Калфин: Правителството трябва да води антиинфлационна политика

Интервю с вицепремиера и министър на външните работи Ивайло Калфин в предаването "Седмицата".

Какво мислите за учителските протести?

Учителите сигурно имат пълно основание да протестират и да казват, че са им ниски доходите. Мисля, че има доста социални групи в България, които биха направили същото. Въпросът е дали има основание да се избере една от тези групи и да се каже - ето, на тази група ще се повишат доходите.

А според вас пропорциите в обществото спазени ли са?

Зависи от това как разбирате пропорциите. Факт е, че учителите, ако не се лъжа, не се бяха сещали за стачки от около десетина години. И сега се сещат да стачкуват. С цялото ми уважение, детето ми също днес тръгва на училище, дъщеря ми, мисля, че действително вършат изключително важна и отговорна работа. Кажете ми защо изведнъж днес решиха, че са нарушени пропорциите?

Може би заради голямата инфлация, която официално отчита Националният статистически институт. . .

Тя не е. . . Това не е. . .

. . . и по-малкото неща, които могат да си купят с парите, които получават.

. . . инфлация специално за учителите. Това е инфлация, която се отразява на абсолютно всички български граждани.

Да, но тия, които имат най-малко пари им става най-трудно.

Аз познавам социални групи с по-ниски доходи.

Да, и те според синдикатите също ще стачкуват. Например тия, които работят в социалния. . .

Синдикатите развиват изключително активна политическа дейност напоследък. Отново след 10 години те се сетиха да, така, да събуждат. . .

А, вие я направихте тази аналогия, нещата ви напомнят на 1996 г., така ли?

Не, не ми напомнят на 1996 г., но просто не се сещам в близките, така, няколко години синдикатите да са били толкова активни.

Добре де, вижте, и факт е - 10 процента е увеличението, което може да си позволи правителството и то на определени групи, а статистиката отчита 12 процента поскъпване на живота, т.е., така да се каже, нещата са поне с 2 процента по-зле. Какво трябва да се направи според вас, какъв е планът ви?

Значи, сметката не е точно вярна, защото това е 10 процента увеличение от 01.07 т.г., а 12 процента говорим за увеличение на. . .

От август миналата.

. . . цените от август миналата година, когато имаше междувременно увеличение на заплатите, така че. . . на доходите въобще в публичната сфера, така че те са увеличени повече при всички случаи от инфлацията. Освен това инфлация се смята средно годишно, тъй като има месеци с по-високи и месеци с по-ниска инфлация. Не месец към месец. Както винаги досега се е отчитала. Това не значи, че аз лично не съм притеснен от тази висока инфлация миналия месец. Не бих правил някакъв огромен икономически проблем от нея, то би бил такъв, ако тя се задържи и в бъдеще. Между другото най-добрата рецепта да се задържи в бъдеще е да започнат да я гонят сега пък доходите и всеки месец колкото се увеличат цените, толкова да се увеличават доходите. Тук вече ще ви върна към 1996 г., това се случи тогава.

Добре де, ама на тия с ниските доходи какво ще им кажете? Те изпадат в абсолютна безизходица и голяма част от тях работят за държавата.

Значи, ако погледнете какво се случи от. . . за последните две години на това правителство, това е правителството, което най-много е увеличавало в номинален размер и в реален размер именно ниските доходи.

И веднага се вадят статистиките, че това е и правителството, което най-много след 1997 г. животът е поскъпнал.

Не е вярно това.

Ами, ето инфлацията, сравнено. . .

Инфлацията. . .

. . . с август до август през 1997 до 2007 г., 5.5 през 1997 г., 3.10 през 2007 г. средно според. . .

Да, така е.

. . . цитат на статистиката. Предишни години. . .

Което значи, че е наполовина на тази 1997 г. Сега, нека сме точни.

Е, да, но иначе се движим 0.6, 0.8. . .

Не е най-високата инфлация, не е вярно.

. . . 0.3, 2.2 е било. . . .

Ако бяхте оставили да си довърша изречението, ще ви кажа, че повишаването на цените в България е свързано както. . . това са нормални икономически закони. За съжаление, те нито стават с някакви такива мантри, нито заклинания. Повишеното търсене означава по-високи цени. Увеличаването на доходите означава по-високо търсене и това е един изключително, така, важен и основен икономически закон, който няма как да го заобиколите. Колкото повече се увеличават доходите, толкова повече се увеличава търсенето и толкова повече се увеличават цените. И затова за всяко искане да увеличим значително и рязко доходите, а точно това правителство именно това направи, защото минималната заплата е увеличена с 50 процента за две години, минималната пенсия е увеличена с 50 процента, средната работна заплата - 46 процента за две години. Това означава по-високо търсене, това означава и по-високи цени.

