Клисарова: Основното за качественото образование е качественият учител

Министърът на образованието и науката проф. Анелия Клисарова в „Седмицата” на Дарик:

Образованието е приоритет номер 1 за България - според решението на Консултативния съвет при президента около четири приоритета се обединяват всички, първият е образованието. Според Вас защо спада или поне не расте качеството на образование в България при все по-растящите разходи?

Това, че образованието е приоритет, е много важно и много сериозно за цялото общество. Това ни дава много сериозни мисли и за това колко трябва да бъдем отговорни, след като образованието е приоритет. А защо е обявено за приоритет? Обявено е затова, защото ключът към просперитета на една държава е образованието. Без образовани хора няма как да има успех.

Лабораторията „Управление на рискове”, която ръководи сега бившият политик Иван Костов, излиза с доклад, според който за периода 2001-2013 г. разходите за един ученик са се увеличили шест пъти при под 2% инфлация, т.е. три пъти във физическо изражение са се вдигнали тези разходи. Отделно са парите за частните училища, които не влизат в този разход. В частните е увеличен приемът с 46%, отделно са разходите, които родителите плащат за частни уроци, които също растат. Защо при толкова много пари не става по-качествено образованието в България?

Аз искам да обясня, че ключът към качественото образование не са само парите. Основното за мен за качествено образование, и то е доказано, това е качественият учител. Ако искаме да имаме образование за 21 в., то трябва да имаме учители на 21 в. и именно заради това в министерството разработваме стратегия за развитието на педагогическите кадри. И най-модерната лаборатория, най-модерната класна стая, абсолютно оборудвана с всичко необходимо, ако няма човека, който да увлече децата, да бъде примерът за тях, който да ги накара да мислят, който да ги накара да искат да учат, то тогава няма как да се случи качествено образование. И мисля, че в голяма степен сме длъжни и към родителите - малко работим с родителите, които в началните класове също играят ключова роля за качественото образование.

С колко се готвите да увеличите заплатите на младите учители, след като според вашите статистики през следващите 10 години половината от преподавателите във всички български училища ще се пенсионират?

Трудно е да говорим с точно колко ще ги увеличим. Борим се, правим разчети, така че да успеем да повишим заплатата на младите учители от 1 юли.

В момента била средно 500 лв. начална им заплата.

Да. От юли това ще се случи, ще бъде увеличена заплатата на младите учители за тази година, но не само заплатата е грижата към младите учители. Искаме да направим специални възможности, преференции за тези млади хора, които ще останат в училище, ще останат в България, ще останат със своите ученици. Говорим с банки за едни по-добри заеми за тези учители, говорим с кметовете да се създадат условия.

Това означава държавата да плаща...

Като гаранция, нещо подобно на студентските кредити. За да бъдат по-ниски лихвите, точно затова.Кметовете, ако могат да дадат квартири на ниски цени, а ако може безплатно - още по-добре, това ще си го реши общината. Това, което направихме тази година, ние осребряваме разходите на учителите за път, защото досега те нямаха право на собствен транспорт и трябваше с градския транспорт и обществен по-скоро транспорт да се придвижват до съответното по-малко населено място, а сега това вече е разчетено, има го в бюджета на МОН и ще бъдат осребрявани тези средства.

Не казахте за какви пари увеличение говорите? Янка Такева от Синдиката на българските учители иска от 500 да стане 550.

Правим тези разчети, надяваме се, че ще се договорим със синдикатите. Категорично сме за увеличение на заплатите, началните заплати на младите учители. Вървим еднопосочно.

Ще се финансират ли училищата според резултатите, така както предлагате да стане финансирането и на университетите?

Аз мисля, че трябва да намерим финансов механизъм, за да гарантираме качеството и в средното, и във висшето образование. И един от сериозните лостове за това са финансовите механизми, за да гарантираме качеството.

Идеята ви е което училище на матурите показва по-добри резултати, да получава следващата година повече пари.

Не е точно така. Вижте, много е сигурно и ясно, че една езикова гимназия, едно училище - аз много мразя да кажа добро или лошо, престижно или не, нашите училища трябва да се еднакви, но където са струпани повече отлични ученици, че ще покажат по-отличен резултат. Но това не означава, че учителите са работили повече с тези деца. Много по-важно е, ако успеем да направим една такава схема - класът, показал един успех на външно оценяване в четвърти клас и повишил този успех в седми клас, ето това е придадената стойност. И мога да дам един пример. Това, което ми направи впечатление тази година е, че децата, постъпили в определено училище, са втори по успех в цялата страна. Това е началната точка. След което обаче на външното оценяване на матурите остават 18-ти. А има училище, в което - софийски са и двете училища...училище, в което децата, когато постъпват в училище от седми клас, средният успех за тези класове на 85-то или 88-мо място, а на матурите отива на девето. Кой колко е работил с децата, с тези ученици? Но това е много сериозен индикатор и доста труден, и доста амбициозен, трябва да призная.

Ще има ли базов финансов минимум за всяко училище в страната за текущи разходи, независимо от броя на учениците, които го посещават?

