Имената на основните играчи на изборите наесен може и да не са известни още, но кампания има и компроматната война вече е факт, твърди специалистът по политически PR Деница Сачева. Тя очаква нейни конкуренти през септември и октомври да бъдат различни бивши агенти и хора от службите.
PR експертът Максим Бехар не иска наесен да има задкулисни игри и договорки, а борба на личности. Според него политиците трябва да се изправят един срещу друг не със своите умения да отглеждат деца, а с политически възгледи и концепции.
В края на месец май единственото, което знаем е, че ще има избори и те ще са наесен. Не само че не са известни имената на кандидатите, но и трети ден основната дискусия се върти около това дали изборите ще са 3 в 1 или 2 в 1. До каква кампания ще доведат всички тези неясноти? Как се гради имидж на кандидат-кмет или кандидат-президент за толкова кратко време? В каква роля можем да очакваме, че ще видим политиците извън политиката? Докога за избирателите умението на един политик да танцува, готви или пък сменя памперси ще е по-интересно от политическата му платформа? Къде ще е най-интересната битка за избиратели - телевизия, радио, преса, интернет, facebook?
В началото на април тази година Барак Обама обяви официално, че ще се кандидатира за втори президентски мандат. Това се случи 19 месеца преди изборите в Съединените щати. Те ще са на 6 ноември 2012 година. Първият предизборен клип на Обама е факт. В официалния му сайт barackobama.com вече се набират доброволци и финансови дарения.
Тази есен в България ще има избори. Проблемът не е само, че в края на месец май основните играчи не ясни. В момента у нас дебатът е колко ще са изборите наесен - 3 в 1 или 2 в 1.
Фактът, че няколко месеца преди изборите имената на основните играчи в тях не са ясни не притеснява известния PR експерт Максим Бехар. Ние сме в Европа, а там, твърди той, това е нормално:
В различните държави има различни опити. Аз направих проучване специално за Европа и в повечето държави от три до четири месеца по-рано се обявяват кандидатите за президент. В България ситуацията е такава, че политическите партии колкото се може по-скоро трябва да обявят своите кандидати и то не заради друго, а за да бъдат честни към избирателите, да бъдат честни към своите поддръжници, да бъдат честни към своите опоненти, за да може наистина да се проведе една борба, която да не е борба на надцакване, на задкулисни игри, на договорки, а една борба на личности. Вярно е, че президентът на България няма кой знае каква голяма власт, по-скоро има може би политическо-помирителна роля от една страна, а от друга страна партията, която ще излъчи президент-победител има някакъв шанс на следващи избори или на тези местни избори да има по-голям успех. Но по-важното е, че на самите президентски избори ще се сблъскат концепции на различни политически сили и аз искрено вярвам, че тези концепции ще бъдат по-скоро икономически, отколкото политически. Т. е. не вярвам политическите партии, като изключим „Атака" и още две-три маргинални партии, да обявят своите кандидати толкова скоро, но смятам, че това трябва да се случи. От друга страна ми се струва, че избори 3 в 1 може да бъде пълно и тотално политическо и икономическо объркване на България и не бих желал това да се случва.
Как се гради имидж на кандидат-кмет или кандидат-президент за толкова кратко време? Това може би е истинско предизвикателство за професионалистите, които работят в сферата на политическия PR.
Очаква се, че кандидатите за президент все пак няма да бъдат неизвестни, а ще бъдат хора, които имат някакво възприятие от страна на избирателите и второ, ще бъдат опитни в комуникацията си с тези, които би трябвало да гласуват за тях. Затова ми се струва, че три месеца е достатъчно добър период. Не се притеснявам от времето, по-скоро се притеснявам от възможността тези кандидати да имат дори и челен сблъсък, защо не, един срещу друг, дори и челно състезание между различните концепции и отново много бих искал тези концепции да бъдат икономически, защото от две-три-четири години насам това, което страшно много липсва в България, това е икономическа визия, т. е. каква ще бъде България през 2015 година, за 2020 въобще не ми се мисли. Обаче какво се случва тази и следващата година, как ще се генерират повече приходи, как ще стане по-добър бизнес климатът в България - това е едното, което много липсва, и другото, което много липсва, е промоцията на България в чужбина. Току що разговарях с големи американски инвеститори, които ми казаха - „Имате имидж, но не е много ясно какъв имидж".
Връщам рязко Максим Бехар отново в България, за да поговорим какъв имидж градят българските политици, които от страниците на тиражните вестници дават съвети как се сменят памперси на бебе и колко ценни могат да бъдат съветите на един вицепремиер и силов министър при отглеждането на дъщеря. Цветанов на драго сърце предложи и помощта си на лидера на левицата, който навръх 1 май се сдоби с първородна дъщеря.