За да приключим с икономическата тема и да говорим с вас като с външен министър, каква е вашата позиция и впрочем ще повтаряте ли позицията от времената, когато бяхте в опозиция, че бюджетният излишък трябва да се разпределя от парламента? Какво да се. . . Кой да реши, каквото и да реши, какво да се прави с тези над 2 млрд., които има повече от очакваното в бюджета?

Значи, това което винаги съм казвал, продължавам да го мисля. Бюджетът като публични разходи би трябвало да се определя тяхното разпределяне от парламента, а правителството може да има свобода за разпределение в рамките на граница, дадена му от парламента.

Добре, сега има два милиарда повече. Значи, коректно е българското правителство да каже на парламента - така и така, добре работихме, изкарахме повече от два милиарда, вие решете как да ги разпределим. Може пък парламентът да реши да ги даде на учителите. А това никой не го обсъжда. Изглежда на тъмно. . . вие си се събирате и си решавате или министърът на финансите каза.

Това, което. . . Мисля, че правителството последното нещо, което може да кажете, е че работи на тъмно и да има някакви тайни решения. Мисля, че по-голяма прозрачност отдавна не е имало в работата на правителството.

Въпросът е да чуем дебата, да чуем дебата за тия два милиарда.

По принцип, когато говорим за тези, аз не знам за кои два милиарда имате предвид, фискалният резерв е 7 милиарда, ако за него говорим. Не знам за кои два от тях говорите.

Не, излишъкът бил два милиарда според. . .

На кое казвате излишък?

Това, което пишат, т.е. това, което е свръхочакванията.

Така, сега да ви обясня. Мисля, че почвам да разбирам кое имате предвид. Има в бюджета предвидени приходи и разходи, които са свързани с равнището на тези приходи. Това Народно събрание, това е и част от коалиционното споразумение, дава за разпределение доста по-ниски числа от брутно произведеното от икономиката, отколкото предишните. Ще ви напомня предишните правителства разпределяха ефективно около 42 до 43 процента от брутния продукт, от това, което е произвела икономиката. А миналата година сме разпределили 37. Значи около 4-5 процента по-малко е минало през бюджета и това мисля, че би трябвало да е тенденция, която да се запази, за да не зависи цялата икономика от бюджетните разпределения. Та това е таванът, който е определило Народното събрание. Ние в момента работим, и това е нормално, за да има финансова стабилност, не като мерим единствено приходите, а като слагаме таван на разходите, които може да направи държавната администрация. И аз мисля, че е много важно да запазим тази логика. Защото, ако държавната администрация. . .

Обаче парламентът, когато го е решавал. . .

. . . може да харчи колкото си събере, какво значи колкото си събере - това са парите действително на данъкоплатците, те не са. . .

Така де, но парламентът, когато е решавал, не е знаел миналата година, че вие ще работите толкова добре и ще изкарате толкова повече пари.

Всеки един бюджет във всяка една държава всяка една година се прави на основата на доста консервативни прогнози, да го кажем, доста предпазливо се прави. Това е нормален бюджет . . .

Добре, сега, значи простият въпрос, който ви задавам - трябва ли българското правителство да каже на парламента - има повече пари, решете какво да ги правите.

Ако тези пари ще се харчат, нормално е парламентът да вземе участие в тях.

А не трябва ли парламентът да реши дали ще се харчат или няма да се харчат?

Ами нека да реши, никой не го ограничава.

Тоест, според вас би трябвало да се занимае парламентът с отговор на въпроса трябва ли да се харчат. . .

Не, ако иска. . . Според мен, ако се похарчат два милиарда в момента в България, инфлацията няма да може да я задържите и затова е вредно да се похарчат в момента два милиарда лева в България отново поради действието на обикновени икономически закони.

Въпросът е да има, това е вашето мнение?

Това е моето мнение, да.

И очевидно позиция на правителството. Не е ли редно обаче да се спази това, което вие твърдяхте в опозиция, че трябва да бъде взето след публичен дебат, а мястото му е в парламента?

