Не е моментът да се говори за повишаване на пенсионната възраст, тъй като при растящата безработица в страната хората ще търсят спасение в пенсионирането. Позицията е на проф. Йордан Христосков по повод лансираното в пресата намерение на финансовия министър Симеон Дянков за преразглеждане на годините за пенсиониране и възможност за вдигането на възрастта още от догодина. Според Йордан Христосков подобна идея не би могла да бъде мотивирана с аргумента, че увеличаването на осигуровките не е довело до желания ефект и дефицитът в НОИ расте. В интервю за Дарик проф. Христосков предположи, че премиерът по-скоро ще се разграничи от подобно предложение на финансовия министър. Зам.-ректорът на Висшето училище по застраховане и финанси, който в продължение на девет години беше управител на НОИ, определи проектобюджета за 2012 г. като „бюджет на нищо-правене", който не обещава реформи:
Очаквахте ли, изненада ли ви тази заявка на Симеон Дянков да се постави отново на масата въпроса за вдигането на пенсионната възраст, въпреки че донякъде темата беше затворена с последните законови промени?
Предложението на Симеон Дянков не ме изненада, защото това е абсолютно в негов стил. Да хвърля бомби от време на време, после да се отказва от тях, после отново да подновява други предложения за реформа в пенсионната система, така че не съм изненадан. Що се отнася до моето мнение, аз категорично смятам, че сега моментът въобще не е подходящ да говорим за начало на повишение на пенсионната възраст от 2012 г. Тъй като кризата, независимо от неговите заклинания, не си е отишла. Напротив – безработицата в България расте и сега през зимните месеци ще бъде още по-голяма и хората, естествено, търсят спасение в пенсионирането. Ако ние повишим пенсионната възраст, сигурен съм, че въпреки всички опити за силен контрол, ще се увеличи броят на инвалидните пенсии. Втората грешка, която прави г-н Дянков, е, че той се опитва да обвърже това свое предложение с факта, че не били събрани достатъчно осигурителни вноски във фонд „Пенсии", че повишението на вноските с 1,8 процента не дало нужния ефект. Ами ефект ще има, когато агенцията по приходите, която е на негово подчинение, си свърши работата и събере тези около 1,2 млрд. – 1,3 млрд. лева несъбрани приходи от осигурителни вноски, т.е. просрочени задължения. Така че това не е аргумент, че не се събират вноските, да повишаваш възрастта за пенсиониране.
Т.е. според вас това не може да бъде обосновано в този момент, буквално броени дни преди приемането на бюджет 2012?
Точно така и другата глупост, която чух тази сутрин при прегледа на печата, е да се опрощават задължения на чуждестранни инвеститори и въобще на инвеститори към общественото осигуряване. Първо, това е категорично държавна помощ, опрощаване на задължения. Второ, да правиш някакви жестове към бизнеса, ако те реинвестирали печалбата си, това е държавна помощ и противоречи на принципите, на правилата за работа в ЕС за справедлива конкуренция. Но да искаш ти болният – каквото всъщност общественото осигуряване главно заради намалението на вноските – да искаш болният да помага на бизнеса е просто цинизъм. Това е досъсипване на осигурителната система на България с всички последици след това.
Трудно е да се даде рецепта за проблем, който съществува от години, но как би могъл да се реши въпросът с дефицита в НОИ? Там дупката расте, какво и как като стъпка би могло да се нарече полезен ход?
Дупката расте, защото най-вече предишното правителство и сегашното правителство слуша едни „гуру"-вци, които непрекъснато говорят, че когато се намаляват осигурителните вноски и данъците, ще се повишава събираемостта, че ще се създават нови работни места, ще се увеличават доходите, икономиката ще стане конкурентоспособна и ще идват чуждестранни инвеститори в България. Тъй като всичко това не се случи, вината за огромния дефицит в общественото осигуряване – 2 млрд. допълнителна субсидия плюс още 2 млрд. лв. 12-процентна вноска, които плащаме всички данъкоплатци. Всичко това се дължи именно на тази политика. Как ще се оправят нещата?!? Естествено, с тези стъпки, които бяха наложени и приети вече – за постепенно увеличаване на стажа, а след това и възрастта за пенсиониране. Категорично ранното пенсиониране трябва да се ограничи, но ние видяхме, че правителството прави жестове към балерини, към други категории. Страхува се от шапките и не иска да повиши там рязко възрастта, плаща пари при уволнения, стресираха се от полицията и от армията. Ако по този начин се ограничат публичните разходи, ако задължат държавните чиновници да плащат лични вноски, както всеки един нормален български гражданин плаща, нещата ще започнат да се оправят. Значи от една страна имаме страх, а от друга страна имаме едни такива неразумни предложения, които противоречат на принципите на социалното осигуряване. Например, само малките пенсии да индексираме. Индексирането само на малките пенсии демотивира хората да участват в общественото осигуряване с истинските си доходи, защото те казват „работиш, не работиш, една й съща пенсия получаваш". Задържането на максималния доход на 2000 лева вече трета година, а вече се очертава и четвърта година вероятно, и задържането на максималната пенсия на 700 лева също демотивира хората да участват в осигуряването. Не се спазват основни принципи на осигуряването, а цялата политика въобще в социалната сфера е в стил „тука има-тука нема". Ту нещо се обещае, ту после се опровергава.
Очаквате ли изобщо да се изпълни тази заявка, доколкото е дадена публично, да се работи за ускоряване или по-ранно въвеждане на пенсионната реформа – от догодина още?
