По данни на Европейската комисия само за транспортна инфраструктура ЕС ще трябва да вложи 13 трилиона евро до 2030 г., за да запази конкурентоспособността си спрямо САЩ, Китай и други глобални лидери. Не малка част от тези средства трябва да се осигури от частния сектор, най-малкото заради изискванията за фискална дисциплина - под 3% бюджетен дефицит за всяка от страните и задлъжнялост, която да не превишава 60% от БВП. Ако към това се прибави и нежеланието на европейците да плащат по-големи данъци, за да получат по-високо ниво на предлаганите публични услуги - нуждата от ефективно и по-сериозно публично-частно партньорство се очертава като цел и на европейско ниво. Тезата е на икономиста Евгений Кънев, който е съосновател на съосновател на Европейският институт за стратегии и политики. Заедно със сдружение euinside тази седмица институтът организира обсъждане в София, свързано тъкмо с практиките на публично-частно партньорство у нас. Там беше представена и новата книга на Евгений Кънев - „Публично-частно партньорство. Принципи, модели и политики за частно предлагане на публични услуги".
На фона на тенденциите в ЕС към отдаване на все по-голяма роля на публично-частното партньорство, в България държавата или бизнесът все още не осъзнават в достатъчна степен нуждата от коректно партньорство в тази сфера?
Доста беше направено по отношение на разбирането на партньорството през последните няколко години в България. Въпросът е, че пак се работи на парче и няма цялостна стратегия за използването на тези модели в българската икономика. Частично това се разбира само като концесия, отнасяща се предимно за транспортния сектор и сме много далеч още от разработването на цялостна институционална рамка, за да могат тези партньорства да работят ефективно. Това включва, както ново законодателство, изграждането на адекватен административен капацитет, включва разбиране на моделите как да бъдат използвани в отделните сектори на икономиката, така че цялата икономика да има ефект. В частност самият частен бизнес също не е готов за дългосрочни партньорства. Ние всъщност имаме 20 години пазарна икономика в България, как да очакваме да има такива правни субекти, които са готови нови 20 години да влязат в партньорства с държавата. Така че успехът на такива партньорства в близкото бъдеще ще бъде функция на използване опита на големите частни международни фирми, които да дават пример и добри практики в България и привличайки като подизпълнители най-често българския частен бизнес, да изграждат тези практики в самия бизнес в България, който да взима част от тези партньорства за в бъдеще.
Очевидно е, че Европа не ни дава една изпитана рецепта и там също има проблеми с това партньорство, но все пак какво можем да вложим от европейския опит?
Частните партньорства зависят до голяма степен от националните законодателства, от местните и културни специфики на страната, защото това резултира върху начина, по който функционира публичният сектор в съответната страна и от там до колко биха могли да бъдат успешни и дългосрочни партньорства между публичния и частния сектор. Има разнообразие от модели. Хубавото е, че вече има 20 години практики в Европа и ние можем да изучаваме този опит и да се опитваме да го прилагаме. Но мисля, че много дебело трябва да се подчертае, че първата крачка - това е да изградим прозрачен процес на обществени поръчки в България.
Като заговорихме за обществени поръчки и твърде актуална е темата тези дни, особено около проекта за промени в закона. И Вие ли споделяте мнението на голяма част от бизнеса в България, че всъщност в него има вратички за сериозно навлизане на корупционни практики, конфликт на интереси в поправките в този им вид?
По-скоро вратичките не са били затваряни ефективно досега. Искам да подчертая два момента. Отново не се адресира проблема с целесъобразността на обществените поръчки, т.е. преди когато се възлага, а не в последствие, да се мисли дали е законосъобразен проект, т.е. дали обществената поръчка е достатъчно да бъде законосъобразна, за да бъде добра за обществото. Ясно е, че не, защото ако няма смисъл от нея, няма смисъл да се харчат и пари, а не дали е направена според закона, или не. На второ място, какво стана с публичния регистър за обществените поръчки? Знае ли данъкоплатеца колко поръчки, за какво, кой ги поръчва, кой ги печели, как ги изпълнява? Вижте пътищата в София! Колко обществени поръчки са минали и какво е състоянието на пътищата? Кой търси отговорност на фирмите, които са строили тези пътища?
В този ред на мисли т.нар. in house възлагане без търг и конкурс на държавни или общински фирми?
Беше използвана една вратичка в европейското законодателство, където има специфични услуги, където един партньор от частния сектор най-добре ги прави и затова се допуска избиране на партньор по договаряне. Това беше предтекст тази практика да бъде широко внедрена в България, защото едва ли не всяко нещо само един човек и само трима партньори с най-много три фирми могат да извършат тази работа. Въпросът е точно в интерпретацията на законодателството, така че да бъде ефективно използвана в България. Иначе ако няма политическа воля, винаги може и най-доброто законодателство да бъде „изпортено" в полза на частни интереси, а не в полза на обществото.
Виждате ли политическа воля в настоящето управление, ако излезем извън нормите и законите?
Виждам декларирана политическа воля, но не виждам компетентност как тази воля да влезе в действие. Виждам, че се правят усилия най-добрите практики да бъдат въведени, но винаги по пътя от Министерски съвет до второ четене нещата така се променят, че всъщност интересът на определена група лица е по-добре защитен, отколкото на обществото.
Българинът когато чуе обществена поръчка, винаги смята, че правилната фирма „нашият човек" получава тази обществена поръчка.
Да, това е функция на липсата на прозрачност в избора и в целесъобразност на самите поръчки.
Рецептите, по които европейският опит точно в тази сфера може да сложи край на това съмнение в данъкоплатеца?
На първо място, електронното правителство и публичните регистри. Няма ли воля това да се случи, значи само си говорим празни приказки. На второ място е цялостна промяна в законодателството за публично-частното партньорство, ако говорим конкретно, която касае поставянето на институционална рамка как това да се случи за цялата икономика, а не само за пътищата. На трето място е изграждането на административен капацитет, който не е в рамките на един от трите отдела на 20-те дирекции на Министерство на финансите, а говорим поне за статут на агенция към Министерство на финансите. Поне на агенция, която изцяло не само да дава препоръки, а и да управлява процеса на публично-частни партньорства. Не на последно място е промотиране чрез чужди конслултанти, което е най-добрият опит на тези практики сред българския бизнес, така че да има надежден партньор в България от частния сектор и в крайна сметка това партньорство да бъде в полза на обществото, а не само за контрагентите в него.
Специален закон за публично-частното партньорство би бил полезен да урегулира поне нормативно тази сфера или?
Това е абсолютно наложително. В момента имаме Закон за обществени поръчки, Закон за концесиите, Закон за задълженията и договорите, Закон за държавната собственост, за общинската собственост и куп други закони, които по един или друг начин третират материя, свързана с публично-частното партньорство. Забележете, никъде няма правна дефиниция какво е това публично-частно партньорство. На нас ни трябва един закон, който всъщност да постановява какво е това публично-частно партньорство, какви са моделите и отделните закони да предлагат отделни елементи от този закон. Тоест на нас ни трябва цялостен пакет от законодателство, което касае публично-частното партньорство начело с един закон.
Изпитахте затруднение да кажете кои са добрите практики и примери в публично-частното партньорство в страната ни?
Това не е, защото се затруднявам да кажа какви практики има в момента, а защото критерият за успешност е трудно формулируем, предвид факта, че нямаме публичност на тези договори, които касаят концесиите. Иначе могат да се изброят няколко проекта като например концесиите на летищата във Варна и Бургас, Софийска вода, Банско и няколко други. Много малко време е минало и да не забравяме, че тези партньорства са минимум 15-20 години.
