От него би излязъл страхотен доктор, учен или преподавател. Алистър Харис е отличен студент, но вместо да остане в Европа, изненадващо заминава за Мадагаскар. Последните десетина години прекарва там, пленен от красотата на страната и напълно отдаден на проблемите й, свързани с опазването на морската среда. Създава компанията Blue Ventures - международна организация, чиито проекти получават награда от ООН. Компанията привлича пари за опазване на морската среда по иновативен начин - хората си плащат, за да бъдат доброволци и работят усилено всеки ден, учат да се гмуркат и изследват кораловите рифове.
Дарик радио откри Алистър Харис в дома му в Мадагаскар
Бяхте ли изкушен да започнете друга работа, да имате друга кариера и да се не занимавате с опазване на морската среда?
Да, бях, защото, в някакъв смисъл, да работиш за консервация и възстановяване на морската среда е лична жертва, що се отнася до стандарта на живот, който водиш. Всичко зависи от начина, по който оценяваме кариерите си и възможностите ни за работа, за развитие. Трудно е след студентските ти години, примерно около 20-годишна възраст, да вземеш решение - особено в моя случай, когато науката ти се отдава. Да не стана доктор или научен специалист не беше лесно решение. Заех с нещо, което със сигурност щеше да ме остави с по-малко пари и с повече работа.
Как се случи създаването на организацията Blue Ventures? Каква беше първоначалната й идея?
Реших да създам Blue Ventures, защото като студент имах страхотната възможност да получа стипендия и да посетя Мадагаскар. По време на престоя там имах възможност да работя като научен специалист, да изследвам кораловите рифове под водата, докато се гмуркам. Бързо разбрах, че само науката не е достатъчна за запазване на тези видове. За да предпазиш тези крехки системи трябва да вникнеш в проблеми, които са далеч по-сериозни и комплексни. В Мадагаскар има и нещо друго - налага се да работиш и с хора, които са едни от най-бедните на земята. Тези хора се грижат за собственото си оцеляване и е много трудно да бъдат привлечени за други каузи, когато са в такова положение. Трябва да се вглеждаш и в техните проблеми, които са свързани с липсата на здравно обслужване, липсата на образование.
Всички тези неща, няма как да се справиш с тях като студент, нито като учен. Нито едно академично изследване не може да направи това. Няма как да помогнеш, без да имаш постоянно присъствие там и да отговаряш на нуждите им, да се бориш за разрешаване на проблемите им. Да бъдеш там са необходими пари, необходими са приходи - т.е. трябва да бъде създаден някакъв тип бизнес. Поради това създадох един много лесен бизнес-модел, който работи навсякъде по света - екотуризъм. Появи се Blue Ventures като социално предприятие - нещо, което ще успее да улови един поток на пари и го насочи към осъществяване на моята идея да имам постоянно присъствие в Мадагаскар. Само така ще мога да помогна на хората тук, които пък ще помагат на опазването на морската среда. И ето - днес се занимавам с това.
Три лични качества, които не притежавахте преди старта на Blue Ventures, а сега имате?
Хм, какво се е променило в мен ли? Мисля, че загубих търпението си. Моите мениджърски и лидерски качества станаха от лоши още по-лоши (смее се). Честно казано, тъй като се сблъскваш с много стресови ситуации непрекъснато, освен това, да бъдеш сам предприемач - появяват се доста странични и негативни ефекти, но това е положението. Да работиш седем дни в седмицата в продължение на десет години не винаги ти носи само добри неща.
Иначе, нещото, които никога няма да притежавам е възможността да се оправям с финансите. Налага се да ми помагат в тази част.
Когато разглеждам сайта на Blue Ventures, няма как да не ми направи впечатление, че в секцията за доброволците, които искат да посетят Мадагаскар и да работят за Blue Ventures, всъщност става ясно, че трябва да платят за това.
Прав сте, че това е интересното - доброволците наистина трябва да плащат за своята работа, за която пък не получават пари. Някои го наричат доброволчески туризъм. Има непреодолими разходи, свързани с всеки, който отива някъде и започва да работи там. Принципно, работата, която тези доброволци извършват в Мадагаскар, е такава, че няма как да печелим от нея и съответно да им платим след това. Обратното - те трябва да ни помогнат и финансово. За щастие този тип работа е много привлекателна - все пак е свързана с гмуркане, интересни преживявания. Реално сумата не е толкова висока, тъй като те плащат по 3000 долара за 42 нощи. В това се включват всички разноски за храна, спане, както и обучение по гмуркане.
Кое е най-голямото предизвикателство, с което се сблъскват доброволците, пристигайки в Мадагаскар?
Предизвикателство е тежката работа. Има много неща, които трябва да бъдат научени. Ние сме доста взискателни, изискваме много от тях, тъй като използваме тези доброволци, за да събираме реални научни данни. А самите доброволци са различни - студенти, банкери, адвокати, счетоводители. Имали сме хора на 18 и на 70 години. Трябва да се научиш да се гмуркаш, да идентифицираш различните видове риба, ако сгрешиш в някои от задачите, не успяваш на нашия вътрешен тест. На моменти е доста стресиращо.
Тоест, ако никога не съм се гмуркал досега, това не е проблем, ще ме приемете като доброволец?
Абсолютно не е проблем. Един от нашите колеги в Мадагаскар е много добър инструктор, имаме и още един, който е обучаван в Лондон. Те се грижат да осигурят всичко, от което имате нужда. Много често при нас идват начинаещи, единственото изискване е да можете да плувате.
Разкажете ни малко повече за Мадагаскар и вашият живот там?
През по-голямата част от времето си живея в столицата. Животът ми е различен от този, който води екипът ми, който се намира по бреговата ивица. Тук се налага да работя с много партньорски организации. Първото ми впечатление от Мадагаскар е, че това е една невероятна страна. Тя не може да попадне в нито една категория. Не може да бъде оприличена на нито една страна в Африка, в Югоизточна Азия, на нито един остров. Части от нея дори приличат на Перу и Боливия. Природно, географски, климатично, етнически е толкова богата. Дори архитектурно погледнато наистина не знаеш къде точно се намираш. Има нещо смесено между Африка, Виетнам и някаква фантастична, нереална страна.
Кое ви изнервя в живота в Мадагаскар? Кажете едно нещо?
Неоколониалната експлоатация на много беззащитни хора. Все още се манипулира тяхната наивност и се спекулира с бедността им.
Липсва ли ви животът в големите европейски градове?
Нищо не ми липсва. Моите приятели се разхождат по Оксфорд стрийт в Лондон, а аз се разхождам в тропическа гора и наблюдавам разнообразие от природни видове, които просто те гръмват. Вдъхновението е много по-голямо тук.
Последен въпрос, какво ще обядвате днес например?
О, храната тук е невероятна. Тя е остатък от френската колонизация донякъде. Имаш на разположение всички тропически зеленчуци, плодове и подправки. При това 365 дни в годината. Когато ги добавиш към пилешко, говеждо или патешко месо, всичко на практика е на разположение. По бреговата ивица морската храна е ужасно вкусна. Аз обичам да си поръчвам традиционна храна от улицата. Едно от най-хубавите неща са пържените домати, които обичам с хубаво кафе. И това ще ти струва около 5 цента.
