Маргарита Попова: Добрият юрист е дялан камък, той става навсякъде
Маргарита Попова: Добрият юрист е дялан камък, той става навсякъде / Sofia Photo Agency
Маргарита Попова: Добрият юрист е дялан камък, той става навсякъде
45593
Маргарита Попова: Добрият юрист е дялан камък, той става навсякъде
  • Маргарита Попова: Добрият юрист е дялан камък, той става навсякъде

Кандидатът за вицепрезидент на България Маргарита Попова, кандидат за вицепрезидент на кандидата за президент Росен Плевнелиев, това е двойката на ГЕРБ, номер две в бюлетината.

А вие защо мислите, че точно България трябва да бъде единствената държава в Европейския съюз, която има вицепрезидент?

Ами, те половината са с форма на държавно управление парламентарна монархия, а от републиките действително в България имаме...

Нямат, вицекрал нямало в някои.

Да, а останалата половина, действително България има вицепрезидент. И аз ще ви отговоря абсолютно убедено и съвсем кратко, първо, вие знаете, че след 1989 година, след като, след този печален дълъг тоталитарен период, който изживяхме, беше много важно да се структурират институциите така, че да отговорят на правилата на демокрацията, не на едноличното управление и на всяко структуриране на институцията, което създава усещането за еднолична власт. Това е първото и много важно нещо за мен, основен принцип. Не на едноличната власт.

За да няма еднолична власт.

Да, това е много важно. При държава, която е изживяла тоталитарен режим един, през един много дълъг период.

А сега вече трябва ли да има вицепрезидент България...

Трябва да има, трябва да има. Трябва да има вицепрезидент, трябва да има вицепрезидент. Той е пазителят на мандата по конституция. Вие знаете, юрист сте и знаете, че, ако президентът трябва да напусне поста си, не е нужно на произвеждаме нови избори, на всичкото отгоре те струват и пари, а за да има стабилност в държавността и приемственост, тогава вицепрезидентът встъпва веднага на мястото на президента и държи стабилна държавната власт. Второто много важно нещо е да си спомним как се структурира вицепрезидентът, аз се връщам малко назад, как се появи институтът на вицепрезидент у нас през 1991 година. Ние привнасяме в теорията на парламентарното управление чрез този особен, уникален модел на институцията на президента на Република България с присъствието на вицепрезидент. Нашият първи вицепрезидент или първата структура беше така, че да се... да участват в управлението и в държавната власт представители на две различни политически сили. Формата на коалиционно управление и занапред може би ще бъде много актуална. Това носи единение на нацията, това участие. Това допринася за по-добро разбирателство между политическите сили. Така че ние правим добавена стойност...

Тоест вие и на себе си ли гледате като на една странична добавена стойност към по-партийна кандидатура?

Не, нито аз, нито г-н Плевнелиев сме партийни кандидатури. Ние не членуваме в партия, ние сме подкрепени от ясен политически субект, но сме независими, непартийни хора.

Съгласна ли сте с тезата, че вицепрезидентът трябва много да знае, много да работи и малко да говори?

Съгласна съм с това, че вицепрезидентът трябва много да знае и много да работи. С тези двете неща даже може и да злоупотребява.

От...

Обаче с говоренето, дали трябва малко да говори, или трябва много да говори, бих искала да кажа следното. Вицепрезидентът непременно трябва да говори, особено след институцията на вицепрезидента от последните десет години.

Става дума за триединство на трите неща. Това е девизът на сегашния вицепрезидент Ангел Марин, вие не сте съгласна с тази теза.

Не, не съм съгласна, защото от липсата на говорене от страна на която и да е публична личност липсва и не се допринася към обществения дебат. С говоренето от страна на публичните личности ние даваме гориво за обществения дебат за важни политики, за важни идеи, за важни теми. Вицепрезидентът трябва да говори, макар и кратко, но трябва да говори, непременно трябва да говори.

Коя е най-важната дейност, в която ще подпомогнете президента Плевнелиев?