Точно така. Ако има решение да се похарчат средствата от фискалния резерв или тези, които са събрани повече. . . Между другото към средата на годината не е нормално да се правят прогнози. Има данни до средата на годината, но все пак се говори за една бюджетна година, трябва да изчакаме до края. Защото не са всеки месец поравно приходите. Има месеци, в които са повече и в които са по-малко. Но както и да е. Ако има необходимост от това да се похарчат средства над приетото от парламента в бюджета - било то от фискалния резерв, било от заеми, които държавата може да вземе, било от някакъв друг източник, то това трябва да го направи парламента. И това винаги съм твърдял и продължавам да го твърдя. Но това, което също ви казвам, е че наливането на повече пари в момента в икономиката не само няма да задържи, а ще ускори процесите на инфлация и според мен това е вредно. И ако правителството трябва да води антиинфлационна политика, то трябва да направи така, че действително да бъде много предпазливо и да ограничи публичните разходи. Според мен правителството предприе няколко мерки, които действително не са в посока антиинфлационна политика, включително увеличаването на доходите, включително до въвеждането на плоския данък и т.н. Това е добре за хората сигурно, защото остават повече разполагаеми доходи, но в същото време се увеличават цените.

Какво си говорихте за Косово с колегите ви от другите държави в Югоизточна Европа, които возихте на влак от София до Пловдив? Вчера България е домакин на тази, тя е неформална всъщност среща. . .

Тя е неформална среща, но. . .

. . .на процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа.

Точно така. А процесът е съвсем формален и това е основната структура, основната, бих казал, организация за регионално сътрудничество, която съществува в региона. А дискусията беше много интересна, още повече, че присъстваше и Йоахим Рюкер, който е специален представител на генералния секретар на ООН в Косово. Той е главата на администрацията на международната. . .

И той беше на влака?

. . .и той беше на влака, на международната администрация в Косово. Още повече, че предният ден пък в София беше господин Ишингер, който е европейският представител участващ в тройката - Русия, Америка, Европа, която отново дава възможност за провеждането на преговори между правителството в Белград и властите в Прищина. Няколко принципни неща говорихме. Първото принципно нещо е, че всички са доволни, че се дава още една възможност, но тази възможност действително не е поредната, а е вероятно последната възможност за намиране на споразумение. Второ, начинът, по който се водят и по който започнаха тези преговори е без да се предопределя решението, крайното решение. Действително нещо, за което винаги България е настоявала, сега чета в някои вестници, че някои не са особено щастливи, но аз настоявам за това нещо. България не трябва да даде крайното решение, не е наша работа. Работа е на двете страни - в Белград и в Прищина да го намерят. Иначе ние може да се упражняваме на чужд гръб много, само че не е хубаво. На трето място е много важно, че за пръв път Европейският съюз се ангажира много силно. Досега имаше контактна група, в която участваха европейски страни, но сега участва Европейският съюз в тройката като такъв и той е водещ фактор за намирането на решение. Както и с господин Ишингер говорихме, Европейският съюз е на седалката на шофьора на този процес. Освен това на 10 декември е даден срок, в който тройката трябва да напише доклад до генералния секретар на ООН за това как са се провели преговорите, без да смятаме, че 10 декември е някаква дата, която е фатална и нещо фатално ще се случи. Ако дотогава няма напредък, то тогава не може да се говори за успех на тези преговори.

Сега, вие сте в деликатна позиция като един от външните министри на страна, съседна на тези процеси. . .

Не, аз не бих препоръчал на която и да е страна да даде. .. в смисъл имаше и такива опити, всичките досега бяха лоши. . .

Какво си казват сърбина и албанеца вчера във влака, поне това може ли да разкажете.

Сърбинът и албанецът казват...

Не си говорят.

Не, не, напротив. Аз даже ще ви напомня, че първата среща между представители официални на сърби и албанци стана тук в София, използвахме едно събитие на социалистическия интернационал, за да дойдат. После имаше процесът Арбанаси, в който седяха и министрите им тук, и ако има нещо договорено пряко между сърби и албанци това е религиозните паметници и културните паметници, което беше договорено с голямото съдействие действително на държавата.

Да не си ги бутат.

Не само да не си ги бутат, ами как ще. ..

Да ги съхраняват.

Да, как ще се възстановяват, съхраняват, дават се права и т.н. Това, което стана на срещата вчера, беше, че и сръбската, и албанската страна заявиха искрено желание да се намери компромис, да се намери решение крайно, което е добре, което е добър знак.