То вече го има. Това са така наречените условно постоянни разходи, които тази година залегнаха в бюджета и в приложението на бюджета, постановлението на Министерския съвет, а сега до сряда се очаква и нашите указания как ще бъдат разпределени тези средства от делегираните бюджети. Това е много необходимо, защото в малките училища с по-малко ученици се случва така, че тези условно постоянни разходи като ток, вода, смет, останали неща е трудно да бъдат организирани за това училище и това влияе върху учителските заплати или върху качеството на условията, при които учи ученикът. Нещо искам да гарантирам на кметовете на общините - че в никакъв случай няма да има такова преразпределение: да вземем от големите училища и да дадем на малките училища. Това няма са се случи. Трябва да подчертая, че например в така наречените средищни училища това вече се прави. Те получават по 35 000 лв. такъв условен, условно постоянен разход. Ще помогнем и на други малки училища, което е заложено в бюджетите. Ще има формули, по които кметовете ще разпределят средствата, без в никакъв случай да засягат бюджета на голямото училище, условно казано, и такива разчети са направени. Ако формулите, по които ще бъдат разпределяни парите, не са ясни от нашите указания, вратите на МОН ще бъдат отворени и в четвъртък, и в петък. Всички финансисти ще окажат съдействие, така че да осигурим оптимално разпределение на средствата.

Подкрепяте ли частните училища да получават пари за учениците си като държавните и общинските от бюджета?

Аз считам тук, че политиката, която правим в момента, е все пак да осигурим равен достъп на всички ученици и средствата, които отделя държавата, трябва да бъдат насочени към държавните училища. Това, че дадено семейство, дадени родители решават детето им да учи в частно училище, е личен избор и мисля, че е много трудно да подкрепим и да финансираме и частните училища. Трябва също да подчертая, че и в частните университети, и в частните училища всички социални осигуровки са осигурени както за децата в частното, говоря повече за студентите, така и в държавното училище - говоря повече за студентите.

Имате предвид социални осигуровки?

Ами, всичките тези осигуровки, например здравната осигуровка - тя се осигурява от държавата, независимо къде учи студентът.

Това означава, че вие затваряте тази тема с бъдещия закон за училищното и предучилищното образование, вие ще предложите само на държавните да се плаща. Нищо, че родителите на тези деца също плащат данъци на държавата.

Ами, аз тук давам един интересен пример. Вижте, всички плащаме данъци на държавата. Не всеки ползва обществения транспорт, например. Нали? И е избор дали ще ползваш обществения транспорт.

Да, той нали уж не трябва да е субсидиран...

Да, ама пак се субсидира от държавата, давам го като пример.

Кой пише проекта за закон за училищното и предучилищно образование? Вчера четох, че неправителствени организации протестирали, че не знаят кой го пише, не участвали. Това е впрочем дебат, който не започва от Вас.

Да, това е един стар дебат. Знаете ли, когато искаме да направим един закон, една стратегия или някакъв документ, е хубаво да се събере една малка група, по-скоро вече е правилно или е доказано в практиката, да направи скелета, както казвам аз като медик, да имаме скелет, по който вече да почнем да го пълним.

И кога ще го пълните?

Този закон, когато излезе като проект, в никакъв случай той не е в някакъв окончателен или краен вариант, тогава започва реалното обсъждане.

Кога ще излезе като проект?

Аз мисля, че до края на февруари, до 15 март най-късно ще бъде на страницата.

Казвате, че ще заложите мерки срещу отпадане от училище. Какви?

Това е една цялостна стратегия, защото мерките за отпадане от училище не могат да бъдат само приоритет на Министерството на образованието и науката, в тях участва и цялото общество, и други министерства. Няколко са мерките - първите, които са взети вече, разписани са и се случват, това е ранният обхват на учениците, 5-6-годишните. Много е правилно да имат предучилищна подготовка. Доказано е, че тези деца, когато по-добре се справят с българския език, особено за тези, за които е различен българският език от майчиния им език, които се научават на устойчиво внимание, на мислене, много по-добре тръгват в първи клас и това им дава една мотивация да продължат да учат.

Значи, подкрепяте задължителната предучилищна възраст от 5-годишни?

Да, категорично.

А докъде ще се стигне? След това ще се каже на 4 години да тръгнат, на 3.Къде остана детството, както се пееше в една песен?

Има и държави, в които е на 3. Това кога ще стане задължително и дали въобще ще стане, е въпрос, който ще дискутираме.

Но вие искате да стане веднага, от 5-годишни.

Пет, да. Трябва да кажа, че детството ще го има. Това, че може детето да бъде ангажирано с изучаване по много интересен начин, в условията на игри, на дадени думички или на дадени умения, това не означава, че ще го лишим от игрите и от неговото детство. Напротив, даже понякога си мисля, че сега, в съвременните условия, по-скоро децата по-малко общуват, повече стоят вкъщи, повече са с електронните игри и интернет. Преобладават всички възможности, които ни дават новите технологии да си говорят, а по-малко са навън с топката например.

А какво налага обаче според Вас това? Вие ходихте ли на задължителна предучилищна?

Две години съм ходила, да, то не беше задължително, ама пак съм ходила. Така са решили моите родители.

Да, защото, аз да ви кажа, аз пък не съм ходил и не се чувствам ощетен. След това не ми попречи да завърша и класическа гимназия, и университет.

Е, аз пък не съм ходила на частни уроци и съм завършила и аз, че съм се и реализирала.

Какво налага толкова рано да тръгват децата?

