Понятия като „секс туризъм", „алкохолен туризъм", „шопинг туризъм" и дори „кулинарен туризъм" вече не учудват никой. След всеки един от тези термини могат да бъдат изредени и поне дузина дестинации. В Съвета на Европа обаче вече говорят за „libel tourism". В превод от английски това означава „туризъм за клевета". Парадоксът е, че говорим за страна с традиции в демокрацията.
За „libel tourism" говори Иван Коеджиков. Той работи в Съвета на Европа от 1994 година. Заемал е различни позиции. Бил е сред най-близките помощници на генералния секретар на организацията и заместник-директор на неговия кабинет. Изготвял специални анализи и прогнози и е отговарял за политическите отношения с държавите.
Иван Коеджиков е завършил право в Московския държавен институт за международни отношения. 14 години е работил като дипломат в Министерството на външните работи. Кариерата на дипломат отвежда Коеджиков в Ню Йорк по времето, когато България е непостоянен член на Съвета за сигурност. Бил е и в посолството ни в Париж.
Кариерата си в Страсбург Коеджиков започва като политически съветник, отговарящ за досиетата на държави, кандидатки за членство в Съвета на Европа. Бил е началник на отдел в Дирекцията по политическите въпроси.
В момента Коеджиков завежда управление „Информационно общество и борба с престъпността" към Съвета на Европа.
През седмицата той участва в двудневна конференция, посветена на свободата на медиите и медийната регулация и говори за 89 правила на Съвета на Европа, отнасящи се до работата на журналистите. Тях съдът в Страсбург използва при вземането на решения.
Г-н Коеджиков, говорихте за 89 правила, отнасящи се до работата на журналистите, приети от Съвета на Европа. Наблюденията Ви относно прилагането им в различни страни, къде повече се спазват? Най-честите нарушения, които откривате?
В Съвета на Европа ние имаме приети муждународноправни документи, каквато е Конвенцията по правата на човека. Те са задължителни за изпълнение и имат юридическа сила и тъй като Съветът на Европа има за цел да създава едно общо единно пространство в Европа, където всички държави и всички народи еднакво разбират и уважават правата на човека, демокрацията и върховенството на закона, нашият комитет, в който заседават министрите, който е главният орган, който приема решенията, той приема редица препоръки. Те на са задължителни, както са правните документи, но те представляват една насока и помагат, нещо, което се препоръчва държавите да следват. Те са приети от експерти от самите държави и в течение на много години постепенно се натрупва това качество. Те са сега доста на брой, 89 такива препоръки имаме, които засягат най-различни области от свободата на медиите. Понякога тези препоръки и отделни техни текстове биват цитирани и помагат при обсъжданията на съда в Страсбург и когато Съдът произнесе вече своята присъда, по този начин част от тези препоръки стават задължителни. Втората част от Вашия въпрос, какви са наблюденията и как се спазват те в различните държави, аз не мога да Ви отговоря точно, защото в областта на медиите ние нямаме механизъм за мониторинг. Имаме в други области, като в областта на корупцията, имаме в областта на прането на пари, имаме против мъченията и др. Но в областта на медиите няма, това е нещо, което се извършва по-скоро от неправителствените организации. Всички знаем за „Репортери без граници" и други организации, като някои от тях имат свои начини, публикуват даже свои класации, но Съветът на Европа няма такава функция.
Можем ли да изброим областите, които засягат тези правила, Вие споменахте езика на омразата, споменахте това, че много често медиите издават присъди преди едно съдебно дело да е приключило?
Областите са много. Проблематиката, която най-често е засягана, това е да има независимо, обществено, телевизионно и радио разпръскване. Това е нещо много важно и за жалост това трудно се постига, дори в държави с голяма традиция на демокрацията. Има много процеси, които текат едновременно, има икономически процеси, които водят към една концентрация на медиите и също засягат много държави с голяма демократична традиция, това не е добре. Има процеси, те са вечни, отношението между властта и медията, между властта и свободата на изказа - това е една вечна съперническа борба, това не е въпрос, който някога ще се реши веднъж завинаги. Това е нещо, което трябва постоянно да се следи, постоянно да се контролира, това е една от задачите на журналистиката, на медиите. Разбира се, друго нещо, което има и което ние от Съвета на Европа се опитваме с някои програми да подпомагаме, това е развитието на професионализма в журналистиката, защото една журналистика, която може да отдели факта от мнението, която може да изложи всички страни на дадена тема, на даден проблем, колкото и тя засяга остри въпроси, тя помага на своите читател, на своите зрители, на публиката, на гражданите да имат свое мнение по въпроса, което всъщност е целта на свободата на медиите.
Можете ли да откроите най-честите проблеми, с които се сблъсквате? Говоря за нарушаването на тези 89 правила. Вие откроихте това, че много често медиите издават присъда без съда да се е произнесъл, нещо друго, което силно Ви е направило впечатление?
Това беше само един пример. Вашият въпрос показва и друго нещо, човешката натура е такава, че и затова медиите търсят сензацията, търсят някакъв скандал, търсят някаква катастрофа. Така по-лесно се прави репортаж, по-лесно се продава вестника, а не винаги това е най-важното. Има случаи когато се използва по неправилен начин. Има законови текстове за клевета, т.е. не бива журналистът, заради това, че е изказал мнение да бъде подлаган на съдебно гонение за клевета, това се казва декриминализация на дифамацията, извинявайте за жаргона. Това е един проблем, който е важен в много европейски страни, дори има в една такава страна като Великобритания, за която има много големи традиции в демокрацията, там има такова понятие като Libel tourism, т.е. туризъм за клевета. Това означава, че много хора с влияние и с възможности, които се чувстват засегнати, те завеждат дело във Великобритания срещу някой журналист, защото там законодателството е такова, че шансът да спечелят е по-голям. Споменах въпроса за независими, обществени телевизия и радио и има правила и насоки как медията трябва да отразява кризисните ситуации, как медията трябва да насърчава уважение към многообразието, към търпимостта. Това са важни неща, особено в моменти както сега. В Европа има много имиграция от Северна Африка. Много пъти хората искат политиците да им дадат прости и лесно отговори на сложни и трудни въпроси и много е лесно да се каже, че за това са виновни имигрантите, цветните и други някакви малцинства, което е един популизъм, съвсем не безобиден. За това също има правила и насоки, които е добре да се спазват, да се следват, да се пропагандират.
В България го няма в момента този проблем, а именно проблемът с потока имигранти, обаче отново периодично се повдига въпросът за езика на омразата, дори и в момента. Знаете, на дневен ред е Атака и всички тези провокации, които прави тя - боят пред Джамията преди около 10 дни. Тук нямаме този проблем с имигрантите, обаче постоянно говорим за езика на омразата.
Да си призная, не съм следил в последно време българската преса от Страсбург, но мога да Ви върна въпроса. Когато е станал този бой, предполагам, че всички медии, всички вестници на първа страница са имали точно това и нищо друго. Може би това не е нужно или може би трябва да се представи новината от различни гледни точки и не непременно да се търси кой кого е ударил и какво е счупил.
