КРИБ не приема обяснения за забавянето на реформите в администрация
КРИБ не приема обяснения за забавянето на реформите в администрация / снимка: Sofia Photo Agency, архив
КРИБ не приема обяснения за забавянето на реформите в администрация
43002
КРИБ не приема обяснения за забавянето на реформите в администрация
  • КРИБ не приема обяснения за забавянето на реформите в администрация

Председателят на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България Огнян Донев - гост в „Седмицата” на Дарик:

Вие съгласни ли сте увеличението на минималната работна заплата да е от 1 септември?

Смятаме, че това е вече подробност. Важното е, че се постигна такова споразумение да бъде…

Не се е постигнало. Д-р Тренчев каза, че синдикатите никога не са се съгласявали на такова нещо и че иска следващата седмица да се вземе решение за 1 юли.

Следващата седмица за 1 юли… това правителството ще реши коя е точната дата и какво може. При нея. .. при държавата или Министерство на финансите в конкретния случай са разчетите. Те могат да преценят, защото и държавата ще е голям платец, какво може да си позволи, какво не. За нас беше важно решението, че това ще се състои.

Е, то така решение може да се вземе, че ще се състои и след две години, нали, не е само факторът увеличение на размер, факторът време е важен.

Сега, нали разбирате, че две години е едно, а месец - два е съвсем друго.

А за пенсиите, съгласен ли сте да се вдигат само вдовишките пенсии, а не на всички пенсионери? То не е вдигане всъщност това. Въпросът е да се компенсират за по-малкото неща, които хората могат…

Покачването на добавката…

…с пенсиите могат да си купят.

…от 20 на 26,5%, за това говорим. Да, има аргументи и по… В тристранната комисия се изразиха мнения и в едната посока, и в другата посока. Дискусионно е. Но при ограничен финансов ресурс, с който разполагаме, ние не може да очакваме, че ще вземем някакво много хубаво решение.

Няма ли начин България да излезе от този дебат и например за минималната работна заплата да се приеме принципът, че тя расте автоматично с ръста на производителността на труда и отново да започне да си се прилага т.нар. швейцарско правило за пенсиите, което впрочем никой не е оспорвал през последните десет години с изключение на последното правителство, и всъщност ръстът или по-скоро компенсирането на доходите на хората да бъде въпрос на общо правило, а не на милостиня на всеки следващи управляващи, които преговарят с работодатели и синдикати?

Тук по принцип… да започнем отзад напред, защото ви беше дълъг въпросът, не трябва да поставяме под въпрос, че дискусията как да се развива страната трябва да бъде осъществявана в тристранната комисия, в един диалог, в който се търси консенсус между правителство, работодатели и синдикати. Всякакви други неща, които се предлагат отляво или отдясно, или от площада, не са нещо, което е полезно за икономиката на България. Икономиката на България е тази, върху която се крепи социалната политика. Откъсването, виждате ли, само на социални цели, без да се съобразяваме как се развива икономиката, са лишени от прагматичен смисъл. Според мен минималната работна заплата е една отживелица, ако трябва да дискутираме…

Трябва да се махне, да.

Нейната обвръзка с какви ли не неща и зависимостта на какви ли не неща в нашия живот от размера на минималната работна заплата трябва да се прекъсне. На база на нашата анкета, защото много анкети се хвърлиха в публичното пространство, съгласно нашата анкета нямаме нито един зает във фирма, член на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България, който да получава минимална работна заплата.

Ама сам казвате в няколко интервюта, че много сиви фирми всъщност биха пострадали, така да се каже, от липса на минимална работна заплата.

Да, защото… нека да го разчепкаме въпроса. При недостатъчна воля на държавата да види очевадното, а това е, че фирми в отрасли, които функционират добре, хора биват отчитани, че получават минималната работна заплата или близка до нея заплата, при положение че като дойдат при мен като работодател същите хора биха искали заплата 1000-1200 лева, значи нещо е погрешно. Аз лично съм си поставил за тези 24 месеца, които е моят мандат като председател на КРИБ, ясно да дам сигнал на обществото, че в България съществуват два вида работодатели - такива, които спазват всички правила, и такива, които не спазват никакви правила.

Казват, че… понеже казахте за отпадането, което е доста логично, на минималната работна заплата, но пък привържениците й казват, че именно тя е все пак един механизъм този сив сектор да бъде бутан нагоре при плащането на данъци и осигуровки и не е моментът да отпадне.

