Евродепутатът Ивайло Калфин - кандидат на левицата за президент, събеседник в „Денят” на Дарик:
Кандидатурата ви много бързо, за ден-два, май успя да раздели вече БСП. Ваши вътрешни опоненти вече заявиха, че сте кандидатът на катастрофирала тройна коалиция. Очаквахте ли толкова остра реакция? С това да започнем.
Е, може би това е отглас, и то затихващ отглас, на процедурата, която беше избрана. Знаете, че този път в БСП имаше възможност за много широка номинация на кандидати, имаше доста кандидатури. Сигурно доста емоции бяха внесени в последната фаза на процеса на номинация, но аз нямам притеснения. Чух много ясно решението на Националния съвет вчера, чувам и много ясни послания от хора, които са водещите фактори в социалистическата партия. Действително от хората, които участваха в кампанията, също очаквам да чуя това, което те казаха в залата онзи ден, че абсолютно пълноценно и изцяло ще участват в кампанията. Нямам притеснения и никой не трябва да има притеснения или съмнения в консолидацията на БСП.
Политическо лицемерие, казва Янаки Стоилов, като обяснява, че зад вас са застанали различни групи в левицата. Един път ръководството на партията, след това пък дори и опонентите на Станишев, а и хора около президента Първанов. Имате шанс още преди старта на кампанията да си кажете сега, повече човек на Станишев ли сте или повече на Първанов?
Не, аз не съм човек на никого и това, че се обединяват т.нар. от някои групи, действително показва, че има обединение зад кандидатурата ми. Вие разбирате, че най-малкото звучи несериозно точно чрез мен примерно Георги Първанов да си говори с БСП. Аз не бих се сетил за по-неподходящ избор. Очевидно, че това не е така. Сега, аз разбирам и емоцията на Янаки Стоилов, действително, надявам се, той да се включи много активно в кампанията. Той е споменал и че би предпочел друга процедура. Процедурата е избрана от ръководството, в което той участва, аз не съм участвал в избора на тази процедура, така че тя е такава, каквато е. Ако погледнете номинациите от партийните организации, те също са много показателни. Над 100 партийни организации има моята номинация, което е доста повече от всички останали. Така че аз мисля, че действително някой, ако търси разделение в БСП, няма да го намери.
Да, но все пак виси и другият сериозен упрек, че не сте член на БСП, и още по-лошо, че всъщност сте напуснали редиците на партията. Всички, които изтъкват това, казват, че кандидатурата ви ще отблъсне твърдото ядро в левицата.
Това можеха да го казват 2005 г. например или 2009 г. Искам да ви напомня, 2005 г. водих листата на „Коалиция за България” в Русе и там след 10 години БСП отново стана първа политическа сила. 2009 г. водих листата на „Коалиция за България” за Европейския парламент и там постигнахме един резултат, който много малко хора очакваха, че ще постигнем, много малко време преди парламентарните избори. Така че в работата си и в тези кампании, и като вицепремиер от квотата на БСП, и в момента като ръководител на българските социалисти в Европейския парламент мисля, че надали който и да било може да постави под съмнение лоялността ми и начина ми на работа.
Може ли да се каже, че сте направили някакъв компромис, за да приемете тази номинация още преди окончателния избор през уикенда? Все пак вие сте успешен евродепутат, сега зарязвате тези си занимания, включвате се сериозно в битката за президентския пост. Каква всъщност цел си поставяте?
Зависи с какво компромис. Действително работата ми в Европейския парламент не само ми е интересна, но и мисля, че за две години успях да си изградя авторитет. И действително съм един от хората, примерно преговорите за бюджета след 2014 г. съм единственият представител от новите страни членки, който участва в тях със страните членки.
Разговаряли сме с вас за това, да.
Така че аз се чувствам много удобно в Европейския парламент, но националната кампания е много голямо предизвикателство за мен, изключително важна. Аз политически компромиси не съм правил, много ясно искам да го кажа. Едно от нещата, които ще си позволя да се похваля, усещане, че съм достатъчно независим. Аз съм влизал, излизал от политиката, от политическата дейност, не участвам в групи, в лобита, не се интересувам от различни вътрешнопартийни проблеми. Така че участвам единствено и само за да мобилизирам действително максимален брой български избиратели, ние по друг начин да виждаме държавата си в бъдеще, да не е това, което в момента ни се предлага от управляващите в правителството.