Аз мисля, че това е бързото и динамично развитие въобще на обществото, на децата и на технологиите, които навлизат в нашето ежедневие. А от друга страна, неравностойният социален статус и различното мислене на родителите в различните семейства. Като имам предвид това, затова втори момент от стратегията е работа с родителите, поводът, по който започнахме да говорим. Именно, когато дадено семейство - има доста амбициозни родители, има и други крайности, но те са готови да направят тази предучилищна подготовка за своите деца вкъщи. Но голяма част от родителите не могат да направят това. И когато имаме такова едно задължително приобщаване на децата в една общност на образование, на подготовка, на възможност за комуникация, на възможност дори за съвместни игри, това много подобрява тяхното нервно-психическо състояние. Дори най-богатите семейства по цяла Европа и такава е тенденцията, които имат възможност да обучават или да се грижат за децата си вкъщи, казват - детето трябва да има социални контакти, това е част от неговото нервно-психическо развитие.

Казахте целодневно. Ще се въведе ли от новата учебна година целодневно обучение до 7 клас, както чета, че са плановете.

Значи, то постепенно се въвежда. Няма как изведнъж да го направим до 7 клас, а всяка година се увеличава целодневното. Сега ще бъде до пети клас и има средства, заложени в бюджета. Но там има право на избор - който иска. Трябва да кажа обаче, че в това целодневно обучение в следобедите могат да се организират много полезни за децата неща и подчертавам, не толкова уроци, колкото културни мероприятия, да ги заведем на музей, да им дадем възможност да рисуват.

А това ще стане ли задължително?

Засега е въпрос, който дискутираме. Много трудно е да задължим и родители, и учители да се включат в тази културно-масова работа, да я наречем.

Ако има някакво съгласие, това е за структурата по класове, нали: начално образование първи - четвърти клас; основно - от четвърти до осми; и след това гимназиалния етап.

Четвърти - седми включително. Така е новото предложение. Но това са неща, които не мога да кажа отсега, защото не е излязъл законът. Това са неща, които дискутираме.

Но ако се каже, че основното е до седми, общо взето, означава, че една голяма част от хората ще спрат да учат.

Точно, абсолютно сте прав, много благодаря за тази топка, която ми подхвърляте, както се казва.

Е, добре, значи ние за кое сме - по-дълго задължително да задържим децата?

Според мен правилното е по-дълго да задържим децата в училище. В седми клас са още на 14, някои от шестгодишни са тръгнали - значи тогава са на 13 години. Много им е трудно професионалното ориентиране. Да не кажа, че настъпва една паника между всички родители в кое училище ще постъпи детето, пък започват едни частни уроци. Това е един тормоз и върху деца, и върху родители.

Защо тогава казвате, че във вашия проект сега ще пише 7-ми, дайте 8-ми.

Не, в предложения досега проект, в предишния, беше 7-ми. Аз не мога да кажа доколко ще го сменим. Казвам, че ще предложим един, два, три варианта. Давам пример - колкото по-дълго е основното образование, има няколко предимства. Нека да кажем първото: всички деца задължително учат в това образование, учат до този клас да получат основно образование, учат по единни стандарти, по едни предмети, така че те да могат да имат този минимум от знания, който много ни е необходим. Това беше голяма дискусия във връзка с изследванията от PIZA. Събрахме се с холандския, немския, австрийския, английския министър и всички се чудим как може в Азия да дават такива добри резултати, а ние - стара Европа, с най-добрите традиции в образованието, с най-известните университети, това просто си е истина, нашите деца показват по-ниски резултати. Децата не са по-изоставащи от другите. Трябва да променим нещо в системите си, да ги накараме да мислят по-функционално, да ги накараме да бъдат повече в училище и по-активно да участват в учебния процес. Сега пак ще има едно съвещание за резултатите от PIZA, което е в Брюксел в края на този месец. Много са интересни данните, които излизат.

Това означава, че всички гимназии, включително тези, които са елитни и желани, те ще трябва да се преструктурират да нямат осми клас при тях, ако в България се въведе, че до осми клас е основно образование.

Ето, виждате ли, абсолютно сте прав. Виждате ли колко e труден въпросът.

Това означава учители да отпаднат оттам и да се прехвърлят в други училища.

Не, няма да отпаднат учители. Винаги ще има нужда от тях. Сам казахте преди малко колко е важно. Но искам да подчертая, виждате ли, в четвърти клас е едно, в седми клас - друго, от осми клас - трето кандидатстване. Не предизвикваме ли стрес във всички родители и ученици? А осигуряваме ли на всички еднакво ниво на обучение. Много е важно да си отговорим на тези въпроси. И вярвайте, много е трудно да се вземе решение. Затова искам да предложим два-три варианта, да мислим всички заедно - учители, ученици, родители, общество, вие, медиите.

Ами това са въпроси за референдум.

Почти да.

Искате ли референдум по образователни въпроси. Ето въпрос: до седми или до осми клас да бъде задължително ученето в България. Да каже българският народ.

Аз мисля, че ние този референдум например с програмите по български език вече си го направихме без толкова шум или, да кажа, публична изява. Напротив, сложихме програмите на страницата на министерството.

Това беше за тези отпадания на творби на Ботев, Димитър Димов?

Да. От 5000 учители по български език, 4500, почти 90% от учителите по български език отговориха и вече стъпваме на техните отговори. И съм убедена, че решенията, които ще се вземат, ще бъдат правилни, защото учителите са тези, които знаят, в мрежата учителите, реалните учители са тези, които знаят кое е най-доброто за нашите деца.

Следващият голям въпрос е всъщност точно какво да се учи. Вие например подкрепяте ли въвеждането на нови предмети, каквито обикновено искат колегите Ви министри? Например за реакция при кризи, за екологично обучение и тоя списък е безкраен, минавайки министър по министър.