В конкретния случай постигаме една малка цел, като този, който укрива данъци или осигуровки, ще го прави на ниво 270 лева, а не 240. Т.е., да го сметнем математически, той ще трябва да плати осигуровки върху тези 30 лева.

Не отговорихте на въпроса обаче дали, след като подкрепяте например дефицита, правилата за харчене на пари да се запишат в закон фиксирани и да обвържат политиците занапред, не трябва същото да важи, когато говорим за доходите на хората. И ако ще остава минималната работна заплата…

Значи, тук правим една грешка…

…трябва да важи същото правило.

…зависимостта или някаква формула за развитие на минималната работна заплата по никакъв начин не определя възнаграждението на наетите служители. Защо? Защото някой си мисли, че в зависимост от движението на минималната работна заплата, виждате ли, се получава нещо и с действителното възнаграждение. По никакъв начин промяната на минималната работна заплата няма пряка зависимост със средното възнаграждение на труда във фирмите. Това вече е въпрос на самите фирми или на браншовете и т.н. Но в условията на пазарна икономика никой не може да задължи една фирма, един стопански, самостоятелен стопански субект по какъв начин той да заплаща труда на своите работници. Нали затова се казва пазар на труда.

Да отидем тогава при пенсиите. Д-р Тренчев каза, че българското правителство има неправилно подредени приоритети, и доста логично представи по един чисто биологичен начин, че никой няма да седне да мисли за високо изкуство или за как да се придвижва, ако няма какво да яде. И не трябва ли всяко правителство да бъде обвързано, когато прави сметките на държавата, че, първо, ще осигури пенсии на хората такива, с които да могат да си купят същия брой хляб и лекарства, а след това да си мисли какви други работи ще си построи.

Не, тук бих влязъл в задочен диалог с д-р Тренчев, защото те са против пълната реформа на пенсионната система. За мен до ден-днешен остава загадка и аз недоумявам как, от една страна, профсъюзите ужким защитават интересите на своите членове, не говорим тук, говорим за откъсване на базата от ръководство. Как аз нямам един служител, който навършвайки пенсионна възраст, каквато е тя по закон в момента…

Да иска да си ходи.

…да иска да си ходи. Всеки един идва, започва да мобилизира роднини, познати, които на мен да ми въздействат - не може ли още половин година, не може ли още една година, не може ли на граждански договор. Не виждат ли ръководствата на нашите профсъюзи, че това, което те защитават, не се споделя от масата, от всички тези хора, които са в… навършат пенсионна възраст. Да, разбира се, че има случаи, когато или
благосъстоянието на човека е такова, че той решава да си почине, или пък има медицински причини и не се чувства способен, но ти да ограничаваш способните хора при тази демографска структура да не работят повече, със закон, някак си не е правилно. Тук, разбира се, не искам аз да влизам в ролята на големия специалист. Ние, колективният мозък на КРИБ, решихме, че това, което се направи с пенсионната реформа, е една крачка в правилната посока, но една много малка крачка и много време ще ни трябва, и още няколко реформи на тази пенсионна реформа.

Значи, вие говорите за едно бъдеще, което е не много далечно, но е все пак бъдеще. Въпросът е тази година правилно ли постъпиха управляващите в България, като казаха пенсионерите няма да могат да си купят същия брой хлябове като миналата или по-миналата година, същите лекарства, които са си купували, няма да могат да си ги купят, ще трябва те да се свият, а ние например ще направим път?

Много е лесно за мен, защото не съм политик, нито се боря за симпатиите на широката общественост, затова мога да кажа като икономист, че това е правилно решение.

Е, да, ама тези хора, те една част от тях няма да са живи да минат по този път. Вие вкъщи така ли бихте постъпили с вашите близки, ако някой от тях е… разчита, нали, на един малък доход, вие да вземете от неговия доход и да направите нещо друго, голямо, защото чисто стратегически е правилно?

Вижте, в България, както всеки разбира от футбол и четейки вестник става поне квалифициран треньор на националния отбор, същото е и с икономиката. Всеки, даже и без да чете вестник, има мнение, че може да управлява. Управлението е сложно нещо и винаги е взимане на решения. Тези решения не винаги са, как да кажа, популистки правилни, не винаги будят симпатия в обществото. В моята фирма например аз имам пълното разбиране и на трите представени профсъюза във фирмата, че трябва да има баланс, баланс между развитието на компанията и възнаграждението.

Вие компенсирахте ли възнагражденията във вашите фирми с инфлацията?

А мисля, че „Софарма” даде пример, като още на първи април обявихме, че без да изчакваме каквито и да е решения по каквито и да е въпроси, ние увеличихме, което не е и свързано с индивидуалния принос, но именно предвид на икономическата ситуация повишихме заплащането на труда със 60 лева на всеки един.

