Министър Дончев: Пестим близо една трета от времето на тези, които  кандидатстват онлайн по европроекти
Министър Дончев: Пестим близо една трета от времето на тези, които кандидатстват онлайн по европроекти / снимка: Sofia Photo Agency, архив
Министър Дончев: Пестим близо една трета от времето на тези, които кандидатстват онлайн по европроекти
42649
Министър Дончев: Пестим близо една трета от времето на тези, които кандидатстват онлайн по европроекти
  • Министър Дончев: Пестим близо една трета от времето на тези, които кандидатстват онлайн по европроекти

В сряда беше даден официален старт на електронните услуги в Информационната система за управление и наблюдение на еврофондовете в България. Системата позволява вече да се подават документи за еврофинансиране чрез интернет. България е една от първите страни в ЕС, която въвежда електронното подаване на документи при кандидатстване по еврофондовете. Като начало системата може да се ползва ОП "Техническа помощ", но до края на годината ще се включат ОП "Развитие на човешки ресурси" и "Конкурентоспособност". Нужно е кандидатстващите да имат електронен подпис. За следващия програмен период министърът по управление на средствата от ЕС Томислав Дончев си поставя за цел електронното подаване на документи да бъде 85 на сто от цялото кандидатстване.

В същото време бяха огласени данни от одиторския доклад на KPMG от 2007 година до началото на 2011 година, който отчита сериозно изоставане на България в договарянето и усвояването на средства от ЕС. В документа страната ни е посочена като „двойкаджия" по усвояване на пари за наука и иновации, за здравеопазване и за енергийни проекти. За данните в този доклад и за стъпките, които ще облекчат подаването и обработката на документите, свързани с работата по европроекти е интервюто с министъра по управление на евросредствата Томислав Дончев за предаването „Европа сега".

Тенденцията в доклада на KPMG за изоставането на България, макар във времето назад, е доста смущаваща - как я преодоляваме с днешна дата?

Темповете, с които се движи България са добри. Лошото е, че България има много късен старт и стартира от не много добро положение. Като започнем със скандалите, свързани с разходване на средства не по предназначение, както деликатно понякога се наричат аферите, свързани със злоупотреби през 2008 година, и свършим дотам, че за целия период 2007-2008, а и голяма част от 2009 година, беше сторено съвсем малко. България влезе в средата на 2009 година с плащания в обем 0,98 процента, което е около 150 млн. лева. Оттам нататък какъвто и добър ръст да има, има добър ръст, защото 10 процента, отчетени към края на 2010 година спрямо 0,98 процента година и половина преди това, е много добро постижение. Това е повече от 10 пъти ръст. Необходимо е време България да навакса голямото закъснение, което има в началото. Но темповете, с които се движат нещата, са окуражителни и аз мисля, че ще приключим този програмен период по един достоен начин, въпреки че, напомням, това е първият програмен период на България. Не е много справедливо сравнението с държави, които имат зад гърба си два или три програмни периода. Междувременно разликата между България и останалите държави не е толкова голяма. Ако говорим за държава, с която трябва да се сравняваме, като нова държава членка, приета същата година като България, това е една съседна Румъния. Аз претендирам, че въпреки трудностите, които имаше България през 2008 година, в момента тя се справя със сигурност с по-добри темпове, отколкото нашите приятели и съседи от Румъния.

Това звучи обнадеждаващо. Ако обаче в Европарламента и изобщо евроинституциите прочетат все пак този доклад на KPMG, доколко и как имаме шансове за един следващ програмен период да отстояваме наистина сериозни суми за страната ни?