Абсолютно е така. Не само министрите искат, а много преподаватели искат, много неправителствени организации искат. Затова на страницата на министерството се публикуват програмите заедно и с плана, имам предвид учебните часове по даден предмет. Ако видите исканията, много е интересно и аз искам да ги събера. Според всички учители, да кажем, по български часовете по български трябва да са повече. С много сериозна мотивация, да. Но така казват и учителите по математика, колко мисленето развива математиката, 100% истина, и трябва да има много часове и по математика. Но децата не могат да не знаят история, защото който не си знае историята, той няма как да върви напред. Е, тогава? А информационните технологии, какво правим без тях в нашето ежедневие?

Да изхвърлим ли химия и биология накрая?

Ето, а всеки от тези хора иска повече за неговите часове. Много е трудно да се направи този баланс, затова разчитам, че при тази дискусия, която ще се съберем да направим към края на март, ще има възможност все пак да постигнем баланс между отделните предмети.

Религия - да или не?

Вижте, ние сме светско образование. Ако учим история на различните религии, култура на различните религии - да, казвам, това променя нещата.

Православната църква казва - ама, ние сме пък православна държава.

Да, абсолютно съм съгласна. В тази връзка могат да се организират в събота, неделни училища. Никой не може да забрани на семейството да определи религията, в която той ще си вярва и в която ще възпитава децата си.

От дискусиите по предния проект за закон, на оценяването - без оценки до трети клас, без повтаряне до четвърти, петокласниците да преминават с двойка по един предмет. Това за или против?

Това е предишният план и социологически проучвания и на психолозите проучвания показват, че наистина е хубаво. Нека да има конкуренция между децата от първи до четвърти клас, но тя да бъде по-свободна, по-мека, ако трябва да се каже, за да не предизвиква стрес у тях, да не нарушава нервно-психическото им развитие и да не ги отблъсне от училище.

Да, ама не се ли толерира неученето - да минеш с двойка?

Аз искам тук да подчертая нещо. В страните обаче, където това е направено, да се минава с двойка или независимо от резултатите, които показва детето, при тях лятната ваканция, месец - месец и половина, се използва за абсолютно интензивна работа с това дете, така че то, като мине в другия клас, да не е изостанало.

Това означава да продължи да си ходи на училище ваканцията.

Ами, по определен, той не може да изостане по всички предмети и въобще. Да, това означава индивидуална работа с детето и през годината, и през ваканцията.

Оценяване в точки на зрелостните изпити, а не да имаш оценка по шестобалната система.

Това е въпрос на организация на системата на оценяване, не мисля, че ще има кой знае каква голяма разлика. Разбира се, ако има повече точки една скала - не от едно до шест, както са оценките, а една скала, да кажем, от едно до двайсет, ще има повече нюанси в тази скала. Но не мисля, че това оценяване в точки ще определи по-високата грамотност или по-високото качество на обучение.

Дисциплината, връщане на системата с намалено поведение - за или против?

В никакъв случай не искам да се връща старата система, но трябва да намерим механизъм, по който да въведем моменти да възпитаме децата си, в училище трябва да има и дисциплина.

Добре, оставете стара, нова. Да ти намаляват ли поведението?

Интересно беше, ще ви кажа, при една анкета, проведена от министерството, 90% родители, учители отговарят, че трябва да има дисциплина. Сега, дали трябва да се намали поведението? Какво значи да намалим поведението, какво означава това? Вместо 6 за поведение ще му пишем 5. Е, и? Това какво променя? Това гарантира ли дисциплина? Аз мисля, че именно тук разговорът с детето, което нарушава дисциплината, срещата с родителите на детето, защо това дете нарушава дисциплината, какъв проблем има, ако трябва разговор с психолог, какъв проблем има това дете например, че не ходи на училище и има 150 неизвинени отсъствия? Това е важният момент. А дали ще напишем 3, 4, това няма никакво значение, то като не иска да ходи на училище и ние не махнем причината, поради която това дете не иска да ходи на училище, то за него също няма да има значение какво сме му написали.

Финансови санкции за родителите?

Те и сега много се обсъждат, но е трудно да кажа. Да, финансовите механизми са много сериозни механизми за дисциплина.

Глоби за родителя?

Да. Мисля, че трябва да има, да.

За или против задължителни униформи?

Трябва да има според мен униформи - това прави красиви учениците, но още нещо, нека поставим униформите така, че да не изнудваме родителите. Абсолютно съм учудена за различните цени на униформите в различните училища. Това защо се допуска? И колко родители могат да си позволят две летни, две зимни униформи на някакви много високи цени? Ако ги направим задължителни униформите, ние трябва да намислим регулаторен механизъм, който да определя цената на тази униформа.

Забрана на тетрадките с чалга изпълнители на кориците?

Аз не мисля, че това е възпитателно.

Кое - забраната или чалгата?

Че трябва да има чалга певици на тетрадките.

Впрочем въпросът е къде свършва чалгата всъщност. Американската чалга, малко силно се изразявам, Хана Монтана например да ти стои на корицата също е доста спорно. Дали децата трябва да бъдат насърчавани към това?

И аз не мисля, че трябва да са насърчавани, дори няма нужда на корицата да е някой. Аз мисля, че оформлението на тетрадките и на кориците трябва да бъде по-интересно, по-цветно, но нека да не правим култ към дадени личности, независимо какви са.

Да, де, но то спорът беше преди повече от година - да се забрани или не?