Т.е. вие смятате, че трябва да се компенсира инфлацията в доходите?

Аз смятам, че в моята фирма може да си позволим да направим това, но от отрасъл до отрасъл ситуацията е много различна.

Вие сигурно сте се отказал да построите, примерно, още един завод с тези пари, които ще раздадете…

Напротив, напротив.

Не може ли още нещо да си купите друго?

Прецених, че строейки два завода може да повишим и заплатите.

Вместо да започнете трети.

Така. Обаче как ще изглежда това мое изказване в ушите на един строителен предприемач, който в момента се бори да оцелее? Нали разбирате, че от отрасъл до отрасъл, от фирма до фирма е различно. След тов добро икономическо състояние на една определена фирма, сега не ми е удобно да давам пример с моята фирма, защото ще излезе като самореклама, но има фирми, в които именно това самоограничаване във времето е. .. резултат на това самоограничаване във времето е доброто им икономическо състояние в момента. Докато други, които се изсилиха, знаете, че в България възнаграждението нарастваше годишно с по 30-40%. Имаше такива бумови години, признавам си, всички български предприемачи се бяхме размечтали, тези шеги или сънища, които сме имали предприемачите, на много колеги им изигра лоша шега.

Не, въпросът е кое е базовото, и това е задочният спор, който водите от доста…

Базовото са възможностите. И тук аз смятам именно, измествам разговора и казвам - трябва да влизат повече пари в бюджета, като се спазват законите, събираемостта стане по-голяма, защото тя като бумеранг се връща върху икономиката под формата на нелоялна конкуренция. Ако аз заплащам труда на моите служители, да кажем, на сто базови единици, а моят конкурент ги заплаща на 30 базови единици, няма ли той 70 базови единици конкурентно преимущество? Има ги. А в същото време 32% не е платил върху тези 70 осигуровки, не е платил корпоративния данък, които са още 7 единици, и това… имаме такива примери, които ги посочваме, но в същото време виждаме, че държавата няма воля да събере парите. Ето тук трябва да упражним натиск. По-голяма събираемост, повече пари. Когато няма пари, нямаш голямо пространство за лавиране.

Не, тук въпросът е трябва ли да си купиш картина за сметка на едно хапче по-малко на баща ти от лекарството?

Лош пример, и тук никой не е тръгнал… а знаете и нашето становище по този въпрос. В случая, както то се противопоставя за плащане срещу магистрали, мисля, че имахме почти национален консенсус по въпроса, че логистиката в страната е нещо, което спъва всичко. Кога го забравихме това и изведнъж започнахме да критикуваме, не искам да влизам в ролята на адвокат на правителството, но нещото, което спъва развитието на България, определено е трагичното състояние на инфраструктурата в страната.

Т.е. вие не виждате нищо, от което може да се откаже България, например гледах статистики, България, както е на 101-во място по територия и на 99-о по население от 266 държави или държавни образувания в света, разходите за военни цели са на 57-мо място по сравнение, обективно направено от американците. Това е сайт на ЦРУ. А по разходи за образование е на 102-ро място. Значи, излиза, че българите сме решили, че ще даваме… ще се напънем два пъти по-напред да бъдем от собственото си място в света по военни разходи, отколкото по образователни. И се пита от нищо ли не може да се лиши България, за да, примерно, гарантира пенсионерите.

Ако ме питате като частно лице, пък и като председател на КРИБ, ще ви кажа, че разходите за въоръжение, след това аз лично не съм много спортен човек, но аз ще ви кажа примерно, не е нужно да се прави спортна зала, но сигурно 100 000 души веднага ще кажат - ето, Донев, защото не се интересува от спорт, затова заявява това.

Не, то въпросът е… сравнява се…

Сложната роля, ама, сложната част от работата на един политик е именно да взима тези не особено приятни решения.

Правилно ли са подредени приоритетите в България?

Аз лично бих ги преподредил, разбира се…

Как.

…от моя гледна точка. Бих стимулирал изцяло икономиката, бих затегнал още коланите с цел максимално бързо, ще осъществя и реформа в образователната система, бих осъществил, довършил административната реформа…

Т.е.бихте сложил на 57-мо място в света България по разходи за образование, на 102-ро да идем по разходи за военни.

