Точно три минути и 30 секунди са фатални за еърбъса на Air France с номер на полета 447. За тези 210 секунди самолетът пада от височина 11 582 метра и се разбива в океана. Това разкриват данните от откритата черна кутия, огласени от френското бюро за разследване и анализ.
Официално публикуваният в петък доклад показва някои стряскащи подробности от последните минути във въздуха на самолета, причинил смъртта на 228 души.
По време на първите сигнали, предшестващи критичната ситуация, капитанът на полета Марк Дюбоа е извън кабината, разкрива възстановения запис от черната кутия. Официалното обяснение е, че той ползвал 10-минутна рутинна почивка. Рутинна, но фатална, тъй като в първия проблемен момент управлението е поето от най-неопитния 32-годишен помощник-пилот Пиер Бонен.
Според някои критични коментари във френската преса трагедията е заради пилотска грешка. Не се подценява и предшестващият проблем, свързан с производителя на самолета и авиокомпанията - пилотите не са били достатъчно добре обучени за действие точно в подобни ситуации. Поредицата от технически проблеми и съобщения за грешки могат да прехвърлят вината, особено като се вземе предвид, че тримата пилоти все пак имат общо над 15 хиляди летателни часа. Възможно е във финалният отчет, който предстои да излезе, да бъде разкрито, че серия от проблеми, с които пилотите е нямало как да се справят, все пак са реалната причина за фаталния край.
Черните кутии на самолет номер 447, който катастрофира на 1 юни 2009 година, след като излита от Рио де Жанейро за редовен полет до Париж, не бяха открити няколко месеца след катастрофата. В края на 2009 година се смяташе, че състоянието на записите им е в критично състояние, ако не и унищожено. Международен екип от експерти се зае с търсенето на нови начини за откриване на черните кутии, а ръководител на експедицията от американска страна беше Дейвид Гало, пионер в изследванията на океанските дълбини.
Дейвид Гало е истински иноватор, изследвал със свръхмодерна техника потъналите кораби Титаник и Бисмарк, който в момента работи с единствените в света дълбоководни роботи с неподозирани възможности - скоростни, издържат повече от 20 часа под водата, събират огромно количество данни, а километровите дълбини не са никакъв проблем.
Освен ръководител на проекта, който използва няколко автономни робота за търсенето на останките от самолета на Air France, Гало е шеф на Woods Hole Oceanographic Institution.
Дейвид Гало е гост на проекта Иноваторите на Дарик радио. Константин Вълков го откри в офиса му в Ню Йорк след завръщане от поредна експедиция в океана.
Константин Вълков: Как се запалихте по онова, което се случва под водата? Спомняте ли си първата среща с дълбините?
Спомням си - бях малко момче, което растеше в центъра на щата Ню Йорк. Получавахме списание National Geographic и аз четях всеки брой. Но най-вече дължа интереса си към водата на Жак-Ив Кусто, както и на книгата "Kon-Tiki" на Тор Хейърдел. Те ме накараха да се интересувам много от морето.
Очевидно са ви запалили силно. Как вие запалвате хората с това, което правите? Как ги запознавате с магията, която откривате под водата?
Едни от най-важните неща са предавания като вашето. Честно казано, мисля, че с времето подобни предавания ще стават още по-важни, защото хората могат да си говорят един с друг за това, което правят. Самото радиопредаване не е голяма продукция, както са телевизионните предавания. Не казвам, че телевизията не е от значение, но там има възможност редакторите да променят много от нещата. А тук си говорим откровено, от сърцето.
Най-трудният случай, с който сте се сблъсквали?
Най-трудният е скорошното търсене на останките на полет 447 на Air France. Да търся кораби и самолети не е част от моята основна работа, но тъй като ние разполагаме със съответната технология, правим това. Случаят с този полет беше изключително труден, защото е важен за много хора. Останките бяха на дълбоко. Планините там са стръмни, теренът като цяло е труден.
Ако съм коректен в терминологията, Air France обявиха, че с откритието на черните кутии приключва фаза четири от търсенето. Всъщност, кога се свързаха с вас, за да участвате в търсенето? От началната фаза ли?
Веднага след катастрофата ние уведомихме френските правителствени служби, че разполагаме с много специална и нова технология, която би могла да помогне. Не са много хората, които знаят точно какви са откритията и нововъведенията в дълбоководните технологии, затова трябваше ние да ги информираме.
Какво точно предложихте на французите?
Имаме няколко роботи, които на външен вид приличат на торпедо. Те се движат изключително бързо под водата. Освен това са много подходящи за дълбоководни изследвания, а в случая дъното беше на около 4 километра. Роботите правят акуратни фотографии, използвайки сонарни технологии. По този начин можем да покрием голяма зона бързо и прецизно. Разполагаме с три подобни робота.
Колко време ви отне, за да откриете основните части на фюзелажа?
