Българското правителство и външното ни министерство трябва да реагират категорично срещу действията на Турция във връзка с транспортните разрешителни, защото проблемът не може да се реши на ниво министри или агенция „Автомобилна администрация". Това заяви в интервю за Дарик зам.-председателят на Националното сдружение на българските превозвачи Красимир Лалов. Той смята, че министерството на външните работи бяга от проблема, а тъкмо то е трябвало да реагира първо.
Лалов отхвърли твърденията, че проблемът между българската и турската страна е резултат на битка за пазари в сектора, защото по думите му нашите превозвачи винаги са били подизпълнители на турски компании. Той посочи, че около 800 000 души в България или близо 400 хиляди семейства разчитат на транспорта като поминък.
Красимир Лалов посочи, че е тежко на шофьорите на границата, но беше категоричен, че по-добре „проблемът да се оперира веднъж, отколкото всяка година да режем и всичко да е на кръпки". Трайно решение може да има, ако турската страна и ЕС проявят разум, а ако не - ще си играем на котка и мишка, което не е добрият изход, допълни зам.-председателят на Националното сдружение на българските превозвачи.
Нерешени с години проблеми или по-скоро битка за пазари е причината за това напрежение?
Не можем да говорим, че е битка за пазари поради простата причина, че българските превозвачи винаги са се явявали подизпълнител на турски превозвачи. Така че турските превозвачи си държат техния пазар на сто процента. И ако някой е тръгнал да заблуждава обществеността, просто не е коректно. Това са неуредени отношения и то на база давления на турската асоциация на превозвачите - UND, и тамошни боричкания за власт, към които ние нямаме нито претенции, нито ангажименти.
Откъде идва напрежението тогава?
Напрежението идва оттам, че за разлика от нас българските превозвачи, турските превозвачи не са бедни хора. Това са хора, които освен с превози, се занимават и с много други неща, и са едни от най-богатите в Турция. Така че тяхното влияние е доста огромно.
Върху администрацията и решенията, които се вземат?
Да, и не забравяйте, че март месец има общински избори в Турция. А пък изборите в Турция и в България не са много различни.
Нужни са пари, влияние или какво?
Преди всичко в този свят, за каквото и да си говорим, става дума само за едно - за пари. Така че нещата са от ясни по-ясни, всеки гледа да има влияние, да се покаже кой кой е, защо е, как е.
Никак ли не сме им конкуренция на пазара на международните превози?
Въобще. Всички наши превозвачи, в това число и най-големите. Например един от най-големите е подизпълнител на "Марс". "Марс" е турска транспортна фирма. Хайде да разберем сега как той е директно на пазара.
Каква е логиката тогава турците да имат интерес да блокират собствената си работа?
Това малко ми прилича на шопската приказка "не е важно аз да съм зле, въпросът е Вуте да е по-зле".
Само че те имат пари.
Само че те имат пари и успяват да манипулират с парите си обикновените турски превозвачи, поради простата причина, че използват много Гьобелс. Тоест "една лъжа казана сто пъти, става жива истина".
С какво ги лъжат?
С това: Българите не дават разрешителните. Българите бяха дали първо 5 000 транзитни разрешителни, после още 10 000 транзитни разрешителни. Тези 10 000 изчезнаха, въобще не са се появявали, а българското министерство има и протокол как турската страна ги е приела и така нататък.
И това им служи за аргумент да откажат и на нас?
Естествено, казват: Край, те ни се подиграват. А българската страна иска едно единствено нещо. Да се спазват правилата, както всички държави ги спазват. Всяка година две държави се договарят какви разрешителни ще ползват следващата година. Нещо, което е в реда на нещата. Все едно сутрин да ви кажат "добро утро".
Турция само с нас ли има тези проблеми или и с други превозвачи? Вярно е, че ние сме граница до граница.
С България ги има тези проблеми, има ги и още с две, три страни от ЕС. Естествено тя ги няма с държави като Австрия, Германия, Франция, защото не смее и да помисли за тази работа. Тези държави просто за нея са светая светих. Ние, румънците, словаците сме втора ръка хора за турците и с нас могат да си правят експерименти, както си искат и да ни извиват ръцете и то доста некоректно и некултурно.
Този проблем обаче стои от години. Държавата ли бездейства или не е по силите и?
Не че бездейства държавата. Има неща, които са общодържавна политика, и има неща, които са на ниво министър, на ниво изпълнителен директор, но винаги турците така завъртват нещата: Комшу, да, ще го направим, обаче дай да подпишем протокола, ама дай да не го подписваме, ще го доуточним на следващият път. Аз само миналата година бях на три срещи между България и Турция.
И какво се случи?
Как да ви кажа, добре обядвахме, хапвахме добре, но през останалото време си говорехме едно и също. По едно време започнах да се чудя в какво заведение се намирам - за нормални хора или за обременени, защото едно и също се повтаряше до вцепеняване. И така е до следващата среща, и нищо.