Аз не мисля, че трябва. Ако зависи от мен, това е мое лично мнение, не съм го съгласувала с никого, не мисля, че трябва да има чалга.

Трябва да се каже „Не може”.

Не може, да. Не бива, не е правилно.

Бурка? Забрадка в клас?

В светско училище - не, категорична съм - и в класовете, и в университетите.

Да пише ясно, че е забранено?

Аз съм за това.

Понеже при предното правителство се колебаеха - да не дразнели. А Вие сте всъщност в правителство, в което има партия ДПС, която е със силно присъствие в етническите райони.

Вижте, нека всяко дете си изповядва религията, бъде възпитавано в своята религия, но не е важна демонстрацията на религията и към коя религия ти принадлежиш. За мен това е нещо много лично, нещо, което го чувстваш със сърцето си към коя религия принадлежиш, а не как ще си облечен и какво ще покажеш. И като ректор на университета съм имала такъв проблем, в смисъл студенти от друга религия, от мюсюлманската религия дали трябва да са със забрадка в операционната.

Планирате ли откриване на закрити професионални гимназии? Всъщност 60 професионални гимназии били закрити от 2000 г. насам.

Дай боже това да се случи.

25% по-малко ученици.

Но като имам предвид демографската криза, трябва да засилим професионалното обучение, трябва да въведем тази дуална система, или работа по време на учене. Защо казвам това?

Работа за пари, да им плащат?

Да. Още в началото ме попитахте защо отпадат ученици, нали? Как ще се борим? Това е друга мярка в стратегията за отпадналите от училище ученици. Ако това дете от шестнадесетгодишно, както е сега в Конституцията, започне да работи, да има трудов договор, да получава пари и едновременно с това да учи и професията, и общообразователните предмети, то няма да се откаже от училище. То ще остане.

Но това означава да се уреди в Кодекса на труда, че ще могат. И работодателите го искат. Обаче пък синдикатите казват, че това е жестокост - деца да работят на петнадесет години.

Те ще бъдат на 16 и в никакъв случай това не е жестокост. Този система е доказана и в Австрия, и в Германия, и в Швейцария, че сега и Португалия и Испания се насочват към нея. Ако тя не си беше доказала своите добри страни, просто нямаше да я бъде. А много е важно тук - не е ужас, че децата ще работят. Напротив, децата трябва да се учат на труд. И трудът възпитава.

И да получават пари за това.

Да. Но още нещо нека да кажем - че децата ще бъдат оставени в определени условия, които са подходящи за тях по време на труда.

Защо за шестнадесет говорите?

Образованието в България е задължително до 16, по Конституция е така.

Ако е основно... и почнеш на 6 години, до осми клас караш, ставаш на 14. И след това? Отиваш в професионално училище. В него няма ли да можеш да работиш?

Ще можеш да работиш, да.

Т.е. на първата година още да започнеш да работиш. Излиза, че Кодексът на труда трябва да разреши на 14 години.

Би следвало. Аз затова казвам - трябва да помислим много дали да е задължително 7-ми, дали 8-ми, дали 9-т, например. Нека да го поставим на обсъждане този въпрос, да го свържем и с дуалната система. Защото пък тези 14-годишни, както вие казвате, ще могат ли. Защо да не влязат в завод, да видят какво, как е да изпълняват някакви съвсем леки задачи? Това не означава, че те ще бъдат включени в момента в производството и осем часа ще застанат зад струга например, нали? Много е важно постепенно да адаптираме децата към професионалното образование, да променим мисленето на родителите, че няма страшно синът му да стане асансьорен техник, че това, че е станал асансьорен техник, не значи, че не може да стане инженер, това не означава, че няма да стане инженер. Ето тези неща трябва точно да регламентираме, да помислим върху тях, да се посъветваме с родители, психолози и учители.

През октомври казвахте, че единният разходен стандарт на учениците в професионалните училища ще бъде повишен с 5 до 7 на сто от бюджета за 2014-а. Стана ли?

Да. Стана, реално е. За три групи направления са повишени. В професионалните училища е повишено.

Най-много туризъм искали да учат?

Да. В професионалните училища повишихме и единния разходен стандарт за децата със специални образователни потребности, което е много сериозен проблем пак за обществото и като цяло единният разходен стандарт за страната е повишен и е 1,3.

Стигаме до университетите, където сте със сигурност в свои води. Даже, честно казано, очаквах по да избегнете темата за училищното образование, предвид, че сте много силна в университетското.

За да имаме добро университетско, трябва да имаме много силно и училищно, а пък ако искаш да си министър, четеш много. Особено образователен. А когато идваш от висшето образование, ами три месеца ти отиват поне - май от студентка толкова не бях учила, да си кажа честно, колкото сега ми се наложи.

Така, започваме с влизането в университета. Как си представяте единния приемен изпит, за който говорихте вчера на среща с ректори и работодатели?

Това е една идея, не е моя лична, а възникна на една среща, в която бяхме с депутати, не говоря от една политическа партия. След блицконтрола, който беше в четвъртък, възникна въпросът как да подобрим и как да облекчим кандидат-студентите. Това беше във връзка с рейтинговата система. В смисъл, че когато е тази рейтингова система, кандидат-студентът наистина има възможност да разбере къде са най-високите стипендии, къде има възможност да получи еди-какво си образование, как се реализира.

Като го завърши, къде ще вземе най-голяма заплата.

