Мария Габриел: Колкото по-бързо излезем от тясната рамка на партийните боричкания, толкова по-добре за България
Мария Габриел: Колкото по-бързо излезем от тясната рамка на партийните боричкания, толкова по-добре за България / снимка: БГНЕС

Евродепутатът от ЕНП и ГЕРБ Мария Габриел в „Седмицата” на Дарик:

Вие сте член на специалната комисия по организирана престъпност, корупция и изпиране на пари, заместник-член сте на комисията по граждански свободи и правосъдие и вътрешни работи, които са достатъчен аргумент, тези ваши позиции, за да дадете вие аргументите за вота на недоверие в областта на сигурността, който ГЕРБ ще внася.

Най-напред веднага да оборим една от опорните точки, че опозицията не изпълнява ролята си в един демократичен процес. Именно това е ролята на една опозиция - да предизвиква дебат по теми, които са много важни за обществото. Дали това е
инструментът, вотът на недоверие, факт е, че този път този инструмент е избран. Няколко са аргументите със сигурност. Имаме нужда да продължим да дискутираме върху дискредитираната реформа за сигурността. Имаме нужда да продължим да говорим за промените в ДАНС. Имаме нужда да продължим да говорим за доклада на Европейската комисия, който беше изключително унищожителен. Докладът, говоря, за механизмът за сътрудничество и оценка. Необходимо е да продължим да говорим за темата за бежанците. Необходимо е да говорим за контрабандата. И необходимо е да продължим освен това ясно да поставяме и тези въпроси, които са свързани с битовата престъпност, с това, което усещат хората по населените места в България. Ето най-малко 6 причини този дебат да се състои.

Според управляващите точно в тази сфера ГЕРБ са уязвими - че това бил вот срещу вас самите, че Бойко Борисов внесъл вот срещу Цветан Цветанов, ползвам и заглавие в печата.

За мен лично е много тревожно, че обръщайки по тази начин аргумента, сякаш се отказва необходимостта от дебат по тези теми. Напротив, ако реакцията не е тази автоматична опозиция или търсене на извинение с предишните, много по-лесно ще могат да се поставят същинските проблеми. Ето още едно доказателство за това, че ние постоянно имаме подменен дневен ред. След като самите управляващи признават, че има необходимост от реформи в тази система, има необходимост да се види за това, как ще се отговори на притесненията на хората по места за престъпленията, за това как може чисто икономическата престъпност да бъде намалена? Как може да направим така, че негативните оценки на Европейската комисия, които чухме и на които първоначално имаше реакция за ешкън-план, които вече се размиват, т.е. всяко чудо за три дни, вместо този дебат да се случи, той е важен за България, като България страна членка и за хората в България, ние отново подменяме дневният ред, имайки реакция на обвинение, което няма състоятелност.

Как четете доклада на Европейската комисия за корупцията в ЕС? Тук прочитът беше силно негативен спрямо България, а всъщност от табличките личи, че България е около средните нива на корупция в ЕС.

Най-напред да кажа, по време на целия ни мандат в Европейския парламент, включително и по време на функционирането на временната комисия за борба с корупция и организирана престъпност, сме отстоявали точно това - че корупцията не е само проблем на България и на Румъния, тя е общоевропейски. Борбата с организираната престъпност не е феномен, който спира на границата на една държава. Ето защо няма как да не се зарадваме за това, че за първи път разполагаме с данни, обърнете внимание, много подробни за всяка една страна членка. Това междувременно не бива да ни служи за предлог отново да не си свършим нашата работа. Там има казани отново конкретни неща. Какво правим с обществените поръчки? Поне там не може ли в един много кратък срок да бъде постигната прозрачност? Какво правим с начина, по който се извършват назначенията, кадровите промени? Това е, което искат хората в България, гражданското общество.

Да, но част от вестниците в България прочетоха този доклад и по конкретен начин, защото в него лъсвали Мишо Бирата, Банкя, става дума тези подслушвания на вашия лидер.