Ами, като се има предвид моят профил, аз, първо, по конституция съм длъжна да го подпомагам в цялостната му дейност, така е изписано и това е мое задължение като вицепрезидент, но особено бих могла да му помагам във всички дейности, които касаят националната сигурност, управлението на системите за националната сигурност и всичко това, което ние разбираме като модерно понятие, модерно разбиране в националната сигурност. Тук е включително и правосъдието като основа на държавността. Освен това бих могла много успешно да го подпомагам и заради образованието, което имам на филолог, в неговото първо задължение, вписано в конституцията, като единител на нацията. Духовността и духовните проблеми са един от най-благодатните начини за единение на нацията. Работа с българите в чужбина и работа за духовността и възраждане на културата.

Понеже сама отворихте темата за националната сигурност, ако вие трябваше да заместите президента на Консултативния съвет за национална сигурност по повод Катуница, какви биха били вашите предложения за решение на съвета на този казус?

Първо, нека да си служим точно с понятията. На консултативния съвет никой не замества президента. Той го възглавява. Така че вицепрезидентът не би могъл. Но той би могъл да бъде поканен и да присъства на този консултативен съвет...

Не, вижте, понеже може, сега, не обсъждаме черни хипотези, ама сама казахте...

Не са черни...

...че държите мандата, ами, може понякога...

Тогава...

...да стане така, че вие да трябва да сте председател.

Тогава, тогава ще бъде друга ситуацията. Но...

Да, та вие сте председател, какво трябва да стане?

Веднага бих искала да кажа следното нещо. За мен Консултативният съвет по национална сигурност към президента е призван, макар и с един закон, който аз не одобрявам, един закон, който се нуждае от промяна и ние веднага след като встъпим, ще говорим по този въпрос, Законът за Консултативния съвет към президента има нужда от промяна, е да работи превантивно. Той трябва да работи по политики и по проблеми с цел да се откриват грешки предварително, да се обсъждат възможни заплахи за националната сигурност предварително, а не да се свиква постфактум след събития като Катуница.

Ето този казус. Какво решение трябва да се вземе от национален съвет за...

Знаете ли, аз мисля, че...

...сигурност?

...някак си загуби от статута си, от тежестта си консултативният съвет и неговото предназначение във връзка със свикването му специално по този въпрос. Ако консултативни съвети бяха свиквани по въпросите на справедливостта, на реформите в съдебната система, особено преди 2006 година, преди да станем членове на Европейския съюз, по въпросите за ромската интеграция, по социални проблеми, няма да се случва президентът да свиква консултативен съвет инцидентно, след като се случи белята.

Понеже търсим ясна...

Но, но... Добре...

Сигурно сте видяла в нашия сайт, да обясним и на слушателите ни, всички какво отговарят, съвсем кратко го даваме във формата на тест и всеки може после да гласува на въпросите, без да знае кой какво е отговорил, и да види кой е неговият вицепрезидент. Та, за да бъде ясна фразата ви, кое решение трябва да вземе съветът? Аз чаках да кажете съгласие за гражданска конфискация незабавно например.

Не, не, аз щях да го кажа това нещо, вие избързахте и аз ще подкрепя, и ще кажа, равенство, за да се усетят хората равни и за да възтържествува чувството за справедливост, наистина щях да поставя въпроса за гражданската конфискация. Щях да поставя въпроса за консолидация и обединение на политическите сили по-ясно и категорично, за да се намали възможността за етническото напрежение. Частично сегашният президент направи това, като излезе след консултативния съвет и направи някакво изявление, което той можеше блестящо да направи, ако не е беше използвал формата за свикване на консултативен съвет, а беше направил едно обръщение към всички политически сили, към народа, към Народното събрание. Мисля, че тук малко загубихме, дори влязохме малко и в популизма. А нещото, което никога няма да приема, и нещото, за което никога няма да пледирам, е въпросът за това да бъде върнато смъртното наказание. Това е абсурд.

Ще помилвате ли, ще помилвате ли осъден за убийство и в контекста на последните събития - осъден за поръчителство на убийство?

Помилването е особен акт на хуманност и на милост от страна на държавния глава и аз никога няма да го разделям на текстове от Наказателния кодекс за това да и за това не. Да, помилване за убийство и веднага давам един пример. Едно битово убийство, на синора между двама възрастни хора и обстоятелства, които са се появили, след като той е осъден, след като присъдата е влязла в сила...

Умишлено убийство, битово.

Да, да. Няма пречка и за умишлено убийство да бъде постановен указ за помилване...

Да ви кажа, вие сте първата, първата, която не раздели Наказателния кодекс, стигахме до детайли с кандидатите и за президент миналия път каква да е небрежността...