Да, и това е важно. И кога най-бързо ще се реализира и дали ще намери работа? Това са много сериозни въпроси. И тогава възникна и въпросът, че е много трудна за кандидат-студентите понякога ориентацията им - с какво, как да кандидатстват и къде. Мога да дам пример с медицинските университети. Детето търчи в Плевен - там има изпит. След това трябва да се върне в София. От София взима нощния влак, идва във Варна и за всеки случай може да отиде до Стара Загора и до Пловдив.

Това за кандидатстванията?

Да. Изключително трудно е на родителите да намислят къде да кандидатства детето, в кой университет. Да направят транспортната логистика и после как да предвидиш къде какъв ще е балът?

И къде да спи? При роднини, а където няма роднини...

Ами, добре, къде ще е по-висок балът, сега, тази година - във варненския или в пловдивския? Можете ли да кажете?

И вие предлагате, ако кандидатстваш медицина, изпитът по биология си остава, но той е един за всички медицински университети. Значи, лошото е с тази автономия. Нали университетите казват: ние ще си решаваме.

Аз затова бях учудена, абсолютно сте прав. И бях учудена, че това го предложиха ректорите. Самите ректори казват: „ама ние непрекъснато гледаме”, кое пък е добро за ректорите. Още нещо, събираме кандидат-студенти, като качество и престижност на университета се смята колко кандидат-студенти има за едно място. И когато кажем за медицина 8 -10 се борят за едно място, ние сме горди. Ако е единен изпитът, трябва да ви кажа, тогава ще има още повече за едно място и ректорите ще могат да правят и подбор на децата, в смисъл - тези с най-висок успех ще могат да бъдат класирани.

Тези с най-висок успех ще имат най-голям избор. Т.е. те ще редят специалностите.

Абсолютно сте прав, но вижте може дете с 5,50 да не влиза по биология в София, но да му стига балът за Варна. А когато изпитът е разделен, може с 4,50 да влезе във Варна.

Не е ли най-добре да се признае матурата?

Матурата. Точно това беше следващият въпрос, който започнахме да обсъждаме.

Който иска да учи медицински, да се яви на матура по биология и по химия, и да се класират резултатите от матурите по биология и химия.

Много добро би било това. Но пък и матурата ти, когато е различна от този изпит, става много сложна системата. И още нещо, в Плевен признават едни учебници, а УНСС признава други учебници, давам го като пример. По кой учебник да се готви детето?

Как са го решили в Англия? Има ли такова единно кандидатстване дали ще си в Оксфорд или Кембридж?

В много от случаите се кандидатстват с диплома. Вие виждате, че дори българските деца кандидатстват с дипломите си и с матурите си. Това все повече се налага като световна практика.

Държавата вече щяла да поръчва колко висшисти да учат безплатно. Какво най-много иска да поръча България от университетите, коя специалност е номер 1?

Дали това да го оставя за друго предаване, защото другата седмица имам срещи със стопанската камара, с работодателските организации, със синдикатите.

И ще ги питате тях какво липсва. Те ще ви кажат, че липсват инженери...

Инженери, да.

Че е наводнено с юристи и икономисти.

Вижте, то това си е и тенденцията, която показва и рейтинговата система, няма какво да се лъжем. Но, разбира се, трябва да се съгласува и с правителството това, така че много е трудно да се определи точно коя е най-важната професия. Възрастовата структура също е изключително важна, която пък трябва да включи Министерството на труда. Защото тези деца, които подготвяме сега, те ще излязат на пазара на труда след 5-6 години. И възрастовата структура също има значение.

Да, ако всъщност след 5-6 години са остарели още българи, ще трябва да има примерно лекари, които да специализират в тази област, медицински сестри.

Това е т. нар. стратегическо планиране, което е толкова деликатно.

А това досега някой правил ли го е?

Не. И е много трудно и нека да кажем на обществеността, това няма да бъде въведено от тази година. Това е въпрос пак на мислене, на разговори.

Според стратегията за развитие на висшето образование в България 2014-2020, която впрочем още се обсъжда, тя е на вашия сайт, не можах добре да се ориентирам дали планирате нови университети. Всички казват, че в България трябва да се намалят университетите. От друга страна, вие говорите за практически центрове за обучение. Това като филиали на университетите ли са? С това не се ли получава същото - всеки университет в България гледа, ако може, да експанзира в цялата страна с филиали и филиалчета?

Напълно ви разбирам, но това не е филиал. Различно е.

Какво е практически център за обучение...

Например завършвате аграрни науки и колко имате възможност наистина да се запознаете с аграрните науки. Да отидете в градините, пък да видите как се режат дръвчетата, как се пръскат лозите и там всички тези неща, които трябва да се свършат. Навсякъде ни казват „теоретичната ви подготовка е много силна, но практическата изостава”. По някой път как този човек, който си е гледал цял живот нивата, ще повярва на агронома, който не е стъпвал на нивата. Това е целта на тези практически центрове.

И те ще бъдат пръснати в по-широк регион около университетите.

Там, където - когато говорим за пшеница, жито, трябва да има в Добруджа, нали. Ти може да си учиш в Пловдив, но защо да не изкараш един курс стаж.

Но за да видиш истинска пшеница, трябва да идеш в Добруджа.