По същия начин лъсва и назначението на Пеевски. По същия начин лъсват и доста други предварително познати от публичните медии и от хората назначения, преди те да са се случили. Не мисля, че този дебат е ползотворен. Колкото по-бързо излезем от тясната рамка на партийните боричкания, толкова по-добре за България. Просто на нас ни е необходим консенсус по пет основни неща и те в този доклад, обърнете внимание, за първи път докладът не е пожелателен, не е с ясната идея, че трябва да дойде желанието от страна на България за реформи. Има ясно изредени технически включително процедури, които трябва да се случат, за да се отбележи напредък.

Как се коментират обвиненията срещу Цветан Цветанов в Брюксел?

Давам само пример - Цветан Цветанов е приет от всички европейски политици, с които е поискал среща. Цветан Цветанов беше само миналата седмица на конференция за сигурността в Мюнхен. Цветан Цветанов беше на закуската с Обама. Междувременно като че ли пропускаме да забележим, че и днес г-н Шулц не е на конгреса на БСП и че г-н Станишев, лидерът на ПЕС, не беше на официалното представяне на кандидатурата на г-н Шулц в Европейския парламент. Нали, нали можем да се досетим, че всяка една от страните членки на Европейския съюз, партньорите ни в евроатлантическите служби имат своя система за информация. Дали той щеше да бъде приет толкова добре, г-н Цветанов, ако имаше основание и доказателства? Напомням, че те не са се появили в българското публично пространство.

Вярно ли е, че ГЕРБ... каква дума да употребим, натопява България по проблема с бежанците и че сега е възможно да се получат негативни, сериозни критики от Брюксел по този въпрос?

Много се радвам, че ми задавате този въпрос, защото като че ли умишлено се пропуска да се каже следното, а именно фактите - въпросът, зададен към Европейската комисия за ситуацията с бежанците, е да, дело на депутати от Европейската народна партия. Зададен обаче ноември месец, тогава, когато всички бяхме във вихъра на бежанската вълна. Междувременно повдигането на въпроса на тази пленарна сесия в Страсбург добре е колегите, които са го направили, също да имат смелост да го кажат защо го повдигат сега, защото със сигурност не е групата на Европейската народна партия, когато се постави на дневен ред в пленарната сесия. Така че отново с факти и аргументи оборваме внушения.

А вие сте питали ноември, то излиза февруари отговорът.

Да, точно това се случи. И не по настояване на Европейската народна партия.

Това означава ли, че вече според Европейската народна партия и конкретно ГЕРБ правителството се справя с проблема, както твърдят неговите представители?

Това означава, че за нас този дебат беше приоритетен ноември и декември, когато имаше спешна нужда да се обърне внимание на неспазването на процедурите, на далеч от стандартите условия за бежанците, на и досега тоталната липса на стратегия за интеграцията на тези хора. Сега обаче, след като беше дадена явно отсрочка, за да бъдат набелязани някои конкретни мерки, които просто нямаше как да се случат, защото те са направени под международен натиск и защото на място международните организации, НПО-тата, колко много доброволци граждани свършиха това, което се опитват управляващите да представят като само своя заслуга. Нека бъдем коректни и към тези хора и тези организации.

Трябва ли в целия Европейски съюз да стане задължително гласуването, електронно и мажоритарно? Въпросите, които ГЕРБ подкрепя да бъдат зададени на референдум и ще участват в събирането на подписи за това.

Не мисля, че за целия Европейския съюз може да бъде поставен въпросът да е задължително или не гласуването. Все пак за нас е много радостно, че за разлика от друг тип структури Европейският съюз една демократична общност, т.е. всяка страна членка може да реши за себе си дали задължителният вот има позитив и по какъв начин това ще се отрази на живота на гражданите. Ето защо имаме страни, в които има.

