Дянков: Няма да вдигаме данъците, докато сме на власт
Дянков: Няма да вдигаме данъците, докато сме на власт / снимка: Sofia Photo Agency, архив

Няма да вдигаме данъците, докато сме на власт, заяви категорично в съвместния сутрешен блок на Дарик и БНТ вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков. Той бе категоричен, че настоящите управляващи ще са на власт и след 2013 година, тъй като по думите му си вършат добре работата. Министър Дянков е уверен, че няма да прави допълнителни харчове предизборно. Той очаква през септември и октомври много хора да излязат и да искат увеличение на заплати, бюджети и какво ли не, затова отсече още от сега, че в такива разговори няма да участва. „Предшественикът ми, който иначе е бил сравнително добър финансов министър, е изхарчил милиард и половина точно в такива обещания", каза Дянков, визирайки периода преди парламентарните избори през 2009 година. Той допълни, че подобно нещо няма да направи и дори сподели, че ако трябва, ще си вземе отпуска, за да не може да подписва допълнителни харчове преди изборите. Ето какво още каза Симеон Дянков в предаването "Денят започва с Витамин":

Кога се върнахте от Щатите?

Преди ден. Вчера ми беше първият работен ден след седмица
във Вашингтон.

И така ли е? Убедихте ли се с очите си, че са по-зле от нас, както казвате?

Финансово определено са по-зле. Голям дефицит - 11 процента
за тази година, 11 миналата година, и дълг над 100 процента от брутния вътрешен продукт. Но те са голяма държава, за известно време това могат да си го позволят, а могат да печатат и долари, което реално правиха в последните 3 години. Проблемът е, че вече стигнахме до момента, в който и да печатат повече долари, това не им помага. И оттук вече трябва да направят нещо друго. Все още обаче не са решили какво. И затова. . .

Какви са възможностите?

Възможностите навсякъде са едни и същи и всъщност сега, този месец август, видяхме и в Европа, и в Щатите разклащане на икономиките, уж са различни икономиките, но темата е една и съща. В момента се търсят само краткосрочни решения как да може да се финансира по-голям дефицит - и в Гърция, и в Португалия, в голяма част от Европа, и в Щатите. А истинският въпрос е как да се намали дефицитът навсякъде. И на този въпрос нито американското правителство е отговорило адекватно, нито Европейският съюз, най-общо казано. Така че там трябва да се режат разходи - и в Щатите, и в Европа. На Щатите им предстоят следващата година президентски избори, но те там са много по-дълги, вече са започнали реално президентските избори и на администрацията не им се иска в Щатите да намаляват разходите. И това е проблемът - като не намаляваш разходите, как да излезеш
от дефицита.

Спомена г-н Трайков колко е удобно човек да е лош пророк, когато пророкува някаква лоша новина. В това отношение лошо пророкуване ли е или напълно адекватно разпадането на еврозоната?

Лошо пророкуване. Това винаги излиза като тема просто понеже е удобна тема, за да влезеш в медиите. Няма да се разпадне еврозоната. Еврото ще си остане силна валута и не само това - с времето ще стане още по-силна валута заради това, че доларът с времето ще става по-слаба валута. В Европа имаме проблеми, в Щатите имат по-големи проблеми. И Европа оттук нататък ще се засилва с влизането на нови държави в еврозоната. Така че това е. . . отчасти през лятото излизат, така, по-странни идеи за разпадане на това или онова, отчасти просто винаги излизат и такива коментари. Те донякъде са полезни, макар че са крайни, за да се помисли еврозоната за какво е на държавите, които вече са в нея, и на тези като България, които на някакъв етап искаме да се присъединим - какви са плюсовете, какви са минусите и да се увеличат плюсовете, и да се намалят минусите.

За Европа и за еврозоната ще ви питаме, само за Щатите освен лично време, разбира се, да видите семейството си, за друго време остана ли, имахте ли някакви работни срещи?

