„Добрият убиец”
„Добрият убиец” / netinfo

През 1972 г. по време на летните Олимпийски игри в Мюнхен единадесет израелски спортисти са отвлечени от палестински терористи от организацията „Черния септември”. След неуспешен опит за освобождаване на заложниците от германските власти, атлетите са убити.

След събитията в Мюнхен израелският министър-председател Голда Мейер сформира наказателен отряд, който да издири и убие единадесет знакови фигури, свързани с атентата в баварската столица. Започва операцията на израелските специални части, наречена с кодовото име „Гневът на Бога”.

Един от ръководителите на тази операция е Джувал Авив, за който се говори, че е прототип на главния герой от филма на Стивън Спилбърг – „Мюнхен” – Авнер(Ерик Бана).

Днес, господин Авив живее в САЩ, където управлява „Интерфор Инс”, компания, която се занимава с разузнавателна дейност. Автор на книгите Complete Terrorism Survival Guide; The Complete Guide to Protecting Yourself, Your Family, and Your Business (2004).

Ето какво разказа в специално интервю за Дарик радио Джувал Авив.

Господин Авив, позволете ми първо да ви благодаря, че приемате това интервю. Как сте днес?

Много добре, благодаря ви! За мен е удоволствие и чест да бъда гост във вашето шоу.

Само преди два месеца вестник „Индипендънт” ви нарече „добрия убиец”. Харесвате ли този прякор?

Искам първо да изясня, че поради юридически причини вие трябва да разберете, че събитията в Мюнхен през 1972 година и последствията след тези събития все още представляват „отворен случай”. Това винаги ще бъде „отворен случай” за международната общност. Затова аз наистина не мога да влизам в дълбоки детайли на операцията срещу терористите от Мюнхен, но мога да споделя някои неща, които са свързани с общия контекст, но не и с подробностите.

Относно вашия въпрос, дали аз възприемам себе си като добър убиец или не, искам да ви кажа, че израелските войници не гледат на себе си като на убийци. Защото това е война. Война срещу тероризма и както във всяка голяма война винаги ще има терористични групи, които ще се стремят да постигнат своите политически цели, убивайки хора и извършвайки атентати.

В тази война, както и във всяка друга, има жертви и от двете страни. Затова израелските войници не са убийци, те просто са различен тип войни, които извършват специфични операции. Ако трябва да откриеш терористи, които се крият в много недостъпен и таен район, ти не можеш да изпратиш цяла армия. Ти трябва да изпратиш малък отбор от професионални командоси под прикритие, за да свършат работата. Някои хора наричат тези командоси убийци, но други ги наричат войни срещу тероризма.

Операцията „Божий гняв”, която цели да ликвидира всички отговорни за убийството на израелски атлети по време на олимпиадата в Мюнхен от 1972 година, винаги е била отричана от израелските правителства. Вие какво ще кажете по този въпрос. Реална ли беше тази операция?

Да, това беше реална мисия. Правителството на Израел винаги е отричало и винаги ще отрича всяка подобна операция, която се предприема. Нормално е за една държава да отрича, че търси и убива терористи в друга държава. Всяка страна, включително САЩ и България биха отрекли подобно нещо.

Защо Израел реши да е толкова категоричен в отговора си на палестинците от „Черния септември”, които извършиха клането в Мюнхен?

Отговорът на Израел беше породен от обстоятелствата, при които бяха убити нашите спортисти. Това стана по време на олимпийски игри, които от древността се смятат за време, когато всички нации се събират на едно място заради спортни събития, в условията на приятелски отношения. Това важи и за страни, които по принцип са врагове, но на олимпиадата всички стават приятели.

Олимпийските игри се развиват пред очите на целия свят и затова цялата планета гледаше към Мюнхен. Тогава израелските атлети бяха убити. Затова Израел взе решение да си отмъсти, да изпрати съобщение до всички терористи: „Вие може да направите всичко, но никога няма да избягате от последствията на вашите действия. Ние няма да бомбардираме градове, няма да нахлувахме с военна сила в държави, ние ще направим само едно нещо – ще ви издирваме лично. Цял живот. Където и да сте ще ви намерим и справедливостта ще възтържествува… „

Това послание беше много ясно и много ефективно дълги години след Мюнхенската мисия. Разбира се, след като от тази операция измина дълго време, тя беше забравена и терористите отново надигнаха глави. Но тогава Израел просто реши да реагира по начин, по който никога не беше реагирал преди това. Това беше първата операция с подобен екип от хора. Според мен, мисията беше много успешна.

Колко струва човешкият живот днес?

За съжаление, терористите гледат на човешкия живот много различно от начина, по който ние гледаме на него. Те извършват самоубийствени атентати, изпращат децата и жените си, за да се самоубиват. В Европа и САЩ подобен начин на мислене е изключен. Ето защо най-трудното препятствие в борбата срещу терора днес са хората, които се самоубиват. Защото ние не можем да ги разберем. Те не се спират пред нищо, защото са решени да умрат. Единственият начин да ги спрем е да ги елиминираме, преди те да са елиминирали нас.

Ако някой ден Израел отново организира операция, подобна на „Божий гняв”, бихте ли се включили?

Днес аз съм американски гражданин и живея в САЩ. Също така вече съм доста по-възрастен от времето на Мюнхенската операция. Аз вече не съм войник. Но ако можех отново да бъда млад, както тогава и получа подобна задача, моят отговор би бил: „ДА!”.

Защото единственият начин да спрем хората, които убиват невинни жени и деца, е да ги преследваме и да ги спрем, преди да са изпълнили своите планове. Затова моят отговор ще е „ДА”! Но реалистично погледнато, вече съм прекалено стар…

Съществуват ли днес екипи от командоси, подобни на вашия, които отстраняват терористи зад сцената?

Не мога да ви отговоря, защото не знам. Аз смятам, че няколко страни притежават подобни възможности. Например, сигурен съм, че Англия има голям опит в това отношение, натрупан по време на борбите с ИРА. Мога да ви кажа също така, че вероятно Израел все още има подобни екипи, които по всяко време са готови да направят, това което е необходимо, ако има нужда те да бъдат изпратени. За други страни не знам…

Бин Ладен все още е жив. И според мен никой все още не е използвал концепцията за изпращане на специален екип, който да го преследва. Хайде да се опитаме да сравним кое е по-добре? Да изпратиш петима специално обучени командоси, със задачата да намерят Бин Ладен, или да изпратиш цялата американска армия в Ирак и Афганистан, да нахлуеш в тези страни, да убиеш хиляди? Кое е по-доброто решение?

Според мен концепцията за малка група е много по-проста, ефективна и най-важното – изпраща много силно послание до терористите – вие трябва да се страхувате, защото те няма да ви изпратят армия, а хора, които ще ви търсят и вие няма да знаете, къде и кога те ще ви открият.


Интервю