Не, толкова е хубаво, ама, ако е хубаво да изнасяме демокрация, ако българите ще решим, ето и гърците гласуват задължително, и да кажем ето така трябва, най-старата демокрация в Европа плюс и българите сега покрай тях сме за задължително гласуване, и да лобирате за общоевропейско решение. За какви далеч по-дребни въпроси се взимат общоевропейски решения.

Аз лично не бих си позволила да изнасям, да защитавам такова, защото все пак, познавайки добре историята на част от страните членки, извървеният път, начинът и изборът, който е направен за задължително или незадължително гласуване, то е въз основа на историята и спецификата на всяка една страна членка. Може би отново да не залитаме към грешния път. Ако обсъждаме въпроса за задължително гласуване, то нека да продължаваме да даваме аргументите за неговия позитив в рамките на нашата страна. След това, когато вече имаш добра практика, добър резултат, можеш да говориш за изнасяне на демокрация. Но иначе просто не звучи сериозно.

Вие сте член и на комисията по земеделие и развитие на селските райони и във връзка с това със сигурност сте наясно докъде са нещата с европейските пари за следващия период до 2020 г. Верни ли са слуховете, че Европейската комисия нямала пари и затова се тутка, не подписва споразумението с България, ще го мотае до лятото, тогава избори, ще се сменя комисия и, хайде, отидохме на следващата година.

Звучи доста несериозно такъв тип обяснение. Пак нека ясно да кажем - последните три години беше направена една от най-мащабните реформи на общата селскостопанска политика. Участвала съм изключително активно в нея и точно заради това сега, началото на 2014 г., е ключов период за това страната ни да фиксира своите приоритети до 2020 г. Ето това е, което истински е на дневен ред. До края на март България трябва да представи програмата си развитие на селските райони. Вече имаме яростна критика срещу първоначално представен прочит, който е лишен от всякакъв задълбочен анализ на определени данни и приоритетно развитие на някои от секторите в земеделието. Факт е, че България до този момент няма тази визия за нас. За мен лично е много обезпокоително, защото свършихме изключително голяма работа в смисъл на това, че интересите на България бяха в голямата си част защитени във формирането на новата обща селскостопанска политика. И затова да имаме много силни директни плащания - два милиарда увеличени директни плащания спрямо сегашния период. Това означава повече пари за зеленчукопроизводство, животновъдство. Това означава повече пари за младите фермери. Ето го демографския проблем. Няма да се преборим с обезлюдяване на селски райони, без да имаме ясен приоритет, даден за младите фермери. Тези хора обаче напоследък какво чуват? Чуват много обезпокоителни новини. Програма ще има, няма да има, после ще има, но тя ще бъде за половината проекти. Това са сериозните проблеми, а не това, че Европейска комисия няма пари. Защо има за другите страни.

Ще бъде ли подписано споразумението с България до март?

Споразумението... до края на март може и да не бъде подписано. То трябва да бъде представено на Европейска комисия до края на март, след това има допълнителен срок, който вече е май, но това никога не говори нещо добро за страната членка, която се опира на...

Ама колко са? Дайте страните... Колко страни имат в момента подписани споразумения?

До този момент не мога да ви кажа, ние нямаме достъп до тази информация. Това, което със сигурност зная, че Германия беше готова със своята програма още октомври месец.

Не, не, то въпросът е колко са подписали досега. Дали България е по-назад.

Не, България до този...

Защото последни информации, които излизаха преди Нова година, беше, че България всъщност е в първата петица като напредналост в разговорите с комисията и вече изглежда, че нещо в Брюксел бавят нещата.

