Нямам проблем с миналото и с това, което е работил баща ми. Това каза в ефира на Дарик министърът на външните работи Николай Младенов. В понеделник той реагира емоционално, като отказа да отговоря на журналистически въпрос, свързан с баща му - Евтим Младенов, за който медиите съобщиха, че е работил като шифровчик в Първо главно управление на Държавна сигурност или външното разузнаване.
Въпреки че Конституционният съд отмени текстовете в Закона за дипломатическата служба, които забраняват на бивши агенти на ДС да заемат висши длъжности в Министерство на външните работи, външният министър наложи решението си, като освободи почти всички настоящи посланици с агентурно минало.
Как се отразява конфликтът между Сирия и Турция на региона, а и по отношение на заплахите, които стоят пред страната ни?
Ако трябва да четем между редовете, това не е конфликт между Турция и Сирия, това е конфликт вътре в Сирия. Той е между режима на президента Асад и хората, които искат свободни избори. За съжаление обаче, той прелива в съседните държави. Поводът от последните дни, който предизвика реакция и в България, беше инцидентът, който се случи със сирийските бомбардировки (сирийските снаряди, убили петима турски граждани бел. ред.). Желанието на всички е подобен тип инциденти да се овладеят максимално бързо, да не ескалират и да се ограничат, защото към днешна дата имаме над 300 000 сирийски бежанци основно в Турция и Йордания, част от тях и в Ливан. Оценките на ООН са, че те до края на годината могат да достигнат до 800 000 души, което е вече много сериозен проблем. Освен това по официални данни имаме над 35 000 избити в рамките на всички сражения за последната една година. Сирийският режим продължава да получава подкрепа - както политическа, така и с оръжия, от своите съюзници. Това е много сериозен конфликт, който има риск да дестабилизира целия регион и оттам да се отрази на България и Европа като цяло. Ние сме близо географски, имаме исторически връзки, най-голямата общност в България е сирийската, те са много добре интегрирани в нашето общество. Има доста българи, които живеят там. Рискът за сигурността и ескалацията на този проблем в перспектива е голям и трябва възможно най-бързо той да бъде овладян, това е желанието на всички.
В Съвета за сигурност обаче няма съгласие?
Ако четем отново между редовете, проблемът с овладяването на този конфликт е в блокирането на Съвета за сигурност от Русия и Китай, които не са съгласни да се приемат каквито и да е резолюции, които осъждат действията на режима в Дамаск. Това дава политически чадър върху този режим, докато други държави си позволяват да доставят и оръжия на Дамаск. На практика какво означава това? Това не позволява на Обединените нации да приемат глобални санкции срещу режима и да ограничат достъпа до оръжие и финансиране. Такива санкции са приети в Европейски съюз (ЕС), приети са от Съединените щати, от арабски държави, но не могат да бъдат напълно ефективни, докато не се превърнат в глобален режим.
Започнах с инцидента на турско-сирийската граница, защото българите, на които досега случващото се в Сирия им се струваше абстрактно, в момента, в който чуят, че съседна Турция е в конфликт със Сирия, наострят веднага уши.
Ще се опитам да Ви върна малко назад във времето. Ако си спомняте в началото на 90-те години, когато започна разпадането на Югославия, първоначално конфликтът беше далеч, той беше в Словения, в Хърватия, в Босна стана истинската същност на войната. Но като че ли в България нашата общественост усети тези проблеми от разпадането на Югославия покрай санкциите на режима на Милошевич и покрай Косово, размириците в Македония. Тогава това беше темата на външнополитическия дебат на 90-те години. Сега темата е изнесена в Близкия изток, защото там са проблемите. Затова е и естествено, както и тогава, България да има позиция и да следи това, което се случва. Когато то се случва в Либия е едно, когато се случва в Сирия, ние имаме една държава, която ни дели - Турция. Полетът от София до Дамаск е има-няма два часа. По-близо е до нас, затова трябва да сме по-бдителни.