Да, де, ама това звучи като общи приказки. Какъв компромис се очертава?

Хич не е общи приказки, защото общите приказки биха били, или липсата на компромис би било албанците да си казват - ние искаме независимост сега, а сърбите казват - вие няма да получите. ..

Вие сте неразделна част.

. .. независимост никога и ще получите максимум автономия, и с тогава разговорът приключва.

Какъв компромис е очертава според вас?

Фактът, че има разговор, означава, че те. .. Сега, компромисът би могъл да се очертае в практическите, когато се излезе от двете определения и започне да се говори за практически действия. Ако говорим за голяма автономия, каквато си я представя Белград, то тогава е много важно Белград да представи какво точно означава това. Значи кои функции ще останат в Белград и кои ще отидат в Прищина. Ако Прищина говори за независимост, трябва да ни е ясно, че това не е независимост като една свободна и независима. .. даже и в плана "Ахтисаари" това беше така наречената. ..

Контролирана независимост.

. .. контролирана независимост, това не е пълна независимост. Така че ако влезем в конкретното преразпределение и процес, има много какво да се говори и при добро желание от двете страни има основа за съгласие.

Ще признае ли България независимо Косово, ако Съединените щати го направят?

Нашата позиция няма да се определя от позицията на Съединените щати, ние имаме собствена позиция и собствен процес, който върви. За нас едностранно обявяване на независимо Косово не е добър вариант.

А подялба?

Даже бих казал, че той е лош вариант. Подялба е още по-лош вариант.

На северно за Сърбия, южно - за албанците.

А така. Вие говорите за най-лошото развитие, което може да се случи. Възможно е, но мисля, че има шансове да се избегне.

Ще има ли преговори за бъдещето на Косово в София, на каквито разбирам, че сме ги канили, ако вярно съм разбрал Гергана Грънчарова, която е била на срещата в Португалия на външните министри.

Сега, ние. .. ще ви напомня, че когато заседаваше контактната група по време на работата на Ахтисаари, имаше, едно от заседанията й беше в София, всъщност това беше единственото заседание в региона. Ние си предложихме услугите за ново заседание, но това не е основното. В смисъл, ако можем да предоставим, България винаги работи за създаване на среда и атмосфера за преговори, включително и с политиката, която дотук имаме, да имаме ясен и откровен диалог с двете страни. Вие знаете, аз имах няколко срещи, включително първата беше няколко часа след избирането му със сръбския външен министър. Едно от първите му посещения беше тук у нас. След Виена, първия тур на преговорите, на следващия ден той дойде тук в България. С властите в Косово също имаме много добър диалог. България е страна, която стои добре, която има доверие. Доверието и на двете страни, в Белград и Прищина, доверието и на международната общност и ние трябва да използваме този си капацитет и точно това правим. Има една договорка, която. .. ние ще домакинстваме вероятно на 28 декември в Ню Йорк по време на Генералната асамблея на ООН, ще бъде първата пряка среща между сръбски представители, на сръбското правителство и на албанските власти. Това, което ние предложихме и е вероятно да стане, на 28-ми вечерта или на 29-ти България ще домакинства на представяне пред региона на това какво се е случило на тези преговори. Уточнихме се с посланик Ишингер и най-вероятно това ще се случи в Ню Йорк, където ние ще бъдем домакини на това.

Заплашена ли е България от терористи и във връзка с Косово?

Във връзка с Косово, мисля, че не. Но България като всяка една страна... виждаме, че надали има страна в света, която може да каже спокойно "у нас няма никакви условия и няма и да има за тероризъм". В България терористичния риск е нисък, но това не значи, че ние трябва да живеем с мисълта, че няма нужда да се взимат никакви мерки.

След като парламентът прие в Закона за дипломатическата служба 20 на сто да са политическите назначения от всички дипломатически, вие имате ли сметката колко са в момента дипломатическите назначения с политически - посланици, консули?

Значи, аз ще ви кажа, че за тези... те са над 50, които са назначени през последните две години, под 10 процента са, те са няколко бройки, тези, които са извън дипломатическата кариера. И въпреки че законът...

Вие искахте десет процента...

Аз исках десет и...

Парламентът назначи 20, защото може би си представят депутатите, че ще ходят посланици.

Е, сега, парламентът, знаете, че някой път...

Да има повече места.