Ами, аз като редник от запаса е трудно, не е редно да се изказвам, защото ще генерирам може би някакво несъгласие, но, ей богу, България не може с този ограничен финансов ресурс да има конкурентоспособна армия. Нали затова именно винаги сме казвали, че е хубаво, че сме част от Европа, че направихме своята евроатлантическа ориентация, защото иначе какво може да направим, колкото и патриотично да сме настроени, с една такава малка армия в модерния свят.

Т.е. започвате да се съгласявате с д-р Тренчев, че не са подредени правилно нещата…

Да, разбира се. Ами вижте…

…че парите не е нужно да се взимат от магистралите, но могат да се вземат за пенсионерите да си купят същия брой хапчета, от други места.

Е, ама пак влизаме в темата трябваше ли да имаме фрегата, която да може да изпращаме на задгранични командировки? Или българският морски флот кого може да победи, даже в Черно море, ако, недай си, боже, нещо се случи? Това са ненужни разходи. Мога да дам като пример, завършил съм гимназия в Австрия, там имаше голяма обществена дискусия 70-те години, тъй като е имало десетки хиляди прелитания на чужди самолети над австрийска територия, Австрия е неутрална държава, дискутираше се ще купим ли зенитни ракети. Тогава победи становището - и да ги имаме тези зенитни ракети, бихме ли си позволили да свалим един самолет, прелитащ над Австрия. Не. Същото бих казал и аз сега. Какво ни трябва? Да, заради Шенген ни трябват катери за брегова охрана, трябват ни хеликоптери, които да проследяват, именно да пазят външната граница на Европейския съюз, защото това идва като ангажимент от подписани договори по присъединяването на България, желанието ни да станем част от шенгенското пространство. Но всичко останало е ненужна екстра, от моя гледна точка. И сега виждате, ако след мен дойде друг човек, той ще има друго подреждане на приоритетите. И тук е ролята на политика да прецени кое е по-скоро да, кое е по-скоро не. Но фактът, че се забавиха реформите, мисля, че е неоспорим. Администрация, образование, здраве. Това не се състоя. И сме го изтъквали винаги в своите разговори с правителството, че не приемаме никакви обяснения за забавянето в тези сектори.

Съгласен ли сте, че България трябва да помогне на братския гръцки народ?

Това е нещо, което няма да събере най-вероятно и един процент подкрепа в българското население. И аз не виждам, и като икономист не виждам никаква възможност, а виждате и в някои държави на нашия хал вече се състоя този отказ. Не мога да убедя никого в България, че, виждате ли, защото участваме в някаква по-голяма система, трябва да помогнем на гръцкия пенсионер, на когото му намалили пенсията от 800 евро примерно на 650 или нещо… може би бъркам в числата. Това… няма разумен аргумент…

Т.е. според вас премиерът бърка с това, че се нарежда от тази страна в Европа, на тези, които са готови на милозливите гръцки приказки да отговорят с пари.

Значи, за това конкретно аз не мога да критикувам българското правителство, но бих го критикувал за това, че не даде информация за какво точно става въпрос и ние изразихме своите опасения най-общо, без да сме конкретно запознати. Най-общо ни притеснява факта, че е възможно да ни притиснат да повишим корпоративните данъци при…

Чрез вдигане на основата.

Първо, данъчната основа е едното нещо. Данъчната основа в развитите капиталистически страни е много по-благоприятна, тя е по-благоприятна за бизнеса, обаче без нея да я пипнем, може да се окаже, че трябва да вдигнем данъчните ставки.

Ама, то бил дебатът само за основата, от това, което четох аз, нали, тя се праща информацията…

Ама всички ние четем нещо преразказано, което тук и таме се разминава. След това виждаме, че… или се пуска в пространството, че България, виждате ли, ще трябва да се напъне да вади 6 милиарда. Това, ако е така, откъде да ги вземем? Значи, става въпрос не дали го поемаме ангажимента, не бива да се поема ангажимент, който не може да бъде спазван, това не е сериозно. 

Според вас, общо погледнато, трябва ли изобщо да се помага на Гърция в момента? Трябва ли германците да платят сметката на Гърция?

Така най-общо, спорът е друг. Мога да го кажа така - трябва ли германският данъкоплатец да спасява погрешните инвестиции на френските и немските банки в Гърция, респективно и на публичния сектор, защото има и такива инвестиции, които са осъществени. В структурата на дълга на Гърция частните инвестиции са много малка част от гледна точка на инвестиции, осъществени от фирми и т.н. Финансовият сектор е този, който е засегнат. Отговорът щеше да бъде да, разбира се, не трябва, но ситуацията и това, което се случи през последните години, не само мен, но и много колеги ни разтревожи. Видяхме, че може би е морално право, правилно „Лемън брадърс” да отиде на бунището на историята. Само че по правилата на доминото това предизвика толкова други ефекти, където от днешна гледна точка веднага започна дискусията а не беше ли нужно да бъде спасена „Лемън брадърс”, независимо че ръководството не е постъпило правилно, независимо че алчните банкери си гласуваха, за фалитите си гласуваха даже бонуси. Повече регулация във финансовата сфера и много важни политически решения.