О, моля ви се. Ами, това е, защото наистина един юрист по професия, който се е занимавал с наказателно право...

Тоест вие бихте помилвала всеки...

Да, да, само че...

...в някакъв...

Само че, само че актът на помилването трябва да бъде публичен, трябва да бъде открит, обществото трябва да знае кой...

Така.

...кога и защо се помилва. Макар че нито конституцията, нито в Наказателния кодекс се изисква в указа на президента да се излагат основания за помилване, нито пък когато откажеш помилване, да обясняваш на хората защо.

Тоест обаче вие казвате, че ще обявявате публично конкретните си мотиви да помилвате или не някого.

Да, и това е много важно по две причини. Първо, защото актът на помилване не може да се използва за политически игри. Актовете за помилване трябва да бъдат ясни, открити, мотивирани и ясни за обществото, защото президентът, помилвайки, не може да се конфронтира с принципите за равенство на хората пред закона и за справедливост. Когато той обясни защо го прави, тогава хората ще преценят трябва или не трябва.

Възникват и тук въпроси - ако го помилвате някой човек заради това, че е болен, и то от болест, която той не иска да става ясно, и няма друг мотив, и тогава ли ще кажете - той е болен от еди-каква си смъртна болест?

Вижте, навлизате в темата за постановяване на присъдата при конкретни обстоятелства. Работата на президента е не да поправя влезли в сила присъди. Това не е работа на президента. Работата на президента е, след като е влязла присъдата в сила, след като са преценени всички обстоятелства, заради впоследствие настъпили обстоятелства той да може да направи жест на човешка милост. Това е, защото...

Тоест вие ще кажете на хората, на гражданите ще кажете - аз го помилвам, защото е болен от това, както впрочем пък казаха, да ви кажа, в другите разговори с вицепрезидентите, те се притесняват от това, пък аз се сещам за Локърби казуса.

Нямам, нямам никакво притеснение...

Там шотландците казаха защо го пускат, че е болен. Ще кажете, дори да е от смъртна болест болен.

Разбира се, нямам никакво притеснение и знам, че ще има много гласове против. Въпросът обаче е с ясни, убедителни, човеколюбиви мотиви, защото това е акт на човешка милост, да убедиш хората и да ги възпиташ. Веднъж няма да приемат мотивите, втория път няма, но третия път... Така се възпитава обществото. Това е призванието.

Ще давате ли българско гражданство на всеки втори, който го поиска?

Българско гражданство и в момента не се дава на всеки втори. Имаме...

Е, не, в момента се дава на всеки втори.

Не се дава на всеки втори.

Според, не, аз не влагам нищо отрицателно. От 120-130 хиляди молби през двата мандата на президента Първанов са удовлетворени между 60 и 70 хиляди. Не си спомням точната цифра.

Българското гражданство се дава по разпоредби в закона. Друг е въпросът дали нашият закон вече отговаря на модерните изисквания и на европейските изисквания за даване на гражданство. Гражданството ще се дава по закон, така както е разписано в закона, ако има нужда той да бъде променен, ще го направим. Между другото аз започнах работа в Министерство на правосъдието по изработване на модерна концепция за българското гражданство. Жалко, че не можахме да се съберем с вицепрезидента г-н Марин да направим обсъждане на тези първи стъпки за изработване на концепция. Но аз като вицепрезидент ще продължа да работя по този въпрос.

Става дума обаче за очевидна финална преценка, която прави вицепрезидентът и респективно, нали, президентът, т.е. интересно е вие в каква посока мислите, за това, че по-трудно трябва да се дава българско гражданство или по-лесно? Възможно е България да се затвори вече като е в Европейския съюз.

Не, не.

Другият вариант е да се пък отвори по-широко предвид демографската криза.

Много балансирано и внимателно трябва да се мисли в европейски контекст по този въпрос, защото българското гражданство е свързано с много други институти - това е с
миграциите, с убежищата, със законовата, с незаконната миграция, така че в рамките на европейския контекст по този въпрос се работи и аз ще спазвам европейските правила.

Значи на... по-ясен отговор...