Неформални само. Да, винаги и като пътувам, се занимавам с финанси. Във Вашингтон бях за седмица, имах възможност да се видя и с, неформално, пак казвам, с
представители на американските финансови среди, така да кажем, и правителството, за да разбера просто какво мислят оттук нататък. Защото наистина не е много ясно. Казах, те на два пъти - 2008 и 2010 година, по един сравнително елегантен, да кажем, за тях начин печатаха повече долари. Но това вече не работи. Така че им трябва някакъв друг вариант, който е рязане на разходи. Някакви особени решения не видях, в смисъл ще изчакват известно време, може би до изборите им следващия октомври. И също се видях с някои икономисти в международните финансови институции - Световна банка, Международен валутен фонд, просто да си сверим часовниците, да видя дали и те виждат нещата, които ние виждаме оттук.

И какво показа тази сверка на часовниците?

Основната тема е, че и в Европа, и в Съединените щати политиците почти навсякъде се фокусират върху краткосрочния проблем, който е голяма част от държавите имат големи дефицити, не могат да си ги финансират и търсят допълнителни финансови инструменти, примерно в Европа темата за еврооблигациите. В Щатите подобна тема всъщност също излиза - как те да правят нови облигации и кой да ги купува, защото
досега само китайците ги купуваха, най-общо казано, а сега Китай е казал - няма да купуваме постоянно, ако ви се намалява рейтингът. Голямата тема е, както казах, как да започнем да си намаляваме дефицитите. И от тази гледна точка съвпадна с пътуването ми в Щатите общата декларация на Меркел и Саркози от миналата седмица за пакт за финансова стабилност за Европа. Това, което ние тук, в България, го правим.

Те предлагат в 17-те конституции на страните от еврозоната до средата на 2012 да бъдат вплетени, вградени пакт за финансова стабилност. Това същото, което вие предлагате ли тук да бъде направено?

Това е точно същото, което ние тук предлагаме. Ние, разбира се, говорим с финансовите министри не само на Франция и на Германия, въобще в еврозоната, и тази идея, която в България е набрала доста скорост, във Финландия, в Швеция, Германия вече има такива промени в конституцията си. Меркел и Саркози казаха - до средата на следващата година искаме всяка една от 17-те държави в еврозоната вече да направи такива конституционни промени с две основни правила. Първото, същото, което и ние тук искаме, дефицит под пределена стойност - или три процента, както е в маастрихтските критерии, или два процента, което ние вече приехме. И за държавите от еврозоната да се задължат да имат външен дълг под определена стойност, което е аналогично до голяма степен с нашето предложение за нашето правило - да няма по-голямо преразпределение, да не се харчи повече от 40 процента от брутния вътрешен продукт.

Питам се обаче при тази променена международна обстановка дали тя ще ви помогне да спечелите по-лесно битката тук, в българския парламент.

Определено ще помогне, защото един от коментарите, който излизаше: добре, Германия това го е направила, но тя е различна икономика от нас, Швейцария го е направила, но тя също е различна икономика от нас, Финландия и Швеция вървят долу-горе с нашето темпо, но това не е общоевропейски приоритет. Е, сега стана общоевропейски приоритет, като Меркел и Саркози това го кажат заедно - че искат до средата на следващата година всяка една от 17-е държави в еврозоната да го направи, то ще стане, няма как да не стане. И всъщност това е решението на дългосрочния проблем и за Европа. Между другото, същата тема се развива доста бързо и в Щатите. По същия начин там представителите на Републиканската партия миналата седмица направиха предложение да влязат и в тяхната конституция, което ще е трудно, защото тя е много кратка, за разлика от европейските, но някъде в основните им закони за бюджета да влезе и същата тема. Това е единственото нещо и за Европа, и за Щатите, което на този етап ще успокои пазарите, защото виждаме, че пазарите вече не вярват на политиците нито в Европа, нито в Америка.

Колкото до тези прогнози, мрачни, за които Драго спомена, не знам дали сте видял, вчера вестник "Пари" излезе с голямо заглавие на първа страница "Може ли да бъде по-зле", като на челната страница бяха цитирани: повече от 21 процента лоши и преструктурирани кредити, повече от 11 процента безработица, 2.5 процента очакван ръст на брутния вътрешен продукт за догодина. И колегите питат може ли да бъде по-зле.

