Savile Row е онази особена малка уличка в центъра на Лондон, където можеш да гледаш разни възрастни господа, въоръжени с хартиен метър, ножица, креда, безопасни игли. Надвесени над кроячни маси, те изпипват всеки детайл от ръчно ушитите костюми. И така от 1963 година.
Ричард Андерсън, героят на днешната рубрика "Иноваторите", познава добре тази улица. От 17-годишен, все още чирак при прочутия шивач Хенри Хънтсман, Андерсън попива всичко, което наблюдава от майсторите в занаята. След 25 години при Хънтсман, Андерсън откри своя собствена къща през 2001 година. Или свое собствено шивашко ателие, по-скоро. Днес за него работят 22 души, приходите му надвишават 1 милион паунда, а това, което обича да прави най-много, е да посрещне поредния нов клиент, да вземе размерите му и да обсъдят точно какъв ръчно ушит костюм ще му отива.
Добре дошли в пробната на господин Андерсън. Той е готов да вземе и вашите размери.
Константин Вълков: Чудя се, възможно ли е да бъдете иновативен, докато се опитвате да запазвате традициите в изработването на ръчно ушити костюми?
Ричард Андерсън: Напълно е възможно, тъй като ние правим точно това в компанията. Още преди десетина година се опитвахме да съберем традиционните елементи, които всъщност присъстват в ръчната изработка на мъжки костюми, с по-модерните течения. Под "модерни течения" разбирам работата със съвременни платове, тъкани, материи. Например използваме повече памук, лен, деним. Говоря за новата ми компания, защото това са елементи, които не бих използвал в другата ми компания, която е много традиционна в това отношение.
Аз самият искам да бъда иновативен във всичко, което правя, но в същото време се старая да запазя качеството на продукта, на услугите, които предлагаме.
Пазарът днес изисква много и веднага, корпорациите са "мега", а продукцията е "масова". Как оцелявате, при положение че продуктът ви не е нито "мега", нито "масов"?
Работим за коренно различни пазари. Това, което правя, е, да работя за индивидуалните клиенти. В този смисъл не сме в конкуренция нито с компании от ранга на Ralph Lauren, нито с тези на улиците със скъпи модни марки. Пазарът ни е нишов. Костюмите, които шием, са доста скъпи - цените са около 4000 паунда за костюм. А и все още има добър пазар за хора, които искат нещо индивидуално, ушито по поръчка специално за тях. Това са дрехи, които не само са създадени специално по размерите на тялото, но и са дрехи, които помагат на хората да разберат, че е по-добре да изхарчат една солидна сума пари за костюм, ушит специално да тях, отколкото да купят за същите пари дреха на известен дизайнер.
Не ме разбирайте погрешно - това, че не сме в масовия бизнес, където обемите са огромни, не значи, че не работим за печалба. Разбира се, че искам да направя възможно най-много костюми. Основна част от работата ни обаче е свързана с индивидуалността - да опознаем клиента, да работим конкретно за него. Така се постига и надграждането на връзката ни с клиента.
В изкуството на ушитите по поръчка костюми позволявате ли си да приложите една кройка за близки по структура тела?
Нито веднъж. Всеки клиент има собствена структура и шивачът работи само по нея. Всеки наш клиент преминава на поне 19-20 измервания на тялото, които са ни необходими за създаване на дрехите после. Освен това шивачите гледат внимателно всеки клиент, защото има много контури на тялото, които размерите не разкриват. Малки детайли, които са важни при създаването на дрехите. Не мога да кажа "о, този господин има структурата на един господин от миналата седмица, ще му ушия един костюм". Не правя това, иначе навлизам в концепцията "ready-to-wear", което е далеч от моята работа.
Ако т.нар. облекла "ready-to-wear" или "готови-за-обличане" реално са направени за въображаем човек с приблизителни размери, как бихте обяснили какво е "bespoke" в едно изречение?
"Bespoke" е, когато клиентът дойде, вземат се неговите индивидуални мерки, той избира конкретния плат за костюма си или ризата, за да може шивачът да ушие нещо индивидуално за вас.
Спомняте ли си старите дни, когато вие самият носихте обикновени дрехи. Как променихте стила си?