Имат ли лостове и позиция, това ли се случва да ни извиват един вид ръцете?
Вижте, не трябва да забравяме, че са 7-те по икономика в света, първо. Второ, те имат достатъчно лобита и в Европа и ЕС, а и не забравяйте, че Турция е един огромен пазар за европейските стоки.
Това се чудех, не можем ли да използваме Брюксел като посредник в тези трудно вървящи разговори, вицепремиерът Даниела Бобева е съобщила пред депутатите, че еврокомисията още есента е отказала да се намеси.
Мога да ви кажа нещо, което народът е казал на времето "Цар далече, бог високо".
Брюксел далече.
Да.
Не ги интересува или не искат директно да се намесват?
Кой да се намеси - Германия или Франция. Кой да се намеси като те имат толкова оживени търговски контакти с Турция, че на тях име е приоритет. Ние сме просто една гранична бариера за ЕС.
Като дял, онова, което возим, да кажем наши шофьори, макар и подизпълнители на турски фирми транзитно през Турция, и това, което минава като турски превози през България, какво е съотношението?
Двустранните разрешителни, ако ги използваме, говорим за локала, са някъде с 10 % повече от Република Турция. Тук обаче трябва да се разгледат и нещата, че в България съвсем спокойно има регистрирани турски фирми за превози, които са вече български юридически лица. Така че колко повече вози и на кого вози, това е малко трудна за сметка работа, по простата причина, че двукратният стокообмен с Турция, той наистина е между България и Турция, но например ние имаме много предприятия в България, които са изцяло с турски капитали. Капиталите отиват при фирмата майка, която е в Турция. На мен не ми е ясна тази политика на турците към собствените им капитали в чужбина, това не мога да го проумея, честна дума. Параграф 22.
Къде им е далаверата да се блокират?
Къде е далаверата? В транзитните ние използваме 12 000-13 000 разрешителни годишно, турците използват някъде 125 000-126 000. И вече с третите страни, нещата с разрешителни са малко по-странни, защото по принцип ние използваме може би към 1200, турците не мога да ви кажа колко са, може би са по-малко. Но ние тези 1200 обикновено ги използваме да дублираме многократните разрешителни, защото турците на границата казват: Това не е валидно. Те имат някаква много странна система, която казва: Ей това нещо е минало оня ден и не можеш да минеш, трябва ми дадеш разрешително за трета страна. Това са камиони, натоварени с доставка и автомобилна администрация се е видяла принудена да запуши с 900 до 1000 бройки от тези 1200 - 1300 разрешителни точно тези превози. Тоест ние дублираме две разрешителни за един превоз. И въпреки че обяснявахме на турците, че тяхната система за нищо не става или там има някакво мошеничество. Защото не може един камион, който е влязъл с даден документ в Турция и тръгва да излиза, този документ не е мърдал от него, се оказва, че два дена преди това някой друг е излязъл с него. Или пък се оказва на границата, че някой друг бил влязъл. Въобще някакви неща. Когато ние поискахме да ни се обясни каква е тази логика и да имаме система за достъп до тази система, за да се следят тези работи, естествено ни се отказа. И понеже имаме добросъседски отношения , налагаха се един куп рестриктивни мерки и то с едни много странни понятия, които са неразбираеми дори и за юристи. Ако не ти било неистинско или полуистинско разрешителното, веднага те глобявали 3000 евро, тоест ако нямаш баща пандизчия, никой нямало да разбере какво става. Турците си провеждат някакви техни подзаконови нормативни актове, които митницата използва. И между нас казано, добра база за рекет,
Да погледнем обаче към блокадата, километри е опашката на границата. Кой реално затвори границата с Турция, каза се, че това са най-вече малките фирми, но има ли кой да контролира блокадата, ако не се знае кой е затворил от всички представители на бранша?
Наистина малките фирми, тези, които обикновено имат камион, два, та дори и пет, които се управляват от баща и син, и някой друг роднина, хора, които това им е едничкият доход за месеца, за годината, точно тези фирми затвориха границата. И ние много добре ги разбираме от Националното сдружение на българските превозвачи, защото и те са си купили примерно камион, два, три на лизинг, естествено с кредит. Но този кредит тече всеки месец. Примерно на 30-та дата той трябва да внесе пари. Откъде де ги вземе този беден човечец. От това, че турците едностранно решиха да затворят границата. Защото те вечерта взеха решението и са го изпратили, а от сутринта границата беше затворена. И тези хора вече някъде се събират 15-16 дена и са така в една разкрачена поза и то на базата на това, че турците, без да обяснят защо, как, просто съобщиха, че искат 125 000 транзитни разрешителни, все едно, че искаха кошница цветя за рождения ден. Нещо незнайно. Трудно се разбират техните искания, защото те с нищо не се обосновават.
Ясно е, че търпят щети всички, които са блокирани, и големи и малки.
Дайте да не говорим за щети, да говорим за достойнство. Ние щети толкова години търпяхме.
Но рискът от фалит?
