С хора от регистри и данни от 2001 г. са допълвани протоколите от преброяването през 2011 г. Това съобщи в интервю за Дарик директорът на дирекция „Демографска и социална статистика" в Националния статистически институт Иван Балев.
По думите му преброяването преди три години е извършено в изключително съкратени срокове, не е направено добро райониране на страната, което да помогне за по-коректното събиране на данните. Ето защо се е наложило статистиците да добавят механично над 166 000 души, които са засечени по регистрите на другите държавни институции, че съществуват, но не са преброени. Данните за тяхното семейно положение и образование обаче са взети от предишното преброяване - т.е. са остарели с десет години. Това са само част от грешките и нарушенията, извършени в преброяването през 2011 г.
Едно преброяване е много трудно и е най-голямото статистическо изследване, в което участват над 50 000 души - това е цяла армия. И просто няма преброяване не само в България, а и в света, което да е безгрешно.
Грешки винаги се допускат при различните етапи, от които се състои преброяването. Нашето последно преброяване в това отношение не се различава.
Липсата на контролни преброявания е голям пропуск да го нарека, не грешка. При направените промени през декември 2010 година терминът "контролни преброявания" беше заменен с "контролни изследвания чрез административни източници". Разликата между двете е огромна. Контролното преброяване казва, че това разпределение е обременено с грешка плюс/минус 3 на сто, а контролните изследвания означават съвсем друго нещо, особено когато се говори за използване на административни източници. Административните източници, които те са използвали, са регистър на НСИ за осигурените лица, регистър на НАП и регистърът на Министерството на образованието за записаните ученици и броя на студентите. Само че чрез тях много трудно може да се направи оценка на грешките.
Всъщност от тези регистри се получава този факт, който установихме, който самите методолози на преброяването през 2011 година в доклад са го описали - че в резултат на използването на регистър са установили, че има 166 000 от тях 157 000 възрастни плюс 9000 деца, които в регистрите ги има, имат ЕГН-та, настоящ адрес, но не са преброени. И тогава е взето решението тези хора да бъдат добавени към постоянното население. В резултат на което тук има едни много интересни таблици, например за семейното положение. При общ брой на населението от 7 364 570 всички тези лица, които включват онези 166 000 души, са разпределени по разновидностите на признака "семейно положение". И ние питаме как са разпределени тези лица по този признак. Защото в регистрите този признак го няма. Единственият начин, ако са ги разпределили, за да няма непоказано, е да се използва базата данни от 2001 година. Само че признакът "образование" или "семейно положение" са динамични. Човек може да е бил женен през 2001 година, а през 2011 година може да е разведен, овдовял, може пак да се е оженил и така нататък. Просто при отделните разновидности на тези признаци трябваше да има "непосочено" неотговорили, което е практика и няма нищо страшно. Защо са постъпили така, това е вече решение вероятно на ръководството, да няма такива - всичко да бъде перфектно, всички са отговорили точно.
Една от най-съществените грешки също така е по отношение на жилищните сгради. През 2011 година жилищните сгради са 2 060 000, а през 2001 година тези жилищни сгради са били 2 124 000 сгради. Имаме 64 000 жилищни сгради по-малко.
При положение че имахме строителен бум преди икономическата криза.
При строителния бум, да, когато се строяха много сгради. И за да го докажа това, има таблица, която вероятно методолозите са забравили, че я има и е доста изобличаваща. Това е таблица за жилищните сгради към 1 февруари 2011 година по местонамиране и периоди на построяване. Тук всички преброени жилищни сгради са разпределени и между 2000 и 2011 година има 107 000 построени сгради. Къде са тези построени сгради, когато тук дават, че имаме с 64 000 сгради по-малко.
Вярно ли е, че при преброяването по интернет е трябвало да се ползва електронен подпис, а не да се ползва номерът на личната карта?
Това е другият въпрос, който предизвика интерес. В Закона за преброяването включително и в поправките, в член 6, който урежда характеристиките, които трябва да се събират по закон и лицата са длъжни да предоставят, не фигурират номерата на личните карти.
Може ли тези номера да бъдат използвани за нещо нередно?
Не мога да кажа. Но факт е, че от 27 страни членки на ЕС само шест са използвали интернет и основната причина е може би тази - всяка страна трябва да спази тази конфиденциалност и поверителност на данните. По време на пробното преброяване бяха получени 8000 карти успешно попълнени и над 7000 неуспешно. И въпреки всичко то се предприема.
Ако не се лъжа, половината от преброилите се бяха използвали именно интернет преброяването.
Да, 40 на сто са го използвали, което като процент е точно колкото достъпът на домакинствата до интернет.
Майчиният език, етносът и вероизповеданието по време на пробното преброяване там дори се стигна до оставка, която не беше приета. В крайна сметка какви бяха данните, получени от истинското преброявяване и спекулативни ли са те?
Данните, които бяха получени, са доста по-различни от 2001 година, когато същата постанвока за доброволния характер важеше. Българската етническа група през 2002 година - 6 655 000 души, а през 2011 - със сто хиляди по-малко. Само че когато се прави структурата тези 100 000 души, преброени като българи,са повече, отколкото преброилите се като българи през 2001 година. И ако за етноса все пак е приемливо, по съвсем различен начин стои въпросът за вероизповеданието. Там около 2 200 000 души не са отговорили и въпреки всичко отново структурата е изчислена на базата само на отговорилите. Тези лица все едно ги няма.
Тези данни могат ли да подведат ГРАО за изборните списъци?
По никакъв начин. ГРАО е институцията, която по закон прави избирателните списъци. За да го махнат някой човек от регистъра на ГРАО, той когато тръгне за чужбина трябва да отиде в ГРАО и да заяви, че напуска страната и тогава мисля, че те могат... Най-добре ГРАО да каже, но мисля, че те са длъжни да поддържат и такива лица, за които е сигурно, че са заминали за чужбина. Защото пък законът дава възможност на лицата, които са в чужбина също да гласуват, докато нашето население е изчистено от лицата, които са в чужбина за повече от една година. По време на преброяването това беше основен критерий. Моята дъщеря е в Америка от 2004 година, естествено, че не трябва да бъде преброена.
Ще има микропроброяване.
За да не ползваме ние данните за население, които имаме към 2001 година и които актуализираме с броя на ражданията и умиранията и лицата, които са се заселили в България ние ги получаваме. Проблемът е с тези лица, които напускат България, че за тях информацията все още не ни е точна. И за тях Евростат ни казва, че винаги нашата емиграция е подценена, че по данни на други страни българите в Испания, Италия и целия ЕС българите са повече, отколкото ние сме установили. Ние казваме, че ги няма 300 000 души, само че според Евростат те вероятно са повече. Ще търсим начин тази статистика да бъде подобрена, но това все още не е факт. Трябва да има промени в закони, за да може реално да получаваме броя на българите, които напускат България и в този смисъл това, което е като наше решение, е точно в отговор на този европейски регламент да предоставяме актуална информация, която да бъде близка до реалното положение в страната. По наше виждане можем да го направим с едно микропреброяване.
