Над 20 газови компании в Европейския съюз се проверяват за нерегламентирани търговски споразумения и злоупотреби с монополно или господстващо положение в страните си. Повечето от тях по един или друг начин са свързани с руския газов гигант „Газпром". Под лупата на европейските експерти попаднаха и четири български компании - Българския енергиен холдинг и неговите две дъщерни дружества „Булгаргаз" и „Булгартрансгаз", както и в частната „Овергаз"
Ще доведат ли тези проверки до трайно понижванане на цената на газа и готов ли е вече Европейският съюз да окаже отпор на „Газпром" и до известна степен да стане поне една идея по-независим енергийно от Русия. Отговор на тези въпроси ще потърсим от бившия посланик на България в Русия Илиян Василев:
ЕК започва да навлиза все повече като самостоятелен фактор в отношенията между Русия и отделните страни в ЕС в енергийната област. Третата директива не само предполага, а задължава ЕК и нейните органи по антимонополното законодателство да съблюдават за изпълнението на тези директиви от отделните газови компании. Там има някои ключови постановки, които досега някак бяха под завесата на търговската тайна. Ключови договорености като достъп на трети страни до газопроводи, до ънбъндлинг - разчленяването на отделните фази по доставка, транспорт и търговия в тези фирми, самостоятелни дружества или такива със самостоятелно управление. Освен това много важно беше да се съблюдават договорите и по отношение на това, което „Газпром" получава като изключителни права, такива, които европейски компании нямат на територията на Русия. Всичко това заедно с критичния етап в този диалог между ЕС и Русия по отношение на доставките на природен газ от Каспийския регион и реализацията на т. нар. „Южен коридор" в различните му измерения - на „Набуко", на доставката на сгъстен газ през Черно море, ITGI, адриатическия газопровод и новото предложение, което „Бритиш петролиум" направи за „олекотен вариант" на „Набуко", който би могло да се реализира чрез форсирано развитие на междусистемната връзка с Турция.
По тази причина ЕС и ЕК, за да може да успее общата енергийна политика, те трябва да наложат един кодекс със стандарти на поведение, с които газовите компании в ЕС и филиалите на „Газпром" на територията на ЕС трябва да се съобразяват. Това е просто един етап на нова решимост и, разбира се, трябва да се приветства, тъй като при всички други обстоятелства би довело до не само по-добра информираност, за снемане на търговската тайна, защото тя е несъстоятелна в този случай, когато става въпрос за енергийна сигурност и за стимулиране на проекта за диверсификация поне в частта, в която те да не изпитват силови въздействия благодарение на монополните позиции на Газпром.
Тази проверка ще обърне ли по някакъв начин преговорите между отделните европейски страни и „Газпром" във връзка с цената на природния газ?
Разбира се, че ще има много силно влияние, тъй като в дългосрочните преговори с „Газпром" има позиции, които вече не могат да бъдат предмет само на двустранни договорености, те трябва да съответстват на общите стандарти, които се налагат от либерационния пакет, а и не само от либерационния пакет, тъй като единните стандарти на енергийна сигурност предполагат във всички страни да се съблюдават едни и същи позиции в преговорите с „Газпром". Т. е. много е вероятно тези типове договорености между „Газпром" и отделните газови компании в основните си линии да бъдат договорени с ЕК и чак след това да бъдат подписани. България има много голяма изгода от това, тъй като тя няма много силни преговорни позиции поради забавянето на диверсификацията в България в директни преговори с „Газпром". Такива елементи са обвръзките на т. нар. „формула на ценообразуване", връзката към суровия нефт и не толкова на суровия нефт и неговите деривати, а относителната тежест на съответните деривати, връзката към собствените, задължителните каузи на тези, които са доста твърди и не дават възможност на компаниите да реагират спрямо пазарните условия, забраната па експорта в трети страни, липсата на осигуряването на достъп над проектите на „Газпром" на територията на ЕС. И тези, които доставят газ до ЕС, достъп на трети страни до тези капацитети, режима на търгуването на капацитети, режима на достъп до газохранилища. „Газпром" има много активна политика за купуване на газихранилища, които също трябва да подлежат на тези регулации. Изобщо това е една много голяма тема, а тя много се стимулира от това, че на 26 септември беше подписан изключително важен предварителен договор между Турция и Азербайджан, който дава правната рамка за покупка на азерски газ в Турция и за транзит на 10 млрд. кубика азерски газ през турска територия. До края на септември азерската страна трябва да избере между транзитните условия на различните проекти по Южния коридор къде да се насочи.
Т. е. въпреки че тази проверка в газовите компании в десет страни вероятно ще трае поне година, може да очакваме първите политически и икономически отзвуци от нея още в следващите дни?