Ние направо като една птица от пепелта възкръсваме нон стоп. Какво да правиш, то вече навик ни стана. Много фирми наистина фалираха. И то фирми, които бяха с по 15, 20 камиона. Много фирми от малките с 1-2 камиона фалираха.
Тук вероятно и кризата и сивият сектор играят като причина?
Да не хващаме сивия сектор, че става страшно. Няма да ни стигне времето до утре.
Въпросът е, ако продължи напрежението там на границата може ли абсолютно пълна да стане забраната и за леки коли?
Много хора мислят, че тъй наречените тираджии, много обидна за мен дума, са някаква трета категория хора. Не, те са много нормални хора. Тези хора, на които ние шапка сваляме, които животът им минава в път, които са далеч от семействата си и ценят всеки един миг, когато са при семействата си, този труд трябва да се уважава. И тези хора, понеже са тръгнали да изкарат не собствения си хляб, а хляба на семейството си, трябва да се уважават още повече.
Колко души се препитават с това в България?
В България от това се препитават между 800 000 и 900 000 човека, някъде около 400 000 семейства. Направете си сметка, това не е никак малко, това е една армия от хора. За съжаление, техният труд всеки го гледа по друг начин, не по този начин, че те са част от икономиката на тази държава. Ние поставихме въпроса, че това на равнище министър на транспорта и на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" не може да се реши. Това е политиката на държавата Турция, защото не можеш ти едностранно да си затвориш границата, просто на ниво министър. Да пробваме един наш министър да затвори границата.
Няма да се случи.
Просто няма да се случи. Това се явява като политика на държавата Турция.
Какво можем да направим ние срещу политиката на държавата Турция?
Затова се обърнахме вчера с Националното сдружение на българските превозвачи и Съюза на международните превозвачи към госпожа Бобева, вицепремиерът, с цел самото правителство, Министерският съвет да направи атака към турската държава, защото иначе, очаквайки министърът да седене да се разбере с другия министър, то ще бъде "комшу" и "яваш", "яваш". Там нещата стават "яваш", "яваш", по друг начин не стават. И с две думи нещо, което много трудно ще стане. Затова казваме, че трябва да се намеси основната политика на държавата България, Външно министерство, Министерски съвет. Но имаме чувството, че до момента Външно министерство много силно бяга от проблема, въпреки че то трябваше да е на първа линия още от началото на проблема, защото турците нарушиха нещата в самото начало.
Всичко по дипломатически път, нота?
Всичко по дипломатически път с обръщане към ЕС, към всички други организации.
В този смисъл има ли някаква надежда, в четвъртък има някаква браншова среща, Георги Петърнейчев съобщи?
Между нас казано браншова среща в четвъртък няма В Истанбул има среща между UND и българската гарантираща асоциация Карнети ТИР, която не е браншова организация, така че не ми е ясно какво имат те да решават, тъй като не знам кой и за какво ги е оторизирал.
Не са упълномощени?
Те първо, не са браншова организация. Ако погледнете членската им маса, те са членове на АЕБТРИ, някъде са около 30 фирми, от които 14 фирми са на един и същи човек.
Да не чакаме нещо легитимно като решение от подобна среща?
Аз не виждам те с какво право отиват. Ако отиват да се видят с UND, защото еквивалент на АЕБТРИ /Асоциация на българските предприятия за международни превози и пътищата/ в Турция е турската външно търговска промишлена палата, която е контрагент, тоест гарантираща асоциация на Карнети ТИР.
Очевидно поне за сега не се намира договорка за среща преди 21 февруари?
И тази среща не е сигурна, защото тя е потвърдена на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация. Неговият колега му потвърждава среща за 21 февруари, среща на ниво министър на транспорта. В момента знаем, че има потвърждение, условно, за срещата на турския колега.
Ако Външно министерство се намеси може ли нещо да се ускори? Как да очакваме това да продължи?
Ще ви кажа, че вчера консулът на една република от ЕС ни се обади с молба за съдействие да преминат 5 камиона, консулът в България. Другите правителства действат по какви ли не методи в защита на интересите на техните превозвачи. Аз не чух Външно министерство да е направило нещо. Мисля, че имаме посланик в Турция или мястото е вакантно, не знам. Да взема да се кандидатирам.
Докога с блокадата?
Този път ние сме казали, смятаме, че можем да издържим. Знам, че е тежко на хората на границата, но мисля, че е по-добре веднъж да се оперира местото, отколкото всяка година да се реже, и всичко да е на кръпки.
Има ли шанс за трайно решаване?
Ако турската страна прояви разум, ако ЕС прояви разум ще има, поне ще си играем на котка и мишка. Но не мисля, че това е добрият изход.
Надявам се да не се стигне до напрежение на границата ни с Турция и чисто хуманитарно да нямат проблеми шофьорите ни там.
Ние ще вземем необходимите мерки да подпомогнем хората. Мисля, че и БЧК ще се включи с подвижни санитарни възли, това не е проблем. И слава богу, че зимата мина.