Ако световната икономика спре да работи следващата година, да, и в България може да стане по-зле, защото ние сме една малка част от световната икономика. Но който следи икономическата история в света, знае, че августовски прогнози по принцип никога
не се сбъдват. Защо? Защото в август голяма част от хората са в почивка, така да се каже, А отборите са в почивка и поне във финансовите кръгове работят Б отборите. И затова не случайно голяма част от финансовите кризи по света стават през август. Ако си спомняте, 1997 г. в Азия, 1998 г. Русия, 2000 г. Аржентина, 2008 г. пак почна кризата. Просто А отборите са на почивка, Б отборите правят повече грешки. За радост сме към края на август, така че А отборите се връщат и мисля, че и прогнозите ще станат малко по-осмислени.

Споменахте, че развитието ни е като на Финландия и Швеция, ако съм ви чул правилно.

От гледна точка на пакта за финансова стабилност и тези държави правят промени в конституциите си.

А в техните бюджети за следващата година със сигурност перото. . . какво е съотношението, колко е и как ще изглежда нашето?

Нашето как ще изглежда ще видим към края на октомври. Тази година бюджетната процедура сме я забавили с около месец, всъщност влязохме в това, което предишни правителства са правили, с цел да не е точно преди изборите, когато голяма част от депутатите пътуват, предполагам, да се налага да си говорим за сериозни теми. Така че към края на октомври. . . Вече имаме нашите прогнози, не само за перо "Сигурност", а за всички пера. Споделили сме ги с министрите на първо четене, включително и с министър Цветанов. Имаме съгласие с министър Цветанов, искам да подчертая, какво ще правим в тази част на "Сигурност" не само МВР, а всички структури на "Сигурност", но това просто ще стане тема към края на октомври.

Това кога постигнахте това съгласие с министър Цветанов по тази важна тема?

Говорим си постоянно и с него, и с премиера, и всъщност с всички министри. Просто понеже междуминистерската процедура вече е почнала, но ни говорихме и преди аз да замина за Щатите миналата седмица, и вчера си говорихме.

Той е съгласен да бъде намален бюджетът за "Сигурност" за сметка на това, което вие искате - да има повече пари за образование, за култура?

Той е съгласен да има, да започнем да постигаме нов баланс в целия бюджет на страната. Това няма да стане за една година, но ще стане с годините и вече въпросът е как това да стане. Но да, ще излезем с единен бюджет, Министерският съвет, не само министър Цветанов, а всички министри, до момента, в който влезем в парламента, а и преди това всъщност, то минава на Министерски съвет първо, ще излезем с единен бюджет.

Като икономист интересно ми е вашето мнение доволен ли сте, одобрявате ли как МВР харчи, изобщо секторът "Сигурност" харчи парите си, които получава и които. . . Нека кажем, че вътрешното министерство и Министерството на отбраната. . . аз пък образованието, кога ли ще доживеем, имат най-големи бюджети? Доволен ли сте как ги харчат, как ги управляват тези пари?

Винаги има какво да се подобри не само в тези две министерства, а в почти всички министерства, във всички агенции, така че финансовият министър не само тук, не само аз, предполагам, че всички финансови министри никога не са доволни.

Не са доволни, да.

Никога не са доволни, но точно затова това ни е и работата отчасти - с времето да ставаме по-ефективни. Нещо, което ние успяхме да направим в началото на нашия мандат и което голяма част от другите европейски държави не успяха да направят и затова сега имат проблеми - да свием рязко, да свием рязко разходите във всички министерства и във всички сектори, дори и в сектор "Сигурност" всъщност се свиха разходите.

Знаете ли защо ви питам? Прощавайте, че ви прекъсвам. Колко беше бюджетът за тази година за МВР?

Около милиард и сто, грубо казано, директният бюджет, но, разбира се, от финансова гледна точка е важен и индиректният бюджет, което означава кои са парите, които влизат в този сектор, а там влизат, знаете, и пари за осигуровки, пари за ранно пенсиониране. Така че бюджетът е реално някъде около милиард и половина, малко над...

Защо тези осем милиона от "Лукойл" се оказаха тогава толкова фатални, заплашиха съществуването на МВР. . .