Да, мисълта му е доста по-свободна от тази в изпълнителната власт. Така реши парламентът, аз ще направя всичко възможно ние действително да се съберем и в десетте процента, които предлагах, това е възможно. След 100 години България има Закон за дипломатическата служба, както всички страни с развита дипломация, и това, трябва да ви кажа, че е едно от големите постижения, които беше направено и които парламентът прие за действително стабилизиране и повишаване на изискванията към дипломатите, защото най-неприятно ми е като чета по жълтите рубрики за... така, изпълненията на някои български дипломати. В интерес на истината това е намаляло изключително през последните години, но си спомняме недалечното минало.Така че... аз предстои в скоро по призива на премиера да направя и отчет за това, което е свършило външно министерство през последните две години. Трябва да ви кажа, че всичко това, което трябваше най-важно да направим за мандата, е свършено за две години. Така че аз съм пред дилемата за поставяне на важни задачи за следващия двугодишен период.

Кой ще стане постоянен секретар с пет години мандат на вашето министерство?

Все още няма фаворит.

Политик ли ще е или дипломат?

Не, по изискване на закона е това да е дипломат. Това е най-висшата дипломатическа професионална длъжност.

А ще бъде ли оцветен партийно?

Надявам се да не е. Самият аз мисля, че никой не може да се оплаче в министерството, че по някакъв начин някакви цветове или изисквания за тези две години съм поставил, и хич не ме интересува кой дипломат какви убеждения има, стига да не се разхожда и да парадира с тях.

Вие ще водите българската делегация в Ню Йорк на общото събрание на ООН, нали?

Да.

Кои държави подкрепя България за нови членки на Съвета на сигурност на ООН? Кандидати са Индия, Япония, Германия, Бразилия, Южна Африка, Египет, може би пропускам, но това са май най-споменаваните в последно време.

Кандидати са много държави, това е най-трудната реформа. В момента тече един процес на реформи в ООН, който е необходим. ООН е създаден в ситуацията, включително Съвета за сигурност, след Втората световна война, очевидно, че светът е различен 60 години по-късно, и има основание да се потърси разширяване на съвместните усилия...

Добре, има ли България ясна позиция кого подкрепя безусловно?

България има много ясна позиция. Това разширяване на Съвета за сигурност би трябвало обаче да стане не за сметка на неговата ефективност. В смисъл разширяването не значи, че това трябва да се блокира, защото виждаме, че в момента и при пет постоянни членки на Съвета за сигурност много трудно се взимат някой път решения. Има две основни предложения - едното е така наречената четворка, там Италия е особено активна, другото идва от страна на Япония, Индия и т.н. България беше заявила подкрепа към европейската позиция, както и много...

Коя е европейската...

Европейската позиция, нямам предвид позиция на Европейския съюз, имам предвид позиция на европейски държави. Това беше преди две или три години. Тази дискусия се води от няколко години. Сега, както и повечето страни в ООН решихме, тъй като имаше две блокиращи се предложения, да работим за намирането на общ вариант, а не да се подкрепя една от двете позиции. Че има нужда от реформа в Съвета за сигурност, е факт. Подкрепата само на едното, на едната алтернатива от двете кристализирали, не води до никъде...

няма ли да изброите държавите...

...тъй като има. Не, не аз просто...

Избройте държавите, които България иска да влязат в Съвета за сигурност и ще ги подкрепи.

България може да подкрепи разширяване на Съвета за сигурност, не защото харесва или не харесва някои държави, а на основата на принципи. Значи, всеки един нов член, постоянен, на Съвета за сигурност, би трябвало да бъде там, защото отговаря на определени критерии. Това, което България прави, е да работи със страните по изработването на тези критерии, а не по номинирането на държави, които да участват в съвета...

Като ви слушам, няма да стане скоро разширяването.

Няма да стане, защото, пак казвам, има доста различни позиции. Те са две основни, така, диаметрални различни позиции. Има позиции, примерно от африкански страни, от всеки континент да има по две страни в Съвета за сигурност. Представяте си, че той... постоянни членки.

С Австралия какво ще правите, там няма как две?

Тук... е, може да се намерят две страни...

Или с Океания...

Но това не може да бъде критерий, сам разбирате, защото това означава Съветът за сигурност да стане един абсолютно, така, орган, който няма да може да взума решения.

14.

Не, не... да, и всеки от тях ще има право на вето. Е 14 не, ще са 12.