Тази вашата логика ще позволи на гърците да останат в узеритата и таверните. Те буквално се смеят на това, което се предава по телевизията от собствената им държава. Събират се за половин час, развеят плакати, като дойдат да снимат Си Ен Ен и Евронюз, и после сядат, ядат и пият.

Аз лично, аз лично съм песимист от гледна точка на ситуацията. Даже с приятели съм хващал бас, че 2030 г. България икономически ще надмине Гърция. Сега поправям прогнозата си, може би още 2020 г. ние ще надминем Гърция, защото обществото там именно десетки години е било възпитавано на едно потребителско отношение, където гръцкото правителство е съумяло по някакъв начин да се поставя винаги в облагодетелствана ситуация спрямо Европа, да точи европейски пари къде наистина, къде лъжейки и подменяйки статистика, фалшифицираща статистиката. Това без политическа воля не е било възможно да се случва. Сега, така погледнато, аз съм привърженик по-скоро на някои изказвания, които се чуват в Германия, където трябва всеки да си носи последствията за действията си. Или нещо, което примерно в България винаги не ми е харесвало, това е дай да заделяме ресурс да помагаме на изоставащите ученици, вместо да стимулираме успелите, които като локомотив да изтеглят останалите.

Т.е. все пак, независимо от примерите с „Лемън брадърс”, Гърция се оправя. То така си пише в правилата на Европейския съюз, защо да ги променяме тези правила.

Ами, системният риск е много голям.

Много е интересно как ще изглежда банкрутът, дали наистина ще банкрутират до степен да спрат да ходят по таверни.

Това е тяхно лично желание. Никой не може да бъде в демократична държава, каквато е Гърция и покрива всичките стандарти за демократична държава, страна членка на Европейския съюз, ако хората не искат да работят, никой не може с пушка да ги накара.

Но те имат…

Това си е техен личен избор, но, вижте, в този техен личен избор ще видите в каква бърза степен ще се влоши жизненото равнище в Гърция.

Да ви кажа от… „Алексис Зорбас” сте чел, на Казандзакис, това преди сто години се развива действието, като му рухна цялата инвестиция, една въжена линия беше направил да сваля трупи, гледал сте и филма с Антъни Куин, каза: каква прекрасна катастрофа, изядоха агнето, което бяха приготвили за откриването, изпиха виното и измислиха сиртакито.

Хората сме различни, но не трябва да сме расисти в това отношение. Също не е нужно да ходим до Гърция, имаме една съществена прослойка в нашето общество, която гледа по същия начин на живота.

Трябва ли да се опростят лихвите на майките, ползвали неправомерно социално подпомагане за гледане на децата им, докато децата са ходили на субсидираните детски градини?

Като председател на КРИБ и икономист трябва да заема жестоката позиция да кажа, че всякакво опрощаване на някакви плащания е против нормалното функциониране на пазарната икономика. От друга страна, като човек, баща и наблюдаващ демографската структура в страната, разбирам какви са били доводите и аргументите правителството да вземе това решение.

Т.е. за кое сте, защото говорихте витиевато, но в края на краищата може много…

Не витиевато, казах ви, че има два ъгъла на поглед.

Знаете ли колко… ами, не могат да си платят лихвите, знаете ли колко други хора, които може да изтъкнем аргументи за тях.

Точно, точно затова ви казах…

Бедни и тъжни.

…че като председател на КРИБ и като образован икономист смятам, че това не е редно.

Т.е. не е редно правителството да вземе такова решение…

Точно така.

…е отговорът, пък вече лични чувства…

Не лични чувства. Разбирам кои аргументи са могли да натежат, а именно по никакъв начин да не се спре този плах тренд за нарастване на българското население.

Сега ще говорим с шефа на фонд „Земеделие”. Ами тези пък земеделци, дето сега ги накараха години назад да си плащали осигуровките, те хляба ни дават, нали, може като за майките да заговорим с такъв…

Така погледнато, аз произвеждам лекарствата, без тях не може. Значи, търсенето на…

Защо и вие да плащате осигуровки.

Може би в дискусията кой да има по-ниска ставка по ДДС горе-долу се очертаха социалните групи, които имат претенции. Издателите също така.