Не се оказаха фатални. Видяхме всъщност, че нищо около "Лукойл" не се оказа фатално.

Но чухме, включително и в това студио, че са много опасни. Осем милиона спрямо милиард и половина. Аз и в училище не бях много добре със сметките, но тук мога да направя . . . Отнемайки лиценза на "Лукойл", вие знаехте ли, че МВР дължи осем милиона лева на "Лукойл" за горива? Бяхте ли наясно с това?

Точно колко пари дължаха - не, не зная, но знам, че се дължеше нещо, защото аз знам всички министерства какво на кого дължат. В смисъл финансовото министерство знае. Осем милиона са дребна сума на фона на цялостния бюджет. Така че не би трябвало да бъде тема, и то се оказа, че не е тема, но в началния . . .

Но министър Цветанов каза друго. Той каза, че това би могло да застраши функционирането на системата на Министерството на вътрешните работи.

Работата на всички министри е да се притесняват как ще им върви планът. От тази гледна точка го разбирам. Факт е обаче, че се случиха. .. нещата се случиха така, както ние предполагахме. Ние - не само финансовото министерство, икономическите министри като цяло. Министър Трайков беше част от тази работа. ..

Все още средата на годината сме и изведнъж да се окаже, че осем милиона и, хоп, може да спре, да се парализира МВР. При условие че има такъв бюджет, човек си казва да не би да са похарчили останалите. За това ви питах: доволен ли сте как си харчат парите. Има ли до края?

От държавния бюджет, и това е много хубав въпрос, и не само за тях, а за всички в държавата, защото това ще става тема, предполагам, в следващите месеци какъвто бюджет имат за годината, той е разделен на 12 по месеци и ние всеки месец им даваме 1/12. Така че не само за МВР, а сега започвам да чувам и очаквам преди изборите септември и октомври постоянно да го чувам: свършихме си парите за годината. Университети ще го казват, БАН ще го каже определено.. .

А вие какво ще кажете тогава?

Аз ще им кажа - всъщност няма как вие да си ги свършите, защото вие всеки месец получавате . . .

На порции ги получавате.

. .. порцията, която сте получили и предишния месец. Просто няма как вие да сте ги свършили, защото за септември и октомври, ноември и декември, за последната третина на годината, ние всъщност имаме още една трета от бюджета да ви го дадем. Така че те просто нямат физически начин да го свършат. Но предполагам и септември, и началото на октомври предизборно, така са ме предупредили, в миналото е ставало, винаги започват внезапно някои институции да казват нямаме пари, дайте ни пари, иначе ще стачкуваме. И отсега казвам на всички - повече пари септември и октомври за никой няма да има. Какъвто е бюджетът, такъв ще е. . .

Финансовото министерство работи ли с дарения?

Не. Не сме взимали дарения нито в моя, в последните две години, нито преди това. Направил съм справка.

Само да ви питам, за да приключим темата с вицепремиера Цветанов. Обиди ли ви тогава, когато той каза, че не вие сте човекът в държавата, който определя бюджета.

Не, не ме обиди, защото е фактически прав. Министерството на финансите предлага, то минава през Министерски съвет, има дебати там, след това влиза в парламента, в парламента, разбира се, има и ще има разгорещени дебати. Така че фактически министър Цветанов беше прав. Ние правим първото предложение, но това е нашият прерогатив.

Кой от двама ви има по-голямо влияние в парламентарната група на ГЕРБ.

Министър Цветанов определено, защото той е строил партията, докато аз съм работил в Щатите. И макар че аз познавам всички депутати от. .. и не само от ГЕРБ, определено неговото влияние е по-голямо.

Приемате ли тази неизгодна позиция, в която се намирате по причини, независещи от вас?

Не мисля, че е неизгодна, защото той е работил дълго време, за да има това близко отношение с депутатите. В смисъл и преди да влезем на власт. Аз съм работил с тях в последните две години. С времето, разбира се, като познавам все повече хора и като работим все повече заедно, депутатите като ме опознават и мен, и екипа ми, става и по-лесно да се работи. Така че го приемам като част от живота, в случая работния живот.