Засега успокоявате и Вие, и МВР, че няма сериозна опасност от бежанска вълна, макар че това е само едно от проявленията?
Бежанската вълна би бил един от проблемите, няма опасност за България в момента. Това, което ние правим, е, че полагаме максимални усилия да помагаме на тези бежанци, които са пресекли границата в Турция или Йордания. Разбира се, нашите усилия са малки на фона на глобалните усилия, които се полагат, но всички държави трябва да се насочим в тази посока. Защото логиката, която България следва и ще продължи да следва, е, че когато има конфликт, бежанците трябва да са максимално близо до границата на този конфликт. Защото когато приключи конфликтът, те лесно могат да се върнат обратно по домовете си и постепенно да възстановят нормалния си начин на живот. Това е съществена политическа логика и по нея мисля, че в България имаме пълно съгласие.
Надявам се да не реагирате емоционално, но ще си позволя да попитам има ли виновно минало, защото това питат днес в някои от форумите хората по повод на вчерашна Ваша емоционална реакция, когато стана въпрос за миналото на баща Ви?
Естествено, че вчера реакцията ми беше емоционална, защото това са много лични въпроси. Най-малкото от чисто човешка гледна точка е нормално, когато искаш да ги зададеш, да предупредиш човек, че искаш да го направиш. Аз нямам проблем да говоря за това. Моят баща се пенсионира през 1988 година, почина преди повече от десет години. Той е може би най-достойния човек, който ме е научил на най-много неща в живота. Основното нещо, на което ме е научил, е да бъда независим в начина, по който взимам решения, и сам да си поставям жалоните на това, което искам да постигна. Спомням си преди много време, може би като завърших гимназията, той ми каза: „Виж какво, сине, аз бях дотук, вече съм пенсионер, оттук нататък трябва да се оправяш. Ако искаш да ходиш на море, работиш, изкарваш си пари, ходиш на море". Така че аз нямам проблем с него, с това, което той е работил, с това, което той ме е научил. Аз имам проблем с това, когато в съвременна България някой се опита да обясни случващото се на базата на родителите или роднините на хората. Мисля, че това е много грешен подход. Мисля, че отдавна трябваше да сме го надраснали. Темата въобще с Държавна сигурност (ДС), Външно министерство, в началото на мандата ми, признавам честно, не очаквах да вляза в нея по начина, по който влязох. Но когато излязоха данните от Комисията за досиетата, аз имах два избора: Или да не реагирам и да кажа, че това е положението, каквото станало, станало, животът продължава, тогава щяха да кажат, че го правя за баща си и заради миналото си. Другият избор беше да реагирам и да кажа, че не може 2012 година това да продължава по този начин. Не може да има стъклен похлупак в дипломатическата ни служба, не може тази тема да не е изговорена в обществото. Да, тя е много лична, засяга човешките съдби, засяга фамилии и поколения. Но както всички останали страни в Централна и Източна Европа се отърсиха от нея, така трябва и ние да се отърсим. Болезнено е, можеше да стане много отдавна, нямам за себе си обяснение, чел съм много, говорил съм с много хора, но за себе си аз нямам може би не обяснение, а оправдание защо това не се е направило досега и защо тази тема продължава да бъде толкова болезнена.
Баща Ви е бил служител в Първо главно управление в ДС, в разузнаването.
Баща ми работеше във Външно министерство към службата, която в момента се нарича Служба Комуникации, тогава тя е била към тази структура.
Т. е. Вие още преди да стъпите в министерството като министър, сте знаел разликата между онези, които работят за националната сигурност, и тези, които са, както ние ги наричаме, „обикновени доносници". Не Ви ли беше твърде трудно да защитите тази си позиция, която поехте в министерството?
