Половината от гръцкия дълг ще бъде опростен – това е резултатът от срещата на върха, от която се очакваше импулс към разрешаването на кризата в еврозоната. Часове преди решаващата среща пред Дарик Калин Маринов, изпълнителен директор на Института за икономическа политика, прогнозира подобен сценарий.
Маринов предупреди, че случващото се в Европа идва и към България, а управляващите трябва много да внимават с намаляването на фискалния резерв и увеличаването на държавния дълг.
Доколко е възможно нова вълна от кризата да проникне дълбоко във вътрешността на Европа? Във вторник френският финансов министър предупреди, че банките в страната се нуждаят от 10 млрд. евро рекапиталицазия, за да се справят с дълговата криза, като засега няма нужда от публични средства. Не е ли това обаче втори епизод от това, което видяхме в Ирландия, например, когато имаше банки за спасяване, но този път в центъра на Европа и в една от най-силните икономики?
Със сигурност такъв сценарий е възможен в малко по-далечна перспектива, но това, което пречи на Европа и по-конкретно на еврозоната да реагира адекватно на кризисни ситуации, е именно трудната процедура и тези разногласия, които се получават между различните лидери на отделните държави. Но това е съвсем нормално, тъй като все още не е постигната тази синхронизация на вземане на решение в страните от еврозоната и Европейския съюз като цяло. Така че такава криза е възможна. Все пак става дума за 10 млрд. евро, а знаете, че целият спасителен план за Гърция е 140 млрд. евро.
Каква трябва да бъде позицията на България?
Това, което в момента виждам и се наблюдава в макрорамката за следващата година, е нищо различно от това, което се случва в Европа. Дори в този проектобюджет са заложени показатели, които следват тези в Европа. Вече се отчита, че България е зависима от тези неща като малка и отворена икономика.
А по въпроса за увеличаването на спасителния фонд?
Смятам, че първо трябва да бъдат опитани други мерки. Опростяването на част от гръцкия дълг е първата стъпка. Евентуално на по-следващ етап може да се търси увеличаване на спасителния фонд.
За да изчерпим темата с еврозоната, Китай даде сигнал, че е готов да налее пари в спасителния фонд на еврозоната. Не е ли това парадоксално - еврозоната спасява Гърция, но самата еврозона аналогично се нуждае от допълнителни пари отвън?
Действително Китай има интерес към Европа от десетилетие или ако десетилетие е твърде пресилено, то със сигурност от няколко години, и той се наблюдава чрез преките чуждестранни инвестиции най-вече в новите страни – членки. Знаете също така, че има инвестиции и в Испания. Наистина, получава се малко парадоксална ситуация, но няма как – капиталите, които изтекоха към Китай, ще се върнат под някаква форма в Европа.
Доколко кризата би се отразила и у нас? Преди малко казахте, че случващото се в Европа е отразено в макрорамката. Доколко е реалистична прогнозата от ръст на БВП с 2,9 % догодина. Очакванията тази година са за ръст на БВП с 2,8 % - т.е. почти няма движение?
Да, чисто като процент това е реалистична прогноза, друг е въпросът какво се крие зад нея. Аз лично не очаквам през 2012 г. да има увеличение на вътрешното потребление, тъй като не смятам, че безработицата ще може да се повлияе толкова положително през 2012 г. Напротив, даже смятам, че до средата на 2012 г. ще се наблюдава увеличаване на безработицата, което ще допринесе до увеличаване на разполагаемите доходи на домакинствата едва през 2013 г.
Как ще се отрази на този процес един евентуален ръст на минималната работна заплата от 1 април с 20 лева – от 270 на 290 лева? Работодателите твърдят, че това ще ги принуди да съкратят още хора?
Не смятам, че това ще има чак толкова апокалиптичен сценарий, по-скоро това са разходи, които работодателите предпочитат да си спестят. Но няма как – просто трябва да се стигне до наливане на пари в икономиката.
