криза в издаването на вестници. Мисли се, и в САЩ, и в европейски страни, за намиране на средства и създаване на финансови ПУЛ-ове, които да гарантират създаването на качествена журналистика.
Доколко отношенията с рекламодатели, които също водят към печалба, повлияват на работата на вестниците и кога за първи път журналистите се сблъскват с този казус?
Трудно е да се каже кога за първи път журналистът е бил задушен от големите реклами. Всъщност, това в историята на журналистиката се наблюдава още през 19 век, при първите сензационни масови вестници в Щатите, при Джеймс Гордан Бенет - Баща (James Gordon Bennett, Sr.), който всъщност открива този цикъл - реклама, по-ниска себестойност, по-висок тираж и още повече реклама. Това по-късно се продължава от всички негови сънародници. Този механизъм е овладян.
Естествено, не може когато рекламираш някого, ти да се опитваш прекалено много да го критикуваш. Даже Пулицър е един от хората, които със своите Кръстоносни походи за истината, открива и блестящата възможност да рекетира бизнеса, като го принуждава да му дава реклама. Това той прави с хотел „Ню Йорк Плаза", които отказват да му дават реклама и той помества шокиращи разкрития за отношенията в хотела, за хигиената в кухнята и други такива ужасяващи истории. Следващите собственици, които купуват вече фалиралия хотел, знаят как да постъпят и разбира се, вече имат реклама във вестниците на Пулицър.
Това влияе естествено, но се оказва и че има ситуации, когато рекламата не влияе на собствениците и ако те издържат на предварителния натиск, както се случи с някои американски издания като „Колиърс" и други, които публикуват разкритията на американските журналисти-разобличители. Всъщност в тези сериозни, качествени, литературни, женски и понякога с общ профил издания започват да се публикуват едновременно разкрития и едновременно качествени и отговорни статии. Тогава там започва да има много реклами, така че отношенията между журналист и рекламодател не са само рекламодателят да казва, а журналистът да слуша.
Достатъчно е журналистът и издателят, който всъщност е чадърът, да бъде достатъчно храбър и самостоятелен.
А когато в медийния бизнес започват да се включват хора, които не са журналисти, а се занимават със съвсем различен бизнес - например мода, фармация, пътища и какво ли още не? Ако се върнем към борсовия пример, тези хора придобиват част от дадена медия, от даден вестник, да речем, и стават съсобственици. Как това повлиява на работата на изданието и на журналистите в него?
Тук влизаме в същото съотношение, което е и при пряката реклама. Тук имаме кросиране на собственост и кросиране на интереси. При кросирани интереси естествено има и натиск и тук трябва да се помисли за създаването на тези финансови ПУЛ-ове и другото, което е, да бъдат създадени ясни правила за регулация, а където е нужно и за саморегулация и за самозащита на журналистите и на издателите като позиция. Ако те нямат позиция и не могат да се противопоставят на този скрит корпоративен натиск, те не могат да оцелеят.
Има възможности и дори има случаи за разкрития, които засягат човек с позиции в управителния съвет на съответното издание или пък на съответната телевизионна или радио корпорация. Нужно е да няма монопол, когато няма монопол, има много канали за информация. И една скрита информация може да не се появи през изданието-майка, а през други съпернически или дъщерни, странични издания и вече става неудобно за този, който смята да упражнява безграничен натиск.
Как изглежда ситуацията в България, като се има предвид, че у нас има няколко големи медийни групи, а наскоро стана ясно, че две от най-големите издания у нас „Труд" и „24 часа" ще бъдат пуснати на борсата, вероятно догодина?
За мен ситуацията е изключително тревожна. Тя е много по-тревожна, отколкото е социалното напрежение. Това, което се случва в медиите в момента, преварва монополизацията, консолидацията в лошия смисъл на думата, на обществените мнения. На това състояние трябва да бъде намерено противодействие и не са случайни първите сигнали от международни журналистически организации в тази насока. Просто това положение трябва да бъде преодоляно, дали това ще го направи държавата, дали ще го направят съсловните организации - журналистически, издателски и други, дали това ще го направи обществото като си създаде алтернативни канали за информация, това е въпрос, който времето ще покаже, но ситуацията е изключително тревожна. Не можем да имаме такъв монопол върху печатната преса, върху разпространението на печата, върху цифровите мултиплекси. Не може медиите да не отразяват дневния ред на народа, а дневния ред на управляващите, като под управляващите разбирам не само правителството, а и корпоративните елити. Това е погрешна позиция за тях самите. Рано или късно тази ситуация ще доведе до избухване, дали то ще бъде от арабски вариант или втора нежна революция, така или иначе ще има пробив в системата. В противен случай ще се окажем едно послушно стадо, а не вярвам да сме толкова послушни.
Смятате ли, че излизането на медийните компании на борсата ще доведе до още по-голямо окрупняване? Т.е. най-големите ще могат да си купят акции от медиите, които все още не притежават.
Да, възможно е това да се случи, но нищо не пречи и това да бъде регламентирано, защото медиите като защитници и гаранти на демокрацията и свободата, трябва по някакъв начин да бъдат толерирани от законодателството. Т.е. може да се помисли за усилване на мерките против монополизирането на печата и изобщо на журналистиката. Защото какво прави тази Комисия за защита на конкуренцията? Тя всъщност е създадена като антимонополна комисия. Ние знаем какви усилия трябват на един Мърдок, за да заобиколи редица антимонополни ограничения. Той успя в Англия, но въпреки всичко там се запазват отделни островчета на алтернативни гледни точки. Какво прави нашата комисия? Мълчи - драматично и показателно.