Но няма да се създава усещането у хората, че гражданство се дава на всеки втори. Примерно, когато някой дари на някоя фондация или дари някаква определена сума пари, той непременно за това да може да стане гражданин. Ето срещу такива неща ще възразявам. Вицепрезидентът не раздава гражданство така без нищо. Има Съвет по гражданството, в който работят много институции, той е към министъра на правосъдието. Този съвет прави предложения и вицепрезидентът въз основа и на тези предложения, и на голям набор от документи преценява по закон на кого да даде и на кого не.

Ще разговаряте ли лично с всеки, комуто давете българско гражданство?

Нито е възможно, нито е необходимо.

А, смятах го аз. Първо също мислех така.

Нито на практика е възможно...

За десет години 60 хиляди души, като се разделят на работните дни, да ви кажа, 10-15 души на ден, по 5 минути да го видиш, няма да отнеме повече от половин ден.

Не, не. Не. Нито е възможно, нито е необходимо, след като гражданство се раздава по правилата.

Знаете ли защо ви питам? Защото коментарите, които четох през годините, едно от съмненията е, че не се спазва изискването за знаене на български език. Вадят се бележки, вашите, експертите, които се занимават с това, гледат едни документи, дето пише - знае там български, и си мислех как да се реши този въпрос - ами, лично този, дето взема решението накрая, го пита с пет думи да види говори ли български.

Не, не, това е твърде елементарно, твърде елементарно. Връзката на една личност, на един човек с една държава, с нацията, не е само във владеенето на езика, но...

Ама нашият закон в повечето случаи го иска. Има изключения, но иска да знае български.

Правят се интервюта в процеса на изготвяне на документите, на всеки, който кандидатства за българско гражданство, се правят интервюта и това се съобразява. Но да се занимава вицепрезидентът с изслушване и лични срещи с всеки, това е изключено. Има друго нещо обаче, което аз бил предложила, и то е много, то би било много добро. Хубаво е обаче да направим, да проведем ритуал за тези, които придобиват с указ българско гражданство, това нещо да стане публично, да стане ритуал. Цялото общество да види кой, как и защо получава българско гражданство. И това би било много...

Тоест казвате няма да говоря лично...

Но ще искам...

...но след като дам, ще видя лично всеки, на когото му давам...

Абсолютно. Ще искам да има ритуал, когато получават хората българското гражданство, България да ги види и те да се срещнат с нацията и с държавната власт, която ги е удостоила с указ за българско гражданство.

Ще използвате ли законовата възможност да давате българско гражданство на спортисти, учени, артисти, бизнесмени, без да отговарят на условията за останалите кандидати?

Ние и сега имаме такава възможност по член 16.

Има я, а вие дали ще я ползвате, защото и там има два отговора.

Да, ще я ползвам. В закона е казано, че когато е в интерес на България, в интерес на нацията и когато тези личности имат особени заслуги в различни области, ние трябва да привличаме национален капитал. Така че това бих продължила с удоволствие да го правя при ясни правила и при висока летва.

Не, защото тук с правилата също сега, примерно за спортистите, от това, че ще играе в един отбор, е едно.

Тук бих казала, че...

Ако ще играе в национален отбор - друго. И вече като почнем от коя група да е отбора, до коя група ще падате?

Тук сте прав, тук сте прав, трябва да се прецизират и много. .. да се спазват правилата така, както са заложени - в интерес на държавата и когато той е допринесъл в различни области. Мисля, че специално при спортистите, случват се, има случаи, в които се злоупотребява. Хората добиват усещането, че се злоупотребява, когато дадеш на някого българско гражданство и след няколко месеца или след година той отива някъде другаде. .. в друг отбор.

Да играе в друг отбор.

Ето това не ми харесва.

Ще уважавате ли искания за освобождаване от българско гражданство, за да бъде придобито чуждо гражданство?

Да, формалната връзка между гражданина и между една държава не ни е нужна. Сега светът е широк. Всеки има право да предпочете и да каже къде иска да отиде, защо иска да отиде, така че. . .

Защото има хора пък, които се дразнят - как така, родил се е българин, конституцията му е дала тази възможност, той в един момент взима и си заминава.

В какъв свят живеем вече, в какъв свят. Хората пътуват свободно, светът е широк. Нека да отиват, нека да имат, да се свързват с тези държави, с тези места, с които предпочитат, където ще се чувстват много добре, макар че корените и връзката винаги остават някъде другаде.

Ще давате ли убежище на бежанци от арабски държави и други страни от Африка и Азия?

