Интервю с Иван Стамболов, заместник-председател на "България на гражданите"*
Тази неделя ще се учреди „Движение България на гражданите" като политическа партия. Каква е необходимостта от нейното съществуване? Не се ли страхувате, че влизате в познати и изтъркани схеми?
Давам си сметка, че партиите са източник на напрежение. Това е така, защото партиите нарушават целостта на нещата и, както сочи и самото име „партия", те са само част от цялото, дават само по една от много възможни гледни точки към нещата. Като към това прибавим и темперамента на нашите географски ширини, не бива да се чудим, че историята познава случаи, когато партиите даже са били забранявани. Но, какво да се прави - без тях не може. Както е казал сър Чърчил, демокрацията е лоша форма на управление, но по-добра засега не е измислена.
Решението за създаване на партия не беше лесно, но това е единственият начин да защитим интересите на хората, които вярват в нас, в нашите качества и волята ни България да има интелигентно, компетентно, почтено, честно и, в крайна сметка, нормално управление. Може да звучи парадоксално, но ние ще бъдем първата истински демократична партия от много време насам, защото след президентската кампания обиколихме страната още веднъж и не казахме на хората "Ще правим партия!", а ги попитахме: "Да правим ли партия? Готови ли сте вие?". И хората ни отговориха: "Да, искаме да ви видим във властта и искаме да ни представлявате във властта".
Необходима ли е партия "България на гражданите?". Да, за да върне властта на хората и да изнесе взимането на важните за държавата решения в гражданското общество. Няма лошо да се направи партия, стига да не се забравя, че пред партиите има три големи задачи, три принципа, които трябва да се спазват на всяка цена: партията трябва да защитава интересите на избирателите си, да работи за просперитета на цялото общество и да се грижи за международния престиж на държавата.
Смятате ли, че когато вашето гражданско сдружение прерасне в партия ще успеете да предизвикате чрез него статуквото и да доведете в крайна сметка до неговото предефиниране?
Гражданското сдружение не може да се превърне в партия. Законът не предвижда такава възможност. Сдружение „България на гражданите" ще продължи да съществува като морален коректив на партията и това не са празни приказки, а го има отразено и в устава, който, надявам се, ще бъде приет в неделя от Националното събрание. Част от хората, които направихме гражданското сдружение, сега ще създаде и политическа партия, която да бъде неговото острие. Перспективите за предефиниране на статуквото са повече от реалистични. Не създаването на нов политически проект ще породи необходимост от промяна на статуквото, а необходимостта от промяна на статуквото налага появата на нов политически проект. Така че, нещата са обективни и необратими.
През годините на прехода сякаш пропастта между гражданите и управляващите стана още по-зловеща, отколкото беше преди. Какво пречи на демокрацията у нас?
Причините са много. Някои от тях са цивилизационни. Други са народопсихологически. Но основната причина нещата да не се случват така бързо, както ни се иска, е бедността. Това е големият проблем. Човек от малък град със заплата 300 лева лесно може да бъде принуден да участва в "контрамитинг" в защита на същото това правителство, което покровителства местните феодали, които го държат на заплата 300 лв. Нещата са сложни и често се въртят в порочен кръг. Но ние сме оптимисти, вярваме, че нещо, рушено в продължение на две поколения, не може да се възстанови бързо, но се утешаваме с мисълта, че все пак може да бъде съградено наново и че новото поколение вече е достатъчно зряло, за да вземе нещата в свои ръце.
Всесилна ли е олигархията в България? Има ли надежда гражданското общество да си отвоюва държавата обратно от нея?
Не, не е всесилна. Олигархията не е монолитен субект. Тя също се раздира от вътрешни противоречия и жестока конкуренция. Олигархията винаги има нужда от държавата и за да противостои обществото на олигархията, за да и противостоят малките и средни предприемачи, е достатъчно държавата да прояви волята и да положи необходимите усилия всички да живеят и работят по правилата, да спазват законите и да уважават тяхното върховенство. Ако това се постигне, а постигането му не е невъзможно, съвсем скоро животът в България ще започне да изглежда чувствително по-добре.
Как ще коментирате икономическата ситуация в страната?