Максимален брой избиратели означава сигурен балотаж като цел?
Не, целта е да спечелим изборите. Много вероятно е тя да мине през балотаж.
Появата на кандидатурата ви накара социолозите да заговорят за един, така, блок Калфин - Кунева - Семов, като срещу вас поставиха празния стол на кандидата на ГЕРБ. Тази неяснота за играча на управляващите вас смущава ли ви, както и това, че виждат много сходства между вашата кандидатура и тази на Меглена Кунева?
Това, че ГЕРБ не си е представил още кандидата, не ме смущава. Разбира се, не е показател за сериозно отношение към изборите и към избирателите. Защото, ако ГЕРБ имаше какво да каже за президентските избори, сигурно щеше да е ясен техният кандидат и в момента да се води дебат по президентските правомощия. Очевидно, че това не става и това, така, показва известна нервност в ГЕРБ и, така, уплах да си покажат кандидата. Аз си мисля, че който и да бъде кандидат от ГЕРБ, това не променя много същността. Политиката, която налага ГЕРБ, е политика на агресия, противопоставяне, отричане, натиск, включително и върху институции, върху конституционни права. В какъвто и целофан, в каквато и опаковка да сложите тази политика, дали някой, който говори много мило и много меко, или премиера, който се изразява доста по-остро, не се променя същността. Вие не си представяте тази политика да има някой, който е обединител на нацията. Всичко друго си представям с ГЕРБ, но не и обединителите на нацията. А що се отнася до г-жа Кунева, действително има някои сходни черти между нас. Разбира се, тя има опит от периода си, двете години, в които беше европейски комисар. Аз имам малко по-различна гледна точка от тази на министър на външните работи и мисля, че имам доста опит във формулирането на българските интереси, поставянето им, защитаването им. Има и доста примери, когато те се превръщат в европейска политика. Така че тук основната разлика освен опита и времето в българската политика е подходът. Единият е на свеждане на решенията на Европейската комисия, другото е на формулиране на национални позиции и тяхното отстояване в институциите - и европейските, и навсякъде, където участва България.
Тепърва вероятно ще чертаете стратегията си, най-малкото защото наистина има неяснота и около останалите играчи в президентската надпревара, но все пак към днешна дата къде виждате основния си опонент? Срещу кандидата на ГЕРБ ли ще хвърлите усилията си, срещу десния кандидат или ще влизате в полемика и с Кунева?
Основният ми опонент е кандидатът на ГЕРБ, разбира се. Защото цялото съдържание на кампанията е срещу тази политика, която се налага в момента в страната, този натиск върху институции, върху конституция, върху липсата на нормален диалог и върху липсата на национално съгласие. И това е точно отрицание, алтернатива на това, което прави ГЕРБ в България. Така че безспорно те са основен опонент. Разбира се, с другите опоненти също имаме някои различия. Аз примерно онзи ден видях една много интересна декларация от РЗС, която има всичко друго, но не и политика в нея. В нея има лични нападки, лични обиди. Това доста страх и неспособност за друго иска, показва, но очевидно, че ще има доста оживена дискусия и между кандидатите, които са извън ГЕРБ. Но пак казвам, като чувам и заявките на останалите кандидати, това, което ГЕРБ прави в България, обединява доста хора срещу тях.
РЗС казаха, че, тъкмо по повод тази декларация, че ще присвоите останките от БСП и ще ги поднесете на тепсия на АБВ. Това ли е най-острото всъщност, което очаквате в рамките на кампанията, или сте готов и на по-тежки обвинения?
Не, в рамките на кампанията може да се чуе всичко. Общо взето, и средата в България е такава. Аз от две години се опитвам по някои важни за страната ни европейски теми да предизвикаме някоя дискусия. Общо взето, тя се замъглява от подобен род квалификации. Разбирате, че последният, който може да дава оценки и за БСП, и за въобще лявото пространство, е Яне Янев. И той мисля, че в случая трябва да се занимава с президентските избори, а не с това да слага диагнози на различни партии. И там има едно голямо противоречие в кандидатурата на РЗС. Те се обявяват за промяна в конституцията, а тази промяна не може да се предизвика от президента бъдещия, така че, ако бъде избран примерно г-н Семов, първата му работа, ще каже, че той не може да работи, защото не му харесва конституцията. Така че те също трябва да си избистрят позицията.