Да, контролирано, контролирано, в защита на националния интерес и с абсолютен ангажимент за спазване на човешките права. Вие знаете какво значи убежище, това значи закрила, която дава една държава на една личност по различни причини.

Да, ама в арабския свят, където бълбука, ето, от Йемен например, общо взето, формално могат да отговорят десетки, стотици хиляди хора заради стълкновенията, които има там.

Аз точно, точно затова казах...

Е, ще дадем ли на всички от Йемен, които избягат?

Не, няма. Затова казах, нашият национален интерес на първо място, защото Законът за бежанците и убежището казва, първо, какво значи убежище и, второ, с какво се свързва даването на убежище. Всичко това е свързано с грижата на държавата за тези хора в не по-малка степен от упражнената грижа от страна на държавата към всеки един български гражданин. Ние трябва да се съобразим, да защитим националния си интерес откъм интеграционни способности на държавата в дадения момент. Между другото това е много сериозна европейска политика. Ние имаме ангажимент от 2012 г. заедно с полското председателство да направим един единен инструмент за убежището, така че да направим единни правила в рамките на Европейския съюз, защото сега режимите са много различни, и с акцент контролирано защита на националния интерес и уважаване и защита на правата и свободите на хората.

За кои длъжности в държавата президентът трябва да ви превъзложи да извършвате вие назначенията?

Те са определени в около 10 закона. Той може да го прави с един указ за всички възможности по всички закони, може и отделно с указ, така че...

Аз ви питам, ви питам за кои вие смятате, че трябва президентът Плевнелиев да ви превъзложи, че ще бъдете успешна. . .

Когато една двойка работи в доверие и когато е дадена възможност по конституция да се дава възможност на вицепрезидента да назначава определени длъжности, аз мисля, че не може да се поделят длъжностите на тази може и тази не може за президента. Така че...

Кои са дадени в момента, може вицепрезидентът да . . . .

В комисията по установяване и отстраняване конфликт на интереси, в комисията за отнемане на имущество, в СЕМ, в. . .

Да, ама СЕМ си ги назначава лично настоящият президент. Аз затова ви питам кои смятате, че трябва на вас да бъдат прехвърлени?

Конфликтът на интереси и отнемането на имущество са много важни. Вижте, десет са случаите, в които вицепрезидентът би могъл...

Ама вие и СЕМ ли искате вие?

Ами. .. защо не.

Тоест вие искате във всички, в които се допуска в момента вицепрезидентът да назначава.

Аз не виждам по какви критерии. . .

Ще ги разделите.

. . . ще разделиш - тук да, тук не. Важно е да се направи, заедно, в екип да направим подбора на хората, които ще отидат там. Да определим профила на хората, да определим тези, които могат най-много да допринесат за единение на нацията и за справедливи политики, а не да разделяме тук ти, а пък тук аз. Това веднага създава някакви съмнения за някакви странични съображения, така че. . . пълно доверие.

Дайте пример каква задача оправдава пътуване на вицепрезидента за държавна сметка в чужбина.

Работа на българите в чужбина в хуманитарни мисии.

Искате ли още правомощия за вицепрезидента?

Това ще го преценя, когато стана вицепрезидент. Ние сме заявили, че ще бъдем активна двойка, ще работим заедно, ще работим много видимо и много открито. По-различно от това, което представлява президентската институция сега. Така че на този етап не бих могла да кажа трябва ми това и това още, повече, но в процеса на работа може да се наложи и да стигнем до решение, че президентът би могъл да превъзлага и още други задачи и функции да се изпълняват от вицепрезидента.

Одобрявате ли първото решение на Джералд Форд като вицепрезидент, встъпил в длъжността на президента, да освободи от наказателна отговорност предшественика си, с когото са били в една двойка, Ричард Никсън за "Уотъргейт"?

Е, и тази история сигурно. . . не знам дали има по-дискутирана от нея. И веднага ще ви дам. . .

Разбира се. С да или с не, първо, одобрявате ли или не?

Да.

Одобрявате.

Да, одобрявам, одобрявам. . .

Защото капанът на този въпрос е, че сега, като казвате одобрявам, и веднага се казва - значи ще има един неравен пред законите на страната само защото е бил президент.

Няма неравни.

Няма да бъде наказан за престъпленията, които е извършил с незаконно подслушване. . .