Лекарствата, хлябът.

Печатните изделия, хлябът. Винаги… Всяко нещо е важно в нашия живот. Това е въпрос на политическо решение. Или имаме една ставка за всички, и то важи за всички, за да не се разреши именно този вътрешен спор, винаги има, с какво примерно лекарството е повече от хляба, или обратно.

Не, то при нас е с какво лекарствата са по-малко от туризма, нали, защото като има едно изключение това вече обезсмисля всякакъв разговор, а в България има изключения.

Едно-единствено, да - туризмът.

Да, ама то едно е достатъчно, за да питаш кое е по-важно - да идеш на екскурзия или да прочетеш книга.

Да, но може да бъде прието, все пак туризмът може да бъде приет като една форма на скрит износ, който стимулира икономиката.

А четенето на книги не стимулира.

Стимулира интелекта.

Защо бизнесът остава пасивен и предпочита да заделя свободните си средства на депозит, вместо да ги инвестира, както излиза от обявени тази седмица данни на БНБ за месец май? Всъщност и спестяванията на домакинствата също растат…

Ще се повторя от началото на нашия разговор. Има два вида бизнес. От тази гледна точка не е правилно да се каже, че, виждате ли, бизнесът не инвестира. Моята фирма в момента строи два завода едновременно. Редица фирми, които познавам, публични компании, за които има достатъчно информация, също така не са се спрели да развиват своята дейност или да откриват нови мощности и т.н., които в медиите някой път една критика към премиера, нали, че реже ленти, но виждате, доста ленти се режат, а и…

То другата критика… Четох един коментар защо пък, хайде, пример дадохте Австрия, австрийският премиер защо не ще всеки ден да реже ленти. В Австрия не купуват ли нови машини, не купуват ли, не строят ли нови работи?

Ами, вижте, в Австрия премиерът или президентът пък танцува много добре валс. Всяка държава има различни традиции.

Не, общо взето, няма…

В България е традиция, разберете, в България е традиция, и го казвам и от собствен опит, някак си като традиция го възприемаме независимо кой е премиерът или президентът…

В Германия Меркел няма да може да ходи на работа, толкова нови машини се купуват там.

Ама, не, вижте, това не е нещо, което е започнало вчера. На всяка една открита от мен нова производствена мощност е присъствал или президент, или премиер на държавата, далеч преди това правителство. Много се радвам, имаше възможността, г-н Първанов в първия си мандат откри един наш нов завод. Просто е обичай. Сега, ако в този обичай се слага и нещо друго, това вече е друга работа, но по принцип и трудещите се, и ние инвеститорите се радваме, когато по някакъв начин се получава едно признание, особено за инвестиции, които са осъществени, ако щете и въпреки съпротивата на държавата.

Правилно ли е отлагането на свързването на касовите апарати с НАП? Един вид, който вече се е свързал, дето се вика, се е прецакал, нали, можел е да не влиза в тези разходи, да не се обвързва веднага сериозно с контрол… Мина номерът.

Определено не е правилно и мисля, че тук по-скоро се има предвид какви са действителните възможности, защото иначе ще се получи като с паспортите, не може всички наведнъж, и въпросът е тук Министерство на финансите, респективно НАП да разработят един план график…

Четох коментар, че е заради изборите, защото точно преди изборите щеше да има хиляди недоволни, които не са се свързали.

Само в нашия отрасъл, което не е отложено, някъде около 4000 свързвания трябва да се състоят. Бензиностанциите също. Чисто и просто някак си, когато се е взимало това решение, можело е още с взимането на това решение да има някакъв план график по отрасли или по фирми и т.н., за да бъде поетапно. Не може да се осъществи изведнъж. Друг е вариантът, че винаги ще има привърженици на отлагането, всички тези, които не са закачени, разбира се. Давам подобен пример от нашия бранш, когато трябваше да покрием европейските условия и ние инвестирахме изключително големи средства, за да може българската индустрия да отговори на европейските критерии и това да не е пречка за еврочленството на страната, много фирми не си мръднаха пръста. Нито една от тях не беше затворена.

Вярно ли е това…

Тези, които направихме големите инвестиции,  как да се чувстваме?

Ами, като тези, дето са се свързали с касовите апарати сега.