По-назад в разговора ни споменахте, че ако имаше ясен кандидат на ГЕРБ, в момента щеше да тече дискусия за президентските правомощия. Нужна ли е такава дискусия, стои ли на дневен ред промяната им, увеличаване, намаляване в някои области?
Не, аз не съм защитник на това. Мисля, че конституцията е много ясна, тя трябва да се спазва и тя дава достатъчно права на президента. Разбира се, не трябва да има свръхочаквания от него, че той може да реши всички въпроси. Но българският президент може да бъде една изключително активна фигура в политическия живот и тази активност аз си я представям към търсене действително на мостове и на консенсус между политическите партии, между гражданското общество, изключително важно е неговото активно участие, в това да се поставят малко по-дългосрочни цели и да се търси съгласие около тях. Това изключително много липсва на страната ни. И ако погледнем, малко от дистанция се опитваме да погледнем пътя ни през последните години, смяната на посоката винаги я плащаме скъпо. Затова е по-хубаво действително да се търси консенсус и това би трябвало да е основно в задачите на бъдещия президент. Конституцията му дава тези възможности.
Обсъдихте ли вече с ръководството на „Позитано” каква трябва да бъде фигурата на вицепрезидента? Вие как я виждате? По-скоро партийна или по-скоро гражданско лице виждате до себе си?
В момента водим разговори, започнах, разбира се, обмяната на мнения. Аз не бих затворил нито една опция. За мен е най-важно вицепрезидентът да бъде човек, който е достатъчно авторитетен, хората са склонни да му повярват и с когото бихме могли да се допълваме максимално.
Бяхте вицепремиер в тройната коалиция. В този смисъл разчитате ли и на подкрепата на ДПС, или по-скоро смятате, че тя би ви изиграла лоша шега на вота?
Аз разчитам на подкрепата на всички партии, които действително искат да запазят устоите на демокрацията и спазването на конституцията, и работата на институциите в България. Политическият живот се основава върху партиите, върху дейността на партиите. Разбира се, гражданското общество също е важно и трябва да има висока роля. Така че всеки, който се противопоставя на сегашния модел на управление на ГЕРБ, е добре дошъл и аз ще потърся такава подкрепа от всички.
Бъркат ли политолозите, като виждат във вас само сериозен евродепутат с костюм, вратовръзка, човек, който с лекота може да анализира икономическата ситуация, но пък трудно би намерил, така, приказка с дядовците на село? Днес един политолог, така, коментира, че дистанцията с хората е един от проблемите във, при вашата кандидатура, ако мога да го нарека проблем.
Може би защото досега умишлено съм се старал да запазя личния си живот малко на завет от всичко това, което се случва в политическото и медийното ни пространство. Аз нямам проблем с общуването с хората, пътувам много, и като евродепутат пътувам много, срещам се с доста хора. Сега ще се постарая това нещо да е максимално публично, предвиждам още от месец август да пътувам доста в страната и да се срещам с хора. Нямам в действителност проблем в нормалното общуване с тях. Мисля, че аз съм, самият не се имам за някакво изключение, по принцип познавам проблемите на доста столичани и на доста българи.
Понеже ви сравниха с говоренето на Бойко Борисов, определено има разлика между двама ви, няма и как да бъде.
Това е точно разлика, която не е само във формулировките, а това е разлика в съдържанието според мен. Бойко Борисов внася агресия и насажда омраза. Там непрекъснато някой е виновен, някой трябва да му се вземе думата, някой трябва да спре да говори. И аз не съм видял нито едно усилие да се търси някакъв по-широк диалог. Приемаха се действия по пенсионна реформа, по здравна реформа и т.н., и как не се сети ГЕРБ поне сериозно да влезе в преговори да, да потърси мнението на другите политически сили. Това са дългосрочни проблеми, които изискват национално съгласие. Така че това е съдържание. Аз действително мисля, че ако нещо липсва изключително много на ГЕРБ, то е умението да водят диалог и умението да търсят съгласие по национални теми. Там се налага мнението, и то на един човек.
Какъв тип кандидат на ГЕРБ или може би конкретна фигура би ви изненадал?
Ами, аз пак ви казвам, трудно ще ме изненада който и да било, ако същата политика на ГЕРБ, която сега се проявява, бъде опакована в различен костюм. Проблемът е принципен. Аз не виждам кой кандидат на ГЕРБ би бил независим и еманципиран примерно от лидера на ГЕРБ, от Бойко Борисов. Ако вие си представяте такъв човек, то той би ме изненадал.