Не, не, категорично България не е назад за това, че не спазва срокове. Напротив, имаме време до края на март. България е назад за това, че начинът, по който се дефинират новите приоритети за периода 2014-2020 г. не се случват с публични обсъждания в тесен диалог с браншовите организации. Достатъчно е само да кажем, че само преди две седмици сме получили писмо от Националната асоциация на зърнопроизводителите, в която има унищожителна критика за представения първи прочит на програмата за развитие на селските райони. Това писмо беше изпратено до комисията по земеделие в Европейския парламент. То е изпратено до Европейската комисия. Много силно безпокойство предизвика, защото там е казано следното: отново имаме някакво разпределение на едни пари, за които обаче нямаме данни защо, нямаме стратегия в дългосрочен план каква полза носят и отново има определени практики, които ни навеждат на това, че корупцията не е изключена. Т.е. ние трябва да бъдем много внимателни. Това е, което България трябва сега да направи. Просто да направи това дефиниране на програмите в открит диалог и чрез прозрачни дискусии.

Вие сте и заместник-член на делегацията в съвместния парламентарен комитет Европейски съюз - Турция. Ще се намеси ли Брюксел по спора между България и Турция за камионите. За това, че всъщност Турция иска да вземе по-голям дял от пазара, като пречи на българските камиони, които се оказват пък по-добри при конкуренцията с турците. И то в дребни неща. Дребни, дребни, но важни. Пътуват двама шофьори например, движат са по-бързо през границите, защото не чакат в единния пазар, и турците измислят всякакви врътки, за да попречат.

Аз не мисля, че Европейският съюз би се намесил, в смисъл съвсем директно вземане на позиция между една от двете държави. Това не е неговата роля. Той обаче следи внимателно всичко, което се случва, и когато има нарушение на определени договори, тогава европейска комисия може да окаже натиск.

Е, има ли? Има ли? Аз разчитам, че сте запозната предвид позицията ви в тази делегация.

Това, това в момента подлежи на обсъждане. Защото нека не забравяме, че Турция не е страна членка на Европейския съюз, и няма как Европейският съюз да налага норми, които са валидни само за страните членки. Т.е. отново на първо място има двустранните отношение България - Турция, които трябва да изчистят недоразуменията. Тогава, когато вече има нарушение на международни споразумения, по които Европейският съюз е страна, може да бъде тя принудена да вземе страна.

Трябва ли Европейският съюз да въведе визи за САЩ? След като е имало такова решение за реципрочност, което вече действало, ако САЩ оставят визите за някоя страна, както България, Румъния, Полша.

Крайно несправедливо е това. Ние нееднократно сме повдигали въпроса. По време на целият ни мандат визите със САЩ, визите с Канада, ограниченията, които сега отпаднаха за Чехия, но остават за България и за Румъния. Да, в Европейския парламент за нас основен е принципът на реципрочност. Друг е въпросът, че да този момент Европейският съюз сякаш не е имал политическа смелост да го направи, защото...

Говорителят на комисията тази седмица каза всъщност, че няма да има. Пак политическа смелост... Има регламент, който казва, че ако САЩ държат визи за някоя европейска, държава член на Европейския съюз, Европейският съюз може да въведе такива визи, обаче говорителят казал, ама не ние ще отворим, ние ще им се молим...

Да, защото... Няколко неща със сигурност това е част от слабостта на външната политика на Европейския съюз - да успява да говори с доста по-твърд тон, не се притеснявайки, че втвърдяване на дадена позиция може да доведе до крах на отношения. Другото, което за нас е много важно. Сега предстои тепърва влизане на новия регламент, който приехме в Европейския парламент, в който вече за първи път ясно ще фигурира, че когато принципът на реципрочност не е спазен, има механизъм за суспендиране временно на визите. Ето това е мярка, която в Европейския парламент изпратихме. Т.е. вместо да заплашваме... Защото и сега, ако заплашваме Щатите, че бихме могли да им...

Издадем визи...

... да спрем визите, ние нямаме юридическото основание за какъв срок, въз основа после на какъв анализ ще успеем...

Не да спрем визи, да въведем визи...

Да въведем визи, да. Но не можем да отговорим на въпроса за колко време, как после ще се реши че отново ще ги премахнем. Това сега вече Европейският парламент след много трудни двегодишни преговори успя да го наложи като процедура.