Това са много лични моменти. Ако е PR, то ми се струва, че е евтин и не би трябвало той да присъства на политическата сцена в България. Това са хора в политиката и те би трябвало да се изправят един срещу друг не със своите умения да отглеждат деца, а със своите политически и възгледи и със своите концепции. Най-вече в случая с вицепремиера, разбира се, как да направим така, че България да няма имиджа на корумпирана държава и престъпността колкото може по-малко и по-малко да шества по нашите улици. В другия случай - с икономическа визия, имам предвид бившия премиер, така, че да опонира на сегашната визия на правителството.
На кое медийно поле очаквате да е най-интересна битката - телевизия, радио, преса, интернет, facebook - нарочно слагам социалните мрежи отделно?
Ясно е, че всичко, което е онлайн в момента, ще бъде доминиращо, определящо и решаващо за бъдещите избори. Социалните медии на първо място, защото те промениха тотално света, социалните мрежи са номер едно. Всички останали интернет похвати ще бъдат номер две. Дарик има прекрасен сайт, който е добра симбиоза между радиото и интернет медията. Това, което звучи в ефир, много бързо може да бъде прочетено онлайн и обратното - една новина може бързо да бъде сложена онлайн и след това прочетена. Така че това е бъдещето.
Деница Сачева от години също се занимава с политически PR. И за нея бъдещето е в интернет и най-вече социалните мрежи. Но краткото време, за което трябва да се направи една кампания е проблем. Но всяко правило си има изключение:
В България все още не сме свидетели на такава истинска политика, каквато предполага една добре развита демокрация, политика, в която хората наистина участват, търси се тяхното мнение, нещо зависи от техния глас и т. н.
Как се гради имидж на кандидат-кмет или кандидат-президент за толкова кратко време? Очевидно имената на основните играчи ще станат ясни в края на лятото - началото на септември. Това може би е истинско предизвикателство за професионалистите, които работят в сферата на политическия PR.
Да, наистина е предизвикателство. От друга страна то донякъде вече е и традиция. Това, което различава много българската политика, в частност българските предизборни кампании от останалите, е че тук наистина битката е много повече битка на личности, докато в чужбина много повече се залага на идеите. Ние много отдавна вече сме отвикнали да избираме идеи, да избираме някакви програми и след това да държим хората, които изберем, отговорни за това да си изпълнят идеите и програмите, а се опитваме да избираме личности. Апогеят на повърхностната кампания беше 2009 година. Тогава нямаше почти никаква политика. Голяма част от участниците в парламентарните избори пееха, играеха, танцуваха, готвеха, въобще забавляваха ни изцяло от екрана с различни шоу предавания, а нямаше на практика реални политически дебати и реални политически сблъсъци.
Очаквате ли това да се задълбочи, т. е. хората да продължат да не четат предизборни програми?
Да, очаквам. Смятам, че една специфика на кампанията сега, особено тази на президента, ще бъде свързана с негативните кампании. Те започнаха на практика вече. В голяма степен компроматната война вече е факт. Имаме този парадокс в момента, че ние нямаме известни кандидати за президент и кметове, но имаме кампания, т. е. ние нямаме кандидати, но кампания има. Ако преди време конкурентите на PR-те бяха основно журналистите, които се активизираха по време на предизборни кампании и искаха да влязат в нашите обувки, мисля, че тази година основни наши конкуренти ще бъдат различни бивши агенти, хора от службите, хора, които по някакъв начин ще носят информация и ще създават цялата тази негативна мараня, която на практика ще пречи отново на основния дебат, на дебата, който трябва да бъде за това в каква България искаме да живеем и съответно в какви градове искаме да живеем, какво искаме да се случва с нас като граждани.
Допускате ли все пак, паралелно с това, за което говорите, че може да видим и една по-весела страна на политиците, една по-весела роля? Например по страниците на печата вече видяхме как вицепремиер и силов министър, говоря за Цветан Цветанов, сменя памперси на третата си поред дъщеря. Лидерът на БСП пък се сдоби с момиче и то навръх празника на левицата. Допускате ли някаква доста нетипична роля, в която можем да видим политиците наесен?
Бих искал ада обърна внимание на всички политици, които искат да влязат в ролята на хора, които ни забавляват, да си помислят, че всъщност тези политици, които ни забавляваха, вече не са на политическата сцена. Това би било много голяма грешка, ако се търси такава гола популярност, която е единствено и само на основата на забавлението. Аз лично не възприемам този стил и принципно хората, за които работя, обикновено ги съветвам да бъдат много внимателни с тази забавна част в своите кампании.
Дали краткото време, за което трябва да се подготви и да се реализира една кампания, всъщност води до тези по-агресивни нейни форми, за които говорехте преди малко?
Донякъде - да, но аз бих искала да припомня кампанията от 2007 година на Мартин Заимов. Това беше също една много кратка кампания. Той започна с едноцифрен процент, мисля, че около 4 процента одобрение, и кампанията завърши с 18 процента одобрение на Мартин Заимов. За мен лично, не само като PR го казвам, а като гражданин на България ще ми бъде много по-интересно да се върне политиката в кампаниите, отколкото да продължаваме с всички тези шоу аспекти.
