Няма държава и общество, които могат да понесат такъв демографски колапс, който преживява България. Това заяви в интервю на Дарик доц. Георги Бърдаров, преподавател в Геолого-географския факултет на СУ „Св. Климент Охридски".Той коментира, че демографската криза е най-големият проблем на страната ни - като бомба със закъснител, която вече цъка и тепърва ще дава много тежко отражение.
Доц. Бърдаров посочи, че България е единствената държава в света, която 23 години има постоянен отрицателен естествен прираст.„Преди няколко години в доклад на ООН даваха България за уникален пример за държава, която за по-малко от 20 години е намалила населението си с над милион души. Вече е с 2 милиона намалението. Не е фатална абсолютната бройка, огромният проблем е, че ще се редуцира младото активно население - чрез емиграция, ниска раждаемост, отрицателен естествен прираст".
По думите му по този въпрос в страната ни липсва държавническо мислене, а темата не се дискутира сериозно в публичното пространство. Според него на фона на тежката демографска картина бежанците са шанс и за България, и за Европа.
Темата за тежката демографска картина в България беше част от коментираните въпроси с доц. Георги Бърдаров, който гостува в предаването на Дарик „Реактивно". Публикуваме тази част от разговора, оценявайки значимостта на проблема.
Британците или всъщност българите трябва да се притесняват повече от окончателното отваряне на трудовите пазари на 1 януари догодина? Дотук основно следим реакциите на Острова, но май не се замисляме за щетата в страната си?
Абсолютно България и българите трябва да се притесняваме за този процес. Това, което наблюдаваме от страна на Великобритания и Холандия, е евтин популизъм на онези, които искат да яхнат популистичната вълна. Но ако трябва някой реално да се притеснява, това е България. И аз като човек, който преподава това в университета и се занимава много време с темата в географските среди - изключително съм възмутен от това, че в България в публичното пространство не се дискутира най-големият проблем на тази страна, а за мен това е демографският проблем. Извън енергетиката, извън икономическата криза и политическото разделение.
Демографският проблем е най-страшният. Както е бомба със закъснител, тя вече започна да цъка и да действа в страната и тепърва ще дава много тежки отражения.
Защо в момента не си даваме сметка за това, въпреки коментарите на работодателите, които все по-трудно си намират нужните кадри; въпреки коментарите, че на един работещ има двама пенсионери?
Според мен по две причини. Първата, че не е толкова ефектно, колкото да се говори за енергетика, за турци и българи, някакви националистични идеи. И второто - може би умишлено се неглижира в публичното пространство, тъй като това наистина ще доведе до много тежки последици за България.
Аз съм абсолютно убеден като специалист, че няма държавата и общество, което може да понесе такъв демографски колапс. Преди няколко години четох доклад на ООН, където даваха България за уникален пример за държава с такъв мащаб, която за по-малко от 20 години е намалила населението си с над 1 млн. души. Вече е с 2 млн. души намалението. Не е фатална абсолютната бройка - дали ще сме 8, 4 или 3 милиона, няма значение. Огромният проблем е, че ще се редуцира младото активно население - чрез емиграция, ниска раждаемост, с отрицателен естествен прираст.
България е единствената държава в света, която 23 години има постоянен отрицателен естествен прираст - няма такъв аналог и пример! България е единствената държава, която 23 години е в първата тройка на държавите с отрицателен естествен прираст. Други влизаха, излизаха - България е неизменно е там. Това е такъв демографски колапс - няма общество, което може да го понесе.
Може ли да бъде спряно това? Политиците обичат да говорят по темата, но по нейната повърхност, а освен това говорим за процеси, които във времето дават отражение след години, трудно е да се прогнозира.
Тези процеси са с отложен ефект, тъй като едно поколение се сменя на 15 години. Тепърва в активна възраст ще влизат тези, които са раждани в годините на най-ниската раждаемост - 1997 г., 2000 г., 2001 г. Така че това е този отложен ефект. Имаме демографска стратегия, имаме Национален съвет по демографските въпроси.
Документи и органи много в тази държава?
Реални решения няма и лично според мен, колкото и да е песимистично, това е до голяма степен необратим процес. Преди година и половина издадох своята първа монография „Емиграция, конфликти, трансформация на идентичности в ЕС" - там засегнах въпроса за България, като изказах една крайна теза, за която бях много критикуван. Поех критиките, тъй като може и да не съм прав разбира се - това е прогноза, че България ще бъде презаселена отвън и много вероятно да бъде с бежанци от конфликтните зони на Северна Африка и Близкия Изток.
И това започна да се случва?