Е, имаше една реклама - „Животът не е перфектен”. Но това не означава, че това нелоялно конкурентно преимущество ще е вечно. Всяка една фирма, която използва временни облаги и т.н., реално трябва да си дава сметка, че изпуска време за своето развитие, и когато тези облаги изведнъж отпаднат или тези изкуствени, парникови условия, които те винаги търсят или под чадъра на държавата, или под чадъра на някой политик, когато отпаднат тези предимства, реално тази фирма се оказва нежизнеспособна и неконкуретоспособна спрямо другите, които, макар и с напън, са се развивали.

Вярно ли е това, което пише в. „Сега” в понеделник, че кабинетът отново спасява бюджета на гърба на бизнеса и държавата продължава да бави стотици милиони по обществени поръчки и ДДС?

Частично е вярно. Отново не е ситуацията такава, каквато беше в началото на мандата, когато знаете, че имаше огромни просрочени плащания. Сега ситуацията не е толкова драматична, но се забелязва такъв тренд.

Съгласен ли сте след поредната автобусна катастрофа, отговорът да бъде поредни нови изисквания за упражняването на бизнеса, в случая на превозвачите, но, общо взето, това е политика - като се случи нещо лошо…

Не съм специалист в тази област. Това послание определено се дава с цел успокояване на обществеността, предполагам. В България имаме нелоши регулации. Просто това, което винаги е липсвало или е било минусът, е тяхното спазване.

Според последните обявени данни на комисията за финансов надзор от месец април пазарът на здравното осигуряване се е свил с още пет процента. Изчисляват го на базата на брутен премиен приход на дружествата за доброволно здравно осигуряване. Какво трябва да се направи?

За да не плашим вашите слушатели, вие говорите за един много малък сегмент, който даже не е видян и признат от правителство и парламент. Това е дело на 27 компании ентусиасти, които подгряваме и винаги се шегуваме, даже не на пистата в стадиона, ние подгряваме в парка.

Не трябва ли логиката да е точно обратната - хората да започват повече да инвестират в…

Част от… За това трябват държавни регулации. До този момент българско правителство, независимо от това какво беше залегнало в предизборната програма на партия ГЕРБ, не осъществи допускане на частния сектор в здравното осигуряване. Това е истината.

Това е грешка.

Това е грешка. Това е елемент от една здравна реформа, която всички ние очакваме. Рано или късно тя ще се състои. Просто някои политици недооценяват значимостта на здравеопазването, други на образованието  примерно. Това ще им изиграе лоша шега. Здравеопазването мисля, че е нещо надпартийно, не е свързано с тази или онази партия. Всяка една партия, която неглижира образованието или здравеопазването, бърка.

Днес фармацевтите излизат на протест пред НДК заради готвените промени в Закона за лекарствата в хуманната медицина, с които в аптеките ще бъде разрешено хора без фармацевтично образование да продават нелекарствени продукти.

Може да го перифразирате - те са за уволнението на 4000 души, и да го претеглите. Ако над четири хиляди души протестират, то общественият интерес е да защитим това, за което те протестират.

Вашият интерес е другият.

Не, логиката е другата. Не мога да се съглася и винаги съм в един задочен спор с нелогичните, икономически неиздържани претенции на Българския фармацевтичен съюз.

Това не е ли логично - да искаш, както искаш лекар да те лекува, така и лекарство да ти продаде фармацевт. Не е ли това логично?

А кой ви пише рецептата, след като ви е излекувал лекар не е ли медицинската сестра.

Тогава защо да се учи аптекарство, нали, в смисъл в аптеките…

И международните стандарти не са ли на един лекар да се падат три медицински сестри. В България предвид на дефицита на медицинските сестри като че ли се наруши тази пропорция. Но защо едно съсловие… или, да кажем, ако вие сте инженер във фабриката, само инженери ли трябва да работят или има и оператори, техници и т.н. Сами си отговорете на този въпрос. Върхът на айсберга на техните желания беше, когато искаха да поставят образователен ценз за придобиване на собственост.

Всъщност Лъчезар Иванов, вие задочно частично сте му отговорил през седмицата…

Не, значи…

…обяснява неговите си проблеми с това, че има конфликт с Огнян Донев… Само да обясня за слушателите, не конфликт на интереси. Той казва: Наруших много интереси в търговията с лекарства. Един от собствениците на „Труд”, г-н Донев, най-големият производител на лекарства, има вериги от аптеки. Явно с тази поправка обяснява
това, че примерно вашите вестници били писали….

Вижте, влизаме в една широка тема. Аз не притежавам аптеки.

Нямате аптеки.