Сигурно, сигурно някой ще помисли и така, обаче от дистанцията на времето миротворецът Никсън, това, че той спря, е прекратил войната във Виетнам, това, че той е имал блестяща външна политика, това, че е имало възможности империи да се разберат и да говорят за мира, ценността, ценностите. Ценностите, мирът и разбирателството между различните държави в света е нещото, което от дистанцията на времето оправдава тази постъпка. В крайна сметка той е подал оставка...

Ама знаете ли, сега това означава все едно да кажем - заради това, че Росен Плевнелиев е започнал и построил магистрали, да му се опрощават престъпления, които би извършил. . .

Не, не, аз говоря за ценности. Аз говоря за ценности. Това е висша политика, това е голяма политика, която е водена. . .

То и свободното придвижване по хубави пътища е ценност, особено пък за държава без пътища.

То е ценност, но има и приоритети, има и висши ценности, пред които не можем да си затворим очите и не можем да пренебрегнем, така че моят отговор категорично е да.

Одобрявате ли първото решение на Владимир Путин като наследник на президентския пост на подалия оставка Борис Елцин да му осигури привилегии?

Това е пак част от въпросите за демокрацията, жеста и може би нещо, което се прави с мисълта в перспектива. По-скоро да.

Кой е вицепрезидентът в световен мащаб, от когото се възхищавате?

Едно време в лексиконите си пишехме такива въпроси - от кого се възхищавате, кого харесвате.

Знаете ли, смисълът на този въпрос е точно такъв. Дори малките деца, като искат да станат някакъв. ..

Си казват. . .

. . . казват аз искам да стана такъв заради еди-кой си, защото му е станал идеал, харесва го. И ми е много интересно, че нещо нашите вицепрезиденти не ми е много ясно кой им е идеалът, на кого искат да приличат. Затрудняват се да кажат име.

Напротив, аз ще кажа едно име, макар че по този въпрос не ми се е налагало да мисля от много време и да изследвам, да видя кой какво е правил. . .

То вие и отскоро сте кандидат за вицепрезидент.

. . . така че отскоро сме кандидати, но. . .

Като малка не искахте да станете вицепрезидент.

Хич не съм искала да стана вицепрезидент като малка. Каквото съм искала, съм станала до вчера. Оттук насетне вече искам да стана и вицепрезидент, защото мога и знам какво ще направя.

Какво. . .

Знам, че ще работя за хората.

Кой е, кой е вицепрезидентът, когото харесвате?

Мислех си какво правеше и какво прави, след като вече не е вицепрезидент Ал Гор. Това, което правеше той като вицепрезидент беше много значимо, той работеше за околната среда, говореше и работеше за промените в климата, и той, след като вече не е такъв, той продължи да се занимава с тази работа в полза на хората, в полза на човечеството. Ето такъв човек е. . .

Интересно, че американците не го харесаха за президент.

Ами, не са го харесали за президент. . .

Избирате един от гледна точка, нали, на краен успех човек, който загуби всъщност.

Няма значение, че е загубил. Той направи много стойностни неща и продължава да ги прави след напускане на поста.

Заради това, което прави с екологията и околната среда.

И което прави, след като напуска поста. Това е много важно. Да можеш да използваш и да имаш жар, да имаш желание, след като си бил на едно място, след като си направил много добри неща, да ги продължиш. Това е много важно за мен.

В случай на несъгласие с президента бихте ли подали оставка като вицепрезидента Блага Димитрова, тя беше вицепрезидент на Желю Желев, през 1993 година, или бихте останали на поста, за да отстоявате позициите си?

Няма да подам оставка.

Няма да подадете.

Няма да подам оставка. Вие ме връщате, всъщност ме карате да се замисля за едни материали, които излязоха преди време в "Дойче веле". Г-н Щрамайер, един бивш посланик на Германия в България, написа, той се страхуваше да не би аз след време заради невидимостта на длъжността и на позицията на вицепрезидента да си кажа напускам и аз като Блага Димитрова от скука. Аз не отивам в институцията на българския президент като вицепрезидент, за да скучая.

По кое искате да приличате на сегашния вицепрезидент Ангел Марин?

Първо, спомням си какво направи той, мисля, че 1998 или 1999 година, когато беше в Българската армия, той излезе и категорично изрази позиция за несъгласие с реформите в армията. Отделен е въпросът дали тази позиция беше правилна, дали не беше правилна, дали беше печеливша или не. Но категоричността на този човек, когато му се даде възможност да бъде категоричен, ми харесва и аз мисля да бъда категорична, както той тогава, макар че, нали, неговата позиция е спорно дали е била правилна или не.