И това стана много по-рано, отколкото дори аз си го мислех. А тепърва ще имаме конфликти за водни ресурси, които ще бъдат много тежки точно в тези две зони и климатичните мигранти. Никога в умерените ширини не се е търпял демографски вакуум, тъй като са най-благоприятни за стопанска дейност и живот на хората. И лично моите прогнози са точно в този аспект, в контекста на глобализацията, на падането на границите. Но много трудно ние ще може да възвърнем някаква стабилна раждаемост, тъй като това е един процес, който е характерен за целия развит свят.
И в Европа страдат от застаряването.
Изключително голямо застаряване. Ще дам един пример, който е много фрапиращ. В момента една от държавите, която е най-застаряла, е Испания - средна продължителност на живота над 80 години и при мъжете, и при жените. Само преди век - в началото на миналия век, е 33 на 35 години. Това означава три пъти почти в рамките на век - това е безпрецедентно застаряване.
В този смисъл като заплаха или като шанс за Европа, в това число и за България, трябва да гледаме на имигрантите, които бягат от конфликт или от тежки условия на живот?
Първо трябва да го приемем като процес, който наистина е до голяма степен необратим. Европа плаща и някакви сметки, за това което е извършила през колониалния период в третия свят и сега си връща всичко това като бумеранг. И лично моето мнение - макар пак да търпи критика от гледна точка на патриотизъм и българско, е че това е шанс и за България, и за Европа. Тъй като никой в развития свят не може вече да стимулира хората с финансови средства да раждат повече, защото те изкарват много повече като работят. Изключвам България, разбира се. Тук това дори не се и прави, както винаги няма и средства.
Нямаме държава в Европа, където коефициентът на детност да е над 2, всичките са под 2. Т.е. за да се запази сегашното статукво, младо възрастното население трябва да е две, но то вече е под две във всяка една държава и от 20 години насам. Имаме държави като Италия, където този показател ще падне под едно в скоро време, т.е. на една семейна двойка под едно дете. Това застаряло общество просто има нужда от млади хора. Изказванията и на Оланд и на Камерън за затварянето на граници и имиграционни квоти, това е популизъм. Просто няма как да го направят, защото Европа като цяло има нужда от тези хора.
Често като преподавам тези теми цитирам един американски социолог Джереми Рифкин, който предвижда до 2100 г. пълна латинизация на Европа. Като под латинизация той разбира население като в Латинска Америка - не само смесен етнически и религиозен тип, но смесен расов тип. И аз смятам, че натам върви и Европа, и светът.
Това, което се отчита като много тревожни тенденции тук, кога ще го усетим с пълна сила ние, българите?
С пълна сила ще го усетим съвсем скоро - в рамките на пет до десет години, когато влезе в активна възраст поколението, раждано в най-голямата демографска криза и колапс. Ще цитирам една стойност - коефициентът за демографско заместване - на 100 излизащи в пенсионна възраст колко ги заместват от тези, които влизат в активна възраст. Имаме региони като Видин и Кюстендил, където на 100 души, излизащи в пенсионна възраст през 2012 г., ги заместват 48-49, които влизат в активна възраст. Това е драстичен спад на активно население, а добре знаем, че една икономика се движи напред от активното население. Парите за пенсии, за социалните сфери се изкарват от работещите. Колкото повече намалява този контингент, толкова повече натежава на социалната система.
В този смисъл има ли опции държавата да направи нещо или ще си понесем съдбата - както нашата, така и тази на Европа?
Според мен за съжаление ще си я понесем, тъй като поне по този въпрос, може би и по други - липсва държавност, липсва държавническо мислене. Финансовите средства, които се отделят за подпомагане на млади семейства, за раждане на деца са изключително ниски, така че според мен конкретни мерки въобще не се прилагат и не се предвиждат.
В същото време социални помощи за цели групи - говорим за ромските общности, което веднага развява плашилата как циганите ще станат повече от българите ....
Етническата структура също се променя, тъй като кризата е основно при българското население етническо. Вече и при турското население, но не и при ромското. Разбира се, обаче там трябва да отчитаме пък, че продължителността на живота е много по-ниска и детската смъртност е много по-висока.
С нещо хубаво ми се иска да завършим разговора - идват празници!
Когато става дума за нещо хубаво и оптимистично, винаги се сещам за аудиторията на Софийския университет и моите студенти. Непрекъснато чета в публичното пространство да се говори как непрекъснато пада нивото, как стават все по-неграмотни. Това, което виждам аз са едни изключително интелигентни деца, които се интересуват от много аспекти и проблеми, много активни. Само това място ме зарежда с оптимизъм, когато видя тези деца. И няма някакво спадане на ниво, на грамотност и т.н. - всяка година идват интелигентни, активни и интересни деца.