Координатор сте на Европейската народна партия в комисията по правата на жените и равенство на половете. Сигурно сте верният човек да ви попитам каква е истината с препоръките да не се четат на европейските деца приказки, в които личи неравенство на половете? Където майката готви, а не бащата да готви.

Странно, е че... Всъщност това е, това е само част от общия проблем. Общия проблем е това, че в основата на неравенството между мъжете и жените са стереотипите, традиционната разпределение на мъжка роля и женска роля. И ето, тук идва, че още в най-ранна възраст, в училище, в образованието трябва специално програмите да са бдителни към тази тема. Давам друг конкретен пример. Само преди месец имах възможността да видя в учебник за съвсем малките, втори-трети клас, има момченце и момиченце, които трябва да достигнат до нещата, за които си мислят. Момченцето достига до банката, до компютъра, до колата, момиченцето отива до кълбото прежда, до кухнята. Ето за това говорим, такъв тип се насажда като стереотип още в най-ранна възраст. Ако в най-ранна възраст задължително изучаваме хартата за човешките права, където ясно е казано, че нашата ценност е уважението към различието на другия, нашата равнопоставеност, равни възможности, равни качества, еднакъв потенциал, тогава вече нещата може да са по-различни.

Въпросът е докъде да се стигне в... хайде, приказките ще се махнат, но в Норвегия имало програма, където децата учат вече как крал се омъжва за друг крал. Трябва ли Европа да... хайде, Норвегия не е член на Европейския съюз, трябва ли да стигнем английската кралица да се омъжва за друга кралица.

Категорично не. За мен това, такъв тип примери илюстрират как, когато не водим един разговор открито, когато една тема остава тема табу, тя може да достигне до обратен ефект.

Тя не е табу. Те в Норвегия са го въвели вече да го учат, че кралят им се жени с друг крал, за друг крал. И се пита обаче, ако всички приемат това излизане...

Ето, говорим за табу... Говорим за табу, защото темата за хомосексуалността е тема табу в много от европейските страни. Не случайно в Европейския парламент едни от най-емоционалните ни дебати са на тези...

Но ако се наложи пък чрез учебниците такъв стереотип, кой ще ражда?

По-добре да го изучават в училище със специалисти, с хора, които могат да поднесат проблема педагогически, съобразен с възрастта им, отколкото, нали знаете, че на 12 и 13 години те ще научат за това на улицата, те ще научат за това в интернет. Много по-добре е това да се случи благодарение на родителите и благодарение на преподавателите с професионална подготовка за това.

Каква промяна ще има в ГЕРБ следващата събота, националният форум на партията?

Тя беше казана ясно от нашия лидер г-н Борисов - ще има нови трима зам.-председатели с цел ясно разпределение на отговорности по ресори.

Това означава, че ще си остане старият заместник-председател Цветан Цветанов.

Никога не е поставяно под съмнение неговото място.

Кой ще води листата на ГЕРБ за евроизборите?

Това ще го реши партията, след като бъде проведена необходимата процедура. Тя със сигурност ще е съобразена с ясни критерии за прозрачност на номинациите, тя е съобразена с това да има хора, които ясно са доказали, а не двузначно, своята европейска идентичност и защита на проевропейски ценности.

Вие искате ли да сте пак евродепутат?

Ако партията...

Не те ако, искате ли вие, искате ли?

Моето желание е да продължа да работя за България. Ако това е да бъда в евродепутатската листа на ГЕРБ, за мен би било чест, защото именно партията е тази, която преценява дали всеки един от нас е полезен за партията и страната.

Сега започваме следващия разговор със заместник-министър, който отговаря за туризма. София да се кандидатира ли пак за домакин на зимната олимпиада? Следващата...

Винаги трябва да имаме амбицията за това да бъдем в центъра на такива големи културни, спортни събития, както и София продължава да бъде кандидат за европейска столица на културата 2019. Винаги трябва да имаме тази амбиция, защото такъв тип динамика, дори и само покрай дебата на кандидатурата, е с особено полезно действие за страната ни.