Аз на първо място не бих категоризирал в каквито и да е морални категории мястото на България преди или след когото и да било. Доколкото аз предпочитам да гледаме самите себе си и даже не процента плащания, макар и той да е важен, а какво е постигнато с тези пари. Тъжно е, че фокусът на общественото внимание понякога бяга от реалния резултат. Колкото до Европейската комисия, Европейския парламент, други отговорни институции, аз вчера се прибрах от Брюксел, имах разговор с комисаря Хан, който отговаря за регионалната политика, с много от служителите в Генерална дирекция „Регионално развитие" правихме анализ на отминалата година, доколкото за мен беше нещо като равносметка какво е сторено през последната година, и беше отчетено, че България безспорно има нужда от още темпо и скорост, но през последната година е забелязан осезаем ръст и напредък. Колкото до следващия програмен период, методиката за определяне обема на финансиране е базирана на коефициент, свързан с БВП на глава от населението, а не със усвояването на средствата от предишния програмен период. Въпреки че аз в многото си контакти, включително и с политически фигури и от Европейския парламент, говоря за бюджетна комисия, за други комисии в Европейския парламент, съм казал, че не възразявам, ако някой иска, да въведе коефициент, с който да ни определят помощта за следващия програмен период на база какво сме усвоили през този. Само че да бъдат всички така добри да ни оставят да завършим програмния период, а не да ни мерят от три години от старта му, от които две и половина загубени, това би било ужасно несправедливо. Нека да мерят финала на този програмен период, аз съм убеден, че финалът ще е добър.

Ако се върнем към този програмен период, преди дни отчетохте напредък в областта транспорт при срещите си в Брюксел, къде критично се изостава?

Оперативните програми са много различни. Те работят с различни получатели на финансиране. Едно е да се финансират курсове по професионално обучение, съвсем друго е да се строи железница. Има такива флуктуации във времето, една оперативна програма излиза напред като темпове, действително последните месеци има изключително радващи темпове в оперативната програма транспорт, особено, когато говорим за железници. Ние имаме 78 процента договаряне на тази приоритетна ос и очаквам до преди края на годината ние да сме договорили 100 процента от средствата, което означава, че оттук нататък тежката ни и предизвикателна задача е само и единствено качество на изпълнение и подготовка на следващия програмен период. Има трудности, свързани примерно с ОП „Околна среда", но там става дума за огромни инфраструктурни проекти, много от общините имат трудности да управляват суми, които до момента не са управлявани. Полагат се усилия на всички нива, не само на ниво управляващ орган. Самите български общини полагат много усилия, има сериозно раздвижване в „Околна среда" като темп на договаряне, което, вярвам, ще доведе до един по-добър темп на плащане. Недобра е ситуацията в Програма за развитие на селските райони, доколкото ако сравним инвестиционните мерки и тези, които са именно за общини, със сходни мерки, които има ОП „Регионално развитие", ще видим, че там нещата се движат по-бавно. Аз съм поискал график за обработка на проектите от 2008 и 2009 година, както и конкретен план за ускоряване на плащанията в рамките на тази година, за да не влизаме в хипотезата загуба на средства.

Къде е причината, специално за програмата Развитие на селските райони?

Когато има такива проблеми, винаги говорим за проблеми от двете страни - на този, който кандидатства и изпълнява, и на този, който управлява програмата. Бавно се движат документите. Когато се прави предварителен контрол на процедура по реда на закона за обществените поръчки, тя дали е законосъобразна, което е вид гаранция, че няма да има проблем в бъдеще. Не се движат плащанията с необходимата скорост. Вземат се мерки, но към момента са необходими още много сериозни усилия не само за да не влезем в хипотезата загуба на средства, а за да бъдат удовлетворени наистина големите нужди на всички общини, които са част от програмата за развитие на селските райони, и освен това на самите селскостопански производители, не само на общините.

Толкова ли е критично положението в сфери като науката, здравеопазването и енергийните проекти, та се отбелязва съвсем слабо усвояване и договаряне на средства в тези сфери?

