Експерти в Европол: Не е нужно да се съкращава времето за конфискация на престъпно имущество
Експерти в Европол: Не е нужно да се съкращава времето за конфискация на престъпно имущество / снимка: DarikNews.bg
Експерти в Европол: Не е нужно да се съкращава времето за конфискация на престъпно имущество
44812
Експерти в Европол: Не е нужно да се съкращава времето за конфискация на престъпно имущество
  • Експерти в Европол: Не е нужно да се съкращава времето за конфискация на престъпно имущество

Все още процентът на конфискуваното престъпно имущество в Европа не е толкова голям спрямо онова, което се генерира от криминалната дейност и затова има нужда от още много работа в тази област. Констатацията е на експерти от Европол. Те участват в София в среща на международната мрежа КАРИН, която обединява усилията на експертите от 60 държави, които работят за разкриването и отнемането на престъпните активи.

Дарик разговаря с ръководителя на Бюрото за престъпни активи в Европол Буркхард Мюл и с Джил Томас. Това са двама от експертите на Европол, които работят по разследване на криминалните активи. И за двама е нужно специално разрешение както да говорят с медиите, така и да бъдат снимани. Срещата в София на международната мрежа КАРИН, която обединява експертите от 60 държави, които работят тъкмо в областта на установяването и отнемането на престъпно имущество, ни дава шанс да разговоряме с Джил Томас и Буркхард Мюл. Той е ръководител на Бюрото за престъпни активи в Европол. В организацията е от 2007 г. Кариерата му започва в Австрия, където работи по случаи, свързани с прането на пари и организираната престъпност. Разследвал е крупни финансови престъпления. Преди да стане висш офицер Бюрото за престъпни активи в Европол Джил Томас е работила като детектив във Великобритания. Пет години в една от структурите, част от днешната Агенция за тежка организирана престъпност в Обединеното кралство. Разговаряме с тях за това как в Европа се действа спрямо престъпното имущество и необяснимото богатство. Дебат, който все още тече оживено в България, на фона на очакванията за промени в родния закон.

Може ли да се каже, че има общ модел в Европа, по който се действа спрямо престъпното имущество? Колко от страните в ЕС могат да конфискуват такова имущество без влязла в сила присъда?

Джил Томас: Ако мога да отговоря на последния ви въпрос - 17 от 27-те държави членки на ЕС могат да конфискуват престъпно имущество, без да има влязла в сила присъда. Като става въпрос за различни вариации в различните държави.

Буркхард Мюл: На първата част на въпроса ви - ЕС е предприел стъпки за установяване на унифицирана практика за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. ЕС е установил платформа на службите, които се занимават с отнемане на такова имущество. Това е една платформа, секретариат на която е Европол и на тази платформа специалистите в отделните държави се събират, за да обсъждат въпросите, които са свързани с отнемане на престъпното имущество. Член на тази платформа е и вашата комисия. В този смисъл може да кажем, че имаме единна европейска рамка, като са правят опити и се върви към хармонизиране на законодателството в ЕС. Върви се и към това да се признават съдебните решения за конфискация между държавите-членки на ЕС.

Може ли да посочите държави, където успешно работи модела на т.нар. „гражданска конфискация” или отнемането на имущество без влязла в сила присъда?

Джил Томас: Да, разбира се за специалистите в тази област е ясно, че има някои държави, които са лидери в това отношение. Такива държави са Италия, Великобритания, Ирландия. Ирландското законодателство е в сила от 1996 г., във Великобритания такова законодателство има от 2002 г., а италианското законодателство предхожда законите в тези две държави. Има вече натрупан достатъчно опит, така че държавите, които биха искали да следват тази система, имат модели, които да следват, към които да се придържат.

Според данните на Европол - какъв финансов ресурс в общността годишно се генерира от организираната престъпност и друга престъпна дейност?

Буркхард Мюл: Първо ние нямаме такива данни. Няма такива данни, които могат точно да дадат количествено изражение на сумите, които се генерират от престъпна дейност. Такива опити са правени. Международният валутен фонд прави такива опити, някои представители на академичната общност също се опитват да дадат някакви граници, в които можем да говорим за обема на престъпни активи. Това, което се дава в различни публикации е между 1 и 10% от БВП на съответната държава. Отчита се и фактът, че според статистиката и проучванията, че колкото по-развита е една държава, толкова по-малък е този процент. Така че за рамките на ЕС, ако трябва лично аз да ви кажа някаква сума, разбира се тя се базира на моето лично усещане и не мога да я защитя с някакви факти, това е може би между 1 и 5% от БВП на съответната държава.

Може ли да се каже тогава какво успяват да отнемат органите, които се борят с престъпното имущество - като съотношение?

Буркхард Мюл: Този въпрос ми беше зададен и днес. Нямам категорични данни, които аз да може да ви представя. Разбира се ЕК се опитва именно да отговори на този въпрос. За различните държави общо взето данните са различни и ние не можем да бъдем категорични все още за това какъв е отговорът на вашия въпрос. Сумите се движат някъде между 20 и 200 млн. евро. Но разбира се това зависи от държавите - колко голяма е държавата. Всъщност този размер е функция от различни други условности, поради които не можем да дадем точната цифра. Това обаче, което ние забелязваме в нашата практика е, че не е толкова голям процентът - спрямо БВП на всяка държава, на имуществото, което се отнема по този начин. Затова и ние смятаме, че това е сфера, в която имаме още много работа. Трябва още много да се направи, за да подобрим своята ефективност.

В нашата страна опитите за промяна на законодателството предизвикаха сериозни дебати - в Европа, във Великобритания има ли настроения в обществото срещу възможността без присъда да бъде отнемано такова престъпно имущество?

Джил Томас: Когато законодателството в Обединеното кралство през 2002 г. беше прието, това беше именно в следствие на обществената реакция срещу това, че хората виждаха как тези, които извършват престъпна дейност продължаваха да се възползват от резултатите, от активите, които те са придобили от тази престъпна дейност. Така че всъщност правителството беше под голяма натиск от обществеността да се справи с проблема. И както често се случва британското правителство погледна към опита на други държави, за да види как те са се справили с аналогични проблеми. И в резултат на това беше възприето съответното законодателство, засягащо активите, придобити от престъпна дейност. Всъщност от момента, в който този закон влезе в сила във Великобритания обществеността го подкрепя много стабилно. Обществото вижда, че тези хора, които преди са имали луксозни къщи, коли или имущество, което е било отвъд очевидните им доходи, в този момент - след въвеждането на този закон, това имущество вече се отнема от тях.

В момента в България, за да бъде отнето престъпно имущество на един човек, трябва да има влязла в сила присъда, но това отнема много години. Колко средно продължава едно подобно дело в Европа - нужно ли е да се съкратят сроковете на такива процедури?

Буркхард Мюл: Нека не забравяме, че едно лице, което е обвинено в извършването на определено престъпление, ще се възползва от всички възможности, които съответната процедура в държавата му дава, за да може да се защити и да защити своето имущество. В този смисъл естествено е тази процедура да продължи по-дълго време. Съвсем нормално е в тези случаи да се търси максимална защита на правата на човека, така че ако трябва да отговоря с две думи – ние не търсим съкращаването на тези срокове. Съдебната процедура трябва да извърви своя път, съдът трябва да е убеден, да разгледа въпроса от всички страни - това е един сложен въпрос, за да сме сигурни, че правата на гражданите са защитени. Както в България, така и в други държави това отнема години. Това не е нещо анормално, нито нещо необичайно.

Интервю