Се ла ви. Приемате нещата такива, каквито са, но. . . Факт е, че същата тази парламентарна група отхвърли вашите предложения за шеф на НОИ.

Първо, не е мое предложение.

Кандидатурата, зад която вие застанахте и която скоро ще видим?

...и скоро ще видим, както казахте току-що се ла ви, ще видим какво ще стане септември.

Това прозвуча многозначително. Важно е бързо да бъде избран шеф на НОИ, нали така?

Важно е, защото оттам минава една трета от целия бюджет на държавата. Хората често виждат, че НОИ е важна институция, но от финансова гледна точка тя е всъщност най-важната институция. В НОИ има повече пари, отколкото в Министерството на финансите. Има 6 пъти повече пари, отколкото в МВР, 8 пъти повече пари, отколкото в Министерство на отбраната. Това е финансово най-важната институция.

За проектобюджета малко да поговорим, защото вече има искания от страна на синдикатите. Те са готови със своите сметки, доколкото разбирам. КНСБ иска 10 процента увеличаване на заплатите в бюджетната система от 1 януари следващата година. Възможно ли е това да се случи? Разбирам, че г-н Пламен Димитров казва, че ще отиде на среща с премиера и да е ясно: или ще постигнем споразумение за увеличение на доходите, или ще има гореща есен. Край на цитата.

Аз се надявам на гореща есен, защото тогава ще плащаме по-малко за отопление. От тази гледна точка. .. Току-що казах - септември, октомври, аз очаквам много хора да излизат и да искат увеличение на заплати, увеличаване на какво ли не, на техните бюджети. Отсега им казвам, че септември и октомври преди избори в такива разговори аз поне няма да участвам, защото знам, че са предизборни, знам, че преди избори това винаги е ставало в миналото. 2009-а, като дойдох, за последните 3 месеца преди юлските избори 2009-а предшественикът ми, който иначе е бил сравнително добър финансов министър, е изхарчил милиард и половина точно в такива обещания. Аз това няма да го направя. Ако трябва, имам достатъчно отпуска, дори ще си взема отпуска през това време, за да не мога да подписвам допълнителни харчове.

Но вие сте ужасно категоричен, вие дори не дадохте, как да кажа, нишан на синдикатите за някакъв разговор по тази тема.

Защото бюджетните теми се разсъждават на тема какво е развитието на икономиката. Казах, че августовските прогнози, от една страна, са доста лоши и от Щатите, и от голяма част от Европа. Вчера на Япония намалиха кредитния рейтинг. От друга страна, обаче трябва да се изчака, за да се види септември - октомври какви са прогнозите за следващата година и чак тогава. . . и за България, и за света, и чак тогава да се казва ние какво реално можем да направим. Отсега да се плашим, че или ще си увеличим с 10 процента всички заплати, или ще ни очаква лоша есен. .. просто не работят така финансовите министри. Аз мисля, че за 2 години вече съм го доказал, че не работя така и не се плаша от този тип неща. . .

Тази финансова дисциплина, която налагате, ви печели доста конфликти и врагове. Но, да кажем конфликти, да не говорим за врагове. Нещо любопитно - в Гугъл, когато напиша вашето име и растеж, излизат около 300 хиляди публикации. Когато напиша вашето име, да не говоря празни приказки, и стабилност, излизат около 400 хиляди. Когато напиша вашето име и конфликт, излизат един милион, над един милион. Конфликтна личност ли сте?

Финансовият министър по определение трябва да е конфликтна личност, защото ако не е и ако казва да, това ще стане, да, това ще стане, внезапно влизаме в проблемите на голяма част за съжаление от европейските ни съседки. Работата на финансовия министър е първият отговор винаги да е не, вторият отговор почти винаги да е не и третият отговор евентуално да е да.

Вие разбихте, как да кажа, мечтите на цели сектори с това, което казвате, тъй като те, нали, хората се надяват на повече пари за образование, повече пари за наука, но ще получат не, първият отговор, и ще получат не, вторият отговор.

Някои от тези хора. . . за наука, за образование, за култура определено ще има следващата година в бюджета повече пари, но не защото те просто искат да има повече пари, а защото това е правилното. ..