По кое не искате да приличате на сегашния вицепрезидент Ангел Марин?

По това, че той мъничко или може би много значително отне от образа си на решителен български генерал през този десетгодишен престой в президентската институция, когато не постави така решително въпроса пред президента, че вицепрезидентът трябва да бъде видим, трябва да взема участие, трябва да говори, трябва да бъде публичен. Той остана неизвестен, непознат и това не ми харесва и няма да го допусна.

Ако сте на мястото на кандидата за президент Росен Плевнелиев, коя негова грешка в кампанията до момента не бихте допуснала?

Ами, аз мисля, че първо въпросът е погрешно зададен. Ние двамата правим заедно кампания, това е нашата обща компания и нашата обща отговорност. Така че. . .

Добре, коя грешка в общата ви кампания. . .

. . . нека да коригираме. Ако сме допуснали грешка, тя е обща, не е само на Росен. Мисля, че трябваше да бъдем по-ясни и по-настойчиво, и повече пъти да повторим нашата непогрешна позиция по случая "Катуница", а именно, че случаят започна като криминален инцидент, след това обаче политически субекти и партии яхнаха случая, политизираха, създадоха напрежение етническо и ние излязохме с една много кратичка позиция, много кратичко становище, и то не специално като позиция и становище, а като отговор на въпрос на журналисти казахме, че не трябва да се политизира въпросът, всички институции трябва да работят, за да няма етническо напрежение, и че това е криминален случай. Но, но, трябваше да обърнем, трябваше да повторим по-ясно, по-настойчиво тази позиция, която е правилна и до ден днешен, но и да обърнем внимание на младите хора, които в първия момент, може би в най-първия момент, най-малките излязоха да протестират и не бяха яхнати от политическата вълна, те излязоха да протестират емоционално заради това, че едно дете, тяхно другарче, е убито. Това е бил най-вероятно първият емоционален подтик. След това обаче тези млади хора бяха използвани и нещата бяха политизирани, което е много зле и трябва да се научим да не правим това. Задачата на президента е своевременно да реагира, за да не се използва и да не се политизират нещата, затова с политическите сили работа по съглашение по много важни проблеми.

Защо вицепрезидентът трябва да има точно вашето образование, професия, да бъде юрист?

Добрият юрист, аз съм казвала много пъти, е дялан камък, той става навсякъде. Но не е достатъчно да имаш юридическо образование и да си бил прокурор или да си упражнявал юридическата професия. Важно е да имаш особен профил. Профил на човек, който отстоява позиции - решителен, който може наистина смело и категорично да застава при конфликти и тежки въпроси за нацията.

Кой е любимият ви виц за вице?

Няма, няма да е виц, но ще кажа следното. Вижте какво стана, как се вдигна рейтингът на г-н Калфин, когато беше номиниран Стефан Данаилов за вицепрезидент.

Това е като виц за вас?

Ами, който както иска да го приема.

Ще ползвате ли специален режим за движение в България?

Да.

В резиденция "Бояна" ли ще живеете?

Ще ползвам специален режим в особени случаи, когато това се налага, примерно когато някъде стане терористичен акт или когато има някакво национално бедствие, тогава не можем да чакаме по светофарите, тогава има специален режим, има правила за него и той се използва.

Ама на работа като ходите, ще чакате ли по светофарите?

О, не, не. Ако мога, бих ходила пеш на работа. Това би бил най-добрият вариант.

А откъде ще ходите - в Бояна ли ще живеете?

Има правила, които изискват, които се изискват от "Национална сигурност", така че ще живея в Бояна.

Значи, искам да ви кажа, че и това също не е докрай отговор без дебат.

Да, не е.

Вие ли ще сте президентът или вицепрезидентът, вие ли ще казвате на Националната служба за охрана какво се прави, или Националната служба за охрана ще казва на тия, дето ги е избрал народът, какво те да правят.

Ами, Националната служба за охрана трябва да казва какви са правилата, какви са опасностите. И те трябва да кажат.

Интересно как има държави, например в скандинавския свят, където, като се каже там било спокойно и веднага трябва да си спомним какво стана в спокойната Норвегия твърде скоро.. .