Какво значи да правим разлика? Това, на което аз съм се основавал, е на базата на документите, които бяха публикувани, които са в интернет. Опитайте се да се поставите в моите обувки. Излизат документи на базата на закон, които се публикуват в интернет, достъпни са на всеки. От тях се вижда, че посланикът Х в държавата У в ЕС, сега или тогава действащ, е изпратен там 70-те години, вербуван като агент, да шпионира натовските бази, да разработва агенти под прикритие и т. н. Това е ставало 70-те-80-те години. Същият този човек 2009 година представлява съвременна България в страна, която е важна, която е стратегически партньор на нашата страна, с която сме заедно в ЕС, от която ни зависят някакви неща - Шенген, едно-друго, всякакви неща, които сега са ни важни. И когато тези неща са публични, когато тези документи са публични, не само аз ги виждам, виждат ги и нашите партньори. Ние, като държава, толкова ли нямаме достойнството да си кажем, че това трябва да спре, не може по този начин. Всички държави в Източна Европа са го направили и тук не става въпрос да търсим кой бил добър, кой - лош. Всичко това са човешки съдби. Аз съм говорил с доста хора, които по една или друга причина са попаднали в тази система - някои са злоупотребявали, други са искали само да получат апартамент, трети са желаели да шпионират. Това са човешки съдби.
Затова Ви питам дали имахте сериозно колебание, когато предприехте този поход срещу доносниците?
Нямах колебание, защото това не е отношение между мен и конкретна личност, това е отношение на държавата и обществото към самите тях. Как искате ние да бъдем уважавани по света, ако всеки път около нас ще остават някакви съмнения? Ще кажат: „Абе, те убиха Георги Марков". 30 години ние не можем да разберем кой го е убил, продължавало следствието. В същия момент виждаме в нашето ежедневие как този подход затлачва неща в нашето общество днес - било то в съдебната система или някъде другаде. Веднъж завинаги тази страница трябва да бъде затворена. Затова може би аз така реагирах, защото аз лично за себе си никога не съм питал някого кои са му родителите и т. н. Това са си лични неща.
Българите виждат как наистина голяма част от децата на минали величия все още имат определен път на развитие в тази държава, чисто човешки да си го говорим.
Баща ми далеч не беше минало величие, нито е бил член на Политбюро, нито нищо. А в интернет аз съм изчел такива неща за себе си и за семейството си, които не пожелавам на никого да изчете за себе си. Четох, че били активни борци, което не е вярно, били роднини на Петър Младенов, което също не е вярно, един куп глупости. Но може би това е моят подход, който може би е неразбираем за някого, защото аз смятам, че хората трябва да бъдат оценявани на базата на това, което правят, а не винаги да търсим кой с кого е свързан. Когато тръгнем по този път, казваме, че проблемите са нерешими, ние не ги контролираме, някой друг ги контролира - миналото или някакви хора. В крайна сметка ние или имаме силата като общество да погледнем обективно на себе си, да затворим тези неща и да вървим напред, или се овъртаме постоянно и си търсим извинения и обяснения за случващото се. Решението, политиката, която аз следвам във Външно министерство да няма хора, свързани с ДС, които да представляват България, е политика, която е одобрена от Народното събрание.
Да разбирам, че по никакъв начин не изпитвате съмнения от онова, което предприехте в рамките на този мандат, дори и с риск да останете с определението „синът на служител в ДС" сложи кръст на посланиците от ДС?
Не, защото това е риск, който всеки носи със себе си. Когато аз поех тази политика, на мен ми беше ясно, че ще бъда подложен на неминуеми атаки отвсякъде, защото говорим за широк кръг от хора с влияние, с контакти в обществото, които искат да защитят позициите си. От едната страна стои това. От другата страна стои моето желание и желанието на правителството, в случая и на българския парламент, да променим не само образа на България, а да отворим и перспектива пред младите хора. Защото когато се направи един внимателен анализ на това, което се е случвало през годините, да, човешка съдба е, че едно време си шпионирал в Германия или в Испания и после си забравил удобно за това и си станал висш дипломатически служител. Но по същия начин е човешка съдба е и за всички тези хора, които не са успели да се развият в системата, защото не са имали тези контакти или не са били част от този кръг. Или тези, които са напуснали, избягали.