Значи, не искам и да влизам в този задочен спор, защото с д-р Иванов аз нямам никакъв спор, нямам допирна точка. Той, че се е поставил в услуга на Българския фармацевтичен съюз и на една търговска фирма да постига някакви цели или да спира закони, или да ги пуска… Аз имах възможността и, разбира се, че отидох при министъра да му обясня, че в тази ситуация да се използва моето име, защото може би станах по-популярен напоследък, за всяко нещо, което се случва в тази държава не е правилно. Тоя закон, който се приема, не ме касае по никакъв начин. А смятам, че управлявам публична компания, която си публикува резултатите. Вие да имате впечатления те да са се влошили напоследък? Колкото и високо самочувствие да има който и да е депутат, той не може да попречи на доброто икономическо развитие на една компания, когато тя води правилна политика. Искам да се извиня на д-р Иванов даже, но грешката според мен си е негова. Той обиди много журналисти, просто начинът му на поведение е такъв. И как да кажа, винаги давам на колеги съвета… Журналистите сте много хубави, интелигентни хора, всички жени журналистки са много симпатични, не можеш ти да се караш на журналистите и да очакваш, че те след това по някакъв начин няма да ти го върнат. А мисля, че той е точно един такъв пример и не Донев му е крив.

Защо е нужен нов вестник на България. Защо в България днес, ако…

Това не мога да кажа…

…прескочим темата цена, че ще бъде 40 стотинки…

Дали е нужен на България нов вестник, това ще преценят потребителите. Значи, ние имаме…

Интересно… бизнес логиката ви. Защо тръгвате да го правите, защо не направихте „24 часа” примерно 40 стотинки, да промените леко профила му, а тръгвате с нов вестник.

Това беше едно от възможните решения, да. Даже бих казал…

Да, защо избрахте…

Даже бих казал, „24 часа” - 24 стотинки. Нали, даже звучи добре.

Да, сега, колко е днес - цял лев е днес.

От тази гледна точка смятам, че това е бизнес решение. Ние сме инвеститори, които не са ползвали държавни пари. Така погледнато, не сме длъжни да даваме отчет какви точно доводи са ни накарали да вземем това решение. То ще се  окаже или правилно, или погрешно. Но това ще преценят по съвсем обективен начин потребителите, защото много пъти съм казвал -  гласуването със собствените пари е най-честното гласуване. Както на борсата, когато си купувате акции от дадена компания, вие го правите доброволно, защото вярвате, че нещо ще се случи. А когато вадите пари и сам доброволно си купувате някакъв продукт, това е, защото той или ви харесва, или ви е изгодно да купите…

Въпросът е, че вестник с 40 стотинки продажба ще се издържа ли? В смисъл защо всички вестници не са 40 стотинки? Дали пък така няма да се направи дъмпинг на другия пазар, да се изхвърлят други вестници.

Не, не, значи, има различни сегменти, зависи какво съдържа и какво представлява даденият вестник. Може да има вестник сигурно и 10 стотинки.

Тук къде се целите, с този нов вестник?

Мисля, че е много ясно, че до този момент групата наши вестници не присъства в този ценови сегмент, който сме го оставили изцяло на конкуренцията. Самият факт, че тя толкова нервно реагира на нашето даже обявяване, че излизаме на пазара, единствено ни потвърждава, че сме взели правилното решение.

А струваше ли си инвестицията във вестници, която направихте?

Това ще можем да кажем едва след някоя и друга година. Но инвестицията ни не е такава, в която, нали… защото някои злонамерени, разбира се, или неуспели конкуренти веднага се опитаха да изопачат, че ние влизаме, за да препродадем и да направим някаква търговска печалба.

Е, това беше едното обяснение. Другото обяснение беше, че сега си имате друг бизнес, нали, и това да ви помага, наличието на медии.

Не, напротив.

Е, това са двете обяснения, които се дават дежурно…

От гледна точка на моя основен бизнес, защото аз не се занимавам с управлението на медии, на моя основен бизнес това по-скоро му вреди. Управлявайки…

Защото, като напишете нещо за Лъчо Иванов и…

Управлявайки вече втора година обявената за най-добра публична компания и най-прозрачно управлявана компания в България, аз имах достъп до всички медии. Сега, в момента, разбира се, от гледна точка на конкурентната борба на медийния пазар, поне половината медии не искат да ме видят. И съответно започват всякакви такива… разбрах такива черти на характера и на своя бит, които на мен не са ми били известни до този момент, а кой знае колко още ще се появят. Но в България, аз съм свикнал, това е част от конкурентната борба в България, човек не трябва да се сърди. Затова се учудвам и д-р Иванов защо се учудва. Нормално е, някой защитава някои позиции, използва не много почтени прийоми. Случва се.