Да. . . .

. .. та как си живеят там президентите в къщи в редицата на къщите на другите, а при нас се живее в, така, в другия смисъл на тази дума, в едни гета от управляващите, оградени с високи огради.

Така е, но има правила, които трябва да се спазват . . .

Защото НСО казало.

Не защото НСО е казало. НСО не само в България казва това. На много места по света е така . . .

Ами в скандинавския свят как не казва НСО така.

Нека да работим за демокрацията, която имат и която са си изработили, и в която живеят скандинавските държави. С удоволствие ще живеем по друг начин. Имаме още много работа, много работа .

Може би да почнем от тия най-горе, където те живеят, да живеят те като скандинавските ръководители, та и народът да заживее така.

Тези горе най-напред трябва да мислим за това как да направим живота по-добър на тези долу. Не е толкова страшно, че те живеят някъде там в Бояна. Правилата трябва да се спазват.

Ще продължи ли да работи досегашната си работа вашият съпруг? Той какъв е по професия?

Ами той, той е . . . .

Той какво работи?

. . .той е филолог, разбира се. Филолог е.

А какво работи?

Пенсионер е, но в момента работи нещо друго, след пенсия.

Извинявайте за любопитството, ама вече като се хващате с тая работа всичко трябва да се знае. Та какво работи като пансионер?

Ами, сега е. . . изпълнява такива функции, снабдителски в една фирма, поканили са го да работи.

Ще продължи ли да работи?

Да, ще продължи. Харесва му фирмата.

Ами, почва веднага проблемът с конфликтите, нали, тая фирма ще почне да му казва: абе, не може ли ние да снабдяваме с това, дето снабдяваш там на твоята жена. . . президентството.

Не, не, той отива и там, където го изпратят, там отива и си върши работата. Няма да напусне работа, така че . . .

Ама те ще започнат да го пращат да снабдява президентството с нещо. . .

Ама, нека да го пращат, където трябва. Аз съм абсолютно убедена, че той няма да сбърка и ще си върши работата както трябва.

То е, въпросът е в конфликтността. Това е също голям принципен въпрос - дали половинките на тия, които отиват на много високи постове, трябва да се дръпнат назад, да се отказват от работата, която вършат.

Той не взема решения, той не взема решения, така че. . . .

От какво се лишавате, за да станете вицепрезидент?

От нищо не се лишавам, напротив, получавам шанса, уникалния, да работя за цялата нация като лидер.

Колко сътрудници ще имате?

Аз съм любител на по-малките оперативни екипи, без разточителство в хората около мен, работещи по даден въпрос.

Трябва ли законът за някои права на лицата, които са били президенти на България, да се разшири и за лицата, които са били вицепрезиденти, и това значи след края на мандата и вицепрезидентът да има право на държавни възнаграждения, офис, кола.

Ами, веднага бих казала, че аз се съмнявам въобще в смисъла на този закон като цяло, и за президента. Обаче веднага си мисля, с господин Тодор Кавалджиев много скоро, преди месец може би . . .

Аз заради него питам всъщност . .

Ето, всъщност за човека. . .

Защото всички първо викат не, не трябва, нали, как, привилегии, така. Обаче като се замислиш . . .

Слушах го колко искрено, колко искрено . .

Тоя човек колко нависоко е бил . . .

. . .да, колко искрено, той е работил, с голямо желание, помогнал е, помагал е на България. И беше огорчен. Той си каза много искрено - казаха, че ще оправят поне пенсиите, поне възнагражденията, така си остана, нищо не направиха. Така че огорчението у него е останало. Ами, знаете ли, като се има предвид това, че вицепрезидентът е натоварен с огромна отговорност. Аз казах и за тази институция колко е важна и как добавена стойност дава тя въобще към теориите за парламентаризма нашият, българският вицепрезидент, си мисля, че трябва да се постави на обсъждане този въпрос и да се види дали без коли и офиси, и без такива неща, специално за възнагражденията може би трябва да се постави този въпрос и да се види защо хората останаха неудовлетворени. Така ли трябва да бъде, или въобще да отменим тази закон, да няма никакви привилегии както за президента, така и за вицепрезидента.

Едно ясно изречение за финал. Защо всъщност искате да сте вицепрезидент на България?

Защото мога много да помогна на България.