При всички случаи, тъй като това, за което българската общественост и бизнес дълги години са се борили - да се смъкне грифът на секретна и търговска тайна, което е абсолютно несъстоятелно, от тези преговори, всичко трябва да бъде извадено на показ, тъй като щом ЕК се намесва и нейните антимонополни органи, тогава вече можем да бъдем сигурни, че нашата общественост ще знае. Това дава и доста голяма подкрепа на българското правителство, на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, на преговарящите органи, защото те вече могат да се позовават и активно да ползват, което и го правят, че като членове на ЕС ние имаме преобладаващи ангажименти към европейското законодателство, към изпълнението на директивите пред тези договори, които имаме с трети страни като ГАзпром.
Може ли в дългосрочен план да очакваме трайно намаляване на цените на природния газ, поне този, който е закупуван от „Газпром"?
За да се намалят цените, със сигурност това ще ни отвори възможност и засили на преговорните позиции за търсене на по-добри, гъвкави формули за ценообразуване в преките преговори с „Газпром". За да имаме по-ниски цени, трябва първо да си стимулираме местния добив, защото той е най-евтиният, както конвенционален, така и неконвенционален, второ да си стимулираме междусистемните връзки, за да имаме алтернативни доставки, защото в крайна сметка само от гл. т. на договорените механизми и гъвкавост и допълнителни преговорни ресурси, които може да ангажираме, когато имаме само един партньор с цел преговори, ние няма как да достигнем до най-оптималните варианти. Пазарът винаги е по-силен от най-силната преговорна позиция, ако имаме много доставчици, ако заедно с това си разгърнем и вътрешния пазар за газа, защото всичките проблеми с „Газпром" доведоха до това, че почти да се разруши българският газов пазар. От потребление над 5 млрд. в момента имаме падащо потребление - 2,5 млрд. и надолу. Колкото повече алтернативи имаме за доставка на газ, толкова обемите ще бъдат по-големи и цените по-ниски. Природният газ ще заеме това място, което трябва да си заеме, а не малки представителни количества, които като се махнат социалните ангажименти (Топлофикация с около милиард), фактически природният газ не играе тази роля, която би трябвало да играе, съизмерима с ролята, която той има при газификацията на домакинствата, в индустрията, както имаше едно време. Това са взаимносвързани неща.
У нас очаквате ли проверката на някои от 4-те газови дружества, които се проверяват, да дадат някакви притеснителни резултати?
Не мога да спекулирам. Тук трябва да питате ръководството на БЕХ и на „Булгартрансгаз" какво се проверява и ще се проверява. Аз си мисля, че при всички положения ЕК и органите, които са извършили тази проверка, ще дадат информация за това какво са проверявали, тя не е единична проверка само за България, над 20 дружества в Европейския съюз са проверени, включително филиали на „Газпром". Не зная дали е проверен „Овергаз", но при всички положения започва един процес на контрол, на мониторинг и налагане на общоевропейските директиви, нещо, което много хора се съмняваха, че ще стане, поради специфичното място на „Газпром" в европейската енергетика, но Комисията, за радост на всички нас, е доста системна, упорита и последователна.
От „Овергаз" вече съобщиха, че са предоставили всички документи, които са изискани от европейските инспектори.
При всички положения не трябва нито да мислим, че това е някаква наказателна акция, както са наказателни акции на руски силови структури в газови компании в Русия или други компании, това е една проверка, както се прави от данъчни, антимонополни органи, има си правила. Това е просто един сигнал, че оттук нататък нещата ще бъдат по друг начин.
Ако в европейски мащаб се намерят нарушения, смятате ли, че това би могло да се използва за натиск върху „Газпром"?
При всички случаи. Първо нарушенията могат доведат не само до индивидуални санкции за отделните компании, в случай че те откажат да сътрудничат, а ще доведат също и до промяна и до усъвършенстване на регулаторната рамка и на антимонополната рамка. Т.е. на всички онези мерки, които са били до този момент, ще наложат нов тип на взаимоотношения между регулаторните органи, между компаниите в ЕС, както и отделните звена в Европейската комисия, както антимонополното, така и тези, които гледат и изпълняват енергийната политика. И най-накрая ще доведат до това, че „Газпром", както и вече прави, все по-често ще посещава Брюксел, за да договарят общите рамки на условията.
Т.е. казано с други думи, оттук нататък всяка страна, която преговаря с „Газпром", ще има ЕС зад гърба си и няма да бъде толкова уязвима, колкото е в момента?
Да, но и като контрольор, защото много от компаниите в течение на годините са си развили такъв инстинкт да пазят под знака на търговската тайна някои свои лични договорености, които не издават оптимални усилия в преговорния процес и поради тази причина присъствието на ЕС и ЕК е гаранция за самите потребители и за обществеността и правителствата, че ако спазват правилата, те винаги могат да се възползват от ресурса на ЕК.
А целият ЕС ще бъде ли по-защитен от евентуално повторение на газовата криза, отколкото е в момента?
Това е друг аспект от тези проверки. Аз лично смятам темата за газовата криза през Украйна за затворена, не само заради това, че се подписа това тристранно споразумение между Русия, Украйна и ЕС, но и заради това, че тази тема вече не може да има такива крайни проявления.