Разбира се, че променям стила си, всеки го променя - първо, като остарява, а после, като разбере кои материи му харесват, кои му стоят добре. Коя е гамата от цветове, която му допада. Всички тези неща идват с годините и опита, който притежавате.
Колко време му трябва на един мъж на ден, за да изглежда добре? Има ли приемлив интервал от време?
За да се облече добре ли?
Да.
Ами (смее се), това зависи от костюма, който ще облича - дали ще бъде сив или син. След това допълнителните неща да бъдат напаснати, съгласно това. Мисля, че 20 минути до половин час са абсолютно достатъчни.
Казват, че никой не е роден с усещането за стил, а го развива през годините. Това така ли е?
Очевидно е така, защото от малко дете вие започвате да се влияете - различни стилове, хората около вас, телевизията, всички други медии. След това идват и приятелите, модата - останалите неща, от които се влияете, когато станете по-голям. Разликата при нас е, че когато един клиент поиска да му бъде ушита дреха само за него, той на практика търси своя собствен стил. Иска да се отдалечи от масовия стил, за да заложи на своя собствен, да го открие, да го развие. С помощта на някой като мен.
Вашият стил как се промени? Какво четохте, какво гледахте, какво ви повлия?
Нещата са много, от различни жанрове - очевидно, че се наслагват филмите, които сте гледали, както и книгите, които сте чели. Моето вдъхновение по-скоро идва от това, което се случва около мен. От самите клиенти също така. Следя тенденциите, новите материи. Жанровете са различни, не мога да кажа конкретна книга, която ми е повлияла.
Как правите прогноза за развитието на вашия бизнес, кои индикатори са важни? Имам предвид - ако сте в туристическия бизнес сигурно следите времето и редица други неща.
Финансовите пазари са много добри индикатори за развитието на нашата индустрия. Също така следя и развитието на арт-пазарите, аукционите развиват ли се добре. Заети ли са хотелите и т.н.
Защо по време на рецесия хората започват да се обличат по-консервативно?
Това е така, при нас лично усетихме сериозна криза за периода от септември 2008 до септември 2009 година. Оборотите ни спаднаха с около 20 процента. Факт е, че продажбите на ярки цветове - вратовръзки да речем, намаляха през това време. Има някакво социално обяснение, хората са предпазливи.
Как се обличат вашите деца, оценяват ли вече различните видове стил, начини на обличане?
О, моите деца ли (смее се)...? Естествено, че имат някакъв техен собствен стил. Момичетата се интересуват много от модните списания. Не мисля, че това идва от мен. По-скоро момичета по природа са такива. А момчетата гледат как се обличат приятелите им, какво е модно по телевизията и във филмите, които гледат.
Колко корекции се правят на един ръчно ушит костюм и в един момент не се ли вбесявате, ако трябва те да бъдат много на брой?
Не, в никакъв случай. След като нещо трябва да бъде направено, това не е проблем. В крайна сметка трябва да задоволим клиентите си. Освен това, когато нещата се изпипват, това носи удоволствие и на теб. Трябва да съм сигурен, че всеки един костюм, който излиза готов от магазина, ще бъде повод за моята лична гордост. Не бих си позволил да направя нещо, с което не съм щастлив на 100 процента. Ако това отнема повече време, нека бъде така.
Каква беше първата ви работа и бихте ли искали да се пенсионирате с настоящата?
Честно да ви кажа, не си представям, че ще работя нещо друго. Доволен съм от това, което правя. Провокира ме. Интересно ми е, тъй като не знаеш кой ще влезе през вратата. Срещам се с много интересни хора, които са на върха на своята кариера, занимават се с разнообразни неща. Това е просто фантастично.
А първата ми работа, когато бях на 14-15 години, работих в една новинарска агенция и разнасях кафета напред-назад.
Последно, интервюирам ви по телефона, но ако срещата ни беше на живо, със сигурност щях да се притеснявам какво да облека. Дайте ми съвет. Аз съм на 34 години, 186-187 сантиметра.
(смее се) Бих се придържал към простите неща на ваше място. Няма как да сбъркате с едноредов тъмносин или тъмносив костюм. Едно или две копчета на сакото. След като сте на 34 години, панталоните могат да бъдат малко по-тесни. Много хубава бяла риза, двуцветна вратовръзка, примерно черно и бяло. Няма как да сбъркате така.