Вижте, първо, това не е реформа. Реформа означава да промениш една система, да тръгне по друга траектория. Това са някакви параметрични промени – нагоре и надолу, наляво и надясно и т.н. Категорично тези неща не са реформа. Второ, аз очаквам, че премиерът ще разбере за какво става дума, и че правителството с пълно основание, че това изказване на Дянков може да доведе до обвинения, че са чакали едва ли не да минат изборите и да го анонсират. И съм сигурен, че премиерът ще се разграничи от това предложение.
За нивата на доходите на възрастните през следващата година сам дадохте знак, че не е разумно да се повишават само най-ниските пенсии.
Трябва вече всички пенсии да се повишават. Пенсионерите са тези, които потребяват почти изцяло български стоки. С тези пари, които те ще получат, ще стимулират вътрешното търсене, оттам и икономиката. А не оставянето на огромни суми с ниските данъци в най-богатите хора, които харчат парите си или в чужбина, или увеличават спестяванията си. А пък банките трудно дават кредити и то с основание, тъй като няма истински икономически проекти, които да бъдат финансирани. Затова не се получава ефект. Ако тези пари бъдат дадени на хората с ниски доходи, аз съм сигурен, че икономиката ще се развива по-добре. Естествено, никой не ни кара бюджетният дефицит на страната да бъде на такова ниско ниво. Почти всички страни членки на ЕС имат бюджетен дефицит над 3 на сто. България да стигне 3 на сто е напълно достатъчно, за да финансира по-добре социалната сфера, естествено, със спазване на определени принципи, а да не се раздават пари на калпак. Минималната заплата – тези 290 лева за следващата година, са обидно малко пари. Не бива неспособността на бизнеса да управлява добре своите дела, да бъде за сметка на ниската цена на труда. Защото отново се получава същият порочен кръг – ниска мотивация на работещите, ниско качество, лоша трудова дисциплина. За толкова пари, така се работи.
Бяхте казали преди година може би в наш ефир, че 2015 година е добра година за старт на вдигането на пенсионната възраст. Все още ли мислите така?
Да, все още смятам. Не 2021 г., а 2015 г. с по три месеца може да започне да се повишава възрастта. С надеждата, че тогава все пак България вече ще влезе в една по-добра траектория, т.е. българската икономика ще генерира повече добавена стойност и ще имаме възможност да разпределяме по-голяма част от тази стойност. А и най-вече ще има повече работни места, с които да не предизвикаме конфликт между възрастното поколение, което е в предпенсионна възраст, и младите, които ще останат без работа или те вече имат много добър изход – хващат автобуса или самолета и заминават за други страни.
От всичко, което казахте, разбирам, че в проектобюджета за следващата година не виждате позитивен знак както в сферата на доходите, така и в сферата на социалната политика най-общо казано?
Не само там – във всички сфери. Ако трябва да го характеризирам, този бюджет е бюджет на нищо-правене. Той е не само бюджет на статуквото, но и бюджет на нищо-правенето. Желанието за програмен бюджет, почти се е изпарило. Аз не виждам някаква програма, в която нещо да се случи през 2012 година. В здравеопазването виждате на какво ниво са дебатите за някакви реформи. На практика нищо не се е случило в здравното осигуряване, тоест то почти изцяло губи своя смисъл. А едновременно с това ние се занимаваме с някакви периферни въпроси – спешната помощ ту на едно място, ту на друго място, общинските болници и така нататък. Това категорично не е реформа в здравеопазването, а там има огромни ресурси и огромни възможности при една реформа със същите пари да се свърши много повече работа. По същия начин и във висшето образование – няма кураж да се премине на принципа парите да следват студента. Държавните университети се финансират на калпак – колкото пари поискат, толкова им се утвърждават. Затова казвам, че това е бюджет на нищо-правенето. Ето например в областта на висшето образование, ние имаме рейтингова система, която общо взето всички приемат, университетите са подредени по различни направления на обучението – медицина и така нататък. Моето предложение беше: например в областта на икономиката има двадесет и няколко университета, държавна поръчка да получат само първите десет, първите пет или първите осем. Останалите нека обучават икономисти, но срещу заплащане и да се борят на пазара, а не на готово на държавните университети да им се дава колкото студенти поискат, толкова и съответно да се финансира на калпак. Ето ви възможности за реформа. Но аз ще го кажа в прав текст: липсва капацитет, липсва интелектуален капацитет край онези, които трябва да вземат решения, в тях и край тях. Всичко това, което казвам, го казвам с огромно съжаление. Аз не съм обвързан с никоя партийна структура и като български гражданин искам България да стане модерна държава.
Виждате ли шанс, след като и Страсубрг не успя да помогне поне засега за това да падне таванът на пенсиите, скоро да се появи политическа воля за подобен ход?
Знаех, че решението на съда в Страсбург ще бъде такова, че това е право на всяка държава да въвежда ограничение върху максималния размер на пенсиите. Но едновременно с това аз категорично поддържам становището, че от 2010 година насам новоотпуснатите пенсии не трябва да бъдат ограничаване в размера си, защото в базата за тяхното изчисляване влиза осигурителният доход от три най-добри години преди 1997 година и четиринадесет години след 1997 година и хората трябва да получат това, което им се полага. Говоря за новоотпуснатите пенсии. А що се отнася до онези около 50 000 пенсии, които сега са ограничени, там всяка година трябваше да се повишава максималният осигурителен доход. Сега например при 270 лв. минимална заплата и догодина при 290 лв. минимална заплата, максималният осигурителен доход трябва да е 2900 лв. или 3000 лв. и автоматично да повишаваме тавана от 700 лв. примерно на 1000 лв. или 1100 лв., за да бъдат мотивирани и тези хора и да получат онова, което им се полага, а не да стоят три години на 700 лв. трябва политическа воля, нищо друго.