Нека да направим едно изключително важно уточнение. Могат да бъдат разходвани пари за нещо, което е включено като приоритет или, както се казва на професионален език, нещо, което е програмирано. България още когато е подготвяла оперативните програми, периода пред 2007 година, е сложила такива приоритети и ние разходваме пари в рамките на тези приоритети. Те не могат да бъдат сериозно подменени. Когато няма предвидени средства за енергетика, как да разходим средства за енергетика? Тук е необходима малко по-дълга, включително институционална памет, за да се помни кой какво е правил и кой какво не е. Не може да се разходят средства за енергетика, защото няма предвидени такива. Никой не е бил така добър, прозорлив и старателен да го направи през 2005 и 2006 година. Колкото за здравеопазване, ситуацията в началото на 2011 година е променена доколкото има такава операция по ОП „Регионално развитие". Тя е за подкрепа и на специализирани болници, и на общински болници, както и на други категории лечебни и социални заведения, така че следващият доклад на KPMG ще може да отчете, че за здравеопазване са разходени незначителен обем средства през 2011 година. Средствата за наука действително са на незадоволително ниво. Това трябва да бъде хубав урок, всъщност във всички анализи, които правим за следващия програмен период, категорично излиза, че инвестициите в образование и наука трябва да бъдат абсол ютен приоритет. И поне доколкото аз имам ангажимент и отговорност по въпроса, това ще бъде факт - през следващия програмен период да бъдат заделени повече средства за образование и наука. Може да се коментира начина, по който са изчислявани средствата, доколкото например за образование в рамките на ОП „Човешки ресурси" се разходват немалко средства и в рамките на този програмен период.

Ще пребори ли мишката чиновника? Дадохте старт, поне в една от програмите, на онлайн подаването на документи. Как да строим чиновника малко по-добре и да облекчим и неговата работа?

Нюансът във въпроса ви е абсолютно правилен и адекватен. Дълбоката цел не само да улесним този, който подава документите, в смисъл да не разпечатва планини от хартия, да не харчи излишно пари, пренасяйки кашони с документи, което към момента е факт, голямата цел и голямата задача, когато се въвежда подобно решение, е да бъде организирана вид преса, натиск по отношение на всички в администрацията да си вършат добре работата. Когато имаме натиска на една система, когато регистрира всяко действие или бездействие, тогава никой не може да се оправдае, кой не му е подал документа навреме или къде се е загубил даден документ, да не коментирам, че загуба на документи не е възможна. Това е вид преса по отношение на администрациите да бъдат по-акуратни, плюс всички останали предимства. Трябва да натрупаме опит, за да може след една или две години електронното кандидатстване да бъде основна част от практиката и да бъде пълна екзотика, когато някой реши да отпечатва страници и да ги подпечатва с мокър печат.

И после да им прави шест копия в съответно всяка дирекция или бюро, откъдето минават тези документи.

Макар че подобна дейност генерира допълнителна заетост, това със сигурност не е добре за публичната среда, това са допълнителни разходи и излишно губене на време.

Стартира се с „Техническа помощ"?

Стартираме с ОП „Техническа помощ". Разчитаме на много бързо включване, може би буквално следващата седмица, ОП „Развитие на човешките ресурси", което е добре. Следващият би трябвало да бъде ОП „Конкурентоспособност". Обръщам внимание, че за нас са важни програмите, които достигат до най-много хора. Такива са ОП „Конкурентоспособност" и ОП „Развитие на човешките ресурси". Всъщност електронното подаване на документи ще има максимална полза и смисъл, когато наистина много широк кръг от хора успеят да участват в него, а това прави процеса наистина по-достъпен. Един електронен подпис в крайна сметка струва около 50 лева, разходите по него се избиват само от икономията от един или половин подаден проект. Да не коментирам достъпността от гледна точка на времето, убеден съм, че това наистина ще промени системата.

С колко се планира да се ускори процеса, макар че това е толкова трудно да бъде измерено обективно?

Трудно е да бъде измерено, както ми е трудно да измеря колко бензин, нафта, колко човекочасове труд ще спестим. С много, поне с една трета ще се вдигне разполагаемото време и на този, който подава документите. Да, ще има допълнителни трудности, допълнителни задачи за тези, които ги обработват. Часовникът, когато се обработват документите, цъка особено безмилостно. Но това е от полза на по-добрата скорост, от която България безспорно има нужда.

