Все повече гласно или наум, всички се питат: възможно ли е най-лошото да предстои? И ако при първата вълна на кризата 2008 г., идеята за разпад на еврозоната не бе толкова силна, то сега всички я приемат нормално и никой не смее категорично да я изключи. Все по-усилено се говори и за обособяване на четирите най-силни европейски икономики в нова зона, което би означавало - истински разпад на обединението от 17 европейски държави, въвели единната европейска валута. И макар идеята да е все още неприемлива дори за самите германци, въпреки че именно техни икономисти са нейни автори, отново възниква въпроса - ами, ако стане?
Отговорът на финансиста Емил Хърсев - нищо страшно, но това би означавало пълен политически провал за Европейския съюз. Ако най-силните европейски държави се обособят в нов блок и създадат нова валута, то България ще трябва да върже курса на лева към нея, а не както е досега към еврото, категоричен бе още Емил Хърсев.
Има идея четирите най-силни държави от еврозоната да се отделят в самостоятелен блок със своя собствена валута. Как гледате на нея? Хората в Германия, откъдето идва самата идея, като че ли са скептични?
Подобна нова валута е възможна. Това би се случило, както навремето се случи еврото. Просто страните, които биха образували една такава нова зона със съответния си законодателен акт, решават, че вече няма да ползват онази валута, която се издава от Европейската централна банка - еврото, а ще си измислят нещо друго, Бог знае какво - например, нордик франк или кой знае какво наименование на тази нова валута, да измислят емисионния монопол - т.е.е кой ще я издава, разбира се, не може да бъде същият емитент, който и сега издава еврото, ще има да речем някаква Северна централна банка, която ще издава новата валута и ще замени всички съществуващи сега сметки в евро с нея.
Абсолютно същото, което преживяхме с еврото - замяна на националните валути с еврото. Не просто е възможно, ние сме го виждали как се случва, но това има своята цена, има пренастройване на цялата икономика. Разбира се, те ще започнат от курс 1:1 и ще се разминат веднага, щом започнат валутните сделки на пазара. Технически това е напълно допустима възможност.
Ако това се случи и България все още не е еврозоната, а това е твърде възможно, не трябва ли да помислим да се вържем към онази нова валута, а не към еврото, както е в момента?
Естествено, това се е случило в България далеч преди да го има еврото - 1997 г. Нека все пак припомним, че ние бяхме вързани към германската марка, а не към португалското ескудо. Така че когато се смени законното платежно средство в Германия, България ще трябва да се върже към него, а не към онова на Португалия или на Гърция, все пак не бяхме вързани към драхмата. Ако в момента курсът е изчислен спрямо еврото, това е, защото икономиката към която се привързваме, това е германската. Утре ако стане някое друго платежното средство в нея, естествено това привързване автоматично към него.
Възможно е това да се случи, но честно казано това би бил голям, огромен политически провал за Европейския съюз като цяло. Това ще е дезинтеграция. Аз мисля, че Европейският съюз не би преживял едно разпадане на еврозоната по такъв начин.
Какви са шансовете на ЕС да спаси еврозоната? Какво може да очакваме от срещата на 23 октомври?
Според мен единствените шансове са да се разпознаят реалностите и да се намери начин да се плати за всички онези години на илюзии, в които сме живели на кредит - т.е. потребяване на доход за сметка на следващите поколения. Просто тази цена трябва да се плати, някой трябва да я плати.
Вероятно ще има един смес от мерки, насочващи тежестта на това плащане към съответни части на обществото, но не може да очакваме, че илюзията ще продължи и Европа ще може да живее на кредит и да потребява повече, отколкото произвежда.
Германският министър на финансите Волфганг Шойбле заговори за евентуално опрощаване един вид на гръцкия дълг, което ще бъде за сметка на финансовите институции?
Виждали сме преструктуриране на дълга и в Латинска Америка и всъщност, защо да ходим чак до Латинска Америка, виждали сме го и в България - сделка за преструктуриране на дълга с банките от Лондон, т.е. частните кредитори, неколцина - пет или шест сделки имаме и с официалните кредитори от Парижкия клуб. Има механизъм за това, когато кредиторите са направили грешка и свръх един кредитополучател, без значение дали е физическо лице, фирма, цяла национална икономика, да разпознаят реалността, да поемат загубите и да го направят от един организиран начин и да се предпазят максимално от негативите, които поемат. Те са за сметка на онези печалби, които преди са отчитали и които са били нереални. Т.е. пазарът има своя механизъм за коригиране на натрупаните излишъци, на салда, които са нереални и не могат да бъдат реално платени. Този механизъм е инфлацията. Т.е. ако няма на национално ниво организирано и ясно решение, то пазарът ще се справи - ще наложи насила баланс. Ние също сме страдали от подобно нещо.