Миналата година работихме два месеца, но тази година ни отне само 9 дни, за да открием мястото, тъй като вече знаехме къде е въпросната зона в океана. Всъщност сега, точно преди минути, беше представен и официалният доклад на френската служба за съдържанието на черната кутия.
Колко голяма беше площта, която претърсвахте и какво беше времето?
Зоната беше голяма, нека изчисля - в километри се получава около 10 хиляди квадратни километра. Сериозна площ. Бяхме установили кръг, чийто диаметър беше около 80 километра. Времето беше добро, самата зона е близо до екватора, на север е, но времето в океана е добро, за разлика от времето в небето.
Черната кутия стои в опашката на самолета, нали така?
Да, в конкретния случай беше в опашката на самолета.
Коментарът ви за обявените неща до този момент - възможна пилотска грешка, отсъстващият капитан от кабината?
Честно казано аз съм като всеки обикновен човек, който лети на самолет. Знам, че пилотите се сменят. По-скоро считам, че това е било част от нормалната работа на екипажа. Факт е обаче, че са попаднали на много лошо време и тогава са започнали неприятностите.
В един момент близките на загиналите виждаха единствено във вас надежда да се разкрият причините за трагичния инцидент...
Знаете ли, тази сутрин си мислих точно за това. Толкова трудно е за тези хора да понесат всичко това. В продължение на две години ние всеки ден мислим за тях. Разбира се, че когато открихме самолета, изпитахме удовлетворение, но тук няма нито една причина да сме радостни или да празнуваме, просто беше изключително важно заради тях да намерим самолета.
С какво продължават да ви привличат дълбините?
Океаните не са достатъчно изследвани. Едва няколко процента от дъното на океаните са проучвани. Всеки път, когато отиваме там, откриваме невероятни, впечатляващи неща. Някои от най-грандиозните планини на земята са под морското равнище. Виждали сме огромни и красиви равнини. Има подземни реки, езера, водопади. А що се отнася до животинския свят, има такива екземпляри, които дори Холивуд не може да изобрети. Светът под водата е фантастичен, но ние знаем много малко за него. Следващите петдесет години ще бъдат много важни, тъй като проучванията продължават.
Прекарвате доста време в подводници, така ли е?
Би могло да се каже, но по-скоро през по-голямата част съм в робота.
Специфична физическа подготовка, за да издържите?
Добре е да може тялото ти да се вмести в подводницата (смее се), защото нашата подводница Alvin побира трима души. Руснаците имат подобна изследователска подводница, която също е за трима души. Не е необходимо да сте гмуркач или нещо подобно, защото сте в малка капсула, защитена от океанското налягане. Все пак, когато си на експедиция, работата е 24-часова, емоционалният стрес и напрежението могат да бъдат много високи, тъй че винаги е добре да си във форма.
Изследвали сте германския боен кораб Бисмарк, както и Титаник, може ли да направите паралел между двата случая? Какво ви впечатли и при двете експедиции?
И двата кораба бяха открити преди години от нашия колега Боб Балард (професор Робърт Балард, известен американски океанограф). Двата кораба са различни, все пак Титаник е доста по-стар. Бисмарк е запазил своята цялост, това е боен кораб, който е потънал на юг от Ирландия. Пътувал е за Франция, когато е бил потопен от британците, но е запазил целостта си, докато Титаник е разделен.
Когато изследвате такива кораби, възможно ли е да си вземете нещо за спомен от тях?
Само спомените в главата остават, нищо друго (смее се). Не, ние никога не взимаме нищо, защото не сме ловци на изгубени богатства. Разбира се, в много случаи археолози се интересуват и изследват определени неща от корабите, събират проби и т.н. Ние като учени също можем да събираме някои проби и образци, които изучаваме на сушата. Всички те са за научни цели. Много сме внимателни за всичко това. Конкретно за Титаник работим с една експедиция, която се казва RMS Titanic. Те имат правата да взимат предмети от кораба за изложбени цели.
Какво мислите за сигналите, които океана дава преди земетресение? Предупредителната система на Япония, например, е на стойност над 1 милиард долара. Колко ефективни са тези системи и струва ли си да се правят?
Тези системи са много важни, благодарение на тях ставаме все по-добри в предсказването на земетресения, съответно и на евентуалните вълни цунами. Разбира се, няма никакъв смисъл да предричаме земетресение, което ще се случи следващата година, ако нямаме възможност да разберем точния ден, дори час. Все още сме твърде далеч от това.
Последен въпрос, успяхте ли вече да спазите новогодишното си обещание?
(Смее се) Имам две обещания всъщност. Първото е да се поддържам във форма или по-скоро да отслабна. Произходът на дедите ми от Италия, тъй че много обичам да се наслаждавам на храната. Засега се справям с това. Другото ми обещание е да се опитвам да разказвам на възможно най-много хора с какви невероятни неща съм се сблъсквал под водата. Както аз се вдъхновявах от Кусто навремето, искам да се да накарам хората да се интересуват от това, което виждам под водата.