Как да я коментирам, като преди няколко седмици в медиите излезе информация, че през последните 3 месеца 27 000 дружества са прекратили съществуването си, а в близо 50% от регистрираните фирми няма наети на заплата работници. Последният тримесечен доклад на ЕК беше унищожителен, макар че в началото бяха направени опити отново да се представи като хвалебствен. На икономическата дискусия, която организирахме миналата седмица, се изнесоха ужасяващи данни за състоянието на бизнес-климата в България. Икономическата ситуация не е добра. Причините за това, разбира се, са международни, доколкото целият западен свят е в криза. Но причините за нашата, специфичната българска криза, са наши, специфично български. Що за икономическа политика води държава, в която водещ отрасъл е рязането на скрап?! Режат се кораби, реже се Кремиковци. Навярно ще започне да се реже и ОЦК Кърджали, където хората, впрочем, отново са на улицата, въпреки че наскоро бяха зрелищно спасени от предишния си работодател и им беше сложен нов. Режат се на скрап и тръбите на напоителните системи. Знаете ли това? Знаете ли, че вече нямаме напоителни системи, а искаме да завладяваме външните пазари с износ на селскостопанска продукция? Какво сме ние? Държава за вторични суровини? Държава за боклука? Държава, която трябва да се рециклира изцяло, за да се получи от нея нещо по-смислено?
Напоследък много се коментира свободата и независимостта на медиите. Застрашени ли са те според Вас?
Когато има телевизии, в които интервюиращият прави политически изявления, вместо да задава въпроси на интервюирания, а на интервюираният му е оставена възможността само да кима в знак на съгласие и от време на време да вметне по някое недовършено изречение като свой коментар, да свободата и независимостта на медиите са застрашени. И това не е чудно, това е природен феномен, който някой е допуснал да се случи, защото този някой не говори истината и има нужда друг да лъже авторитетно от негово име. Не е чудно, защото няма човек или организация, на които се плаща и които да не зависят от онзи, който им плаща. Безспорно, най-добре е медиите да са зависими пряко от обществото. Такава зависимост не е страшна - вижте BBC. Но дори и да са зависими от частни собственици, зависимостта може да не е опасна, ако има истинска конкуренция на медийния пазар и, особено важно, ако се въведе и спазва изискването да са абсолютно прозрачни и публични собствеността и взаимосвързаността на медиите с други стопански, юридически и физически субекти. Световната практика показва, че това е сравнително лесно постижимо и по нормативен път.
Какъв ще бъде идеологическият профил на новата формация? С какво ще се отличава от останалите и къде ще стои в политическия спектър?
Ще се отличава най-ярко с това, че е формация от ново поколение. Досега имаше два вида политически субекти - партии на прехода и партии на мощните вълни на негодувание против партиите на прехода и тяхната идейна изчерпаност. "България на гражданите" изповядва идеологията на прагматизма, компетентността и нормалността. Ние вярваме че правилните решения не са доктриналните решения, решенията,които се натъкмяват спрямо определени лозунги и идеологически доктрини. През годините идеологическата корелация "ляво-дясно" се профанизира дотам, че се принизи до корелацията "Левски-ЦСКА" и на практика се изпразни от съдържание. Ние вярваме, че добрите решения са само онези, които водят до добри резултати и, за щастие, не сме сами в това свое убеждение. Вижте Великобритания и Полша, например.
Кои от другите парламентарни партии виждате като свои бъдещи партньори?
За да бъдем коректни, трябва да уточним, че все още не сме парламентарна партия. Но дори и когато станем, пак ще ми е трудно да ви отговоря с кого ще се коалираме или ще си сътрудничим по някакъв друг начин. Засега се очертаваме като самотници, защото останалите политически субекти вече доста удобно са се разбрали помежду си и, очевидно, за нас място в това тяхно съглашение няма. Това е очевидно от всичко, което се случва. Вижте само как бяха приети скандалните изменения в Закона за горите. Всички опозиционни сили излязоха с декларации, осъждащи лобистките поправки и скандалното обстоятелство, че сме се превърнали в държава, в която чрез публични политики се защитават частни интереси (нещо, което, впрочем, отбелязва и тримесечният доклад, макар и по друг повод), всички опозиционни сили излязоха с декларации, но депутатите им предния ден не влязоха в пленарна зала, за да гласуват против закона. Защо? Парламентарните политически сили имат най-висшия и най-легитимния инструмент да правят политика - парламента. Защо не го използват, а си играят на декларации post factum? Очевидно политическият картел е налице, стегнато провежда координирани действия в защита на общите си интереси и аз не виждам при това положение място за коалиране и сътрудничество. Ако в бъдеще нещата се променят към принципност и законност, тогава ще видим. Засега само ги наблюдаваме.
*Иван Стамболов е заместник-председател на "България на гражданите". Той е филолог, работи 20 години в областта на рекламата и PR, участва в управлението на редица неправителствени организации, автор на няколко книги.