Дали е по силите обаче и на администрацията, защото това е нов тип ниво на обслужване?

Всеки управляващ орган преди да въведе системата, която сме изградили и тя като софтуерна платформа е абсолютно готова, трябва да реорганизира процесите отзад, което не е само едно административно упражнение по пренарисуване на процесите. Те наистина трябва да се реорганизират в посока да станат по-оптимални. Само тогава може да стартира, да предложи на своите кандидати, бенефициенти подобна услуга.

Неизбежно на този пост работите много с представителите на местната власт. Изборите наближават, пречи ли това на изпълнението на проектите? Усеща ли се вече?

Изборите са демократична процедура, от която не можем да избягаме, нямаме друг механизъм за назначаване на ръководствата в местните власти - кметове, общински съвети. Безспорно не се отразява по най-добрия начин. Там, в тези общини, където ще има смяна на ръководствата, ще е необходима много интензивна работа с новите кметове, за да няма прекъсване на едни приоритети, започнати от предишното ръководство, които вероятно са добри за града, да няма колебание, да няма премисляне дали те да бъдат продължени. Разчитам да няма радикална подмяна на екипите, доколкото там, където е създаден някакъв капацитет, трябва да се пази. Не на последно място изборите, макар че се провеждат есенно време, водят понякога до колективни форми на масово безумие, които се наблюдават при по-продължително слънцегреене. Губи се част от рационалността на политическия дебат. Както се дебатира по отношение на всичко друго, така трябва да се дебатира и по отношение на европейските пари. Този дебат е полезен и колкото повече хора бъдат въвлечени в него, толкова по-добре. Но често се случва да преобладават нерационални аргументи и чисти политически спекулации, което не се отразява добре на темата. А темата трябва да бъде във фокуса и на политическото, и на общественото внимание. Но винаги е така, когато наближават избори.

Така бихте определили сигурно и вотът на недоверие, който макар и за провал в антикризисната политика на кабинета, със сигурност в аргументите и реториката на някои от представителите на опозицията ще присъстват евросредствата?

Това е някаква проява на политическо безочие, доколкото в политиката се предполага всеки участник да бъде гъвкав, да бъде сладкодумен, но правителството, което не успя да се пребори с корупцията, което дори нямаше оценка за съответствието на оперативните програми, да коментира темповете на усвояване в момента, наистина е безочливо. Не ме карайте да припомня цифрите, които казах в началото. Ако България в момента не е в челото и дори не е в средата на класацията, ако предположим, че класацията има смисъл, заслуга за това има предишното правителство.

Намаляха ли подписите под броя документи, които човек трябва да носи засега все още в папка, за да работи по европроект, разбира се, с уговорката, че при всеки проект е различно?

Намаляват непрекъснато в различните ведомства, макар че се случва понякога обратният процес. По искане на одиторите някъде се добавя по някой допълнителен подпис. Но като цяло броят подписи е намалял. Има, намират се така да ги наречем девиантни случаи. Наскоро открихме с 62 подписа, които са необходими за плащане. Радващото е, че една голяма част от подписите се случват в този, който иска парите, да кажем това е въпрос на вътрешна процедура. Намаляването на подписите, колкото и да изглежда само фигуративно казано, е приоритет, защото повече подписи не означава само по-дълга административна процедура, а означава размита отговорност.

Много бавен е във времето, защото до неотдавна се коментираше как чиновниците масово ги е страх да разписват по куп причини: проверки, одитори. Затова се бавят и мотаят документи.

Всеки, който е професионалист, знае какво прави и си върши добросъвестно работата, няма основание да се страхува. А иначе правилна е забележката, че при един дълъг списък с подписи е съвършено неясно кой носи финалната отговорност: този, който се е подписал пръв, този, който се е подписал последен или който се е подписал някъде в средата. Това е проблемът на многото подписи и аз считам, че този проблем е даже по-голям отколкото загубата на време.