Висшият съдебен съвет и главният прокурор Сотир Цацаров трябва да реагират на сигналите и твърденията за дейността на съдия Веселина Тенева - единственият кандидат за главен съдебен инспектор в прекратената от парламента днес процедура за избор. Това заяви в интервю за Дарик юристът Христо Иванов - програмен директор на Българския институт за правни инициативи. Институтът беше една от организациите, които поискаха прекратяване на избора на главен инспектор, заради краткия срок за номинации и обсъждане.
Не може за действащ върховен съдия да позволим недомлъвки и съмнения - затова ВСС трябва да провери фактите, а иначе главният прокурор трябва да поиска данните, на които базират изказванията си Яне Янев и Бойко Борисов, защото за висш магистрат не могат да се правят голословни политически твърдения, обясни Христо Иванов.
Новата процедура според Иванов трябва да бъде вид „кастинг за чисти и можещи кандидати". Такива обаче често не искали да участват в предварително нагласен избор, какъвто политиците често правели.
Вие бяхте една от организациите, които поискаха изборът на главен съдебен инспектор да се прекрати заради прекалено краткия срок за отправяне на предложения. Уви, май трябваше да се появи Яне Янев, който да донесе някакви документи в ГЕРБ и това може би донякъде да наклони везната и да спре процедурата.
Това беше видимата част от събитията. Реално според мен решаващият факт, както и доколкото разбирам Мая Манолова е посочила, беше запис в последния доклад на ЕК, който даваше ясен сигнал, че ЕК намира процедурата за съмнителна.
Тук е много интересно да се подчертае защо. ЕК казваше, че начинът, по който е стартирала тази процедура, говори за предварителна договорка между политическите сили кой да бъде кандидатът, който да бъде избран.
В това, което видях да цитират госпожа Манолова и господин Казак, те изрично казват, че е имало неофициален сигнал, знак от страна на ГЕРБ, че те ще подкрепят тази кандидатура и след интервенцията на господин Янев тази подкрепа е била оттеглена, поради което те прекратяват процедурата. Искам да подчертая, че порочността на подхода се запазва от начало до края - както беше порочно стартирането на процедурата, така и нейното прекратяване. Смисълът на тези процедури е в конкуренция, прозрачност и с обществено участие в края на процедурата да се вземе информирано решение кой да бъде избран.
Когато тази процедура започва с предварителна договорка и размяна на знаци за съгласие и подкрепа, които вероятно и най-често вървят с други нелегитимни задкулисни сделки, това опорочава самата идея на тези процедури и ние трябва да си дадем сметка, че това е смисълът на много неща, които ЕК казва в своя доклад. И ако и следващата процедура отново започне след като политическите сили предварително са се договорили кой да спечели и кой е най-удобен и са разменили задкулисно сделки, това ще я опорочи, независимо какви са действията на сцената за имитиране на публичност.
Искам да подчертая, че в доклада на ЕК се анализират различни процедури, включително такива, в които участваха повече от един кандидат, например тези за избор на ВСС. И там комисията казва, че независимо че е имало повече от един кандидат и че е имало достатъчно време за номинации, това не премахва впечатлението за нагласеност на процедурите и предопределеност на техния резултат.
Тоест ясно трябва да си дават сметка законодателите, че всяка процедура независимо какви имитации ще се правят на прозрачност и откритост, всяка процедура, която оставя съмнения за предварителна нагласеност на резултата и задкулисни договорки, които не са основани на качествата на кандидатите, ще бъде опорочена и ще бъде критикувана както от ЕК, така и от отговорните НПО, които се занимаваме в тази област.
Иначе казано, това, че ще се откажем от състезанията с един кон, няма да ни спаси от критики и влизане на целия този избор в порочна процедура.
Абсолютно. То всъщност цялата тази тематика отдавна е в една порочна процедура. Междувременно с решение на ВАС беше потвърдено, че оставането на предишния главен съдебен инспоктор Анна Караиванова на поста след изтичане на нейния мандат е нелегитимно. Това поставя под съмнения всички решения, които инспекторатът е взел с нейния подпис. Така че цялата тази ситуация с този орган е смущаваща, тя говори за цялостния верижен институционален срив, който виждаме да се случва в държавата, защото политическият орган, който трябва да вземе легитимни решения - Народното събрание, както в предишния си състав, така и в сегашния, не може да вземе легитимно решение за излъчване на главен съдебен инспектор.
Припомням, че този орган беше създаден с нарочна промяна в Конституцията във връзка с присъединяването ни към ЕС като решителна стъпка за съдебна реформа. Сега, след първия мандат на този орган именно заради вкусовете на нашата политическа класа към задкулисие, договорки, слагане на хора, които са удобни, използване на всички органи като бухалки и средства за оказване на натиск, това доведе до дискредитиране на този орган и блокаж в невъзможността те да излъчат по приличен начин ръководство и представителство на върха на органа.
Същата беше съдбата на комисията за конфликт на интереси и практически на всички органи, които попадат в обхвата на наблюдението на ЕК. Тоест порочният подход към назначенията на персонален състав на органите, от които се очаква да осигуряват върховенството на закона, борбата с корупцията и нередностите води до там, че всички тези органи в последния доклад се констатира тяхната несъстоятелност и това че те не работят добре.
Друг е въпросът дали пък ние, българите не се надяваме прекалено много на това един определен орган, един определен човек, който го ръководи, да реши проблемите и прекалено коментираната през годините нужда от реална съдебна реформа и така нататък. Но пък да не се окаже, че сега, при новия старт на новата процедура - дай боже тя да не се проточи много във времето - ще търсим с кастинг чисти и можещи кандидати.
