Отношенията в ръководството на ежедневниците „Труд" и „24 часа" се обтегнаха, след като частен съдебен изпълнител влезе с полиция, за да описва имущество. Той действа след издадена от съда обезпечителна заповед, с която се забранява продажбата на активи и смяна на собствеността в медийния холдинг. Споровете за пари между собствениците на двата най-авторитетни български вестника почти спряха печатането на днешните броеве на „24 часа" и „Труд". За скандала, проблемите и недоразбирането в конфликта, ето какво каза Христо Грозев, собственик на част от дяловете на „Медийна група България":
Аз съм медиен човек и с това съм се занимавал цял живот. Това е първата печатна медия, с която се занимавам и може би втора няма да има.
А тази ще я има ли?
Тази я има. Всички пропаганди, които излязоха вчера, че някой се опитва да спре тези вестници е точно обратното.
Моля те да се представиш по някакъв начин?
Към момента аз съм въдворен от съда като втори управител с право само заедно, но не поотделно на представителство на „Медийна група България" и всичките й ключови дъщерни фирми.
Т.е. ти отново си съдружника?
Съдружника е друга функция, аз съм бил съдружник досега с 9% дял, сега продължава да бъде така, но тъй като въпросът за процентите е подсъден, той се разглежда като съдебни дела и не е ясно колко ще бъде, за междинния период, за да няма загуба на стойност или активи от единия или другия съдружник, съдът постановява, че всяко решение се взима от трима ни.
„Чрез манипулация съдия Мария Георгиева подпомогна брутален опит за спиране на „24 часа" и „Труд"". Това е главата на „24 часа" днес и издателите заявяват, че няма да отстъпят пред медийния монопол. Ти си този, който натисна Мария Георгиева и без тротил взривяваш вестника, в който си миноритарен собственик?
Ако прочетете по нататък другите страници ще разберете, че аз съм виновен защо не сме в Шенген още и, че аз дърпам България в Азия. За мен, ако трябва да бъдем сериозни, главата на „24 часа" и на „Труд" е най-бруталната намеса в историята на Европа, а не на България, на която и да е европейска държава, в работата на съдебната система. Никога не съм виждал страна по дело да използва своята медийна група, дори Берлсукони не го е правил, за да атакува директно съдиите, които са решили против техния интерес. Това, ако повярваме, че медията е четвърта опора на държавата и на властта, а и е четвъртата власт, това означава да ползваш властта директно, за да влияеш на съда. Това продължава не само в медиите.
Съгласен ли си с това, което е написано в днешния брой?
Първо, тиражирането на слуховете, че могат да спрат тези издания тръгна от редакциите. Вчера няколко журналисти от други медии ми се обадиха в ранния преди обед, за да ме питат дали е вярно, че заради моите действия ще спрат.
Вие с Любомир Павлов се договаряте да купите нещо заедно и няколко месеца по-късно вече сте врагове, които едни други си запорират имущество. Какво е това? Защо се случи така?
Аз не мога да отговоря на това защо се случи. Мога да цитирам хронологията на нашето виждане на това партньорство. То започна с една много високопарна среща във Виена, на която всички взаимно си направихме уверения, заверения и клетви какво смятаме да правим с тези вестници и какво смятаме в никакъв случай да не позволим да правим. Аз си спомням само искрената, очевидно много наивна надежда на Карл Хабсбург, моят партньор, че това ще бъде най-накрая нещо сериозно, независимо в печатните медии в България, което ще бъде обект на някакъв контрол на тази независимост и че няма да сме акционери, като оставим главните редактори да си управляват.
Ако аз работя със своя екип, без да съм проверила кои са тези хора и да им се доверя. Не мога да си представя, че ти ще се видиш с някого във Виена и шест месеца по-късно ще съдиш този човек за пране на пари, защото смяташ, че той е изпирал огромни количества банкноти след продажбата на Общинска банка? Защо но провери този човек? Защо влезе с него в играта, за да разбереш, че той не е онзи почтен съдружник, който си искал да имаш?
Първо, за мен Павлов винаги е бил личност с две лица и две качества, т.е. негативното - това, което бях подочул, без да имам конкретна информация, защото не съм живял в България, тъй като до 2008 г. не се бях връщал в България за повече от ден-два, така че пропуснах този период на Общинска банка. Но знаех, че нещо там е ставало. От друга страна знаех, че той е човекът, който е внесъл в Народното събрание в началото на 90-те години Закон за разсекретяване на Държавна сигурност и това беше много позитивно за мен. В този смисъл съм му се възхищавал, но той беше една много спорна личност, съгласен съм. Привличането му като партньор в тази сделка, на Огнян Донев, за който бях чувал само положителни неща, беше за нас тази гаранция, че всъщност можем да се доверим на едно партньорство.
Защо не си купихте сами тези издания?
Не можехме да си позволим тази сума. Сумата беше далечна на нашите възможности.
Онова, което твърдят хора, с които ти сега си в конфликт, е, че ти изобщо не си имал пари и че си имал просто амбицията да купиш тези вестници и практически те са платили цялата сума и затова после беше аут от сделката.
Много думи се изказват от тях, но нито една от тях не е подплатена с доказателства.
Защо да вярваме на теб, обаче?
Защото всичко, което казвам аз го подплатявам с доказателства.
Къде са доказателствата? Колко пари например струваше покупката?
Мога да кажа само диапазона, тъй като ще съм в нарушенвие. Покупката беше между 38 и 45 млн. евро.
Чуйте цялото интервю с Христо Грозев в предаването "Челюсти":