Ясно.

. . правилното решение. Но има поредица правилни решения, които се взимат, след което се вижда колко пари остават и се решава какви са приоритетите на една държава.

Добре. Да приключим с това, което започнахме, любопитно. Най-богатите французи, някои от най-богатите французи - наследничката на "Лореал", шефът на петролния гигант "Тотал", общо 16 свръхбогати персони поискаха нещо абсолютно парадоксално
за българските реалности - да бъдат обложени с по-високи данъци, за да помогнат на финансовото състояние на страната. Подобен повик, призив тук от българските богати българи според вас възможен ли е, да поискат повече данъци, за да помогнат на страната?

Едва ли. Не познавам българските богаташи добре.. .

А, не ги познавате. Ако вие не ги познавате, кой да ги познава?

Ами, тези, които са живели тук постоянно. Аз имам един голям плюс от това, че съм живял 20 години в чужбина, че всъщност голяма част от българските богаташи не ги познавам и в тези последни две години не съм се и запознавал с тях, освен ако имат данъчни проблеми. Дали това е възможно? Едва ли, защото ние имаме различна данъчна система от данъчната система примерно на Щатите или на Франция, която е прогресивна, така че те и да искат да кажат ние ще дадем повече данъци, един вид трябва да го дадат като дарение някъде. Във Франция действително има такъв повик и в Щатите между другото имаше такъв повик от Уорън Бъфет, който доскоро беше най-богатият американец, и беше интересен отговорът, веднага дойде от Стив Форбс, знаете, медийна империя голяма, който каза: ами, да заповяда Уорън Бъфет, просто да даде няколко милиарда директно на финансовото министерство, ако иска, ние не искаме. Така че едва ли ще стане това и във Франция, и в Щатите, и в България. Начинът просто е да събираме всички данъци, които ни принадлежат.

Това обаче, което касае всички ни - и богати, и не чак толкова богати, данъците ще вдигате ли следващата година?

Не, определено няма да вдигаме данъците, и това благодарение на нашата политика от самото начало, когато съкратихме разходите и вече печелим от това втора година, и следователно не ни се налага да вдигаме данъците, както не само във Франция, по-фрапантните случаи са в нашите съседки. От 1 септември Гърция от 13 процента на 23 процента данък ДДС върху храни, медицински. .. лекарства и т.н. Ние това няма да го правим.

Може ли да ви помоля това черно на бяло да го скрепите с подпис, защото вчера тук ни беше Росен Плевнелиев, министър Плевнелиев на гости, та той ни научи така - срокове и подпис. Ето, имаме един бял лист хартия зад вас, може, ако искате, да напишете това обещание, което е важно според мен за много българи.

Бяло на зелено ще бъде.

Бяло на зелено, ще ви помоля бяло на зелено. Все още ли зеленото е цвета на парите. .. и след, след посещението в Америка. Не е много ясно.. . Ето, финансовият министър зелено на бяло, със зелен маркер написва: няма да вдигаме данъци. По принцип никога, докато сте власт ли няма да вдигате данъците, или няма да ги вдигате за 2012 г.?

Докато сме на власт.

Докато сте на власт, до 2013 г. включително няма да вдигате данъците.

Ние ще сме на власт доста по-дълго от 2013 г.

Така ли, защо мислите така?

Ами, защото си вършим добре работата. Достатъчно е да се отиде в някои от съседните държави, да се види голямата разлика. Това ще бъде и промяната в конституцията, за която работим. Пактът за финансова стабилност, последната му част, казва именно
това - да стане много по-трудно да се вдигат данъците в България.

Добре. Дадохте малко по-малко пари на външно за провеждането на изборите в чужбина. Това може ли да застраши изборния процес за президентските избори зад граница?

Не. Те, министерствата, и не само министерствата, винаги така става в живота - искаш повече, отколкото ти трябва, ние даваме по-малко, отколкото са ни поискали, и стигаме до някаква златна среда. Така че преценихме на фона на това, което преди се е харчело, че парите, които дадохме, те са половин милион допълнително, ще стигнат за тези избори.