Това трябва да бъде процедурата. Тя трябва да бъде именно кастинг на чисти и можещи, на хора, чиято репутация не е опетнена от съмнения. Подчертавам съмнения. Не е необходимо да бъдат доказани някакви неща. Ние не можем да си позволяваме да назначаваме хора, които са обременени със съмнения. Трябва да са хора, които имат доказана компетентност и доверие в професионалната общност. Това е смисълът на тези процедури.
Въпросът е, че ние сме малка държава, в която почти за всеки може да се извади нещо. Наблюдавахме при изборите и свързани с КС, и с ВСС какви ли не неща, свързани с кандидатите. Дали пък това не се дължи освен на задкулисни договорки и на качествата на хората, които идват от съдебната система за тези постове.
Несъмнено се дължи и на качествата на хората, които са готови да влязат в този тип процедури, проведени в този дух на задкулисна договорка. И това е същностният проблем. Има достатъчно хора, които са с безспорни качества и за които не могат да се извадят никакви убедителни факти, които да хвърлят сянка на съмнение, но този тип хора не желаят да участват в процедура, която от самото начало изглежда нагласена. Тоест тук политическите сили са в дълг да измислят начин, по който да привлекат не хора, които са им известни, защото са им оказвали услуги и те разчитат да продължат да им оказват услуги, а да спечелят доверието на тази част от професионалната общност, която наистина е неопетнена. Такива хора има. Просто недоверието към парламентарните сили преди всичко е от тях. Именно тава е автентичното начало на възвръщането на доверието в институциите. Когато политическите сили съумеят да изградят климат, в който могат да привлекат хора с безспорни качества, безспорни авторитети, тогава ще видим постепенното възстановяване на общественото доверие в тези институции и тяхната възможност да генерират легитимност и решения, които да внасят успокоение, а не следващи скандали. Това е една доста обширна алхимия, която е смисълът на всяка развита демокрация.
Пак се връщаме на онзи казус, свързан със ситуацията от години в държавата - доколко политическата класа се опитва да влияе и на самата работа на тези хора.
Мисля, че всичко показва, че тя се опитва да влияе. Аз искам да ви върна и към друг аспект на тази ситуация: излиза Яне Янев и казва, че притежава някакви документи, които са смущаващи относно дейността на Тенева. След което Борисов се запознава с тях и потвърждава това нещо. Сега нахълта и ВСС и главният прокурор, защото ние не можем да си позволим в пространството за един магистрат, защото тя ще продължи да бъде съдия във ВАС, тоест тя ще бъде върховен съдия, не можем да си позволим с недомлъвки да останат някакви съмнения.
ВСС трябва сериозно да се заеме с всички съмнения, които изникнаха, включително тези с нейните имуществени сделки. ВСС трябва да утвърди веднъж завинаги ясно, че магистратите не могат да си позволят и не е етично да се занимават в сделки, които са заобикаляне на закона.
ВСС пропусна да направи това нещо още когато се занимаваше с избора на главен прокурор и избра господин Цацаров, въпреки че стана ясно, че неговото семейство е правило такива неща, съпругата му. Сега отново имаме един кандидат, за който се замазва фактът, че е имало някакви сделки, извършени в заобикаляне на закона. Трябва да стане ясно - един магистрат това не може да си го позволи дори всички останали българи да го правят. На второ място по никакъв начин не може да се допусне политици да правят внушение за това, че за върховен съдия има съмнителни факти и това да не бъде изяснено, по начин, който...
Абсолютно, излиза Яне Янев и казва "Тази жена..."
И Яне Янев, и Борисов, който се е запознал с нещата, които Янев има, имат задължения по НК да уведомят прокуратурата за данните, с които разполагат. Ако те не удовлетворят това свое задължение, попадат под ударите на наказателната репресия. Така че тук освен за ВСС, който трябва да се грижи именно за този тип казуси - да се изчистват всякакви съмнения в конкретни магистрати и тяхната етичност и по този начин да се изчисти недоверието в съдебната система, тук тежи сега на господин Цацаров веднага да се задейства и да поиска от господин Борисов и господин Янев цялата фактология, на която те опират твърденията си. И ако тази фактология обосновава понататъшни действия спрямо Тенева, те да бъдат предприети. Ако пък няма такива и това са спекулации, това също по отношение на господин Янев и господин Борисов повдига въпроса за тяхната наказателна отговорност. Защото за действащ магистрат не могат да се правят голословни политически твърдения.
Факт е това, а и би сложило край на тази практика, която наблюдаваме напоследък - за всяко име, което се появи като кандидат, да се хвърлят обвинения, много рядко след това излиза истината по темата. Както едното не е редно, така и другото. Пък и сте прав - не може само когато се запътят към подобни постове, тези магистрати да се оказват проблемни с подобни имотни или други прегрешения, а когато си стоят на поста и решават делата и съдбите на много хора, това да няма никакво значение.
Тези процедури се оказват поводи, през които ние като през ключалка да надникнем в едни отношения и състояние на съдебната система, които иначе няма как да видим, защото ВСС е като онези три маймуни - нито чул, ни видял, ни разбрал. Така че това трябва да се прекрати. И по пътя на този тип обществен натиск - първо, кандидатите да бъдат изчистени, второ, органите, които трябва да отговорят на тези въпроси, само така ще изчистим висшите сфери на държавната власт и да се надяваме, че ще се преборим с корупцията. Това е дълъг, изтощителен процес, не е красив, но нямаме друга алтернатива. Да се надяваме, че ще дойде магьосник, който с пръчка ще изчисти политическият ни и властови елит, е наивно.