Ами горе-долу така е. Нека да си кажем истината, или овощните насаждения в Кюстендил например, как се гледат череши. Няма нищо лошо, че студентска практика или стаж ще бъде изкаран в тези центрове. И още нещо. В тези центрове може да се развие една много сериозна дейност. Знаете, че Селскостопанската академия има институти и нека практическата дейност на тези научни институти бъде насочена и съсредоточена също в тези центрове. Защо тези млади хора, студентите, да не участват в дадена научна разработка, която е възложена на този център за подобряване на качеството на пшеницата по еди-кой си метод.

Така, приехме децата, опираме до следването. Там най-важни са парите - ректорите протестират срещу идеите да се намалят таксите. Определят ги като предизборни. Университетите щели да загубят пари.

Аз не мисля така, няма да фалират университетите. Това ви го гарантирам. Защото това се предвижда за учебната 2015-2016 г. Написано, че ще влезе от 2015 г. Таксите за студентите се гласуват в началото на учебната година. Значи, ние тази година, 2014 година, ще си гласуваме таксите. А те чак 2015-2016 г. влизат в сила. Дотогава аз си мисля, че ще можем да подкрепим държавните университети.

По тази система според успеваемостта. Така ли? Държавата ще започне да дава повече пари на тези университети, на които студентите, като завършат, започват да се осигуряват на по-висок осигурителен доход, например от работодателите си. Значи ги харесват повече.

Така е. Но, не само това. В момента нека да кажем как е. 96% от субсидията, която получава един университет, е на базата на брой студенти, на разходен стандарт за този студент. Като той има определен коефициент например там едно и седем. И само четири процента се разпределят по качество, и то по постановление 21.

А вие как ще промените процентите.

Много ми се иска да бъде непрекъснато в течение на времето, да стигнем поне 80 към 20. Това не може да стане за една за година или от тази година, подчертавам. Но нека да вървим, да стимулираме качеството в университетите. И тогава не е само реализацията на пазара на труда, има поне още 11 критерия, по които трябва да отговарят тези университети. И ако гарантираме само така качество или брой студенти, трябва да помислим, че има специалности, които са важни, стратегически, но от тях университетът не може да печели. И тук ролята е на държавата. Давам пример, говорехме с професор Илчев за арабистика. Няма как да приемеш 1000 студенти по арабистика от субсидията.

Да ви кажа, от всичко, което изчетох за това, че нямало кой да превежда на бежанците и нелегалните имигранти в България, се вижда това.

Не, това е в случая сега. Давам го като пример, защото ползваха млади хора от тази катедра, много добри деца, много умни и абсолютно ентусиасти и самоотвержени.

Би трябвало да са много търсени, при тази експанзия на арабския свят.

Дадох го като пример, но няма нужда и от 2000 кандидати, нали.

Да, но по-хубав пример щеше да бъде в сферата на това училище, което аз съм завършил, класическите филологии - да.

Да, добре, класическа филология, ето латински например. Макар че сега няма учители по латински. Не стигат. И в университетите са едни от най-търсените преподаватели в момента по латински.

А и ако гледате осигурителен доход, аз имам съученици, които са топ професори из цяла Европа.

Така е. Аз затова ви казвам, критериите са много. Но трябва държавата все пак да мисли за такива механизми. Не можем някъде, където пък няма печалба, да не се развива, защото няма печалба. Това не е правилно.

Колко студенти взимат кредити в момента?

Не мога да кажа точната цифра. Има такива студенти, непрекъснато, всеки месец подписваме с главния секретар, за което отговаря той, трябва да съм честна, във връзка със студентското кредитиране.

Гаранциите всъщност, които държавата дава за по-евтини студентски кредити.

Да. Аз мога да кажа, че попитах банките, тези, които дават студентските кредити, и моя главен секретар. Казвам: „виж, те взимат, децата, ама как ще ги върнат после”. И се оказа - това е според разчети на банката и на главния секретар, на финансистите, че когато започне работа, в зависимост от кредита, който е взел, ще му удържат между 50 и 100 лева от заплатата. Това беше интересно за мен, защото това е важно как се връщат после.

Стратегията има ли нещо, свързано с окупациите?

Няма как да има. Стратегията е документ, който не разглежда частни случаи и не бива да разглежда частни случаи. Това е визия как ще се развива висшето образование в бъдеще до 2020 г.

А в нея пише ли как ще се спрат хвърковатите чети преподаватели?

Не, пак е въпрос, който срещнахме с Националната агенция по оценка и акредитация. При един разговор на междуректорско съвещание с ректорите нашата идея, това, което ще предложим, е един преподавател да се акредитира само в един университет. Това означава от гледна точка на университета да му се брои в нужната бройка преподаватели за определената специалност. Има право да се брои само в един университет.

А иначе може да си ходи допълнително.

Това даже е полезно. Университетската мобилност, преподавателската мобилност, това е нещо, за което говорим отдавна, за което залагаме „Еразъм плюс”. Много по-добре и атрактивно даже е за студентите да чуят по дадена тема един, двама или други професори. Нека те да идват като гост професори. Интересно е, ново е, дава се ново мислене на студентите и това трябва да се случва. Трябва да го стимулираме това.

Да отпаднат ли ограниченията пред броя мандати на ректорите? Това е много странно. Чета, че всъщност предложението било внесено от Сергей Станишев и Лютви Местан в парламента, а виждам, че това е обещание, което е дадено пред вас като ректор на Медицинския университет от Бойко Борисов.

Така беше, да.

А защо не си го внесохте, като сте министър вие това предложение, а през тоя политически трик, партийните лидери да го внесат.