Дефицитът се предвижда да бъде малко над един млрд. лева догодина - т.е. 1,35 % от БВП - синдикатите призовават да се отпуснат малко коланите и да се стимулира така потреблението, други пък са на обратната позиция - още стягане на коланите и опит за балансиран бюджет. Каква е Вашата позиция?
Но тук трябва да се има предвид, че този дефицит, който се залага от 1,3%, е обвързан с увеличаване на дълга, което се пропуска. Също така и с намаляване на резерва, така че тези три компонента трябва да бъдат разглеждани заедно. Т.е. това, че дефицитът намалява е добре, но трябва да се гледа и увеличението на дълга и намалението на резерва и то внимателно.
Не е ли странно, че именно минималният праг на един от основните буфери, които се залагат в бюджета – резерва, ще падне до 3 млрд. лева, при 4,5 млрд. лева минимум сега? В същото време в Бюджет 2012 г. е заложена възможността за нов дълг до 4,2 млрд. лева. Не е ли странно - новият възможен дълг да е с 1,2 млрд. лева повече от минимума за фискален резерв?
Да, наистина е така. Знаете, че с прекаленото намаляване на фискалния резерв може да доведе до сътресение на валутния борд. Към това трябва много внимателно да се подхожда от управляващите, тъй като именно това сега осигурява стабилността на страната.
Да, но с поемането на още дълг и то в най-лошия сценарий с 1,2 млрд. лева повече от минималния праг на резерва?
Това, което в момента намаляваме, е именно поемането на още дълг. Нещо, което е положително, е подобряването на кредитния рейтинг, което позволява на страната ни да си осигури по-добри условия. Това е и плюсът от по-малкия дефицит. Т.е. тя се ползва с името на дестинация, която е подходяща за инвестиции и може да привлича капитал при по-добри условия.
А в дългосрочен план това не би ли изиграло лоша шега на България? Играта с дълга не е ли твърде опасна?
Да, но в по-дългосрочен план. Наистина те са доста по-дългосрочни, отколкото намаляването на държавния резерв.
Доколко всъщност страната ни би могла да привлече инвестиции – в бюджета за догодина е заложено чуждите инвестиции да са 2-3 % от БВП. В същото време трябва да се вземе под внимание случващото се в Европа, където са и основните партньори на България?
Оживлението, което се наблюдаваше в европейската икономика през 2010 и началото на 2011 г., беше твърде кратко, за да се очаква резонанс и догодина, но пък от друга страна много международни компании, които имат производства в България, се възползваха от свиването на производствения процес, за да инвестират в модернизация, в инфраструктура, за да може в евентуален по-следващ период да се възползват от излизането от кризата и възстановяването на поръчките. Но все пак е ясно, че не може да се разчита на големи преки чуждестраннии инвестиции догодина, а страната ни, както знаете, много разчиташе на тях в предкризисните години, когато те дори достигнаха до 9 млрд. Но сега се наблюдава преструктуриране на икономиката ни при по-малко преки чуждестранни инвестиции и свито кредитиране от страна на банките в страната.
Какво ще се случи с потреблението? Пенсиите ще замръзнат, според сегашните планове, няма ли това да доведе до свиване на потреблението още на фона на предвижданата инфлация - 2 - 2,8 %, която е ключова именно за тази уязвима социална група? Минималната работна заплата също няма да се качи с толкова много?
Потреблението няма да има нарастване. Знаете, че производителността на труда нарастна през тази година, но то се дължеше на съкращаването на работна ръка. През следващата година не очаквам да има увеличаване на разполагаемите доходи с особено големи размери. Това може да се случи след две – три години, когато има възстановяване на износа.
Т.е. предполагате, че износът отново ще започне да расте след две години?
Това е свързано с основните ни търговски партньори. Знаете какъв мощен импулс беше ръстът в Германия и как повлия на българската икономика.
Смятате ли, че спестяванията на българите в банките ще продължават да се увеличават?
Това е малко според показател. Склонен съм да смятам, че много от тези депозити не са на частни лица, а на фирми, които се въздържат от инвестиции в момента.