Аз трябва да кажа, че мисля, че даваме по-голяма свобода на академичната общност, в смисъл всеки академичен съвет, всяко общо събрание, по-правилното е общото събрание, върховният орган на университетите, всяко общо събрание може да вземе решение колко мандата да има даден ректор. Сега са два мандата по четири в действащия закон. Не отпадат мандатите, нека да сме ясни. Едновременно с това и сега действащото законодателство дава право общото събрание, 50 плюс 1, ако се съберат, могат да свикат общо събрание и да кажат „вижте, ние не можем да работим повече с този ректор, защото той не води университета напред или не спазва университетската политика или университетската стратегия”. Така разширяваме автономията на университета, а не я ограничаваме.

Правите вечни ректори.

Много трудно е да се каже правим ли вечни ректори, защото се надявам, че тази цяла академична общност ще вземе сериозно отношение и тогава, когато това е полезно за самия университет, защо да няма трети мандат например.

Да, но интересно защо сте за ограничаване, за отпадане на ограничението на мандатите на ректорите, а четох, че сте говорили за слагане на мандати на директорите на училища.

Точно така, но не броя им, а директорът на училището на четири години, може да не е мандатност - да бъде атестиран от учители, родители, настоятелство, община, където са общински учителите, да има такава атестация. Ако този директор знае, както ректорът се отчита пред общото събрание, ако знае, че този директор ще се отчита пред учителския колектив, пред родителите на децата в училище, пред общината, която му дава средства, на общинското училище, то тогава той няма да бъде вечният директор и да си взема еднолично решенията, а ще се съобразява с колектива.

Ще замените ли броя години учене в университета с брой кредити и ако е някой много умен, много се старае, за две години да завършва?

И сега има такава тенденция. Знаете, че и в други университети, и при нас има студенти на индивидуални планове, които могат да завършат и по-бързо университета.

Понеже Лютви Местан бил предложил наскоро пред вас да се премахне задължителният брой години, за които студентите учат бакалавър.

Не е правилно разбран. И в Европа има две групи бакалаври - едната са 180 кредита, другите са 240. И когато е 180 кредита, много реално е тези кредити по дисциплини да бъдат разпределени в 3 години, а с 240 кредита да бъдат разпределени в 4. Не пречи и 240 кредита да бъдат разпределени в 3 години.

Но тук никакви промени не са нужни.

Да, не е важен броят. Знаете ли, това възникна с мисълта необходимо ли ни е понятието професионален бакалавър, който е със 180 кредита и какъв е еквивалентът му в Европа, а и по света. Знаете, висшето образование има бакалавър, магистър, доктор. Нека да си спазим тази схема и да не усложняваме схемите във висшето образование.

Ще има ли национални стандарти за научните титли? При сегашната децентрализация всяка научна организация може да присъжда звания и степени според собствени, различаващи се значително едно от други правила.

Трябва да има автономия и университетите сами да си правят докторите, доцентите и професорите. Абсолютно съм на това становище. Много писма имам и се прави едно проучване, даже имаме предложения и таблици да има едни минимални критерии. Тези минимални критерии да гарантират качеството на продукта, много грозно звучи, но така е реално. Това са само минимални. Даден минимален критерий може да бъде заменен например с друг, който е по-висок, и това ще е решение на университетите. В никакъв случай няма да им вземем автономията.

Може ли да кажете с една дума наука номер едно за България, която най-много трябва да бъде финансирана? Кой е приоритетът на България?

Трудно е да кажа така, ще има обидени учени.

А знае ли се в България кои са най-важните направления, които ще развива?

Не може едно направление да е най-важното, трябва да са поне две-три.

А знаем ли ги тези две-три?

Разработваме ги, да.

Ще има ли програма „Наука и образование” или това, че Брюксел имал възражения срещу нея, може да доведе до преразглеждане, предвид това, че не е подписала споразумение?

Последните шест месеца такава усилена борба има на целите екипи, за да докажем, че имаме капацитета, за да докажем, че имаме волята.

Това е основното възражение от Брюксел.

Ами не, защото при първата ми среща беше едва ли не „а, забрави я тая програма”. При последната ми среща „още малко, ако оправите, сме готови”. Така че неправилна е тенденцията. Силно се надявам, аз за себе си лично съм убедена, че трябва да я спечелим тази програма.

Стратегията ви била парите за образование в България да станат 6% и 3 за наука отделно, до 2020 г.

Не, то е 2,8. В момента за наука се дава 0,2% от БВП, а за образование е 3,8.

И вие предлагате да се удвои за образование, а за наука да се одесетори.

Не, чакайте, само нека да говорим точно. За образование, дано да достигнем старите стандарти 4,5 до 5, никога не съм казала 6, или нещо грешно съм била разбрана.

Иван Костов, който след малко ще седне в студиото, ще ви каже, че анализът на неговата лаборатория е, че това е изсипване на пари на вятъра - това, с което започнахте, че не е проблемът в парите.

Аз не говоря, че е проблемът в парите, а в ефективното им харчене. Аз мисля, че дотук само говорехме как да бъдат най-оптимално разходвани средствата, какви документи да има и какво да се случва, а в никакъв случай не колко ще са парите като номинална стойност, да го кажем.

Понеже вчера се откри олимпиадата, всички събеседници накрая ще ги питам трябва ли София пак да кандидатства за домакин на зимна олимпиада? Ние загубихме, не може да се каже даже срещу Сочи, ние отпаднахме още много преди това.

Трябва да се борим, разбира се, но много работа и много средства са необходими за това. Трудно е.

Вие сте за?

Да.